№ 9329
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110146033 по описа за 2021 година
„******” ЕАД е предявила против Г.Н. Н.-К. обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Твърди, че по силата на съществуващи облигационни отношения с ответницата
/последната в качеството й на собственица на процесния имот/ в периода от 01.10.2017г. до
30.04.2020г. доставял ТЕ в имот - апартамент **, находящ се в гр. ****** абонатен № ***,
която не била заплатена. В този период услугата дялово разпределение била извършвана от
„*****” ЕООД.
Претендира, че неизплатени били следните суми: сумата от 1964,48 лева,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.10.2017г.
до 30.04.2020г„ ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 05.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 279,35 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 11.02.2021г.; сумата от 54,06 лева - главница за
дялово разпределение за периода от м.01.2018г. до м.04.2020г. ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 05.08.2021г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 9,97 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 03.03.2018г. до 11.02.2021г. Моли ответницата да бъде осъдена
да заплати посочените суми. Моли да му бъдат присъдени разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата чрез особения си представител - адв. М. не е
представила отговор на ИМ.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
1
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени
лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
От представения по делото нотариален акт № 115, том LLLV, дело № 30387/1997г.,
представен от ищеца и неоспорен от ответницата, се установява, че на 16.10.1997г.
ответницата е закупила процесния недвижим имот – апартамент **, находящ се в гр. ******
като от този момент същата е придобила собствеността върху него. Видно от съдържанието
на нотариалния акт, продавачът Надежда Ганчева Цанева /майка на ответницата/ е запазила
пожизнено правото си на ползване на върху имота.
Видно от представеното удостоверение за наследници на Н.Ц., последната е починала
на 10.11.1999г., т.е. към процесния период – 2017г. – 2020г. ответницата като собственик на
имота е била и ползвател на доставяната ТЕ и на извършваната услуга дялово
разпределение. В тази насока съдът кредитира и неоспореното от ответницата заявление –
декларация от 15.12.2017г., видно от което ответницата е изразила желание за откриване на
партида на нейно име за процесния имот.
От събраните по делото писмени доказателства: протокол от общо събрание на
собствениците в сграда в режим на ЕС, находяща се на адрес гр. **** за избор на ФДР;
договор от 23.09.2022г., сключен между ЕС на горния адрес и „*****“ ЕООД, съобщения
към фактури, изравнителни сметки, извлечение от сметка за абонат ****, справки за дялово
разпределение /представени от третото лице помагач/, се установява, че сградата в режим на
ЕС на горния адрес била топлоснабдена в процесния имот.
Разгледаните до тук писмени доказателства не се оспорват от ответницата, което
мотивира съда да ги кредитира изцяло.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по
делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че
Г.Н., като собственик на процесния имот е била клиент/потребител на доставяната до имота
топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе законов текст като собственик на имота
ответницата била обвързана по силата на закона от облигация с ищцовото дружество
досежно доставяната до собствения й имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно
изявление от нейна страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца „******”
ЕАД топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
2
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява собственикът на имота да са се възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното, между ответницата като собственик на процесния имот бил
сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ. В този смисъл същата е имала задължение за заплащане на
дължимата ТЕ и суми за извършване на услугата дялово разпределение за претендирания
период.
СРС кредитира заключението на ССЕ, която дава пълни и обосновани отговори на
поставените въпроси. Същата не е оспорена от страните по делото.
Съгласно заключението на вещото лице по ССЕ:
При извършената проверка в отдел съдебни вземания към Правна дирекция на
ищцовото дружество, вещото лице не е установило данни за постъпили суми за покриване
на начислен суми за процесния период. Сумите от изравнителните сметки за процесния
период са въведени в информациош система на “******” ЕАД през м. 07.2018г.; м.07.2019г.;
м.07.2020г.
Общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период 01.10.201
30.04.2020г. възлиза на 2018,54лв., както следва: за топла вода 0,00лв.; за отопление
1716,07лв.; сторнирани задължения с кредитни известия: 299,01лв.; начислени суми с обща
фактура: 677,72лв.; сторнирани задължения с кредитни известия: 677,68лв.; начислени суми
с обща фактура 747,14лв.; сторнирани задължения с кредитни известия: 739,38лв.;
начислени суми с обща фактура 639,78лв.; прихващане на 14.08.2018г. 17,38лв.; прихващане
на 15.09.2019г. 11,86лв.; прихващане на 31,07.2020г. 70,92лв.; отчет за дялово
разпределение 54,06лв. ОБЩО: 2018,54лв.
При извършената проверка в ищцовото дружество вещото лице е установило, че по
партидата на абонатен номер *** с титуляр Г.Н. Н., на адрес гр. **** за периода от месец
октомври 2017г. до месец април 2020г. включително са фактурирани 1716.07лв., от които:
0.00лв. за топла вода; 1716.07лв. за отопление; 00,00лв. такса мощност.
Мораторната лихва върху главница 2018.54лв. за периода от датите на падеж
съответните фактури до 11.02.2021г. е в размер на 289.32лв.
С оглед на горното съдът прие за доказано количеството ТЕ, доставено в процесния
период до топлоснабдения имот и съответно дължимите за това суми, визирани от вещото
лице, позовавайки се на заключението на ССЕ. Тези обстоятелства не са и оспорени от
ответницата.
Тази сума главница за ТЕ възлиза на 1964,48 лева /общата сума, изчислена от вещото
лице в размер на 2018,54лева минус сумата от 54,06 лева – главница за услугата дялово
разпределение/.
Съдът, позовавайки се на извлечението от сметка за процесния абонатен номер и на
заключението на ССЕ, прие за доказана и сумата, начислена и дължима за дялово
3
разпределение в процесния период, която съответства на общо претендираната – 54,06 лева.
Относно задължението за главница за заплащане на дялово разпределение съдът
съобрази следното:
Съгласно чл. 36 от ОУ от 2014г. и от ОУ от 2016г., приложими всяка от тях за част от
процесния период - клиентите заплащат цена за услугата "дялово разпределение",
извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за
обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за
отчитате на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща
допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на
услугата дялово разпределение се определя от Продавача, съгласувано с търговците
извършващи услугата.
По делото се установява на база представената и коментирана по-горе и неоспорена
от ответната страна извлечение от сметка на абонатния номер, както и на база заключението
на ССЕ, че в процесния период, по отношение на процесната етажна собственост е
извършвана услугата дялово разпределение, като ФДР е била „Техем Съвсисис” ЕООД.
По делото не са ангажирани доказателства за заплащане на дължимите суми както за
ТЕ, така и за дялово разпределение.
С оглед на горното, искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу Г.Н. се явява доказан
и основателен изцяло и следва да бъде уважен.
Ответницата не е направила възражение за изтекла давност, поради което и съдът
няма да излага мотиви в тази насока.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само
върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по изравнителните сметки,
които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят.
За задължението по фактура № *****г. ответницата е изпаднала в забава от
15.09.2018г.; по фактура № **** - от 15.09.2019г., а по фактура № **********/31.07.2020г. -
от 15.09.2020г.
С неплащането на задълженията по визираните фактури, както и задължението за
услугата дялово разпределение, ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи
мораторна лихва, която върху главницата за ТЕ се претендира за периода от 15.09.2018г. до
11.02.2021г., а върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2018г. до
11.02.2021г.
Кредитирайки заключението на ССЕ и сам изчислявайки лихвата за забава чрез
лихвен калкулатор, съдът приема, че мораторната лихва върху главницата за ТЕ за периода
от 15.09.2018г. до 11.02.2021г. възлиза на 279,35 лева, а мораторната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2018г. до 11.02.2021г. в размер на
4
9,97 лева.
Предвид изложеното предявените искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищеца.
Ищецът е реализирал следните разноски в настоящото производство: 92,31 лева
–държавна такса, 392 лева – депозит за особен представител; 250 лева – депозит за ССЕ.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.
С оглед на изложеното ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 834,31 лева- разноски в исковото производство.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Н. Н. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ****** ап. 66 да
заплати на „******” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *** по
предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните
суми във връзка с топлоснабден имот - апартамент **, находящ се в гр. ****** абонатен №
***, а именно: сумата от 1964,48 лева, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда - 05.08.2021г. до окончателното изплащане
на сумата; сумата от 279,35 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 11.02.2021г.;
сумата от 54,06 лева - главница за дялово разпределение за периода от м.01.2018г. до
м.04.2020г. ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда - 05.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 9,97 лева - мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2018г. до 11.02.2021г.
ОСЪЖДА Г. Н. Н. ЕГН ********** да заплати на „******” ЕАД, ЕИК ****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 834,31 лева – разноски, сторени в исковото
производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „*****“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5