Р
Е Ш Е Н И Е
№ 202
22.06.2021 г., град Добрич
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и първа година, Първи касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при
участието на прокурора ДИМИТЪР ДИМИТРОВ и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа
докладваното от председателя КАНД № 158/ 2021 г. по описа на АдмС - Добрич и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Х.И.Б.,***,
против Решение № 260018 от 26.02.2021 г., постановено по НАХД № 185 по описа на
Районен съд - Каварна за 2020 г., с което е потвърдено изцяло Наказателно
постановление (НП) № 77/ 08.09.2020 г. на Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните (ОДБХ) – Добрич.
Касаторът
настоява, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон,
основание за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 2, във връзка с чл. 348, ал. 1,
т. 1 от НПК.
Прави
оплакване, че съдът не е обсъдил направеното възражение, че не е съставен акт в
присъствието на необходимия брой свидетели, присъствали при констатиране на
нарушението. Сочи практика на същия съд, при която при подобно възражение е
отменяно като незаконосъобразно наказателното постановление, а тук даже не е
обсъдено, поради което прави извод за съмнение относно обективното и
безпристрастно разглеждане на делото.
Допълва,
че не е обсъдено и другото възражение, че на наказаното лице са вменени три
отделни нарушения, за които са предвидени отделни административни наказания, но
е наложено такова само за нарушение по чл. 130, ал. 1, т. 3 от Закона за
храните. От това черпи довод, че е налице нарушение на чл. 18 от ЗАНН, което
съдът не е съобразил.
Изтъква,
че нормата на чл. 50 от Закона за храните включва три хипотези и при
непосочване коя от тях е нарушена се препятства възможността за адекватната му
защита, а съдът не е изложил мотиви в тази връзка.
Сочи
като порок, че фактическият състав на вмененото му нарушение по чл. 50, ал. 1
от Закона за храните се отнася единствено и само до бизнес оператори, какъвто
той не е, а съдът не е взел предвид това, не е посочил защо и въз основа на
какви доказателства е приел, че касаторът е бизнес оператор.
Според
касатора съдът не е съобразил факта, че в настоящия казус е следвало да намери
приложение разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Закона за храните, във връзка с § 1
от с.з., съответно санкционната норма на чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ.
Счита,
че случаят може да бъде отчетен като маловажен.
Обжалва
решението и в частта на разноските.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Е.Т., който поддържа жалбата и претендира съдебно – деловодни
разноски за двете инстанции.
Ответникът
по касационната жалба, Областна дирекция по безопасност на храните – Добрич, чрез
пълномощника си, юрисконсулт Д.М., оспорва касационната жалба. Моли да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски в касационната инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Добрич счита касационната жалба за неоснователна.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди
наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу
неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, е частично
основателна.
С
Наказателно постановление № 77 от 08.09.2020 г., издадено от Директора на ОДБХ
- Добрич, на Х.И.Б., ЕГН **********,***, на основание чл. 130, ал. 1, във
връзка с чл. 130, ал. 1, т. 3 от Закона за храните (ЗХ) за нарушение на чл. 50,
ал. 1 от същия закон е наложена глоба в размер на 1000 лв.
С
Решение № 260018/ 26.02.2021 г., постановено по НАХД № 185/ 2020 г., Районен
съд - Каварна е потвърдил НП изцяло и е осъдил Х.И.Б. *** сумата от 120 лв.
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
За да
постанови решението си, съдът е приел, че нарушението е безспорно доказано,
както и че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Счел е, че материалният закон е приложен правилно и е
изложил мотиви защо е неприложима нормата на чл. 28 от ЗАНН. Обсъдил е
наложената санкция в нейния минимален по закона размер, като е указал, че с
оглед на това не разполага с правомощия за нейното намаляване. В резултат е
потвърдил НП, като е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника съдебно –
деловодни разноски в размер на 120 лв.
Предмет
на оспорване в настоящото производство е въззивното решение изцяло. Настоящият
състав приема, че като краен резултат решението на РС – Каварна по отношение
законосъобразността на НП е правилно, като счита, че същото е необосновано в
частта на разноските. Съображенията за това са следните:
Касационната
инстанция споделя изводите на Районния съд, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обосновават отмяна на наказателното
постановление на това основание. АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
при спазване на процесуалните правила и реда по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като в
същите се съдържа ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които се твърди да е извършено същото. Изцяло се споделя и направеният от Районния
съд извод, че е безспорно доказано описаното в НП нарушение. Законосъобразно
съдът е приел, че правилно е определен минимален размер на имуществената
санкция за коментираното нарушение, а именно 1 000 лева, съответно, че не са
налице предпоставките за приемане случая като маловажен.
Вярно
е, че в съдебното решение не са изложени мотиви по отношение възражението, че
АУАН е подписан само от един свидетел. Липсата обаче на мотиви не променя
извода, че АУАН е съставен законосъобразно. Неспазването на изискването за
съставяне на акта в присъствието на двама свидетели, не е съществено
процесуално нарушение, тъй като чл. 40, ал. 4 от същия закон предвижда и
принципното изключение АУАН да се състави и в отсъствието на свидетели (в
случая АУАН е съставен въз основа на Констативен протокол от 28.08.2020 г.), а
чл. 43, ал. 1 от ЗАНН предвижда този акт да се подпише от актосъставителя и
"поне" от един от посочените в него свидетели, като процесният АУАН е
подписан от един свидетел, който е очевидец и присъствал при установяване на
нарушението. В този смисъл това възражение е неоснователно.
Неоснователно
е и възражението, че наказаното лице няма качеството на бизнес оператор, поради
което не може да носи отговорност по ЗХ. Със Закона за храните, приет през 2020
г., се въвеждат нови понятия, кореспондиращи с европейското законодателство и
очертаващи кръга на субекти и обекти, които попадат в обхвата на Закона за
храните. Бизнес операторите са физически или юридически лица, отговорни
за спазването на законодателството за храните в контролираните от тях обекти.
Обект пък е всяка единица, в която се извършва предприемаческа дейност с цел
печалба или без печалба и която е свързана с производството, преработката и/или
дистрибуцията на храни, и включва: земя с или без сгради, предприятие, превозно
средство (включително лодка, кораб, самолет, железопътен вагон или друго);
подвижен, временен, преместваем или открит обект. Видно от описаната фактическа
обстановка, г-н Б. се явява бизнес оператор с факта на
превозването/транспортирането на храни в обхвата на Приложение III към
Регламент (ЕО) № 853/2004, в случая Раздел 7, ЖИВИ ДВУЧЕРУПЧЕСТИ МЕКОТЕЛИ,
който се прилага за живи двучерупчести мекотели, както и с изключение на
разпоредбите относно пречистването, той се прилага и за живи бодлокожи, живи
мантийни и морски коремоноги. Като е извършвал транспортирането на съответното
количество миди – 320 кг, без транспортното му средство да е надлежно регистрирано
в регистрите на БАБХ по чл. 24, ал. 1 ЗХ, той е нарушил разпоредбата на чл. 50,
ал. 1 ЗХ, както правилно е счел административнонаказващият орган, съответно и
съдът. Очевидно извършената проверка, съставеният АУАН и издаденото НП са
изиграли своята роля да приведе дейността си физическото лице в съответствие с
изискванията на закона, като същото е регистрирало търговско дружество на
21.01.2021 г., видно от справка в Търговския регистър, „Каварна 21“ЕООД, от
името на което като управител е подало Заявление за регистрация на конкретно
МПС чрез вписване в регистъра по чл. 24, ал. 1 ЗХ (л. 19), с което МПС да
транспортира съответните храни.
Неоснователно
е възражението, че на физическото лице са повдигнати три обвинения, за които в
нарушение на чл. 18 от ЗАНН е наложено едно наказание. Обвинението е едно –
извършване на транспортиране на съответен вид храни с нерегистрирано превозно
средство съгласно изискванията на чл. 50, ал. 1 ЗХ, като е посочено, че е
необходима регистрация в регистрите по чл. 24, ал. 1 от с.з., а за това
нарушение с нормата на чл. 130, ал. 1, т. 3 ЗХ законодателят е предвидил и
съответното наказание.
Неоснователно
е и възражението, че чл. 50, ал. 1 ЗХ съдържа три хипотези и на наказаното лице
не било ясно за коя от тях носи отговорност. Текстовата част, както на АУАН,
така и на НП е ясна и описаната в тях фактическа обстановка изпълнява
признаците на деянието по чл. 50, ал. 1 ЗХ във връзка със санкционната норма на
чл. 130, ал. 1, т. 3 от с.з.
Неоснователно
е възражението, че съдът неправилно е счел, че конкретното количество миди е
било предназначено за дистрибуция. Настоящият състав счита, че на основание чл.
221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да преповтаря мотивите на РС, те са ясни и
пространни, при точно приложение на материалния закон и въз основа на събраните
по делото писмени доказателства.
Неоснователно
е възражението, че в случая следва да бъде приложена нормата на чл. 128, ал. 1,
т. 3 ЗХ. Съгласно последната се налага глоба или имуществена санкция в размер
от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което извършва
дейност, без да е вписано в регистъра по чл. 24, ал. 1 или 2. В случая обаче се
касае за транспортиране на храни, за което се изисква единствено и само
вписване на превозното средство в регистъра на превозните средства за
транспортиране на храни, поради което относимата норма е специалната на чл.
130, ал. 1, т. 3 ЗХ - налага се глоба или имуществена санкция в размер от 1000
до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което транспортира
храни с превозни средства в нарушение на чл. 50.
С оглед
изложеното касационната жалба в частта, в която се оспорва решението с доводи
за незаконосъобразност поради потвърждаването на НП, следва да бъде оставена
без уважение.
Основателна е касационната жалба в
частта, в която се прави оплакване за прекомерност на присъденото
юрисконсултско възнаграждение. Не са изложени от съда мотиви защо е преценил,
че следва да присъди разноски в предвидения максимум. Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, съобразно който заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Според чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. В
производството пред РС процесуалният представител на ответника е присъствал в
проведените две заседания по делото и е представил Писмени бележки, като освен
административната преписка и разпита на актосъставителя и свидетеля по акта не
са събирани други доказателства. Делото не представлява фактическа и правна
сложност. Поради това, неправилно първоинстанционният съд и то, без да изложи
мотиви, е присъдил максимален размер разноски. С оглед на това решението следва
да бъде изменено в частта на разноските и да бъдат присъдени такива в минимално
предвидения размер.
Процесуалният представител на
ответника е претендирал разноски на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН за
касационната инстанция. С оглед изхода на спора съдът следва да присъди такива,
но също в минимален размер. Производството протече в едно съдебно заседание,
като процесуалният представител е съдействал за събиране на писмени
доказателства, представени в надлежно заверени копия, за изясняване на спора.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, Административен съд – Добрич, Първи касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260018 от 26.02.2021
г., постановено по НАХД № 185 по описа на Районен съд - Каварна за 2020 г., в
частта в която е потвърдено изцяло Наказателно постановление № 77/ 08.09.2020
г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Добрич.
ИЗМЕНЯ Решение № 260018 от 26.02.2021 г.,
постановено по НАХД № 185 по описа на Районен съд - Каварна за 2020 г., в
частта на РАЗНОСКИТЕ, като намалява определения за първа инстанция размер на
разноските от 120 лв. (сто и двадесет лева) на 80 лв. (осемдесет лева).
ОСЪЖДА Х.И.Б.,
ЕГН **********,*** да заплати на Областна Дирекция по безопасност на храните -
гр. Добрич разноски по делото в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева), представляващи юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: