Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на четвърти декември, през
две хиляди и двадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Дияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №11839 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от Б.М.М., ЕГН ********** *** срещу М.Б. А.Л.„С.А.В.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителният си
директор д-р. К.П., с правно осн. чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване уволнението на ищеца за
незаконно, неговата отмяна и възстановяване на предишната работа, както и за
заплащане на парично обезщетение в размер на 7500 лева, за целия период през
който е останал без работа, но не повече от 6 месеца, ведно със законната лихва
върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 21.09.2020г. до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се излагат твърдения, че страните са се намирали
обвързани в трудово правоотношение (ТПО), по силата на което ищецът е заемал
при ответника длъжността „Лекар, хирургия, в клиника Хирургия – І-во Хирургично
отделение в **** „С.А.В. АД“. С влязло в сила съдебно
решение постановено по гр. дело № 237/2018г. на ВРС, е била отменена предходна заповед за прекратяване на
ТПО. След отмяна на уволнението ищецът използвал болничен за
временна неработоспособност, за което представил на работодателя два броя
болнични листове.
Със заповед №143/08.09.2020г., работодателят е прекратил ТПО на
ищеца, на осн. чл. 325, ал.1,
т.9 КТ, в която заповед се е позовал на Експертно решение
№3309/156/05.12.2019г. на ТЕЛК при **** „С.А.“, с което на ищеца е
определена 60% трайна неработоспособност, с дата на инвалидизация –
01.10.2019г., и в което решение е посочено, че за последния е противопоказно
осъществяването на тежък физически труд, нервно психическо напрежение,
натоварване на горните крайници. По искане на работодателя е
постановено допълнително решение №1834/16.07.2020г. на
ТЕЛК при **** „С.А.“, с което е посочено, че ищецът не може да осъществява
заеманата длъжност „лекар - хирургия“. При тези съображения
работодателят е приел, че ищецът не може да изпълнява възложената му работа,
съответно че в предприятието липсва друга подходяща за него работа.
Излагат се твърдения за незаконосъобразност на заповед
№143/08.09.2020г., като се посочва, че към момента на постановяване на същата
Експертно решение №1834/106 от 16.07.2020г. не
е влязло в сила, доколкото по отношение на същото са предприети действия по
обжалване пред НЕЛК – София, за което обстоятелство е образувана преписка
№9081/21.08.2020г. по описа на НЕЛК. По изложените
съображения и предвид липсата на влязло в сила решение на ТЕЛК
№1834/16.07.2020г, незаконосъобразно е прекратено ТПО. Намира, че
макар и Експертно решение №3309/156/05.12.2019г. на
ТЕЛК да е влязло в сила, то въз основа единствено на него не може да бъде
осъществена процедура по прекратяване на ТПО.
В евентуалност сочи, че не страда от заболяване, което да
възпрепятства осъществяване на трудовите му задължения по заеманата от него
длъжност при работодателя.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват. Излагат се
възражения, като се сочи, че след постановяване на Експертно решение
№3309/156/05.12.2019г., работодателят е направил искане до ТЕЛК да осъществи
допълнително тълкуване на експертното решение, по отношение възможността на
ищеца да заема конкретно дължимостта „лекар - хирург“ с оглед намалената
работоспособност и посочените противопоказания. По повод това
искане е постановено Експертно решение №1834/106/16.07.2020г. на ТЕЛК при **** „С.А.“, в което е посочено, че ищецът не
може да изпълнява заемана от него длъжност при работодателя. С
оглед така постановеното решение Експертно решение №1834/106/16.07.2020г.
е прекратено ТПО с ищеца. Излагат се възражения, че за
законосъобразност на уволнението не е необходимо доколкото не е нормативно
предвидено, експертните решения на ТЕЛК да са влезли в сила към момента на
прекратяване на ТПО.В тази насока излага аргументи, като посочва, че
стабилизирането на тези актове може да продължи неопределено време, с което да
бъде застрашен живота и здравето на работника или служителя, в случай, че
последния продължи да заема длъжността, която е противопоказна за него.
За неоснователно намира твърдението изложено в хипотезата на евентуалност,
като посочва, че единствено в компетентността на медицинските органи е да
определели дали работникът или служителят може да изпълнява уговорената в
трудовия договор работа, в хипотезата когато това е обусловено от здравното му
състояние.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Представена по делото
е трудова книжка № 581, издадена от **** „С.А.“ Варна АД, от която се
установява, че за периода 01.12.2015г. – 10.09.2020г. между страните е
възникнало, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Лекар - хирург“ в Клиника по хирургия при ответника.
С
Експертно решение на ТЕЛК №3309/156 от 05.12.2019г. на ищеца е определена 60%
трайно намалена работоспособност, с начало на инвалидизацията 01.10.2019г. Посочени
като противопоказни условия е осъществяването на тежък физически труд, нервно
психическо напрежение, натоварване на горни крайници. Решението е влязло в сила
на 20.12.2019г., съобразно направеното отбелязване.
С
Експертно решение на ТЕЛК №1834/106.16.07.2020г. издадено по искане на
работодателя по повод възможността на ищеца да упражнява труд по ТПО като
„лекар - хирург“ взето решение, че лицето не може да изпълнява задълженията си
по заеманата от него длъжност – Лекар хирург в клиника по коремна хирургия при
ответника. В решението няма данни кога е връчено на освидетелстваното лице,
респ. влизането му в сила.
Със заповед
№143/08.09.2020г. на изпълнителния
директор на **** „С.А.“ Варна АД е прекратено ТПО на ищеца на изпълняваната от
него длъжност Лекар, хирургия в клиника „Хирургия“ – І-во Хирургично отделение
в **** „С.А.В.“ АД, с място на работа гр. Варна.
С Експертно решение №
2565/183 от 01.10.2020г. на НЕЛК е отменено решение на ТЕЛК №1834/106.16.07.2020г.,
като преписката е върната на ТЕЛК за осъществяване на ново освидетелстване.
С Експертно решение
на ТЕЛК №3694/178 от 27.10.2020г. след осъществяване на преглед и е взето
решение, че ищецът може да изпълнява заеманата от него длъжност – лекар хирург
в Клиника по коремна хирургия в **** „С.А. Варна“ АД.
Депозирано е
заключение по назначена съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Д. П., в което
се посочва, че размера на БТВ за последния пълен отработен месец преди
прекратяване на ТПО възлиза на 1227,32 лева. Експерта посочва, че за периода от
10.09.2020г. до 04.12.2020г. размера на дължимото обезщетение за оставане без
работа възлиза на 3497,86 лева, който размер се сочи, след уточнение при
приемане на заключението в открито съдебно заседание.
Предвид така приетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От представената по
делото трудова книжка на ищеца съдът приема, че между страните е възникнало
валидно ТПО, по силата на което за периода 01.12.2015г. – 10.09.2020г. ищецът е
заемал длъжността „Лекар - хирург“ в Клиника по хирургия при ответника. ТПО е
прекратено с процесната заповед № 143/08.09.2020г. на работодателя, на осн. чл.
325, ал.1, т.9 КТ. В мотивите на обжалваният акт се сочи, че с ЕР на ТЕЛК
№3309/156 от 05.12.2019г. на ищеца е определена 60 % загуба на
работоспособността, като противопоказно за него е осъществяването на тежък
физически труд, нервно психическо напрежение, натоварване на горните крайници. В
заповедта си работодателят се е позовал и на последващо издаденото по негово
искане ЕР № 1834/106 от 16.07.2020г. на ТЕЛК, с което се допълва първоначално
постановеното от 05.12.2019г. решение, и в което е прието, че ищецът не може да
изпълнява длъжността „Лекар - хирург“ при ответника.
Съобразно разпоредбата
на чл. 325 КТ трудовото правоотношение се прекратява без коя и да е от страните
да дължи предизвестие, като в хипотезата на т.9 се визира невъзможността на
работникът или служителят да изпълнява възложената му работа поради болест,
довела до трайна неработоспособност (инвалидност), или по здравословни
противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК. В тази хипотеза
прекратяването не се допуска ако при работодателя има друга работа, подходяща
за здравословното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я
заеме.
От анализа на
цитираната норма на КТ се установява, че в същата се предвидени две
предпоставки, които следва да съществуват кумулативно – Невъзможност работникът
или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до
трайна неработоспособност, или по здравни причини и липса в предприятието на
друга подходяща съобразно здравното състояние работа.
В първият си елемент
„невъзможност“ да бъде осъществявана възложената работа се има в предвид, че
работникът или служителят не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения
по възникналото между страните ТПО. Тази
невъзможност може да бъда породен болест, която е довела до трайна
неработоспособност (инвалидност), което означава работникът или служителят да е
с призната неработоспособност с 50 на сто и повече по съответният уреден от
закона ред. Във втората хипотеза на здравните противопоказания, болестта от
която боледува работникът или служителя не води до трайна неработоспособност
(инвалидност), но здравното състояние на последния не му позволява да
осъществява дейността, която е уговорена в трудовият договор.
Раздел ІV от Закона
за здравето урежда материята досежно осъществяването на медицинската
експертиза. В разпоредбата на чл. 101, ал.1 ЗЗ е предвидено, че за установяване
степента на трайно намалената работоспособност на лица в трудоспособна възраст
се извършва медицинска експертиза, която съобразно чл.103, ал.1 ЗЗ включва
експертиза на временна неработоспособност, експертиза на вида и степента на
увреждане и експертиза на трайно намалената работоспособност. В разпоредбата на
чл. 103, ал.4 ЗЗ е вменена в компетентност на ТЕЛК да осъществяват дейността по
отношение на експертизата на вида и степента на увреждане, съответно степен на
трайно намалена работоспособност. Правната уредба на дейността в частта на
медицинската експертиза е доразвита в Правилника за устройство и организация на
работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на
медицинските експертизи обн. ДВ бр. 34/2010г., като в разпоредбата на чл. 32 от
цитираният нормативен акт е предвидено, че ТЕЛК се произнасят с решение, което
следва да бъде връчено на освидетелстващото лице, от който момент за това лице
започва да тече срока за обжалването по реда на чл. 63, ал.1, т.3 от
Правилника. Компетентна да се произнесе по обжалването на решение на ТЕЛК е
НЕЛК, на осн. чл. 112, ал.1, т.3 ЗЗ, съответно чл. 63, ал.1, т.3 от Правилника.
От изложеното следва
извода, че невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената
му трудова дейност, било то поради заболяване у последния, което е довело до
трайна неработоспособност (инвалидност) или поради здравословни
противопоказания е медицински въпрос, който съобразно правно – нормативната
уредба следва да бъде разрешен с постановяване експертно решение на ТЕЛК. В
заключението си ТЕЛК следва да определи както болестта, която е довела до
трайно намалена неработоспособност (инвалидност), съответно здравните
противопоказания, така и да посочи изрично, че здравното състояние на работника
или служителя не му позволява да изпълнява определена работа по трудово
правоотношение.
В настоящата хипотеза
с ЕР на ТЕЛК №3309/156 от 05.12.2019г. на ищеца е определена 60 % трайно
намалена работоспособност, като противопоказно са него е да осъществява трудова
дейност, която се характеризира с осъществяване на тежък физически труд, нервно
напрежение и натоварване на горните крайници. Това решение на ТЕЛК е връчено на
освидетелстваното лице, при което е влязло в законна сила на 20.12.2019г. В
същото обаче се не съдържа експертно становище досежно това дали е възможно
ищецът да упражнява трудовата си дейност при ответника като заема при него
длъжността „Лекар - хирург“ при това му здравословно състояние и съобразно
определената му 60 % инвалидност. Именно поради отсъствие на този съществен
елемент от съдържанието на първоначално взетото решение на ТЕЛК е направено от
ответника искане за допълването му, като изрично с ЕР на ТЕЛК № 1834/106 от
16.07.2020г. е посочено, че ищецът предвид здравното си състояние не може да
заема длъжността „Лекар - хирург“. С процесната си заповед ответникът е прекратил
ТПО с ищеца, като се е позовал на експертните решения на ТЕЛК, в хипотезата в
която второто постановено и допълнително решение от 16.07.2020г., и с което се
посочва точно длъжността при работодателя, която не може да осъществява ищеца,
не е влязло в сила предвид възможността му същото да бъде обжалвано от
заинтересованите страни, сред които е и освидетелстваното лице.
Постановените от ТЕЛК
експерти решения подлежат на обжалване пред НЕЛК, като обжалването на решението
на ТЕЛК не спира неговото изпълнение, на осн. чл.112, ал.9 ЗЗ. Поставя в такъв
случай въпроса дали въз основа на невлязо в сила експертно решение на ТЕЛК е законосъобразно
работодателя да прекрати ТПО на осн. чл. 325, ал.1, т.9 КТ. Настоящият съдебен
състав намира, че доколкото прекратяване на ТПО по този текст на КТ е
предпоставено от наличието на чисто медицински критерий досежно здравното
състояние на работника или служителя, то постановеното експертно решение следва
да се ползва от предвидената от закона стабилност, която ще произведе действие
било след изтичане срока за неговото обжалване, било то при потвърждаване от
съответния горестоящ орган какъвто е НЕЛК, респ. след потвърждаването му от
компетентния административен съд, в случаите на съдебен контрол. Това е така
доколкото в последствие при реализиране на съдебно производство по повод законосъобразността
на уволнението, което е осъществено на това основание, гражданският съд не може
да осъществява инцидентна проверка за правилността на взетите експертни решения
от ТЕЛК и НЕЛК. В този смисъл и съдебната практика и в частност решение № 266/24.03.2010 г. по гр.дело № 814/2009 г. на ВКС, III г.о, с което е прието, че от задължителния
характер на решението на ТЕЛК и НЕЛК, както и от нормата на чл. 317 КТ следва,
че медицинският въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е
противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде поставян на
последваща преценка нито от службите по трудова медицина или дружествата,
ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за
законосъобразност на уволнението, тъй като тази преценка на ТЕЛК и НЕЛК не
подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд.
Към момента на постановяване на заповед № 143/08.09.2020г., с която е
прекратено ТПО с ищеца, ЕР № 1834/106 от 16.07.2020г. на ТЕЛК не е влязло в
законна сила, поради което към този момент липсва окончателно решение по
въпроса за медицинския критерий досежно невъзможността на ищецът да изпълнява
длъжността „Лекар - хирург“, която невъзможност да е породена от болест, която
е довела до трайната му неработоспособност. Единствено в компетентността на ТЕЛК е със
заключението по експертното решение да посочи болестта, довела до инвалидност,
и наличието на съответни здравни противопоказания на заболяването във връзка с
условията на труд, характерни за заеманата от работника или служителя длъжност. Работодателят е обвързан от медицинската
експертиза по отношение здравното състояние на работника или служителя без да може да осъществява самостоятелна
преценка за тези
обстоятелства, включително и тогава, когато самият работодател е медицинско
заведение, чийто
представляващ притежава необходимите знания из областта на медицината. В тази връзка съдът не може да
сподели възраженията на ответника, че за законосъобразността на уволнението е
без значение стабилизирането на решението на ТЕЛК, с което са дава отрицателно
становище за възможността на ищеца да заема длъжността „Лекар - хирург“ при
ответника. Дали е противопоказно за здравето или не упражняване на определена
трудова дейност е въпрос, който следва да бъде решен от нарочно определената от
закона експертна лекарска
комисия, притежаваща надлежната компетентност по тези въпроси. Медицинският
здравен критерий свързан с възможността за изпълняване функциите, при които е
възникнало и се осъществява трудовото
правоотношение с работника или служителя, не е въпрос, който да е из компетентността на работодателя.
Доколкото в съдебно
заседание ищецът не поддържа възраженията си за наличието на друга подходяща
работа при ответника, която да е съобразена със здравословното му състояние, то
съдът не следва да обсъжда законосъбразността на заповедта за уволнение съобразно
тази втора предпоставка на разпоредбата на закона.
При тези съображения
издадената заповед за уволнение се явява незаконосъобразна и като такава следва
да бъде отменена.
За пълнота на
изложението съдът посочва, че законосъобразността на акта, с който се прекратява
ТПО в хипотезата на чл. 325, ал.1, т.9 КТ следва да бъде преценявана към
момента на неговото постановяване. Към този момент следва да бъде налице влязло
в сила експертно решение на ТЕЛК по въпроса за здравното състояние на работника
или служителя. Последяваща отмяна на решение на ТЕЛК, съответно постановяване
на ново такова експертно решение след връщане на медицинската документация за
ново разглеждане са обстоятелства, които са ирелевантни за съдебното
производство по отношение на конкретната заповед за уволнение, която е предмет
на съдебен контрол.
Гореизложеното налага извода, че исковата претенция с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за
признаване на уволнението на ищеца със заповед от 08.09.2020г. за незаконно и неговата отмяна е
основателна.
Поради основателността на
главния иск за отмяна на уволнението се явява основателна и акцесорната
претенция с правно основание чл.344,
ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност Лекар, хирургия в клиника „Хирургия“ – І-во Хирургично отделение при
ответника.
Досежно осъдителния
акцесорен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение по реда на чл. 225, ал.1 от КТ, освен наличието на
успешно проведен главен иск, в тежест на ищеца е да докаже оставането си без
работа поради уволнението и размера на претърпените от това вреди през
процесния период, в частност размера на брутното трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение.
В случая за установяване на
оставането си без работа ищецът в открито съдебно заседание представи трудовата
си книжка в оригинал, в която съдът констатира, че отбелязване на ново
възникнало ТПО след процесното, което е прекратено с обжалваната заповед не е
възниквало в правната сфера на ищеца. Трудовата книжка е официален
удостоверителен документ, от който се установява възникването и
продължителността на ТПО на работника или служителя, поради което следва да бъде прието, че претенцията
е доказана по основание, предвид това, че не се установи ищецът да е заемал
длъжност при друг работодател след уволнението с процесната заповед. По
отношение на размера на предявеният иск съдът кредитира заключението на вещото лице Д.П.
по назначената съдебно – счетоводна експертиза, като приема, че към момента на
приключване на съдебното дирене в първа инстанция дължимото обезщетение в полза
на ищеца за оставане без работа вследствие незаконосъобразното уволнение
възлиза на 3497,86 лева.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно представите доказателства
за тяхното извършване, а именно сумата от 1000 лева възнаграждение за
процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
На основание чл.78,
ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Варненски
районен съд, държавна такса в размер 239,91 лева, от която по 50 лева за всеки
от неоценяемите искове с правно осн. чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ и 139,91
лева за искът с правно осн. чл. 344, ал.1, т.3 КТ, както и 5 лева държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението на Б.М.М., ЕГН ********** *** за НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА
Заповед №143/08.09.2020г. на изпълнителния директор на М.Б. А.Л.„С.А.“ Варна АД, с
която е прекратено трудовото правоотношение на Б.М.М., ЕГН ********** *** по отношение
на изпълняваната от него длъжност „Лекар, хирургия в клиника „Хирургия“ – І-во
Хирургично отделение“ в М.Б. А.Л.„С.А.В.“ АД,
с място на работа гр. Варна, на осн. чл.
344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Б.М.М., ЕГН **********
*** на заеманата преди незаконното уволнение длъжност – „Лекар, хирургия в клиника „Хирургия“ –
І-во Хирургично отделение“ при М.Б.
А.Л.„С.А.В.“ АД, с място на работа гр. Варна, на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Осъжда М.Б. А.Л.„С.А.В.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от изпълнителният си директор д-р. К.П. да заплати на Б.М.М., ЕГН ********** *** сумата от 3497,86 (три хиляди
четиристотин деветдесет и седем лева и 86 ст.) лева, обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконосъобразното уволнение за периода 09.09.2020г.
-04.12.2020г.,ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране
на исковата молба в съда – 21.09.2020г. до окончателно изплащане на задължението,
на осн. чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225,
ал.1 КТ.
Осъжда М.Б. А.Л.„С.А.В.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от изпълнителният си директор д-р. К.П. да заплати на Б.М.М., ЕГН **********
*** сумата от 1000
(хиляда) лева заплатено от ищеца възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Осъжда М.Б. А.Л.„С.А.В.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителният си директор д-р. К.П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
районен съд, държавна такса в размер на 239,91 (двеста тридесет и девет лева и 91 ст.) лева, от която по 50
лева за всеки от неоценяемите искове с правно осн. чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ и 139,91 лева по иск с правно осн. чл. 344, ал.1, т.3 КТ, както и 5 (пет) лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, на осн.чл. 78, ал.6 ГПК.
На основание чл.242, ал.1 ГПК
решението подлежи на предварително изпълнение в частта относно заплащането на
присъденото обезщетение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от датата му на обявяване – 18.12.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: