Решение по дело №302/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

                          Р    Е    Ш   Е   Н  И  Е

 

                                  гр.Кюстендил, 30.09.2017г.

 

                       В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,      наказателно отделение,

в откритото заседание

на осемнадесети септември

през две хиляди и деветнадесета година,    в състав                                                                                                                               

                                                                      

                                          Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                                  Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                                  ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

 

при секретаря  Галина Кирилова

с участието на прокурора от КнОП Ангел Байрактарски

като разгледа докладваното от съдия Братанова         ВНОХД  № 302

по описа за 2019г. на КнОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК-  “Въззивно производство”.

              Делото е образувано по въззивна жалба на адв. А.И., защитник на подс.С.В.Х. срещу присъда №79/ 20.12.2018 г. на Кюстендилския районен съд по  НОХД №1461/2018 г. по описа на същия съд. С посочената присъда КнРС е признал подсъдимия Х. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.1 НК. На осн. чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода  за срок от 1 година, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, както и кумулативното наказание „глоба” в размер на 200 лева. Приложена е и разп. на чл.343Г от НК, като подс.Х. е лишен от право да управлява МПС за срок от 18 месеца, а на осн. чл.59, ал.4 НК е приспаднато времето, през което същия е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това си право до влизане на присъдата в сила. В жалбата са релевирани доводи за недоказаност на обвинението. Иска се постановяване на нова, оправдателна присъда. Алтернативно се иска намаление на размера на наложените наказания.

                Представителят на КнОП изразява становище пред въззивния съд за неоснователност на въззивната жалба и пледира за потвърждаване на присъдата.

                Защитникът на подсъдимия Х.- адв.А.И. поддържа жалбата. Иска се оправдаване на подсъдимия, алтернативно- маление на размера на наложените наказания.

                Подсъдимият С.В.Х. не се признава за виновен пред въззивния съд и моли да бъде оправдан.

                Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени  в чл.314 НПК и като съобрази релевираните във въззивната жалба оплаквания, доводите и възраженията на страните,  счита, че жалбата е предявена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователн и същата на осн. чл.338 НПК следва да бъде потвърдена по следните съображения:

                    КнРС е приел следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя от КнОС:

               На 28.01.2018г. св.Я. и св. В. - служители на ОД на МВР - гр. Кюстендил във връзка изпълнение служебните си задължения спрели за проверка около 20:15 часа в град Кюстендил движещия си по ул."Тинтява“ л.а. м. „Нисан", модел „Терано", с рег. № КН ***, управляван от подс. Х.. При проверката служителите на МВР установили, че същият има забавени реакции и миришел на алкохол. За съдействие били извикани служители на сектор „ПП" при ОД на МВР – Кюстендил, като св. Стойнев извършил проба с техническо средство „Алкотест дрегер 7510 с фабр. № *** Индикаторната му скала отчела положителен резултат от 2,01 промила алкохолни пари в издишания въздух.

                На водача бил съставен АУАН и му е издаден талон за медицинско изследване на кръвта. Същият дал кръвна проба. Била изготвена  СХЕ на същата, чието заключение е, че съдържанието на алкохол в  кръвта е  3,07 промила. Заключението на експертизата било оспорено при предявяване на матиралите по разследване от адв. И. и била назначена повторна химическа експертиза в УМБАЛ „Св. АННА" гр. София, като заключението отново било за положителна проба, но в размер от 2.19 промила на хиляда. С оглед противоречието на двете заключения била назначена и изготвена тройна СХЕ във ВМА- София от вещите лица К., М. и Я., при която същите установили идентична концентрация на алкохол в кръвната проба,  а именно 2,19 промила на хиляда. Разликата от 0, 88 промила между първото изследване  и последващите анализи се дължи на нехомогенност на пробата в кръвта, в която в случая била иззета в стъклено пеницилиново шише без антикоагулант.

               КнРС е приел за достоверена концентрацията  на алкохол в кръвта по повторната и тройната  СХЕ, а именно 2, 19 промила.

                   За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Направил е анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. Разпитал е подробно св. С. и Я.; приобщил е показанията на същите по ДП  по реда на  чл.281, ал.4 НПК, като макар и бланкетно посочил, че ги кредитира изцяло като последователни и безпротиворечиви; разпитал е експертите от състава на трите експертизи;  посочил е кои от СХЕ кредитира и кои не, приобщил е по надлежния ред писмените доказателства по делото. Въззивният съд също дава вяра на тези доказателства, доколкото същите са логични и взаимнопотвърждаващи относно относимите към предмета на доказване факти- проверката на автомобила, тестването на подсъдимия с техническото средство, издаването на талон за медицинско изследване, даването на кръв за лабораторно изследване.  Подсъдимият не се  явявал пред КнРС и не е давал обяснения. В този аспект КнРС е проверил всички доказателствени средства и ги е съпоставил  помежду им, респ. спазил е разп. на чл.107, ал.3 НПК  и е извършил проверка на твърденията на страните с всички доказателствени способи. При оценката на доказателствения материал са спазени процесуалните правила и  е заявено на каква част от него се дава  вяра, в коя част и  защо. В този аспект КнРС е дал  обоснован отговор на защитната теза и успешно е мотивирал вътрешното си убеждение съгл. чл. 14 НПК и е изложил достатъчно убедителни и законосъобразни доводи, поради което въззивната инстанция няма основания да променя направените в атакувания съдебен акт фактически констатации, в това  число и относно наличието на  виновно извършено от подсъдимия деяние.

                   Настоящият съдебен състав изцяло споделя извода на КнРС, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна на деянието по чл.343Б, ал.1 НК, като в тази насока са изложени подробни съображения относно признаците на фактическия състав  на деянието по чл. 343б, ал.1 НК.       

                  Същевременно КОС във връзка с доводите пред първата инстанция, поддържани макар и бланкетно в жалбата във връзка с твърденията на недоказаност на обвинението, /за неспазване на  предвидения в закона ред за установяване на точната алкохолна концентрация в кръвта/, намира за необходимо да отбележи следното:

          Нормативно предвиденият от закона ред, по който се установява употребата на наркотични вещества при управление на МПС е реда, предвиден в НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохоли/или наркотични вещества или техни аналози (ДВ, бр.61/2017г., в сила от 29.09.2017 г.).           

         Наредбата регламентира начина, по който се установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества от водачите на МПС и други участници в движението- срвн. чл. 1, ал.1- 5, сочещи, че установяването  на употребата на алкохол се извършва  чрез използване на технически средства и медицински изследвания. Ал.3 сочи, че техническите средства включват и тестове за установяване на употреба на наркотични вещества, а за целите на медицинските изследвания се извършват химически  и химикотоксилогични изследвания.В настоящия случай реда на установяване на употребата  на алкохол е спазен. На подсъдимият е бил връчен талон за лабораторно изследване по чл.3, ал.2 от Наредбата и попълнен и надлежно връчен по реда на  чл.6 от същата. Спазени са и изискванията за вземане на проби за медицинското изследване съгласно изискванията на  чл.11 и сл. от същата. При оспорване  от страна на защитата при предявяване на обвинението, КнРП по реда на чл.27, ал.3 от Наредбата е уважила възражението за необходимостта от извършване на повторен химически анализ. С оглед установените разлики в резултатите на кръвната проба на подсъдимия, е назначена и тройна /по съществото си арбитражна/ експертиза, чието заключение е  подкрепило това на повторната експертиза. Това заключение се базира на научните постижения в съответната област и следва да се кредитира, доколкото дава научно обоснован отговор за възможността съдържанието на алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимия да е именно 2, 19 промила. В този аспект КнРС е формирал своите изводи върху посочената компетентна и точна експертиза.  Затова и  възраженията във въззивната жалба в тази насока са  несъстоятели и се отхвърлят от настоящата инстанция.

                   Предвид гореизложеното се налага извода за установяване по несъмнен и категоричен начин наличието на всички признаци от обективна страна на фактическия състав на разп. на  чл. 343б, ал.1 НК- управление на МПС след употреба на алкохол над 1,2, установено по надлежния ред. Релевантно за обективната съставомерност е наличието на алкохол в момента на управление на МПС, което е доказано по несъмнен начин  от лабораторно изследване на кръвта на подсъдимия, респ. Съдържанието на същия е установено по надлежния ред /реда на Наредба № 1/2017г.

                  От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл- Х. съзнавал общественоопасния характер на деянието си- неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Съзнавал е обществено опасните последици, които деянието причинява в обективната действителност и  желаел тяхното настъпване, като е направил всичко възможно за постигане на противоправния резултат.

                   При определяне вида  и размера на наказанието следва да се отчетат всички обстоятелства, имащи значение за наказателната отговорност, както и целите на наказателната репресия по чл.36 НК.

                   Степента на обществена опасност на деянието по чл.343Б, ал.1 НК правилно е отчетена като висока. Степента на обществена опасност на дееца е ниска предвид чистото му съдебно минало.

                   Като смекчаващо отговорността обстоятелство правилно е отчетено чистото съдебно минало на подсъдимия и липсата на вредни последици. Огегчаващи отговорността обстоятелства не са налице и в този аспект наказанията обосновано са определени при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Те са определени в минималните граници, предвидени  в закона- ЛС в размер на 1 година и кумулативното наказание глоба  в размер на 200 лева, т.е. при условията на  чл.54 НК. В конкретиката на настоящия случай, при анализа на всички горепосочени обстоятелства, категорично не може да се направи обоснован извод, че са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подс. Х., обуславящи приложението на чл. 55 от НК. Не е налице и втората, кумулативно изискуема от закона предпоставка, за да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК - най-лекото, предвидено в закона, наказание, не се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление. В този аспект  вярна е преценката на КнРС,  че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпление с посочената по-горе правна квалификация, следва да бъде определено по реда на чл. 54 от НК и в пределите, предвидени за извършеното престъпление – по чл. 343б, ал. 1 от НК. КнОС не установи и явна несправедливост или завишаване на наказанията. В случая, наложените с първоинстанционната присъда наказания са съразмерни на установеното престъпление и личността на дееца, законосъобразни са и са справедливи.

                Обосновани са и доводите на кнРС, че в конкретния случай са налице материално - правните предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Чистото съдебно минало на дееца и размерът на наложеното наказание "лишаване от свобода" (ненадвишаващо три години) очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна норма. Така определените наказания ще постигнат целите на специалната превенция и преди всичко- поправително-възпитателното въздействие на наказателната репресия, като в най- пълна степен ще се осигури  превъзпитателния ефект на  специалната превенция и  ще се постигнат съответните положителни промени  в съзнанието на дееца.

                  КнРС е съобразил и разп. на чл.343г от НК, като във вр. с чл.37, ал.1, т.7 НК е наложил наказанието „лишаване от право да управлява МПС” за срок от  18 месеца. Така определения размер на това наказание е справедлив и съобразен с тежестта на деянието и с наличието и на други нарушения по ЗДП.

                  По тези съображения постановената присъда следва да се потвърди изцяло като правилна, обоснова и законосъобразна.

                  По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334, т.3 и т.6 НПК вр. чл.337, ал.1, т.1 НПК и вр. чл.338  НПК, окръжният съд

 

              

                                    Р       Е        Ш        И   :

 

 

                  ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 79 от 20.12.2018г., постановена от Кюстендилския  районен съд по НОХД №1461/2018 г. по описа на същия съд.

 

                  РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.              

  

            

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

        

         

                 ЧЛЕНОВЕ : 1.                              2.