РЕШЕНИЕ
№ 258
гр. Кюстендил, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова
в присъствието на прокурора Б. Д. Л.
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20251500500297 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№5508/13.05.2025г., подадена от К. Г.
С. с ЕГН **********, с адрес гр.Б., ул.„********“ №*, чрез пълномощника му адв.В.
М. от САК, с адрес за призоваване и съобщения: гр.С., ул.„*****“ №*, ет. *, офис *,
насочена срещу решение рег.№525/29.04.2025г., постановено от Районен съд -
Кюстендил по гр.д. №20241520100582 по описа за 2024г. на същия съд.
С първоинстанционния съдебен акт Кюстендилският районен съд е отхвърлил
предявения от К. Г. С. срещу Окръжен съд – Благоевград осъдителен иск с правно
основание чл.2в от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца претърпени
имуществени вреди от постановения правораздавателен акт – решение №903649 от
20.08.2020г. по в.гр.д.№138 по описа на Окръжен съд – Благоевград за 2020г., които
имуществени вреди били в пряка причинно следствена връзка с резултата по делото –
постановения отхвърлителен диспозитив в цитираното решение, представляващи
както следва: 1739.45 лева размер на отхвърления главен иск по делото,
представляваща размер на неизплатеното възнаграждение за 249.17 часа извънреден
труд от нощен труд след превръщането на нощните часове в дневни, за периода от
23.08.2016г. до 23.08.2019г., ведно със законната лихва върху тези суми до
окончателното й плащане, считано от завеждане на исковата молба – 26.08.2019г.;
1
сумата от 218.42 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното
възнаграждение за извънреден труд от нощен труд от 1739.45 лева; сумата от 259.79
лева – разноски по делото, които ищецът е осъден да заплати на ОД на МВР –
гр.Благоевград пред двете съдебни инстанции; сумата от 400 лева, заплатен адвокатски
хонорар от ищеца пред първоинстанционния съд; сумата от 400 лева, заплатен
адвокатски хонорар от ищеца пред въззивния съд. Със същото решение К. Г. С. е
соъден да заплати на Окръжен съд – Благоевград, на основание чл.10 ал.4 от ЗОДОВ,
сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в
производството.
Въззивникът навежда съображения за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Поддържа, че неизпълнявайки задължението
си да спре производството пред себе си до произнасянето на СЕС по отправеното
преюдициално запитване, ОС – Благоевград нарушава не само националните
съдопроизводствени правила, но и директно правото на ЕС, и по-специално чл. 267
ДФЕС /предишен чл.234 ДЕО/. Излага твърдение, че на практика ответникът е отказал
да съобрази и приложи ПЕС, като не е изчакал произнасянето на СЕС, респ. не е
приложил и мотивите от решението на СЕС. Счита, че това неспазване на норми и
принципи на ПЕС следва да доведе до ангажиране на отговорността на ответника, като
изтъква, че изложените в исковата молба доводи в тази насока останали необсъдени
от решаващия състав. Противопоставя се на извода на първостепенния съд, че
неспирането на производството пред ОС – Благоевград следва да се разглежда в
контекста на нарушение на националния процесуален закон /ГПК/, а не като
нарушение на правото на ЕС. Аргументира се, че основанието за спиране на
производството е чл.23 от Статута на СЕС. Допълва, че в обжалвания съдебен акт
районният съд не е съобразил изложените от ищеца мотиви и съображения за
противоречие на решението на ОС – Благоевград с решението на СЕС по отправеното
преюдициално запитване.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по
съществото на спора, с което предявените искови претенции бъдат уважени.
Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна Окръжен съд – Благоевград, чрез
процесуалния представител по пълномощие съдебен помощник Й. П., с който се
изразява становище за нейната неоснователост. Излагат се подробни доводи в
подкрепа на твърдението, че за БлОС не е било налице задължение да спира висящото
въззивно производство по реда на чл.229 ал.1 от ГПК. Възразява се срещу твърдението
на въззивника, че решението на ОС – Благоевград противоречи на решението на СЕС
по преюдициалното запитване по пространно изложени съображения.
Заявява се искане за потвърждаване на атакуваното решение. Претендира се
присъждане на разноски в производството, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Окръжен съд - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, взе
предвид оплакванията и възраженията на страните и след като прецени събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното обжалване съдът се е произнесъл с
определението си по чл.267 от ГПК, намирайки въззивната жалба за допустима, като
подадена в срок, от страна, която има право и интерес от обжалването и срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
2
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в
резултат на която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е валидно -
постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от
съдебния състав, който го е постановил. Обжалваното решение е и допустимо.
По останалите въпроси, отнасящи се до правилността на първоинстанционното
решение, въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма или следи за защита интереса на определени частноправни субекти.
Следователно, извън тези две хипотези, при решаване на делото по същество
въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във
въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността
само на изрично посочените негови фактически констатации.
Осъществявайки дължимата проверка относно правилността на обжалваното
решение, настоящият съд намира, че решението на КнРС е правилно и – като такова -
следва да се потвърди.
По фактите между страните няма спор, а те са и установени с представените в
рамките на производството пред РС-Кюстендил доказателства.
Така, установено е по делото, че в производство по гр.д.№862/2019г. по описа на
РС-Разлог, приключило с постановяването на неподлежащо на инстанционен контрол
решение №903649/20.08.2020г. на въззивния съд по в.гр.д.№20201200500138 по описа
за 2020г. на Окръжен съд-Благоевград, са били отхвърлени предявени от К. Г. С. с ЕГН
********** от гр.Б. против Областна дирекция на МВР – гр.Благоевград осъдителни
искове за заплащане на сума в размер на 1739.45 лева, представляваща неизплатено
възнаграждение за 249.17 часа извънреден труд за периода от 23.08.2016г. до
23.08.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане
на делото /26.08.2019г./ до окончателното й заплащане, както и на сума в размер на
218.42 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното
възнаграждение за периода от 23.08.2016г. до 23.08.2019г. Със същото решение ищецът
е бил осъден да заплати на ОД на МВР – гр.Благоевград деловодни разноски в общ
размер от 259.79 лева.
Към датата на произнасяне на решението на Окръжен съд – Благоевград е било
висящо образуваното по преюдициално запитване, на основание чл.267 от Договора за
функциониране на ЕС, дело №С262 от 2020г. пред СЕС, по което е било постановено
решение на 24.02.2022г.
Не е спорно между страните, че ОС-Благоевград не е спрял висящото пред него
дело до постановяване на решение по преюдициалното запитване.
Ищецът е счел, че Окръжен съд-Благоевград при разглеждане на в.гр.д.
№20201200500138 по описа за 2020г., е допуснал нарушение на правото на
Европейския съюз, намиращо се в пряка причинно-следствена връзка с претърпени от
него имуществени вреди, при което е сезирал гражданския съд с иск по чл.2в ал.1 т.2
от ЗОДОВ, произнасянето по който е предмет на настоящото обжалване.
Според ищеца, допуснатото нарушение от ответника, се изразявало, от една
страна, в обстоятелството, че в разрез със законодателството на ЕС, ОС-Благоевград
не спрял висящото пред него дело по разглеждане на предявените от С. срещу ОД на
МВР – Благоевград искове, чиито предмет бил идентичен с този на РС-Луковит, който
3
сезирал СЕС – задължение, което ОС-Благоевград следвало да изпълни, предвид
разпоредбите на ГПК. Освен посоченото, според ищеца, като не е спрял
производството по делото, Окръжен съд – Благоевград не е приложил правото на ЕС и
е постановил своя акт в противоречие с даденото в това решение тълкуване, с което,
като правоприлагащ орган, нарушил общностното право. От друга страна, ищецът
поддържал, че ответникът не е приложил конкретни разпоредби от правото на ЕС,
доколкото: 1/ е нарушил общата забрана в правото на ЕС да се допуска нарушаване на
основополагащия принцип „равно заплащане на равен по вид труд“; 2/ е нарушил
забраната за дискриминация в областта на труда и професиите по признак „лично
положение“.
Вредите, които С. е поддържал да е претърпял, се изразявали в размера на
отхвърлителните искови претенции, както и в направените по делото разноски.
С обжалваното решение КнРС е намерил исковата претенция за неоснователна и
я е отхвърлил. Изложил е подробни, ясни и пълни мотиви, които настоящият съд
споделя напълно и към които, в хипотезата на чл.272 от ГПК, препраща. По
оплакванията в жалбата трябва да се посочи следното:
Наличието на дело №С-262/2020г. на СЕС по преюдициално запитване, отправено
от РС – Луковит, на основание чл.267 от ДФЕС по въпросите за тълкуване на
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003г. относно
някои аспекти на организацията на работното време и съответствието им с
националното законодателство и касаещо идентичен спор, като този, развил се пред РС
– Разлог, а в последствие – и пред ОС – Благоевград, е обусловило необходимостта от
спиране на производството пред ответника. Този извод е възприет от районния съд и
същият е в пълно съответствие с доводите на ищеца. Несъмнено е, че задължението за
спиране на производството представлява закономерно законово разрешение,
предвидено в чл.631 от ГПК, с оглед задължителния характер, който решенията на
СЕС имат за всички държавни органи и съдилища в Република България (чл.633 от
ГПК.).
От съществено значение по делото е да бъде даден отговор на въпроса дали
неизпълнението на задължението по чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК от страна на ОС-
Благоевград би могло да доведе до ангажиране на отговорността му по реда на чл.2в от
ЗОДОВ, според който държавата носи отговорност за вреди, причинени от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз.
Както правилно е посочил първоинстанционният съд, в съдебната практика
многократно е имало повод да се отбележи, че за да е редовна исковата молба, ищецът
по иска по чл.2в от ЗОДОВ следва да твърди в обстоятелствената част на същата
осъществяването на следните материално-правни предпоставки, изведени в практиката
на Съда на Европейския съюз (СЕС) въз основа на принципа на лоялно
сътрудничество между държавите членки по чл.4, §3 от ДЕС: 1/ нарушената правна
норма от правото на ЕС да предоставя права на частноправни субекти; 2/ нарушението
да е „достатъчно съществено“ или „явно квалифицирано“ и 3/ да е налице причинна
връзка между твърдяното нарушение и настъпилите за частноправния субект
имуществени или неимуществени вреди.
При съобразяване на горното, явно е, че неспазването на чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК
не представлява нарушение на правна норма от правото на ЕС, която предоставя права
на частноправни субекти. Касае се за разпоредба от националното законодателство,
която при това е от процесуален порядък и не създава права за частно правните
4
субекти. Нарушаването на подобна разпоредба само по себе си не би могло да
обуслови отговорност за вреди в хипотезата на чл.2в от ЗОДОВ, тъй като - както е
посочил и КнРС, обезщетението може да се дължи не поради неизпълнение на
процесуалното задължение за спиране на делото, а поради неправилно прилагане на
правото на ЕС.
Преюдициалното тълкувателно заключение на СЕС се ползва със задължителна
сила на тълкувано нещо, която обхваща както мотивите, така и диспозитива. Силата на
тълкуваното се изразява в това, че забранява на съдилищата да се отклоняват от
постановеното и да го заместват със свое тълкуване, различно от даденото от СЕС.
Силата на тълкувано нещо е не само по отношение на съда, отправил запитването, но
и по отношение на всички други национални юрисдикции в страните-членки, а така
също и по отношение на всички органи и власти, включително и законодателната.
Постановените от СЕС тълкувателни решения не създават нови права и задължения, а
изясняват значението на съществуващи норми. Следователно, не е налице хипотеза на
нарушение на норма, предоставяща права на частноправни субекти.
Същевременно, следва да бъде споделено разбирането на районния съд, че макар
и постановен преди произнасянето на СЕС, съдебният акт на ответника не е в
противоречие с приетото от СЕС по дело С-262/2020 г. В процесното съдебно решение
ответникът ОС-Благоевград е обосновал липсата на възможност за преобразуване на
нощния труд в дневен за съответната категория държавни служители, в която е
попадал ищеца, със специфичния статут на служителите на МВР и съществуващата за
тях специална нормативна уредба, с предвидени в същата компенсаторни механизми.
Изводът е основал и на съображения за липса в приложимата Наредба №8121з-
776/29.07.2016г. на правило като това на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, дължаща се не на
непълнота на закона, а на отказ от страна на законодателя от въпросното преобразуване
на нощния труд, което изключва субсидиарното прилагане на нормите на КТ.
Изложени са подробни доводи относно специфичните функции на някои служители,
включително работещите в МВР, обуславящи различна продължителност на нощния
труд, което се определя от характера на извършваната от тях дейност. Анализирани са
различните мерки за компенсиране на нощния труд, поради което диференцираното
третиране на служителите на МВР, се основава на обективен и разумен критерий,
свързано е с допустима от закона цел и е съразмерно на тази цел.
Както и други съдилища при разглеждане на казуси, сходни на процесния са
посочили, така и настоящият съд намира за потребно да отбележи, че след
постановяване на решението на СЕС, с Тълкувателно решение №1/15.03.2023г. по
тълк.д.№1/2020г. на ОСГК на ВКС се прие, че при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите
на КТ и на Наредната за структурата и организацията на работната заплата (в частност
чл.9 ал.2) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на цитираното
тълкувателно решение е прието, че не е налице нормативна празнота, която да се
преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9 ал.2 от ЗСОРЗ, поради което следва
да намери приложение Наредба №8121з-776/29.07.2016г., която обаче не съдържа
аналогична разпоредба на чл.31 ал.2 от отменената Наредба от 11.08.2014г.,
предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения
коефициент. Следователно е налице липса на законодателна воля за преобразуване на
нощни часове в дневни. Посочено е още, че при разработването и приемането на
ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните
5
правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните
последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със
съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено
време по-голям основен платен годишен отпуск, обезщетение при прекратяване на
служебно правоотношение, по - благоприятен режим за заплащане на извънреден труд,
липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по - благоприятни
условия за придобиване право на пенсия, пенсиониране при условията на І категория
труд и др. В мотивите на тълкувателното решение е изразено становище, че това
разрешение съответствува и на Решение по дело С-262/20 на СЕС по преюдициално
запитване от български съд по тълкуването и прилагането на Директива 2003/88/ЕО.
Прилагането на ЗМВР в точния му смисъл, съгласно разясненията, дадени в
Тълкувателно решение №1/15.03.2023г. по тълк.д.№1/2020г. на ОСГК на ВКС, не
третира дискриминационно служители в публичния сектор по отношение отчитане и
заплащане на положения от тях труд, не е в противоречие с правото на ЕС и практика
на СЕС по тълкуване на чл.20 и чл.31 от ХОПЕС. Директива 2003/88/ЕО не съдържа
указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на
нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Следи се за това за
полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд.
Според решение по делото С-262/20 на СЕС, чл.8 и чл.12 б.„а“ от Директивата следва
да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която
да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от
публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за
тях нормална продължителност на труда през деня. По - конкретно, допуска се
определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор, както е по действащия
КТ, да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел и е съразмерна на тази цел.
В обобщение може да се посочи, че твърденията на ищеца за допуснати от страна
на ответника нарушения на правото на ЕС, изразяващи се в неспиране на
производството при образувано преюдициално дело пред СЕС, както и в неспазване на
правната уредба на общностното право, в контекста на допуснато неравно третиране
на работещите в частния и държавния сектор, са неоснователни. Не е доказано
допуснато съществено нарушение на правото на ЕС, което да е в причинна връзка с
претърпени имуществени вреди.
По изложените съображения, решението на КнРС следва да се потвърди.
С оглед изхода от въззивното обжалване, на жалбоподателя не се следват
разноски.
На въззиваемия се дължи заплащане на възнаграждение, съгласно чл.78 ал.3 във
вр. с ал.8 от ГПК, а именно – на сумата от 100.00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение рег.№525/29.04.2025г., постановено от Районен съд -
Кюстендил по гр.д. №20241520100582 по описа за 2024г. на същия съд.
ОСЪЖДА К. Г. С. с ЕГН **********, с адрес гр.Б., ул.„********“ №4 да заплати
на Окръжен съд – Благоевград, гр.Благоевград, пл.„Васил Левски“ №1, сумата от
100.00 лева (сто лева), представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7