№ 9227
гр. ....., 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110159518 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковата молба на Д. И. С. против ..... „......“, с която
са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за
осъждане ответника да заплати сумата 2288,65 лева, представляваща дължимо увеличение
съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. върху изплатените трудови
възнаграждения за периода от 01.01.2023 г. до 26.07.2023 г., ведно със законната лихва от
08.10.2024 г. до окончателното й плащане, с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за сумата
3820,35 лева, представляваща дължимо увеличение съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г.
към КТД от 06.12.2022 г. върху изплатеното обезщетение при придобиване право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със
законната лихва от 08.10.2024 г. до окончателното й плащане, с правно основание чл. 224, ал.
1 КТ за сумата 876,83 лева, представляваща дължимо увеличение съгласно Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. върху изплатено обезщетение за неизползван
отпуск в размер на 59 дни, ведно със законната лихва от 08.10.2024 г. до окончателното й
плащане, с правно основание чл. 86, ал. 1 КТ за сумата от 363,75 лева, представляваща
мораторна лихва върху увеличения размер на трудовите възнаграждения за периода от
11.08.2023 г. до 06.10.2024 г, сумата от 607,19 лева, представляваща мораторна лихва върху
увеличения размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ за периода от 11.08.2023 г. до
06.10.2024 г., и сумата от 139,36 лева, представлява мораторна лихва върху увеличения
размер на обезщетението за неизплатен годишен отпуск за периода от 11.08.2023 г. до
06.10.2024 г.
Ищцата излага твърдения, че е заемала длъжността „Старши учител, гимназиален етап
общообразователен“ въз основа на Трудов договор № 178/13.09.1990 г., сключен с ответника,
при пълен работен ден от 8 часа при 40-часова работна седмица. Твърди, че с Допълнително
споразумение № 977/04.05.2023 г. основното трудово възнаграждение е увеличено на 1535
лв., както и 42 % за трудов стаж и професионален опит- по 1 % за всяка прослужена година.
Сочи, че със Заповед № 695/20.07.2023 г. трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, считано от 26.07.2023 г. Твърди, че на
10.08.2023 г. е подписан Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. за
системата на предучилищното и училищното образувание, с който е променен размерът на
1
минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти, считано от
01.01.2023 г. С оглед изложеното поддържа, че следва да й бъде преизчислено трудовото
възнаграждение, доколкото увеличението на заплатите чрез анекса от 10.08.2023 г. се
прилага с обратна сила. Излага твърдение, че със Заявление с вх. № 1/18.09.2023 г. е
направила искане да й бъдат изплатени дължимите суми съгласно процесния анекс.
Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на процесните суми. Моли за
уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по основание и по размер. Не оспорва, че между страните е
съществувало трудово правоотношение до 26.07.2023 г., прекратено на основание чл. 328, ал.
1, т. 10 КТ, по силата на което ищцата е заемала длъжността „Старши учител, гимназиален
етап общообразователен“ въз основа на Трудов договор № 178/13.09.1990 г. Счита, че при
прекратяване на процесното трудово правоотношение на ищеца са изплатени дължимите
обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ. Сочи, че съгласно Допълнително
споразумение № 977/04.05.2023 г. към трудовия договор на ищеца е определено основно
месечно възнаграждение в размер на 1535 лв. Твърди се, че работодателят не е имал
нормативно задължение да увеличи основното й трудово възнаграждение след приемане на
процесния анекс. Поддържа, че наличието на действащо ТПО към датата на подписване на
анекса е абсолютна предпоставка за увеличение на индивидуалната работна заплата, тъй
като анексът се отнасял единствено за „заетите лица“, което не включва пенсионираните.
Доколкото към датата на приемане на анекса ищецът не е имал качеството на служител при
ответника, то анексът не следва да се прилага спрямо него. Твърди, че второто условие за
прилагане на анекса спрямо ищеца е последният да е бил член на синдикална организация,
подписала процесния анекс. Счита за неоснователни и претенциите за мораторна лихва,
доколкото обезщетенията по чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 КТ са били изчислени правилно
към датата на прекратяване на трудовия договор. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира присъждане на сторените разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на
трудови възнаграждения, обезщетение при пенсиониране и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, които са квалифицирани по чл. 128, т. 2, чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 КТ и
чл. 86 ЗЗД.
За основателността на предявените искове ищцата следва да установи, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, по което е полагала труд през периода от
01.01.2023 г. до 26.07.2023 г. и е прекратено със Заповед № 695/20.07.2023 г. на основание чл.
328, ал. 1, т. 10 КТ, считано от 26.07.2023 г., че подписаният Анекс № Д01-192/10.08.2023 г.
към КТД от 06.12.2022 г. за системата на предучилищното и училищното образувание
намира приложение и спрямо нея, че е била член на синдикалната организация, подписала
Анекса, размера на претендираните вземания, както и че ответникът е изпаднал в забава за
заплащане на претендираните суми.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че е
изпълнил надлежно задълженията си да заплати дължимите трудови възнаграждения,
обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и за неизползван платен
годишен отпуск, както и наведените правоизключващи и правопогасяващи възражения.
От приетите по делото доказателства се установява, че ищцата на основание Трудов
договор №178/13.09.1990 г., е работила на длъжност „Старши учител, гимназиален етап
общообразователен“ в ..... „......“ гр. ..... при 8-часов работен ден при 40-часова работна
седмица преди трудовото й правоотношение да бъде прекратено със Заповед
№695/20.07.2023 г. на директора на училището, считано от 26.07.2023 г. на основание чл.
328, ал. 1, т. 10 КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не е
спорно, че съгласно подписано между страните Допълнително споразумение №977/04.05.2023 г.
2
основното й трудово възнаграждение е увеличено до сумата 1535,00 лева като й е заплащано и 42%
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Не се оспорва, че на ищцата й
се дължат обезщетения по чл.222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за пенсионирането и за
неизползвания платен годишен отпуск, като заплащането на същите е предвидено и в самата
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
Преди прекратяване на трудовото й правоотношение ищцата е била член на Синдикат
„Образование“ към КТ „Подкрепа“, за което по делото е прието удостоверение с изх.
№59/03.10.2024 г. видно от което Д. И. С. е била член на РСО към КТ „Подкрепа“ за периода
от 17.09.2014 г. до 31.07.2023 г. вкл. Не се спори от страните, че на 10.08.2023 г. е подписан
Анекс № Д01-192 от същата дата към Колективен трудов договор за системата на предучилищното
и училищно образование от 06.12.2022г., с който са определени минимални основани работни
заплати за системата на предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023г., по
силата на което е изменена разпоредбата на чл. 27 от този КТД по отношение на минималните
основни заплати за системата на училищното и предучилищното образование увеличени с 15%.
Със заявления от 18.09.2023 г. ищцата е поискала да й се изплати увеличения размер на трудовото
възнаграждение за периода 01.01.2023 г. до 25.07.2023 г., както и разликата в изплатените
обезщетения при пенсиониране и за неизползван платен годишен отпуск.
Спорен по делото е въпросът дали изменението на КТД с анекса от 10.08.2023 г. се
прилага и за работниците и служителите, които към датата на приемане на анекса са с
прекратени трудови правоотношения, т.е. към кой момент следва да се определи кръга на лицата,
по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите им възнаграждения.
Съгласно разпоредбата на чл. 242 КТ, положения труд по трудов договор е възмезден,
като работодателят е длъжен да заплаща своевременно уговореното в договора трудово
възнаграждение, след като работника или служителя е изпълнявал добросъвестно задълженията си
и възложените с договора трудови функции. В процесния случай безспорно се установи, че ищцата
е била в трудово правоотношение с ответното училище в процесния период. Поради липса на
твърдение и доказване на обратното, съдът приема, че същата е изпълнявала добросъвестно
трудовите си задължения. Установено е още, че ищцата е била член на РСО към КТ „Подкрепа“
до 31.07.2023 г. вкл., поради което разпоредбите на посочения по-горе колективен трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. са
действали и по отношение на нея, тъй като СБУ към КНСБ и СО към КТ „Подкрепа“ са страни по
този колективен трудов договор, вкл. Анекса към него. На основание чл. 50 КТ с колективния
трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и
служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Правилото на чл. 54 КТ
гласи, че колективният трудов договор влиза в сила е деня на сключването му, ако не е предвидено
друго, като може по всяко време да бъде изменян по взаимно съгласие на страните по реда на
неговото сключване.
По силата на сключения на 10.08.2023г. анекс е изменена разпоредбата на чл.27 от КТД
от 06.12.2022 г., уреждаща минималните основни работни заплати за системата на
предучилищното и училищното образование и разпределението на осигурените средства от
държавния бюджет, като със задна дата - от 01.01.2023 г. се определят по-високи минимални
основни работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование, т.е. с анекса
се преуреждат отношенията относно работните заплати на педагогическия и непедагогическия
персонал в системата на предучилищното и училищното образование със задна дата касателно
всички членове на синдикални организации, които към 01.01.2023г. са полагали труд по трудово
правоотношение.
Настоящият състав приема, че изменението на КТД с Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г.
следва да намери приложение и за работниците и служителите, които към датата на сключване на
Анекса са с прекратено трудово правоотношение, с оглед на това, че в същия се предвиждат нови
размери на трудовите възнаграждения, които се прилагат от 01.01.2023 г., а не от датата на
сключване на анекса, т.е. придадено е ретроактивно действие на вече възникнали в предходен
момент правоотношения между страните по КТД.
В Наредба №4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр.75/01.09.2023 г. ),
законодателят е постановил § 2, определящ минимални размери на основните месечни работни
заплати на педагогическите специалисти да се прилагат считано от 01.01.2023 г. , като
3
посочените суми съвпадат изцяло с тези по Анекса от 10.08.2023 г.. Също така приетото
изменение на КТД с Анекс 10.08.2023 г. предвижда нов размер на основните възнаграждения,
приложим считано от 01.01.2023г., за работните заплати на заетите в системата на образованието.
Следователно посочените разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към момента
навлизане в сила на нормите (01.01.2023 г.) са отговаряли на изискванията на закона – да са страни
полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на
членственото си правоотношение. С придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни
последици за адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл.14
ЗНА. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен акт може
да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Ретроактивното действие е правен
институт, с който законодателят придава правно значение на настъпването на определени правни
последици към един минал момент, към който не се е осъществил правопораждащият ги
юридически факт, по съображения за справедливост и социална целесъобразност. С фикцията на
обратното действие законодателят преурежда вече възникнали в предходен момент
правоотношения между правните субекти. Приемането на Закона за държавния бюджет за 2023 г.
едва с обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023 г., и свързаното с него увеличение на минималните основни
възнаграждения на педагогическите специалисти, предвидено с Наредбата, са именно такива
обстоятелства, които са обусловили волята на нормотвореца да придаде обратно действие на
предвиденото увеличение, считано от 01.01.2023 г., а не от датата на влизане в сила на Наредбата.
Сключването на Анекса към КТД на 10.08.2023 г. също е обусловено от забавеното приемането на
закона за държавния бюджет за съответната година и съпътстващото го изменение в Наредбата
относно заплащането на труда. В случая забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за
2023 г. се дължи на забавени действия от страна на изпълнителната и законодателна власт,
независимо от волята на гражданскоправните субекти, в чиято правна сфера настъпват
благоприятните правни последици, обусловени от приемането му. В този закон е предвидено и
разчетено увеличение на минималната работна заплата в сферата на предучилищното и
училищното образование, като съдът намира, че изменената с анекса от 10.08.2023 г. разпоредба на
чл.27 от КТД се отнася за работните заплати на всички заети към 01.01.2023 г. педагогически
специалисти и непедагогически персонал в сферата на предучилищното и училищното
образование. Никъде в закона или в КТД не е визирано и изрично уточнено, че това увеличение не
засяга лицата с прекратено ТПО, т. е. придаденото ретроактивно действие на нормата следва да се
тълкува разширително, а не стеснително. В Решение № 116 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. №
4760/2017 г., III г.о., ГК се възприема, че "обратното действие преурежда по нов начин
приключилите и уредени от стария закон правоотношения". Това означава, че и прекратени трудови
правоотношения могат да бъдат преуредени по нов начин, когато не засяга неблагоприятно
положението на работниците или служителите. Недопустимо е единствено с изменения в
законодателството да се въвеждат с обратно действие неблагоприятни последици за работниците и
служителите (Решение № 12/11.11.2010 на КС по к. д. № 15/2010 г.).
Затова ищцата, която е полагала труд в периода 01.01.2023 г. до 26.07.2023 г. има право
да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на
работната си заплата, тъй като съгласно чл. 128, т. 2 КТ трудово възнаграждения се дължи и
заплаща за реално положен труд, какъвто не е спорно, че ищцата е полагала за
горепосочения период. Този извод следва и от съдържанието на чл. 27, ал.3, т. 2 от КТД,
съобразно изменението му с Анекса от 10.08.2023 г., в която разпоредба е предвидено, че от
значение при определяне размера на индивидуалната работна заплата на всеки конкретен служител
след прилагане на увеличението е реално получаваното от служителя възнаграждение към момента
на увеличението, а моментът на увеличението и съгласно изрично посоченото в чл. 27, ал. 1 е от
01.01.2023 г. Прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата преди подписването на
Анекса не представлява такъв правопогасяващ юридически факт, който да отнеме правото й да
получи увеличение на трудовото й възнаграждение, дължимо за периода от 01.01.2023 г. до
прекратяването. Тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени съществувалите между
страните индивидуални правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е
увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала ищцата.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че наличието на действащо
трудово правоотннишение е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото
увеличение. Настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай правните субекти,
4
полагали труд като педагогически специалисти в периода от 01.01.2023 г. до 10.08.2023 г., се
намират в една и съща ситуация в посочения период, независимо от това дали трудовите им
правоотношения са прекратени преди 10.08.2023 г. или са съществували и след тази дата. Тези
служители са полагали еднакъв по естеството си труд, за идентични длъжности, при едни и същи
работодатели, поради което не следва да съществува законово основание касателно тяхното
нееднакво третиране.
Позоваването на използвания в изменената разпоредба на чл.27, ал.2 от анекса израз
„на заетите в системата” също не води до различен от горния извод, тъй като се касае за
уточнение относно изразходването на посочен в нея размер осигурени средства от
държавния бюджет на Република България за 2023г. с цел гарантиране на договореното
увеличение на работните заплати на работещите в сферата на образованието, считано от
01.01.2023 г. и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.
Никъде в ал. 2 на чл.27 от анекса не се конкретизира, че предвиденото с ал.1 на същия член
увеличение на работните заплати се отнася единствено и изрично за заетите в системата на
образованието към датата на подписване на анекса. Ето защо на ищцата следва да се дължи
разликата в увеличения размер на основното й трудово възнаграждение, което за останалите
служители също е начислено със задна дата, считано от 01.01.2023 г.
Ответникът не оспорва, че при определянето на дължимите от него обезщетения и
трудови възнаграждения не е съобразил същите с измененията предвидени с подписването
на Анекса от 10.08.2023 г. към КТД.
По отношение размера на трудовото възнаграждение, дължимо на ищцата с оглед
приетото увеличение предвидено в Анекса по делото е приета съдебно – счетоводна
експертиза, неоспорена от страните, според което разликата между полученото брутно
трудово възнаграждение и дължимото брутно трудово възнаграждение в увеличен размер за
периода 01.01.2023 – 26.07.2023 год. е в размер на 2062,91 лева, до която сума исковата
претенция следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер 2288,65 лева
подлежи на отхвърляне.
Новият размер на трудовото възнаграждение съгласно Анекса от 10.08.2023 г. следва да
послужи и като основа за изчисляване на дължимите към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение обезщетения при придобито право на пенсия поради придобит
осигурителен стаж и възраст и за неизползван платен годишен отпуск в размер на 59 дни.
Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза разликата между полученото
от ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и увеличението с 15% възлиза на 3759,98 лева,
която сума следва да се присъди на ищцата, а за горницата до претендирания размер от
3820,35 лева да се отхвърли. Разликата между полученото от ищцата обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 59 дни и дължимото с увеличение 15 % е 739,64
лева, като за разликата до първоначално предявения размер от 876,83 лева исковата
претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
Доколкото ответникът е следвало да заплати горните суми при прекратяване на
правоотношението или с приемане на Анекса от 10.08.2023 г., а той не е сторил това, то той
е изпаднал в забава и дължи обезщетение върху уважения размер на главниците за
претендирания период 11.08.2023 г. до 06.10.2024 г., който съдът на основание чл. 162 ГПК
определи с помощта на calculator.bg , а именно сумата 327,87 лева – лихва за забава върху
дължимите трудови възнаграждения, сумата 597,59 лева – обезщетение за забава върху
дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и сумата 117,55 лева – лихва за забава върху
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ. За разликата до първоначално предявените размери
исковите претенции за лихва следва да се отхвърлят като неоснователни. Вземанията за
главница са лихвоносни и законна лихва се претендира, поради което такава също ще се
присъди от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
По разноските
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза и на двете страни в
производството.
5
Ищецът претендира присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 980,00
лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.10.2024 г. , заплатено при
неговото подписване, от което съразмерно с уважената част от исковите претенции следва да
му се присъди сумата 920,62 лева.
Ответникът също претендира присъждане на адвокатско възнаграждение като
съразмерно на отхвърлената част от исковете му се следва сумата 39,39 лева.
Ищецът е направил искане в случай, че в полза на ответника също се дължат разноски
съдът да направи компенсация до размера на по – малкото, поради което разноски следва да
се присъдят само на ищеца, намалявайки ги със сумата 39,39 лева, като му се присъди
разликата 881,23 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда съразмерно на
уважената срещу него част от исковете държавната такса в размер на 304,22 лева и
възнаграждение за вещо лице в размер на 422,73 лева.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на
отхвърлената част от исковете и остатъка от възнаграждението за вещо лице следва да
останат за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..... „......“ с адрес: гр. ....., ул. „......“ ... да заплати на Д. И. С. ЕГН
********** с адрес: гр. ....., ........а основание чл. 128, т. 2 КТ сумата 2062,91 лева,
представляваща дължимо увеличение съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от
06.12.2022 г. върху изплатените трудови възнаграждения за периода от 01.01.2023 г. до
26.07.2023 г., на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата 3759,98 лева, представляваща дължимо
увеличение съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. върху
изплатеното обезщетение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
при прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата
739,64 лева, представляваща дължимо увеличение съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г.
към КТД от 06.12.2022 г. върху изплатено обезщетение за неизползван отпуск в размер на 59
дни, на основание чл. 86, ал. 1 КТ сумата 327,87 лева, представляваща мораторна лихва
върху увеличения размер на трудовите възнаграждения за периода от 11.08.2023 г. до
06.10.2024 г, сумата 597,59 лева, представляваща мораторна лихва върху увеличения размер
на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ за периода от 11.08.2023 г. до 06.10.2024 г., и сумата
117,55 лева, представлява мораторна лихва върху увеличения размер на обезщетението за
неизплатен годишен отпуск за периода от 11.08.2023 г. до 06.10.2024 г., ведно със законната
лихва върху главниците от 08.10.2024 г. до окончателното им плащане, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 881,23 лева- разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 128,
т. 2 КТ за разликата над 2062,91 лева до пълния размер 2288,65 лева, иска по чл. 222, ал. 3
КТ за разликата над 3759,98 лева до пълния размер 3820,35 лева, иска по чл. 224, ал. 1 КТ за
разликата над 739,64 лева до пълния размер 876,83 лева, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над 327,87 лева до пълния размер 363,75 лева, за разликата над 597,59 лева до
пълния размер 607,19 лева и за разликата над 117,55 лева до пълния размер 139,36 лева като
неоснователни.
ОСЪЖДА ..... „......“ с адрес: гр. ....., ул. „......“ ... да заплати по сметка на СРС на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 304,22 лева – държавна такса и 422,73 лева –
възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7