Р
Е Ш Е
Н И Е
№111
гр. Хасково, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на първи февруари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 1214/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Образувано е
по жалба на Т.А.А., ЕГН : **********,***, подадена чрез адв.В.Ч., против
Решение № 1012-26-464-3 от 16.11.2021 г. на Директора на Териториално поделение
на НОИ - Хасково.
В жалбата се
твърди, че с обжалваното решение бил потвърден незаконосъобразен отказ, издаден
в нарушение на материалните разпоредби на КСО и подзаконовата нормативна
уредба. Към датата на постановения отказ данните по чл. 5, ал. 4 от КСО,
данните по чл. 6, ал. 9 и ал. 10 от КСО и данните по чл. 9, ал. 1 от КСО
безспорно установявали осигурителен стаж за периода от 01.10.2012 г. до
30.09.2021 г.
Обжалваното
решение незаконосъобразно кредитирало ретроактивност на правни норми. Чл. 137
от Закона за ветеринарно-медицинската дейност бил в сила от 2020 г., а
извършените правни квалификации били за факти преди тази дата. В решението не било
допустимо да се правят нови правни квалификации. Получаването на информация от
ОДБХ -Хасково и от ОД „Земеделие“ не била изискана от контролен орган в процеса
на проверката.
Нито в
отказа, нито в обжалваното решение било посочено изготвянето на констативен
протокол относно установените правно значими факти и настъпили правопроменящи
факти.
С оглед
изложеното, жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени
изцяло обжалваното Решение № 1012-26-464-3/16.11.2021 г. на Директор на ТП на
НОИ - Хасково и потвърдения отказ за заверка на осигурителен стаж изх.№
4004-26-78-12/08.10.2021 г. на контролен орган към ТП на НОИ - Хасково, като
нищожни, неправилни, недопустими и незаконосъобразни. Моли за присъждане на
разноски.
В съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа така
депозираната жалба. Посочва, че
не били спазени правилата за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от
контролните органи на НОИ, като липсвали процесуални предпоставки за извършване
на съответната проверка, включително и заповед за извършване на проверка по
осигурителното законодателство, издадена от Директора на ТП на НОИ. Посочва
още, че отказът е постановен преждевременно, преди влизане в сила на
задължителните предписания.
Ответникът –
Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание, моли да бъде постановено решение, с което жалбата да бъде
отхвърлена. Заявява, че в правомощията на контролните органи на НОИ е да
извършват проверки и ревизии, както и че, за да завери един стаж контролният
орган при извършване на проверката, не е необходимо задължителните предписания да
са влезли в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
случай, че съдът прецени жалбата за основателна, навежда възражение за
прекомерност на платения адвокатския хонорар.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с
правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 16.09.2021
г. жалбоподателят Т.А.А. е подал Заявление вх. № 4004-26-78/16.09.2021 г. до
Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр.Хасково,
с което е поискал заверяване на осигурителната му книжка за периода от 01.10.2012
г. до 31.12.2015 г. и за периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2021 г. (л. 41).
В тази
връзка е инициирано извършването на проверка, в хода на която е установено, че Т.А.А. е вписан в Регистър БУЛСТАТ
като земеделски стопанин, отглеждащ домашни птици. От направено запитване до ОД
„Земеделие“ - Хасково и съответно отговор с вх. № 4004-26-78-11/06.10.2021 г., е
установено, че лицето има валидни регистрации като земеделски стопанин за
периода от 01.08.2012 г. до 11.06.2021 г. и регистрация на 08.02.2021 г.,
валидна до края на срока по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания
за следващата стопанска година. От анкетните карти на лицето, предоставени от
ОД „Земеделие“ – Хасково, било установено, че за периода от 2012 г. до 2021 г. Т.А.
е отглеждал кокошки носачки (от 25 бр. до 35 бр.).
Видно от Писмо вх. № 4004-26-78-6/29.09.2021 г. на БАБХ - Областна дирекция
по безопасност на храните - Хасково е, че Т.А. има вписан животновъден обект,
находящ се в * от 2012 г. Във връзка с отправено запитване до
БАБХ – Хасково дали вписаният животновъден обект е регистриран като тип „лично
стопанство“ или тип „ферма“, в Писмо вх. № 4004-26-78-10/05.10.2021 г. се
посочва, че Т.А.А. с ЕГН : ********** няма подадено заявление за регистрация на
животновъден обект по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност, поради което не може да бъде определен видът на животновъдния обект - ферма
или лично стопанство. Заявено е, че животновъден обект номер **********/стар
6442-0168/ е активен обект от 2012 година, във връзка с промените на
законодателството и създаването на база данни ИИС на БАБХ, същият е вписан в
системата, но не е преминал режим на одобрение за регистрация по реда на чл.
137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Във връзка с
установеното, на 08.10.2021 г. е постановен отказ за заверяване на осигурителен
стаж и доход на Т.А.А. от инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Хасково с
изх. № 4004-26-78-12/08.10.2021 г. за периода от 01.10.2012 г. – 31.08.2021 г.
по подадено Заявление вх. № 4004-26-78/16.09.2021 г. (л. 15 - 16). В отказа са
цитирани разпоредбите на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО
за понятието „осигурено лице“, тези на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от КСО във връзка
с възникването и прекратяването на осигуряването, § 1, ал. 1, т. 5 от
Допълнителните разпоредби на КСО по отношение на понятието „регистрирани
земеделски стопани и тютюнопроизводители“, чл. 4а, ал. 1, т. 6 от Наредба № 44
от 20.04.2006 г. за ветеринарно-медицинските изисквания към животновъдните
обекти, както и чл. 3, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за дейността на
животновъдните стопанства по отношение на понятието „лично стопанство“, а също
и чл. 13, ал. 4 от Закона за животновъдството, според който текст животновъдните
обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична
консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право
да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни. Отказът е мотивиран
с факта, че регистрацията на основание чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ като
самоосигуряващо се лице, ежемесечното внасяне на осигурителни вноски и подаване
на данни с декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице“ само по себе си не е
достатъчно основание, за да се счита едно лице осигурено, и съответно е прието,
че за Т.А.А. не е възникнало основание за осигуряване по чл.
4, ал. 3, т. 4 от КСО и че не може да бъде удостоверен стаж и доход на лицето
за периода от 01.10.2012 г. до 31.08.2021 г. Отказът е връчен на Т.А. на
11.10.2021 г.
На 08.10.2021
г. Инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково издава и Задължителни
предписания № ЗД-1-26-01014271/08.10.2021 г., с които на Т.А. е указано да
заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 01.10.2012
г. до 31.12.2015 г., с вид осигурен 13, декларация образец № 1, за периода от
01.01.2016 г. до 30.09.2021 г., с вид осигурен 22, декларация образец № 1, за
периода от 01.09.2021г. до 12.09.2021 г.,
с вид осигурен 13, декларация образец № 1 (л. 17). Предписанията са връчени на Т.А.
на 11.10.2021 г.
На 18.10.2021
г. Т.А. *** две жалби срещу така постановените административни актове - срещу Отказ
за заверяване на осигурителен стаж и доход с изх. № 4004-26-78-12/08.10.2021 г.
за периода от 01.10.2012 г. – 31.08.2021 г. (л. 14) и срещу Задължителни
предписания № ЗД-1-26-01014271/08.10.2021 г. (л. 13).
Във връзка с
жалбата срещу отказа за заверяване на осигурителен стаж и доход с оспореното в
настоящото производство Решение № 1012-26-464-3/16.11.2021 г. Директорът на ТП
на НОИ - Хасково е отхвърлил Жалба вх. № 1012-26-464/18.10.2021 г., подадена от
Т.А.А. срещу отказ за заверка на осигурителен стаж изх. № 4004-26-78-12/08.10.2021
г. на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, като е приел, че от приложените
по административната преписка доказателства се установява, че Т.А.А. реално не
е осъществявал дейност като земеделски стопанин, тъй като няма
вписан/регистриран животновъден обект тип „ферма“ и не е произвеждал животинска
и/или растителна продукция, предназначена за продажба, поради което не попада в
обхвата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО и не подлежи на осигуряване.
Жалбата
срещу така постановеното решение е подадена на 26.11.2021 г. и е регистрирана в
ТП на НОИ – Хасково под вх.№ 1012-26-464-4/26.11.2021 г.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е
допустима, като подадена от активно легитимирано лице с правен интерес, в
предвидения от закона срок по чл. 118, ал.1 от КСО и е редовна от външна
страна.
Преценяйки
доказателствата по делото, както и валидността и законосъобразността на
оспорения административен акт, с оглед критериите, визирани в разпоредбата на
чл. 146 от АПК, настоящата инстанция счита жалбата за неоснователна.
Предмет на
обжалване в настоящото производство е Решение № 1012-26-464-3/16.11.2021 г. на Директора
на ТП на НОИ - Хасково, с което е потвърден изцяло отказ за заверка на
осигурителен стаж и доход в осигурителна книжка на оспорващия Т.А.А., в качеството му на самоосигуряващо се лице, за
периода от 01.10.2012 г. – 31.08.2021 г., постановен от инспектор в ТП на НОИ –
Хасково.
Оспореният
административен акт, предмет на настоящото производство, е издаден от
компетентен по смисъла на чл. 118, ал. 1 във вр. чл. 117, ал. 1, т. 4 от КСО
орган, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 4 от КСО именно
ръководителят на съответното ТП на НОИ е компетентен да се произнесе по жалби
срещу откази за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителни книжки,
какъвто е настоящият случай. Съгласно разпоредбите на чл. 107, ал. 1 и ал. 2,
т. 1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното
обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява
от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са и инспекторите по
осигуряване в териториалните поделения на НОИ. Именно такъв контролен орган на
ТП на НОИ е постановил процесния Отказ за заверка на осигурителен стаж и доход
в осигурителната книжка на Т.А.А. за периода от 01.10.2012 г. – 31.08.2021 г.
по подадено Заявление вх. № 4004-26-78/16.09.2021 г., подлежащ на обжалване
пред ръководителя на съответното ТП на НОИ, съобразно разпоредбата на чл. 117,
ал. 1, т. 4 от КСО. В настоящия случай с обжалваното решение Директорът на ТП
на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил издадения
отказ за заверка на осигурителна книжка от контролен орган на НОИ, като е изложил
подробни мотиви, обосноваващи постановеното решение.
В тази
връзка съдът намира, че решението е издадено в съответната писмена форма и
съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, което го прави валиден
административен акт.
Относно възражението
за нарушена процедура при провеждането на проверката и липса на заповед за
възлагането й, следва да се посочи, че в случая, доколкото проверката е извършена
само по данните в информационната система на НОИ, то нарочна заповед за
извършването й не е била необходима. В хода на подобна проверка контролните
органи няма пречка да търсят съдействие на други държавни органи. В случая, като
са били длъжни по силата на чл. 31, ал. 2 от Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. за
реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните
органи на Националния осигурителен институт да се запознаят с относимите за
проверката документи, то след установените данни в информационната система на
НОИ, за да установят фактите и обстоятелствата от значение за определяне на
резултатите, контролните органи са изискали съдействие от други държавни органи
и институции. Последното е в правомощията на контролните органи на основание
чл. 42, ал. 1 от Правилник за организацията и дейността на НОИ, Глава Седма –
Взаимоотношения с други държавни органи, институции и лица. Но дори и да се
приеме, че проверката е обхванала не само данни от информационната система на
НОИ, според настоящия състав, липсата на заповед не опорочава проверката до
степен, че да обоснове нищожност на обжалвания акт.
По отношение
на възражението, че отказът е постановен преждевременно, преди влизане в сила
на задължителните предписания, следва да бъде отбелязано, че между двете
производства не съществува правна връзка на обусловеност. В случая, след извършване
на надлежна оценка на законовите изисквания и събраните доказателства, органът
дължи отделно произнасяне, като отказът за заверка на осигурителен стаж не е
поставен в зависимост от приключването на производството по издаване на задължителните
предписания, респективно липсва преюдициалност, която би обусловила
основателност на така наведеното възражение.
След преценка
и анализ на доказателствата по делото в контекста на относимите нормативни
разпоредби, съдът намира, че оспореното решение, освен валидно и процесуално
законосъобразно от формална страна, е издадено и в съответствие с материалния
закон, поради следните съображения:
Безспорно по
делото бе установено, че жалбоподателят е притежавал валидна регистрация като
земеделски стопанин, съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за
създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. По смисъла на
КСО обаче, наличието на регистрация като земеделски стопанин само по себе си не
е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение, тъй като не е налице
идентичност между качеството земеделски производител и осигурено лице. Легална
дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО,
според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за
което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО,
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. По силата на § 1, ал. 1,
т. 5 от ДР на КСО, регистрирани земеделски производители са физическите лица,
които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за
продажба, и са регистрирани по установения ред. По аргумент от горното, лице,
за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност - в настоящия казус, че
е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има
качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са
внасяни осигурителни вноски. Следователно изискването на законовата разпоредба,
съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето реално
да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция
за продажба.
В случая
няма спор за регистрацията на жалбоподателя на основание чл. 1, ал. 1 от
Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и български
граждани на работа в чужбина и морските лица като самоосигуряващо се лице –
земеделски стопанин, както няма спор и за периодите, през които е бил
регистриран. Не се спори и относно регистрацията на жалбоподателя като
земеделски стопанин в ОДЗ. Не е спорна и извършваната от жалбоподателя дейност
– произвеждана животинска продукция. Спорен е фактът дали така осъществяваната
дейност е относима при преценката на качеството му като осигурено лице.
Съгласно §
1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КСО, „регистрирани земеделски
стопани и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които произвеждат
растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са
регистрирани по установения ред. Към Министерството на земеделието, храните и
горите се създава и поддържа регистър на земеделските стопани – чл. 7 от Закона
за подпомагане на земеделските производители, а редът за регистрация на
земеделските стопани е регламентиран в Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за
създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Регистрацията се
извършва в Областна дирекция „Земеделие“ по постоянния адрес на физическото
лице или едноличния търговец въз основа на анкетни карти с анкетни формуляри,
попълнени от земеделския стопанин, като в ОДЗ се води регистър на земеделските
стопани на територията на областта. Предвид вида на извършваната от
жалбоподателя дейност – отглеждане на птици, в настоящия случай са приложими и
разпоредбите на Закона за животновъдството, където е направено разграничение по
отношение на животновъдния обект – чл. 13, ал. 4 и 5. Животновъдните обекти, в
които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация,
се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат
на пазара произведените в обекта суровини и храни, а тези, в които се отглеждат
животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се
определят като ферми. В Закона за животновъдството – § 1, т. 46 и 47 се дава
легално определение на понятието „ферма“ - животновъден обект, в който се
отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара,
както и на „лично стопанство“ - животновъден обект, в който се отглеждат
животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация. Съгласно чл. 137
от Закона за ветеринарномедицинската дейност – в редакция преди изменение и
допълнение от ДВ бр.13/2020 г., собствениците или ползвателите на животновъдни
обекти имат задължение да подадат заявление за регистрация на обекта до
директора на съответната ОДБХ. В този смисъл следва да се приеме, че
жалбоподателят е бил регистриран като земеделски стопанин в ОДЗ, но не е
регистрирал в ОДБХ животновъден обект съгласно изискванията на чл. 137 от ЗВМД.
Тоест стопанисваният от него обект не представлява ферма и не може да се
приеме, че е налице другото условие, изискуемо по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО
– да се произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за
продажба.
По силата на
чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо
заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски производители и
тютюнопроизводители. Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО по свой избор те могат да се
осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Но на основание цитираните
разпоредби се налага извод, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица
попадат само земеделски стопани, които, на първо място, произвеждат продукция,
предназначена за пазара, и, на второ място, са регистрирани за това по
установения ред. В този смисъл не следва да се счита, че регистриран по реда на
ЗПЗП и Наредба № 3/29.01.1999 г. земеделски стопанин, който е
собственик/ползвател на животновъден обект, но не е регистрирал този обект по
реда на чл. 137 от ЗВМД и този обект е лично стопанство, тоест не произвежда
продукция за пазара, е „регистриран земеделски стопанин” по смисъла на § 1, ал.
1, т. 5 от ДР на КСО. Поради изложеното съдът счита, че жалбоподателят не се
явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл. 4, ал.
3, т. 4 от КСО лица. Същият няма вписан/регистриран животновъден обект тип
„ферма“ и не е произвеждал животинска и/или растителна продукция, предназначена
за продажба, поради което не попада в обхвата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО
и не подлежи на осигуряване.
В този
смисъл жалбата на Т.А.А. срещу Решение № 1012-26-464-3/16.11.2021 г. на
Директор на ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за
заверка на осигурителен стаж изх. № 4004-26-78-12/08.10.2021 г. на контролен
орган на ТП на НОИ – Хасково, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид
изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от
страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4, във вр. чл. 144 от АПК, във
връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Т.А.
следва да бъде осъден да заплати на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – гр.Хасково разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100 лева.
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.А.А., ЕГН
: **********,***, против Решение № 1012-26-464-3/16.11.2021 г. на Директор на
ТП на НОИ - Хасково, с което е
отхвърлена Жалба вх. № 1012-26-464/18.10.2021 г., подадена от Т.А.А. срещу
отказ за заверка на осигурителен стаж изх. № 4004-26-78-12/08.10.2021 г. на
контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА Т.А.А., ЕГН
: **********,***, да заплати на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – гр.Хасково сумата от 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ: