№ 6942
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110150615 по
описа за 2021 година
Й. М. Г. е предявил срещу „......“ ЕАД иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено недължимостта на сумата по изпълнителен лист от 26.05.2020 г.,
издаден по ч. гр. д. № 4883/2013 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп. д. №
20208440401275 на ЧСИ ....., а именно 269,06 лева, представляваща разноски по делото.
Ищецът излага, че сумата по изпълнителния лист е погасена с изтичането на 5-годишна
давност, тъй като решението, въз основа на което е издаден, е влязло в сила на 03.04.2014 г.,
а молбата за издаването му е подадена на 18.05.2020 г.
Ответникът в подаден отговор сочи, че със Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
спират да текат давностните срокове, поради което давността за вземането била прекъсната
на 11.06.2020 г. с подаване на молбата за образуването на изп. дело, с която било поискано
прилагането на изпълнителен способ. След образуване на изп. дело били извършени редица
изпълнителни действия, прекъсващи давността.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
1
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
изгубило сила.
Кредиторът може да прекъсне давността с действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД, към които
действия не се числи молбата за издаване на изпълнителен лист.
В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са вземанията,
обективирани в изпълнителен лист от 26.05.2020 г., издаден по гр. д. № 4883/2013 г. на СРС,
2
38 състав, с който Й. М. Г. е осъден да заплати на „......“ ЕАД разноски по делото,
съразмерно на уважената част на исковете в размер на 269,06 лева.
Въз основа на него на 11.06.2020 г. е образувано изп. д. № 20208440401275 на ЧСИ
...... По него на 02.09.2020 г. съденият изпълнител е наложил запор върху банкови сметки на
длъжника, а на 19.01.2022 г. и възбрана върху недвижим имот на длъжника.
По изложените по-горе мотиви съдът намира, че всяко едно от посочените действия
са такива, с които давността се прекъсва и на основание чл. 117, ал. 1 ЗЗД от датата на всяко
едно от тях започва да тече нова давност.
Погасителната давност за вземанията за разноски, които не са периодични вземания
съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, е 5-годишната.
Давността за вземанията, предмет на изпълнителен лист от 26.05.2020 г., е започнала да тече
след влизане в сила на решение от 03.04.2014 г. по гр. д. № 4883/2013 г. на СРС, 80 състав,
на 04.05.2015 г. и е изтекла на 04.05.2020 г. Впоследствие давността е била прекъсвана на
02.09.2020 г. и 19.01.2022 г., но това е без правно значение за делото, доколкото е веднъж
вече е изтекла на 04.05.2020 г.
Следователно вземанията, предмет на издадения на 26.05.2020 г. изпълнителен лист,
са се погасили по давност преди образуване на изпълнителното дело, поради което и
предявения отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати разноските, сторени от ищеца в настоящото производство, а именно в
размер на 50 лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Й. М. Г., ЕГН **********, срещу
„......“ ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Й. М. Г. не дължи на
„......“ ЕАД сумата по изпълнителен лист от 26.05.2020 г., издаден по ч. гр. д. № 4883/2013 г.
на СРС, въз основа на който е образувано изп. д. № 20208440401275 на ЧСИ ....., а именно
269,06 лева, представляваща разноски по делото поради погасяването ѝ по давност.
ОСЪЖДА „......“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Й. М. Г., ЕГН **********, ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3