№ 1408
гр. Варна, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Д. Димитров
при участието на секретаря **** Д. Узунова
като разгледа докладваното от Д. Димитров Гражданско дело №
20243110114818 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба на П. Н. Л., ЕГН:**********, адрес гр.Варна,
бул."****" бл.42, вх.В, ет.5, ап.37, чрез адв.Д. П. Й., адвокат при ВАК, за
налагане на мерки за защита срещу П. П. П., ЕГН:********** обл.****,
гр.****, ул "****"№18, в качеството му на неин чичо.
В молбата се твърди, че ответника е чичо на молителката и двамата имат
общ наследствен имот с къща, находящ се в гр. ****, обл. ****,
ул."Н****в"№31, от който всеки притежава по 1/2 идеални части. Твърди, че
живее в град Варна, но през почивните дни посещава бащиния си имот в гр.
**** за който се грижи. Твърди, че с ответника имат разнопосочни виждания
за това как трябва да се стопанисва имота. Твърди, че ответника счита същия
само за свой и се опитва да налага своите разбирания.
Твърди, че на 05.10.2024г. е посрещнала свои приятели в посочения по-
горе имот, за да пият кафе. Около 15.00ч. ответникът влязъл в имота видимо
ядосан, държейки в ръка малка мотичка/килистирка/. Без да обяснява защо е
започнал да заплашва молителката, че ще я унищожи. Нарекъл я „мърша" и
„боклук". Строшил тоалетната чиния в къщата и заплашил, че ще закове
1
килима върху леглото, за да не може да спи на него. Поведението на ответника
е било записано на видео от молителката, който при нужда ще представим.
Твърди, че по повод агресията на ответника е подала сигнал на тел.112 и
пристигналия патрул е съставил предупредителен протокол на ответника. В
последствие били разпитани в полицейското управление всички свидетели на
инцидента, като била образувана пр.пр.№4407/2024г. на Районна прокуратура
****. На 01.11.2024г. било издадено постановление за отказ да се образува
досъдебно производство.
Твърди, че се страхува да посещава имота си от тогава, защото
ответника е емоционално и психически нестабилен, податлив на внушения,
много експулсивен и агресивен. Последния бил ловец и притежавал ловно
оръжие. Твърди, че се страхува, че е възможно да го използва, когато изпадне
в подобно агресивно състояние. Заявява, че преди инцидента са имали
пререкания, но никога не се е стигало до подобно поведение на ответника.
Моли за постановяване на мерки за закрила по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, както
и за издаване на заповед за незабавна защита със същите мерки.
В съдебно заседание молителката се представлява се от процесуален
представител, който заявяват, че поддържа молбата на посочените основания
и желаят да бъде издадена Заповед за защита с исканите от тях мерки.
Ответникът П. П. П. се явява лично и с двама процесуални
представители, които оспорват твърдението за упражнено насилие.
Процесуалният му представител – адв.Александрова изтъква, че от прочита на
събраните по делото писмени доказателства, така също и от молбата на
молителката П. Лючбева, не се установява извършване на действие, което да
бъде определено като действие на психическо насилие спрямо нея от страна
на нейния чичо. Обстоятелството за това, че имота е сънаследствен и между
тях е налице родствена връзка чичо и племенница, дъщеря на неговия роден,
покоен брат се установи по категоричен начин. Счита, че самото издаване на
заповедта за незабавна защита, не почива на никакви достоверни факти и
обстоятелства, освен на изложените твърдения от самата молителка. В
молбата си, тя посочва, че е била заплашвана, че той е бил във видимо ядосано
състояние, че е заявил, че ще я унищожи, че я нарекъл „мърша, боклук“.
Оспорва такива изрази да са употребени от ответната страна, а ответникът
съвсем сърдечно е влязъл в двора и е казал „боклук“, нищо повече не е казал.
2
Приема се, че самата молителка е провокирала поведението с действията
относно упражняването на правата за ползване на сънаследствения имот,
относно бъдещето на този сънаследствен имот, защото там са възникнали
спорове, което е историята на този инцидент, а именно съдбата и ползването
на този сънаследствен имот и отношението, което проявява молителката
спрямо своя чичо, ответника по делото, като манифестира себе си, като
единствен собственик на имота, а не като съсобственик. Аргумент за това
било писмото покана изпратено от името на молителката до трето лице
ползвател на дървен гараж, че следва да се заплащат наеми, и че тя е тази,
която определя какво следва да бъде отношението и поведението. Изтъква се,
че молителката не е представила по делото декларация по чл.9 от ЗЗДН.
Приема се, че заповедта не е основателна, тя не се базира на нищо повече
освен едни голословни твърдения в нейната молба, т.к. в самото описание на
извършеното деяние акт за домашно насилие не се посочват факти и
обстоятелства, които да налагат реално заповед за незабавна защита. Моли се
показанията на разпитания свидетел по делото на молителката да не се
кредитират, при постановява на вашия съдебен акт, които не са истински и са в
противоречие с установеното от органите на МВР и прокуратурата в нейното
постановление за прекратяване и искане за образуване на съдебно
производство. От докладната записка на МВР гр.**** се посочвало изрично,
че е извършен анализ на файловете на 4 бр. фотоснимки и видеофайл, те са в
противоречие с това, което казва техния свидетел и се подкрепя това, което
достоверно е посочил ответника при разпита си пред органите на МВР. Счита
се, че в съдебно заседание не се събраха доказателства, които да посочват по
един категоричен начин, че ответника е извършил акт, който с всичките му
елементи може да се квалифицира като акт на домашно насилие. Поставя се
въпрос, дали изобщо възникналото между молителката и ответника по делото
следа да се разглежда по ЗЗДН. Това, че я е нарекъл „боклук“ това, че една
съсобствена вещ, която той е изградил, той е правил, той е строил, защото е
живял там, той се е грижил за родителите си и болния си брак, а молителката
не е запозната с тези факти, тя не е живяла там, а сега встъпва. Касае
дотолкова, доколкото касае историята на един роднински скандал относно
този съсобствен имот. Твърди се, че не се касае нито за хора, които живеят в
един дом, нито за хора, които са в едно домакинство, а са хора, който са
сънаследници и следва да уредят своите взаимоотношения по друг ред и
3
други закони, така както е посочил прокурора изготвил преписката и е отказал
да образува досъдебно производство. Приема се, че Постановлението на
прокурора и актовете представени от МВР гр.**** са в унисон, с това което
ответника е заявил пред органите на МВР и е в противоречие както в молбата
по закона за защита от Домашно насили и фактите приети до тук. Изтъква се,
че от датата на издаване на заповедта за незабавна защита 10.12.2024 г., е
изтекло повече от определеното от съда време, и че няма нарушения от страна
на ответника във връзка с изпълнения и нареждания за спазване на посоченото
в заповедта, нито се представиха доказателства той да е регистриран до сега
по Закона за домашно насилие или да има извършени деяния, които да бъдат
отнесени по посока на наказателна отговорност.
В проведено о.с.з. ответникът желае да даде лично обяснения във връзка
с предмета на делото. Заявява, че на посочената дата му се обадил приятеля му
Д. и му казал, че племенницата му е направила много голям скандал с него.
Казал му „Ела да видиш какво става тук“, обиждала го, казвала му да не
забравя къде работи. Момчето - Д. си държал мотора в личния гараж на
ответника и тя не го допускала. Ответникът заявява, че се ядосал много, че му
иска наем за гаража. Пращала му от частен съдебен изпълнител за 4800 лв., че
е осъден да плати тази сума. Заявява, че лично е правил гаража. Бил негов
докато живеел там, сега вече можело и наследствен да бъде и е на двамата.
Заявява, че молителката и преди това не спирала да го дразни. Първо го
обвинила, че е крадец, веднага след смъртта на баща й. После съборила
тавана. После изчезнали парите на баба й. Сложила катинари на портите на
къщата и ответника за да влезе трябвало някой да му отключи, защото не
можел да бърка през тия дупки, да ги отключвам отвътре. Сложила камера, но
преди това молителката обрала цялата. Всичко това се трупало през годините
и при този големия скандал, той отишъл. Бил много ядосан и й казал „Ти няма
ли най накрая да спреш да се караш с хората?“ Тя каза, че не й било приятно
този човек да влиза в двора й. Тогава ответника й казал: „На мен, приятна ли
ми е твоята компания“. Аз като съм тук казала тя, ще бъдат тук. И тогава
ответника й казал: „Ти си боклук“. И отишъл и счупил тоалетната и й казал :
„че сега ще ползва външната тоалетна и килима й казал, където събори тавана
ще ти го сложа на леглото“. Това била цялата работа и след това ответника си
заминал. След това отишли полицай и всички свидетели показанията са ги
дали в къщата и тя им нареждала, кой, какво да пише. Тя е казвала това ще
4
пишеш, това няма да пишеш, те нали са колеги, правят си услуги и това е
положението. Подигравала се с него. Твърди, че като се наложело прескачал
през оградата за да влиза, за да изгаси тока и не бил искал съдействие, защото
нямал право да ходи. В момента имали дело за делба. След този случай го
завели делото. Тази тоалетна я счупил с една малка мотичка/калистир/, която
беше в лятната кухня, там където били те. Отрича да е чупил камера, нямало
как да я стигне. Молителката се настанила там трайно, като единствен
собственик. Той изобщо не й пречил за нищо, тя при него пораснала, била му
като дете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа и правна страна: следното:
В хода на производството бяха представени и приети следните писмени
доказателства: Постановление изх.№ 4407/01.11.2024 г. на Районна
прокуратура гр.****, териториално отделение **** от 01.11.2024 г.,
представените от проц.представител на ответника писмени документи:
свидетелство за съдимост от 28.02.2025 г., удостоверение за постоянен адрес
изх.№ АО-01-275 от 06.01.2025 г., постъпилите писмени документи с писмо от
27.03.2025 г. писмо от МВР РУ гр.**** в заверен вид: писмо до ТО
Прокуратура гр.**** към РП ****, докладна записка от 28.10.2024 г.,
докладна записка от 07.10.2024 г. относно посетен сигнал на ЕЕН – 112,
протокол за полицейско предупреждение от 05.10.2024 г.
В полза на молителката бе разпитан свидетеля ****, предупреден за
наказателната отговорност по чл.290 НК. Обещава да говори истината.
Заявява, че е в нормални отношения с П. и П.. Живее в гр.**** и с П. са втори
братовчеди, а П. му се падал чичо, на майка му първи братовчед. Заявява, че е
пряк свидетел на инцидента, в който ответника дошъл. Чули се с П., тя казала,
че е в ****. Ходил да й носи разни неща. Това било на 5 – ти., но не помни
дали месеца е 10-ти, или 11 месец. Обадила му се П. и казала, че е в ****. Била
с нейна приятелка и с братовчедка си в къщата и свидетеля отишъл при тях. В
момента никой не живеел в тази къща, тя е наследническа къща на П. и на П..
Имало малък двор, къщата е голяма, с два входа, от едната и от другата страна.
Отишъл да й занесе някой неща, които й обещал. След около час дошъл
ответника П.. Той видимо бил изнервен и започнали едни караници. Започнал
5
да я обижда: „мърша, ще те затрия, боклук“. През това време тя била до
свидетеля, а той бил подпрян на външната чешма. Това ставало вътре в двора.
От страни били другите свидетели **** и ****. Портата била отключена и
ответника си влязъл през портата. Започнал да нарежда, да обижда „боклук,
ще те затрия, аз ще те науча на обноски, как да се отнасяш“. Започнал да
търси нещо да счупи външната камерата. Търсел нещо да я счупи и като не
намерил, взел една малка мотичка и после влязъл в къщата и започнал да чупи
в банята тоалетната чиния с малката мотичка. През това време свидетеля
стоял и гледал и не взел никакво отношение. Всеки стоял, гледал и мълчал. П.
през това време започнала да снима с телефона за пораженията, които се
случват. Той влязъл в банята и счупил тоалетната чиния. Едната порта била
заключена с катинар и синджир. Отключил ги и ги хвърлил катинара и
синджира във външната тоалетна. Започнал да я заплашва, че килима щял да
бъде вътре на леглото, да не си ляга вътре в къщата. Звъннали на тел.112 и
дошли двама полицаи. Писали протоколи. През това време П. не бил там.
Обадили се на тел.112 след като той заминал. Като дошли полицаите, той вече
не бил там. Свидетелят заявява, че не е бил до банята, но бил по средата на
хола и като ги чул, че излизат, и той се върнал обратно и си излязъл навън. В
другата стая имало съборени от тавана отпадъци, а в тази стая не е обърнал
внимание дали има нещо съборено, защото леглото било прилично, нов
климатик имало вътре и не вярва на съборен таван някой да слага нов
климатик. Бил точно в преходната стая, влиза се в една друга стая и от там се
влиза в тоалетната. Заявява, че при въпросната случка, Д., който ползвал
гаража не бил там в двора, или в къщата. Понеже били приятели, П. му давал
да ползва гараж, който е вътре, да си прибира мотора там и имал ключове за
навсякъде. П. възразявала Д. да влиза вътре в къщата.
От приложената справка за съдимост се установява, че ответника е
неосъждан.
В настоящия случай не се оспорва, че молителката и ответника имат
изискуемата от ЗЗДН връзка помежду си в хипотезите на чл.3, т. 6, като
ответника е чичо на молителката, която е дъщеря на негов брат. Поради това
молителката е активно легитимирана да предяви молбата по ЗЗДН. Молбата е
подадена в рамките на преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, поради което
същата се явява процесуално допустима и съдът дължи произнасяне на
съществото на спора.
6
Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка. Съгласно ал.3, актът по ал. 1 може да се
извършват чрез действие или бездействие.
В конкретния случа се твърди психическо насилие, извършено пряко
спрямо молителя. ЗЗДН не дава легална дефиниция на термина: „психическо
насилие“. От психологична гледна точка психическото насилие, наричано още
психически тормоз /който термин сам по себе си предполага продължителност
на поведението/, е форма на насилие, което се характеризира с факта, че даден
индивид, чрез начина, по който се отнася спрямо друг човек, е пряко или
косвено отговорен за това лицето да попадне в състояние на психологическа
травма, от рода на тревожност, депресия или пост-травматичен стрес.
Видовете психично насилие могат да включват вербална агресия, унижение,
пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение, което може да
намали самочувствието на жертвата на емоционално насилие, неговото
достойнство и трезво мислене. Вербалната агресия съставлява използване на
негативни думи – обиди и заплахи, агресивна интонация – викове и крясъци,
както и предизвикващи послания за определено поведение.
Съдът намира, че отв. П. действително е извършил действия – изрекъл е
обидни квалификации и откровени заплахи за физическа саморазправа -
„мърша, ще те затрия, боклук… аз ще те науча на обноски, как да се отнасяш“.
Безспорно е и от обясненията на самия ответник, че той е бил афектиран и
ядосан в момента, когато е изрекъл тези думи и е нормално те да бъдат
възприети както от молителката, така и от всички останали, които са се
намирали там, като акт на агресия. Безспорен акт на агресия от негова страна,
отново насочен към молителката е и счупването с мотичка на тоалетната
чиния в тоалетната на къщата, както и захвърляне на килим от пода, върху
леглото, за да не може молителката да спи там. Съдът приема, че на практика
всички действия на ответника от момента, когато е влязъл в двора, до момента
когато е напуснал имота са представлявали явна агресия, насочена против
молителката. Доколкото той е отишъл в имота, докато тя се е намирала там, а
7
не обратното, съдът не споделя становището на защитата му, че бил
провокиран от нея. Но дори и действията и думите му да са реакция на
някаква провокация, то те отново следва да бъдат квалифицирани като
домашно насилие.
Дори и да е бил провокиран, не се установяват, а и не са налице
твърдения от ответника, по някакъв начин, с конкретни думи, или действия
молителката да е отправила спрямо него някакви обиди, заплахи, или други
действия на насилие, които биха могли да оправдаят неговите действия и
изречени думи.
С оглед горното, съдебният състав намира, че отв. П. П. П. е упражнил
домашно насилие спрямо молителката, като й е казала „…мърша…боклук…”,
демонстративно е влязъл в къщата и с мотичка е счупил тоалетната чиния.
Така упражненото насилие е със сравнително нисък интензитет, поради което
подходящата мярка за защита на молителя се явяват мерките по чл. 5, ал. 1, т.1
и т.3, пр.1 ЗЗДН - „задължаване на извършителя да се въздържа от извършване
на домашно насилие“ и „забрана на извършителя да приближава до
пострадалото лице“, които с достатъчни за нейната защита.
Съдът намира, че адекватно на търсената защита, на личността на
ответника и на характера на установените актове на домашно насилие е на
същия да бъде наложена забрана да се приближава до молителката, на по-
малко от 10/двеста/ метра за максимално допустимия срок от 18 месеца.
Съдът приема, че постановяването на мерките за защита с максимален
срок, биха гарантирали спокойствието на молителката за продължителен
период от време, че ще бъде защитена от евентуални нови актове на домашно
насилие. С издаването на заповед за защита молителката ще може да търси
съдействие от органите на МВР при нови подобни актове, като в същото време
полицейските органи ще имат правното основание да предприемат
предвидените в Закона действия.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответника П.
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС държавна такса за воденето на делото в размер на 25 лв.,
дължима на основание чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
8
С оглед изхода от спора и предвид отправеното искане, в тежест на
ответника следва да се възложат разноските за оказаната на молителката
безплатна правна помощ.
На осн.чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, съдът определя дължимо от ответника в
полза на адв.Д. П. Й. при АК-Варна, в размер на 500лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА мярка за защита от домашно насилие в полза на спрямо П. Н.
Л., ЕГН:**********, адрес гр.Варна, бул."****" бл.42, вх.В, ет.5, ап.37, по
отношение на извършителя П. П. П., ЕГН:********** обл.****, гр.****, ул
"****"№18,
КАТО
ЗАДЪЛЖАВА П. П. П., ЕГН:********** обл.****, гр.****, ул
"****"№18, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П. Н.
Л., ЕГН:**********, адрес гр.Варна, бул."****" бл.42, вх.В, ет.5, ап.37, на осн.
чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на П. П. П., ЕГН:********** обл.****, гр.****, ул
"****"№18, ДА ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 10 /десет/ метра до П. Н. Л.,
ЕГН:**********, адрес гр.Варна, бул."****" бл.42, вх.В, ет.5, ап.37, на осн.
чл.5, ал.1, т.3, пр.1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН:********** обл.****, гр.****, ул "****"№18
да заплати ДЪРЖАВНА ТАКСА, по сметка на Варненски районен съд, в
размер на 25.00 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН:********** обл.****, гр.****, ул "****"№18
да заплати на адв. Д. П. Й. при АК-Варна, личен №****, сумата от
500лв./петстотин/лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на молителката, на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на молителката П. Н. Л.,
ЕГН:**********, адрес гр.Варна, бул."****" бл.42, вх.В, ет.5, ап.37, съгласно
постановеното Решение след влизане в сила на решението /до влизане в сила
на решението е в сила Заповедта за незабавна защита/.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в седемдневен срок, считано от получаване на
съобщението, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от влязлото в сила решение и заповедта да се изпратят на
съответното РПУ, съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10