№ 498
гр. София , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
тридесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно търговско дело №
20211001000093 по описа за 2021 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260249/30.10.20г.,постановено по т.д.№142/20г. Софийски
градски съд е отменил, по иск с правна квалификация чл. 25 ал. 6 вр. ал. 4 от
ЗЮЛНЦ на Х. З. Б., решението, взето от ОС на СНЦ „Образователно
равенство – Аутизъм“, проведено на 16.12.2019 г. , за освобождаването й от
поста Председател на сдружението.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
ответника СНЦ „Образователно равенство – Аутизъм“ с оплаквания за
незаконосъобразност, поради неправилно приложение на материалния закон
и необоснованост на същото. Поддържа се,че освобождаването на ищцата
като председател на сдружението с оспореното решение на ОС е
законосъобразно осъществено, както от формална, така и от фактическа
страна, като тази точка е била предварително обявена в дневния ред, по нея са
се провели дискусии и с гласуване е взето валидно решение. Въззивникът
счита,че съдът неправилно е приел,че решението противореци на закона и
устава на сдружението, в който няма предвидено формално изискване при
1
посочването на дневния ред в поканата да се сочи по кое от предвидените в
чл.26 ал.4 от него хипотези ще се разглежда предсрочното освобождаване на
председателя.Поради това намира за ирелевантно фактическото основание, на
което е проведено гласуването, щом такава точка е била включена изрично в
дневния ред от самата ищца.В подкрепа на тезата,че ищцата е приела да бъде
предсрочно освободена, както самата тя е предложила , възивникът сочи
факта,че на събранието ищцата отново се е кандидатирала за поста след
освобождаването й. Във въззивната жалба са изложени и доводи за доказано
неизпълнение на задълженията на ищцата, вменени й като председател на УС,
с което се обосновава и тезата му,че освобождаването й е и материално
законосъобразно и съответно на устава на сдружението. По тези
съображения жалбоподателят е поискал САС да отмени атакуваното
решение,като постанови друго,с което да отхвърли предявения срещу него
иск.
Ответницата по жалбата е оспорила същата с искане решението на СГС
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана
страна в процеса,имаща правен интерес от обжалване на решението и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е
допустима.
Софийски апелативен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност във връзка с доводите на
страните,намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцата Х.Б., в качеството й на член на сдружението, е предявила срещу
СНЦ „Образователно равенство - Аутизъм” иск с правно основание чл.25 ал.
6 вр. ал. 4 от ЗЮЛНЦ - за отмяна на взето на ОС на ответното сдружение от
16.12.2019г. решение за предсрочното й освобождаване като председател на
сдружението. Твърди се,че решението е взето в противоречие с разпоредбите
на ЗЮЛНЦ и устава на сдружението, тъй като е освободена по причина на
неизпълнение на задълженията й като председател, без да бъде
конкретизирано в какво се изразява това неизпълнение и поради това е
накърнено правото й на защита и възможността да противопостави своите
възражения. Изложила е твърдения,че обективно не е налице нейно
2
поведение, което би могло да бъде квалифицирано като нарушение на
задълженията й. Поради това ищцата е поискала решението да бъде отменено,
като й се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът СНЦ „Образователно равенство - Аутизъм” е оспорил иска
с доводи за недопустимост /основани на неспазен преклузивен срок и липса на
правен интерес, предвид това,че в изготвената от самата ищца покана за ОС е
включена точка за освобождаването й като председател на сдружението по
нейно желание/, както и с такива за неговата неоснователност. Навел е
възражения,че ОС е редовно свикано и проведено при съответния кворум, а
взетото решение за освобождаването на ищцата е гласувано с мнозинство от
посочените в протокола лица. По същество се позовава на факта,че в рамките
на календарната 2019г. ищцата не е изпълнявала задълженията си като
председател да свиква заседания на УС най-малко веднъж месечно, както се
сочи в чл. 29 от устава на сдружението, като в противоречие с изискванията
му всички решения били вземани еднолично от нея. Твърди,че именно такова
нарушение е било разисквано и на събранието.
За да уважи иска съставът на Софийски градски съд е приел,че е сезиран
с допустим иск, доколкото от данните по делото се установява,че същият е
подаден по пощата в последния ден от месечния преклузивен срок по чл.25
ал.6 ЗЮЛНЦ и че ищцата е член на сдружението и към този, и към настоящия
момент. По същество е развил съображения, че атакуваното решение на ОС е
взето в кръга на компетенциите му, определени в чл.25 ал.1 ЗЮЛНЦ и чл.26
т.4 от устава на сдружението, в който са предвидени изчерпателно посочени
основания за предсрочно освобождаване на председателя на УС /и на
сдружението/ - по негово искане, по уважителни причини, при неспазване на
задълженията му или при други противозаконни или противообществени
прояви. Посочил е, че, независимо, че ищцата с отправената от нея, в
качеството й на председател, покана за ОС, сама е включила в дневния ред
точка за освобождаването й от поста на председател в условието на първата
хипотеза, не е освободена по посочения ред, тъй като в заседанието е
оттеглила това си предложение преди разглеждането на тази точка, а вместо
това събранието е гласувало по предложение на член на сдружението
освобождаването й поради неизпълнение на задълженията й като
председател, без да са формулирани в протокола от събранието конкретни
3
факти във връзка с неизпълнението на точно определени нейни задължения.
Позовавайки се на практика на ВКС относно случаи на изключване на член на
сдружение, приемайки същата за приложима по аналогия, предвид
санкционния характер на оспореното решение, съдът е не може да бъде
отречено изискването за осигуряване на защита на освобождавания
председател в рамките на съответното ОС.Доколкото в случая предложението
за освобождаване на ищцата по посочения ред е било направено на самото
събрание и е аргументирано в протокола само с неизпълнение на
задълженията й, съдът е направил извод, че не е спазено правото й на защита,
като предварително бъде предупредена за наличие на конкретно нейно
поведение, което може да бъде основание за освобождаването й, за да би
могла съответно да организира защитата си. Въпреки приетото от съда,че
това формално основание е достатъчно да бъде отменено решението на ОС,
съставът е развил съображения и за липса на конкретни обективирани в
протокола за ОС неизпълнени задължения, като в същия само общо е
посочено „неспазване на задълженията“. Свидетелските показания,
ангажирани за установяване на конкретно нейно поведение – че не е свиквала
редовно заседания на УС; че еднолично е назначавала и освобождава
служители в сдружението; че еднолично е разходвала средства на същото,
съдът е приел за неустановяващи основанието „неспазване на задължения“,
формално отразено в протокола от ОС. Аргументирал се е с това,че
свикването на заседания на УС не е поставено изключително в нейно
задължение /съгласно чл.27 ал.2 от устава това може да бъде сторено и по
искане на всеки друг член на УС/, а назначаването и освобождаването на
служители и разходването на средства са изрично предвидени в чл.31 т.3 и т.4
от устава нейни правомощия. Отделно от това, позовавайки се на показанията
на св.К., съдът е приел за установено ,че в периода април-декември 2019г.
реално са били провеждани множество работни срещи, на които са били
обсъждани текущи въпроси, с участието не само на членовете на УС, но и на
други членове на сдружението и родители, като по този начин сдружението е
функционирало. На това основание е направил извод,че взетото от ОС
решение за освобождаване на ищцата като председател на сдружението
подлежи на отмяна.
Софийски апелативен съд по реда на чл.269 изр.1 от ГПК,намира
4
постановеното решение за валидно и допустимо. По същество и на основание
чл.272 ГПК споделя изложените в него констатации и изводи, мотивирали
състава на първоинстанционния съд за този изход на спора между страните.
Наведените във въззивната жалба оплаквания и възражения срещу
правилността и обосноваността на съдебния акт са неоснователни. Не може
да бъде споделена поддържаната от въззивника теза,че освобождаването на
ищцата е извършено по законосъобразен ред, след като събранието е било
свикано редовно и е гласувано по предварително обявена в дневния ред точка.
По тази обстоятелства няма спор, а ищцата не е навела твърдения за различни
от тях факти като основание за твърдяната незаконосъобразност.
Единствените поддържани от нея основания са,че не е била наясно с
вмененото й неизпълнение на задълженията й като председател на
сдружението, което е нарушило правото й на защита и, че обективно не е
налице такова нейно поведение. Наличието и на двете основания е доказано
по делото. Безспорният факт,че ищцата сама е свикала Общо събрание с
точка от дневния ред предсрочното й освобождаване й като председател на
УС по нейно искане, не може да обуслови априори извод, че реално
гласуваното от ОС нейно освобождаване на различно от това основание, е
извършено съобразно закона и устава. Установено е от протокола и от
показанията на св.М.,че преди гласуването по точката за освобождаване на Б.
като председател на УС, предложението й да бъде освободена по нейно
искане е оттеглено от нея , с което то не е произвело целените с него правни
последици и точката е следвало да отпадне от дневния ред. Доколкото това не
е последвало, направеното в рамките на тази точка по време на самото ОС
ново предложение за освобождаването й, този път на виновно основание, е
следвало да бъде конкретизирано със съответните факти, осъществяващи
състава на вменено й неизпълнение на възложените й с устава функции, като
същевременно й бъде дадена възможност с оглед това, да се организира и
подготви защитата си, която да осъществи преди гласуването на решението.
Видно от протокола от ОС, предложението за освобождаването й, поради
неизпълнение на задълженията й като председател, е направено спонтанно в
хода на възникналите дебати и междуличностни отношения, като самата ищца
не е била наясно какво й се вменява като нарушение. Не са формулирани в
протокола с даденото предложение конкретни нейни действия/бездействия по
5
осъществяването на функциите й като председател, а само са й отправени
лични нападки от други членове на сдружението. С промяната на основанието
за освобождаването й чрез принудително отстраняване от заемания от нея
пост, за ищцата възниква правото да се защити срещу това предложение и
вмененото й противоуставно поведение, каквото право на защита не й е
дадена възможност да упражни. Поради това взетото при тези обстоятелства
решение на ОС се явява незаконосъобразно.
Незаконосъобразността му произтича и от обективната липса на
доказани действия/бездействие от страна на ищцата, които фактически биха
могли да бъдат подведени под съответен фактически състав, представляващ
противоправно /противоуставно/ поведение на същата в качеството й на
председател на сдружението. Неоснователно е възражението на въззивника
срещу кредитирането на показанията на св. К. по съображения,че той няма
преки наблюдения върху работата и устройството на сдружението и не е
негов член; че същият не познава останалите членове на сдружението, освен
ищцата; че познанството му с последната датира от м.април 2019г. – т.е.
четири месеца след възникването на сдружението; че същият не е присъствал
на ОС лично. Тези обстоятелства, независимо дали са установени или не по
делото, не компрометират показанията на този свидетел в частта им, в която
те са възприети от съда като установяващи,че през периода април 2019г.-
декември 2019г. /докато ищцата е изпълнявала функциите си/ сдружението е
развивало реално дейност, като са били провеждани работни срещи с
участието на членове на УС, на сдружението и на родители на деца с
аутизъм, ползващи услугите на сдружението. Обратно на подържаната във
въззивната жалба теза, по делото не е доказано неизпълнение на задължения
на ищцата, като председател на УС и от показанията на св.М.. Същият
установява,че неколкократно са правени опити да се свика събрание, но не се
изтъкват препятстващи по вина на Б. причини за неосъществяването му.
Според показанията му, на ОС , проведено на 16.1.2019г., е имало „някакви
обвинения по отношение на дейността на дотогавашния председател Х.Б.“,
„че взима еднолични решения и не е свикала нито веднъж заседание на
Управителния съвет“ , че това са били „основните критики ... от страна на
госпожа П., която също е член“ и която е твърдяла „че председателят не се
справя с работата“, че не са взимани от УС „решения по разходване на
6
средства, по назначаване на персонал“. Самият свидетел обаче не
потвърждава като верни тези обвинения, а установява,че е „леко встрани от
тази дейност“, тъй като основно помага „в провеждането на общи събрания,
оформяне на юридическа документация, договори и т.н.“. Същевременно
заявява,че никой не е имал преди това оплаквания, че не се свикват и
провеждат събрания; че съгласно устава /което се установява и от текста на
чл.27 ал.2/ събранията на УС могат да се свикват и от всеки друг негов член, а
той и другият негов член Х. П. не са предприемали никакви действия в тази
посока през 2019г. Въпреки липсата на доказателства,потвърждаващи така
посочените от свидетеля обвинения към ищцата, следва да бъде отбелязано,
че решенията за разходване на средства и за назначаване на персонал са
предвидени с устава на сдружението в изрична компетентност на неговия
председател /т.3 и т.4 на чл.31/, поради което осъществяването им не може да
бъде тълкувано като виновно нарушение на задълженията му /както правилно
е приела и първата инстанция/.
Доколкото не се констатира правно основание, на което ищцата да е
отстранена от поста й като председател на УС на ответното сдружение,
решението на ОС от 16.12.2019г., взето в този смисъл подлежи на
отмяна.Като е достигнал до този извод с обжалвания пред настоящия състав
съдебен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на
въззиваемата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски за
процесуално представителство пред САС в размер на 800 лв.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260249/30.10.20г.,постановено по т.д.
№142/20г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Сдружение „Образователно равенство – Аутизъм“ с ЕИК
********* и седалище гр.София жк „Гео Милев“ №158 ВТУ „Тодор
Каблешков“ бл.3 ет.4 да заплати на Х. З. Б. с ЕГН ********** и адрес гр.***
7
ул.“***“№ *** вх.А ет.3 ап.5 сумата 800 лв.,представляваща разноски за
производството пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките за допускане на
касационен контрол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8