Решение по дело №2134/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 55
Дата: 8 февруари 2021 г.
Съдия: Даниела Георгиева Дончева
Дело: 20201001002134
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 8 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. София , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на двадесет и трети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов

Капка Павлова
при участието на секретаря Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело №
20201001002134 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Проект Строй“ ЕООД, подадена
против Решение № 464 от 09.03.2020 г., постановено по т. д. № 1692/2018 г.
по описа на СГС, ТО, VI – 6- ти състав, с което съдът е осъдил въззивника да
заплати на Командване на военноморските сили на Република България
сумата от 26 830 лв., представляваща разходите, необходими за поправката на
хидроизолацията на обект – покрив на дърводелски цех на военно
формирование 24830 – Бургас, ведно със законната лихва, считано от
03.08.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, както и съдебни
разноски в размер на 1073, 20 лв.
Сторени са оплаквания за неправилност на обжалваното Решение.
Същото било постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Въззивникът сочи, че с доклада по делото
решаващият състав на СГС бил квалифицирал предявения иск като такъв по
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а с обжалваното Решение бил дал правна квалификация
на същия по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, което довело до нарушаване правото на
защита на ответника. Излага се, че недостатъците в извършените СМР се
дължали единствено на действията и бездействията на въззиваемия,
изразяващи се в мълчалив отказ да бъде спряно изпълнението на
строителството поради влошаване на метеорологичните условия, настъпили
1
след сключване на Договора, както и в неокастрянето на клоните на близките
до процесната сграда дървета. Сочи се, че ищецът не бил оказал
необходимото съдействие доколкото акт обр. 10 от Наредба № 3 на МРРБ се
подписвал от всички участници в строителството, поради което на основание
чл. 83, ал. 2 от ЗЗД изпълнителят не дължал обезщетение за възникналите
вреди.
Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да
бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен като недоказан.
Редовно уведомена, въззиваемата страна не е депозирала отговор на така
подадената въззивна жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
Съдът, като съобрази данните по делото, както и доводите на
страните във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, същата изхожда от надлежна страна – ответник, имаща
право и интерес да обжалва, насочена е срещу подлежащ на обжалване
валиден и допустим съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
За установено от фактическа страна съдът намери следното:
По делото не се спори, а и от представения като писмено доказателство
в производството пред СГС Договор за изпълнение на обществена поръчка №
7940 от 22.11.2013 г. се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотноешние, по силата на което Командване на
военноморските сили, в качеството си на възложител, е възложило на „Проект
Строй“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, извършване на СМР на
процесния обект, състоящи се в ремонт на покрив на дърводелски цех на
военно формирование 24830 – Бургас съгласно количествено – стойностна
сметка, съставляваща неразделна част от Договора. В чл. 2.1 страните са
уговорили срок на изпълнение на СМР до 12.12.2013 г., а в чл. 2.2 е
предвидено, че строителството може да се спира с Акт. Обр. 10 по Наредба №
3 от 2003 г. на МРРБ при определени условия, сред които изключително
неблагоприятни климатични условия, установени с протокол между
участниците в строителството. В чл. 3 страните са уговорили възнаграждение
за изпълнителя в размер на 22 502, 99 лв. с ДДС, а в чл. 5.2 е предвидено
задължение за последния да влага строителни продукти, които са с качество,
не по – ниско от I-во по БДС, както и да отстранява за своя сметка и 7-дневен
срок появилите се дефекти и недостатъци след писмена покана от
възложителя. В чл. 6 от Договора страните са уговорили 5 –годишен
гаранционен срок за всички видове строителни, монтажни и довършителни
работи, а с разпоредбата на чл. 10 е предвидена неустойки при неизпълнение
на задълженията от страна на изпълнителя в размер на 0.01 % от цената на
2
Договора, но не повече от 10%.
На 11.12.2013 г. страните са подписали приемо – предавателен протокол
за установяване годността за приемане на строежа Акт обр. 15, с който
Възложителят е приел работата без забележки.
Впоследствие, след извършено отстраняване на появили се дефекти,
страните са подписали приемо – предавателен протокол от 15.05.2015 г. за
отстраняване на същите.
Дефекти са се появили и през 2017 г. като на 08.06.2017 г. комисия с
членове представители на двете страни е констатирала отстраняване на
същите чрез полагане и залепяне на общо 40 кв. м. битумна мембрана с
посипка. В чл. 2.1 е посочено, че в определени участъци от покривната
конструкция хидроизолацията очевидно е отлепена и не контактува с
повърхността на покривната плоча, с което Изпълнителят няма как да
гарантира целостта на мембраната при работа в летни условия.
По делото е представена докладна записка от капитан трети ранг К.
Г.,рег.№ 1074/24.11.2017 г.,с която докладва на контраадмирал М. П.,като
командир на Военномолските сили на РБ,че на 20.11.2017 г. е получен доклад
от отговорника на дърводелски цех за новопоявили се течове след силен дъжд
на 20.11.2017 г. и за извършен оглед на 21.11.2017 г.на покривната
конструкция на цеха.Констатирано е следното :компроментирана
хидроизолация с обща площ от 10 кв.м. по бордовете под ламарината;12 кв.м.
хидроизолация е накъсана и около 100 кв.м. хидроизолация е отлепена и не
контактува с повърхността на покривните плочи,вследствие на което водата
преминава по цялата площ и по фугите между покривните панели,поради
което се прави предложение да се отправи покана до изпълнителя/настоящия
ответник/за отстраняване на появилите се дефекти в извършените от него
СМР.Верността на този документ не е оспорена от въззивника.
Представено е уведомително писмо до управителя на „Проект-Строй“
рег. № 7723/01.12.2017 г.,без доказателства за получаването му нито по
пощата,нито в електронен вид,за констатираните дефекти: хидроизолация с
обща площ 10 кв.м. е компроментирана по бордовете под ламарината, 12 кв.м.
от хидроизолацията е накъсана, около 100 кв.м. от хидроизолацията е
отлепена и не контактува с повърхността на покривните плочи,вследствие на
което водата преминава по цялата площ и по фугите между покривните
панели ,с покана до строителя да отстрани появилите се нови дефекти.
В гаранционния период по първоначалния договор, е назначена и
приета на 10.05.2018 г.техническа експертиза по ч.гр.д.№1594/18 г.на
бургаски районен съд ,в производство по обезпечаване на доказателства.
Вещото лице инж.З. А. по първоначално назначената техническа експертиза,
при огледа на обекта, е установила дефекти и повреди при подготовка на
основата.По договор старата хидроизолация следва да се демонтира.В частта
3
на липсващата хидроизолация,изпълнена към месец ноември,се вижда,че
около 50 кв.м. е била положена върху старата хидроизолация.По договор,
след премахване на старата хидроизолация се изпълнява изравнителна
замазка.При огледа на видимата част на замазката установила , че тя е
износена и напукана,поради ниска якост.По-ниската якост се получава от
влагане на лошо качество на материалите,поради замръзване или прегряване
през лятото.Освен необходимата якост ,за основата има изисквания и за
влажност на същата.В случая на полагане на студен грунд,основата следва да
бъде суха.В случай,че основата е влажна и се бърза,основата се подсушава
чрез нагряване с топъл въздух.Вещото лице е установило дефекти при
грундирането – по договор е със студено битумно лепило.Грундирането на
основата е задължително за всички видове мазани хидроизолации.Грундът се
полага върху почистена повърхност при минимална температура от 10
градуса. При огледа на хидроизолацията на покрива,вещото лице установило
, че има: а/отлепена хидроизолация,отнесена от вятъра върху терена около
цеха- югозападния ъгъл-50 кв.м.;северозападната част-40 кв.м.;б/напукана и
накъсана в източната част около бордовете и на отделни места по
покрива;в/останалата част от хидроизолацията е отлепена от основата и
грунда,задържа влага и вода между основата и хидроизолацията; г/има
отлепени участъци от поцинкована ламарина по бордовете и два участъка по
източната и западната фасади,които са паднали на терена.Вследствие на
дефектите и повредите на покривната хидроизолация в цеха има течове по
тавана: по цялата дължина на фугите между панелите и надлъжно на сградата
по стените около бордовете и олука.Водата от тавана капе върху машините в
цеха и дървения материал в складовата част.Според вещото лице ,чието
заключение съдът кредитира , причините за получените дефекти са :
некачествена изравнителна замазка поради неподходяща температура на
въздуха,недостатъчна якост от некачествени материали и неспазена
пропорция,положен студен грунд върху влажна повърхност и неспазена
дебелина,бордовете частично са обмазани с грунд ,но липсва
хидроизолационен пласт,отделните листове от рулонна хидроизолация са на
газопламъчно заваряване ,но при връзките не е спазено застъпването между
пластовете-10 см. по дължина на пласта и 15 см. в напречна посока.В случая
застъпването е 4-5 см.Вещото лице е дало заключение,че извършването на
частични ремонтно строителни работи е нецелесъобразно.Хидроизолацията е
липсваща на места,напукана,разлепена,подкожушена,затворена е влага между
основата и рулонната изолация.Вещото лице заключава,че е необходим
цялостен ремонт.Стойностната сметка е изготвена по средни пазарни цени за
ремонтни СМР.Видовете СМР съответстват на договорените ,описани в
Приложение № 1.Стойността на ремонта, според вещото лице , е 26 830 лв.
По искане на въззивника е допусната повторна СТЕ,извършена от
инж. Б.К. .При оглед констатира , че при изпълнението на ремонтната
дейност през 2013 г. има участък от покривната площ,в който предвидената в
КСС изравнителна циментова замазка не е изпълнена и хидроизолацията в
4
този участък е положена върху старата хидроизолация.При полагане на
хидроизолацията са спазени изискванията за застъпване в надлъжна посока от
10 см.В напречна посока не е открито разлепване,годно за измерване и
снимане. Според същата, времетраенето за съхнене на циментова замазка
зависи от дебелината на замазката,състава на материалите,температурата на
въздуха.Съгласно чл.14,ал.3,т.2,3 от Наредба № 2 /06.10.08 г. основата трябва
да е с якост не по –малка от 10 МРа,влажност не повече от 5 %,като
влажността се установява с влагомер.Има практическо правило : 7 дни на
всеки 1 см дебелина на замазката при сухо и топло време.Не е допустимо
изпълнение на циментова замазка при валежи от дъжд и сняг,при роса и слана
/ чл.15,ал.3 от Правила за приемане на подови настилки/.При влажно време
циментовата замазка поглъща от въздушната влага вместо да съхне.При
валеж от дъжд и сняг се нарушава целия цикъл от полагане на настилката до
набиране на проектна якост и влажност.Според вещото лице,не достатъчно
изсъхналата циментова замазка компроментира положения битумен грунд и
връзката на хидроизолацията с покривната площ.Допустимата влажност
следва да е по-малко от 5 % по старата наредба и по-малко от 4 % при
действащата норма.Увреждане на покривната повърхност от паднали и
забити клони е малко вероятна,но възможна предвид местоположението на
сградата –в близост до морето и зависи от физико-механичните свойства на
използвания материал.Съгласно чл.33 от Наредбата,съпротивлението на
разкъсване трябва да е повече от 100 N.
С отговора на исковата молба ответникът е представил покана до
насрещната страна за съставяне на протокол, с който изпълнението на СМР да
бъде спряно поради лоши метеорологични условия.
Представено е извлечение от изпратените по факс от ответника
електронни писма, съгласно което на посочения от възложителя в Договора
номер, е изпратено такова в 09:31 часа на 28.11.2013 г.
Представена е декларация за влаганите материали и продукти,
подписана от законния представите на Изпълнителя на 01.11.2013 г., съгласно
която същите ще отговарят на изискванията на Закона за техническите
изисквания към продуктите и Наредбата за съществените изисквания към
строежите и оценяване съответствието на строителните продукти.
По искане на въззивника-изпълнител по договора и в домогванията му
да докаже възраженията си,с определение след третото по делото открито
съдебно заседание, пред СГС са приети съдебно-метеорологична и нова
съдебно-техническа експертизи, приети неоспорени от страните.
Вещото лице по изслушаната съдебно – метеорологична експертиза е
представило в табличен вид стойностите на среднодневните температури за
местността, в която се намира военно формирование 24830 – Бургас, видно от
която става, че същите са превишавали допустимите 5 градуса за дните от
5
22.11.2013 г. до 27.11.2013 г. В табличен вид експертът е посочил вида на
падналите за процесния период валежи, като такива липсват за периода от
24.11.2013 г. до 25.11.2013 г., както и за този от 04.12.2013 г. до 08.12.2013 г.
Съгласно заключението на изготвената от вещото лице М. съдебно –
техническа експертиза, което съдът кредитира като обективна и компетентно
дадено, хидроизолационната система на база огъваеми битумни мушами се
полага при температура на въздуха не по – ниска от 5 градуса по Целзий и
при липса на валежи (роса, дъжд, слана и сняг), както и при липса на вятър.
Експертът заключва, че, поради липса на валежи, извършването на СМР
съгласно законовите изисквания е било възможно за периода от 22.11.2013 г.
до 25.11.2013 г., на 22.12.2013 г. – не, поради наличие на валежи предходния
ден, а на 24.12.2013 г. и 15.12.2013 г. – само при влажност на покривната
повърхност нe по-голяма от 5%, за периода 28.11.2013 г. до 15.12.2013 г.
работата е била невъзможна поради падане на температурите под
допустимите 5 градуса. Вещото лице е достигнало до заключението, че
извършването на СМР е било недопустимо за целия период от 22.11.2013 г.
до 15.12.2013 г. Изложило е, че при работа в установените атмосферни
условия би се стигнало до невъзможност за съхнене на циментовата замазка,
съответно до замръзване на същата, което, от своя страна, би довело до
отлепяне на положената хидроизолация.
По делото е разпитан като свидетел П. П.,военослужещ в ищцовото
формирование,чийто показания съдът кредитира.Според него, проблемите
дошли след м.януари 2014 г.-имало течове от фугите на покривната
конструкция,което следвало в условията на гаранцията да бъде отстранено от
ответната фирма.Месец май 2014 г.бил извършен ремонт на 20 кв.м. от
хидроизолацията.През 2015 г. представителят на фирмата изпълнител г-н С.
дошъл на обекта и дал указания да се изрежат дърветата по периферията на
сградата,за да нямат контакт с покрива.Ищецът веднага изпълнил тази
инструкция.Течовете били в центъра на покривната площ на сградата в
денивелационните фуги,а не по периферията.Там се била пропукала
изолацията и водата влизала вътре в помещенията.Според свидетеля ,няма
връзка между течовете и клоните на дърветата.Самата хидроизолация по
документи отговаряла на изискванията,но в последствие се разбрало,че няма
необходимите съставки,като битумно съдържание,като армировка и тя се
саморазпаднала в рамките на гаранцията.Просто я нямало,оказала се
некачествена.Свидетелят твърди,че при ищеца официално няма постъпило
искане в писмен вариант за спиране на строителството,поради форсмажорни
обстоятелства и протокол за спиране на строителството, поради лоши
метеорологични условия не е подписан.Не е спирана работата.Нямало
заведени такива искания.В последствие,недостатъците се увеличили и
засегнали целия покрив.Изолацията се отлепила на големи участъци във
всички краища.Тръгнала от центъра и вървяла по направление
наклон.Свидетелят разбрал от шефа на ответната фирма,че това,което е
6
поръчал от Румъния не отговаря на качеството спрямо документите.
Свидетелката Г. работи като началник на военното
формирование.Свидетелства , че първите течове се появили месец януари
2014 г.,където се събират плочите и основно били по фугите в центъра.През
2015 г. ищцовото предприятие изрязали клоните.Самата изолация се е
отлепила,основните течове били по фугите.Към свидетелката не било
постъпвало искане за спиране на строителството нито в устна,нито в писмена
форма.Ответната фирма работила 4-5 дни.Тя видяла само трима човека да
работят.
Свидетелят Л. И. е син на управителя на ответното търговско
дружество.Бил строителен техник на обекта.Свидетелства , че по време на
строителството имало ръмене и проливен дъжд ,било влажно,мокро,трудно за
този вид работа.От офиса пратили писмо да спрат работа с предложение като
спре дъжда,да продължат,но нямало обратен отговор.Имали срок за
изпълнение по договора.Този покрив се намирал на първа линия,морето било
на 2 метра,било трудно заради времето , от влагата.Преди години го
потърсили .Той отишъл.На места имало дупки.Там имало огромно
дърво.Падат листа и клоните на дърветата пробиват.Недостатъците били
дупки от клоните на дърветата и времето.Имало дървета , но едно било в
средатата,с много големи клони.
Разпитана е и Ц. С.,която е съпруга на управителя на фирмата-
въззивник.Тя била писала писмото за дъждовете,за лошото време в началото
на изпълнението на договора.Контактувала с П.. През целия период на
изпълнение на договора времето било лошо ,защото било през зимата на
първа линия на морето.Има много валежи,роса,снегове,суграшица
валяла.Зимата целият покрив е мокър,цял ден потоянно нещо капе.Тя била
писала на възложителя,че времето е лошо,че не могат да изпълняват при тези
условия,но не им дали отговор.Фирмата изпълнител се страхувала от
неустойки и работили без да спират.Тя имала обратен рапорт от факса , че
това писмо е достигнало до адресата си .
При така установената фактическа обстановка и в изпълнение на
правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът намери от правна страна
следното:
Отговорността на строителя за недостатъци по чл. 265 ЗЗД, наричана
накратко „законна отговорност” и поетата с договорите гаранция за качество,
накратко „гаранционна отговорност”, са две самостоятелни основания
(видове) на гражданска договорна отговорност. С поемане на гаранцията за
качество освен основното задължение – да предаде резултата от СМР,
изпълнителят поема и задължение за друга престация, която дължи при
определени условия – при санкция за договорна (гаранционна) отговорност
уверява възложителя, че резултатът от СМР по Договора ще съхрани през
7
определен срок (гаранционен) качествените свои характеристики и че ще
отстрани за своя сметка онези недостатъци, които се проявят в гаранционния
срок и представляват валиден гаранционен случай. На това задължение на
изпълнителя-гарант съответства правото на възложителя да иска резултата от
вложените детайли и изпълнените СМР да притежава уговорените качества и
да иска отстраняване на настъпилите неблагоприятни последици от проявени
недостатъци. В незагубилото своята актуалност Тълкувателно Решение № 88/
28.02.1984 г. на ОСГК на ВС се приема, че гаранционната отговорност не се
покрива със законната, а че тези две отговорности възникват, развиват се и се
погасяват независимо една от друга и са различни по обем. Докато при
законната отговорност изпълнителят се ангажира при явни и скрити
недостатъци на вещта, съществували по време на прехвърлянето на
собствеността и риска върху възложителя, гаранционната отговорност
покрива освен тези недостатъци и онези, които дори да не са съществували
към този момент, са се проявили в течение на гаранционния срок.
Гаранционната отговорност за недостатъци действа успоредно със законната,
но двете отговорности не си влияят и не се изключват взаимно. При
настъпване на гаранционен случай възложителят има възможността да избере
единия или другия режим. Изключена е единствено възможността да търси
едновременно удовлетворяване на правата си въз основа на двете
отговорности. Налице е конкуренция на основанията, разрешима единствено
от кредитора.
В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес,пределите на търсената съдебна защита се определят от самия ищец
чрез основанието и петитума на исковата молба.В случая наведените от
ищеца факти и отправените до съда искания водят до несъмнен извод,че се
иска ангажирането на гаранционната отговорност на ответника,предвидена в
процесния договор,респективно правната квалификация на предявения иск е
чл.79,ал.1 от ЗЗД,както съдът е посочил в доклада по делото,направен с
Разпореждане № 385 от 30.07.2020 г и в съответствие с постановките на т.2 от
ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а не чл.265,ал.1,т.2 от ЗЗД
Гаранционният срок е елемент от гаранционното задължение.По своята
правна същност той е период от време,в течение на който се гарантира
наличието на установени качества и свойства на вещта,предмет на договора и
през който период гарантът носи материална отговорност за недостатъци и
повреди при условие,че купувачът е спазил изискванията за правилното
съхранение и надлежната й употреба.С изтичането на гаранционния срок се
погасява задължението за отстраняването на недостатъците от продавача.
С оглед на изложеното може да се направи извод,че при гаранционната
отговорност строителят гарантира,че през един определен период
,построеното няма да измени съществено качествените си характеристики.В
случай,че такива съществени изменения настъпят т.е. изграденото се окаже
8
некачествено изпълнено,било защото технологията не е спазена или защото
са използвани некачествени материали,изпълнителят носи риска и поема
задължението да ги поправи, респективно да заплати обезщетение за тяхното
поправяне.
Гаранцията представлява доброволно поето задължение от изпълнителя
/какъвто е настоящия случай/,с което се поема задължение досежно
качествата и свойствата на вещта,която се изработва и които ще се запазят
през определен период от време при нормална или предписана
употреба.Второто задължение при гаранционната отговорност е да отстрани
за своя сметка недостатъците и повредите,ако се появят съществени
изменения във вещта през гаранционния срок.Тази отговорност се носи
винаги,когато се констатира дефект или повреда, свързана с вещта и когато те
не са извън сферата на гаранта.Без значение е следователно знанието или
незнанието на изпълнителя за недостатъците спрямо
отговорността.Достатъчно е да се прояви недостатък по време на действие на
гаранционния срок и този недостатък не е в резултат на нарушение на
правилата за нормална или предписана употреба на вещта.Ако купувачът
експлоатира вещта в нарушение на тези правила,продавачът се освобождава
от отговорност,защото причините не могат да му се вменят във вина.В
случай,че изпълнителят твърди,че недостатъците са последица именно от
ползването на вещта по друг,недопустим начин,това възражение,доколкото е
правоизключващо неговата отговорност,следва да бъде установено от
последния при условията на пълно и главно доказване.
В случая се установи ,че на 22.11.2013 г.страните по делото са сключили
договор № 7940 за ремонт на покрив на дърводелски цех на в.ф.24830-
Бургас,след проведена процедура по обществена поръчка.
Страните са уговорили ,че срокът на действие на договора е до
12.12.2013 г. Уговорено е при кои обстоятелства изпълнението на
строителството ще се спре с акт обр.10 от Наредба №3/2003 г. на МРРБ.
С разпоредбата на чл.6 са уговорили гаранционните срокове,които
започват да текат от датата на подписване на приемо-предавателните
протоколи за обекта и са за срок от 5 години / за хидро и топло и
звукоизолационните и антикорозионни работи на сгради и съоръжения в
неагресивна среда/,както за всички видови строителни,монтажни и
довършителни работи,а за неупоменатите работи-минималните гаранционни
срокове,определени с Наредба № 2 от 31.07.2003 г. на МРРБ.
Представен е приемо-предавателен протокол от 11.12.2013 г.,носещ
подписите на страните по договора ,съгласно който работата,осъществена от
изпълнителя е приета.Недостатъците,предмет на настоящето производство са
констатирани в 5-годишния гаранционния срок,а именно с докладна записка
от капитан трети ранг К. Г.,рег.№ 1074/24.11.2017 г. Исковата молба е
9
депозирана на 03.08.2018 г. в съда по пощата,в рамките на установения за
това срок от 5 години.
Заключението на вещо лице З.А.,което САС кредитира,като обективно и
безпристрастно ,напълно кореспондира със свидетелските показания на
свидетелите П. П. и К. Г.,чиито показания съдът също кредитира,поради
което и приема за доказано наличието на констатираните в докладна записка
РД №1074/24.11.2017 г.повреди по покривната конструкция на процесния
цех, а именно : а/отлепена хидроизолация,отнесена от вятъра върху терена
около цеха- югозападния ъгъл-50 кв.м.;северозападната част-40
кв.м.б/напукана и накъсана в източната част около бордовете и на отделни
места по покрива,в/останалата част от хидроизолацията е отлепена от
основата и грунда,задържа влага и вода между основата и хидроизолацията,
г/има отлепени участъци от поцинкована ламарина по бордовете и два
участъка по източната и западната фасади,които са паднали на терена.В
следствие на дефектите и повредите на покривната хидроизолация в цеха има
течове по тавана: по цялата дължина на фугите между панелите и надлъжно
на сградата по стените около бордовете и олука.Водата от тавана капе върху
машините в цеха и дървения материал в складовата част.САС,кредитирайки
заключението на това вещото лице приема за доказано,че причините за
получените дефекти са некачествена изравнителна замазка поради
неподходяща температура на въздуха,недостатъчна якост от некачествени
материали и неспазена пропорция,положен студен грунд върху влажна
повърхност и неспазена дебелина,бордовете частично са обмазани с грунд ,но
липсва хидроизолационен пласт,отделните листове от рулонна
хидроизолация са на газопламъчно заваряване. Съгласявайки се с извода на
този експерт, САС приема ,че извършването на частични ремонтно
строителни работи е нецелесъобразно.
С оглед последиците от разпределението на доказателствената тежест в
процеса,съдът приема , че ищецът установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти :1/между страните е сключено
твърдяното облигационно правоотношение,2/в договора е предвидена
гаранционна отговорност на изпълнителя-въззивник,3/заключенията на
съдебно-техническите експертизи на вещи лица инж.З.А. и инж.К.
потвърждават констатациите на възложителя,че в гаранционния срок са
установени претендираните недостатъци на изпълнените
работи,4/недостатъкът безспорно е настъпил в рамките на гаранционния срок.
По възражението на въззивника- ответник,че вещта е ползвана по
недопустим начин, а именно , че клоните на съседните дървета не били
окастрени:
Последният елемент от фактическия състав за ангажиране на
гаранционната отговорност на изпълнителя е недостатъкът на веща да не се
дължи на неправилна експлоатация т.е. да се докаже,че вещта е
10
експлоатирана в съответствие със специалните изисквания и предвид нейното
предназначение.Въззивникът се домогва да се освободи от отговорност като
твърди,че недостатъкът се е получил вследствие на неправилна експлоатация
, а именно неподкастрянето на клоните на околните дървета,които механично
увреждат покрива при силен вятър и бури.В тази връзка съдът кредитира
допълнителното заключение на вещо лице инж.Б.К.,според което увреждане
на покривната повърхност от паднали и забити клони е малко вероятно,но
възможно предвид местоположението на сградата- в близост до морето и
зависи от физико-механичните свойства на използваните материали.Според
това вещо лице,съгласно чл.33 от Наредбата, съпротивлението на разкъсване
трябва да е повече от 100 N.
Според чл.33 от Наредба № 2 от 6 октомври 2008 г. за
проектиране,изпълнение,контрол и приемане на хидроизолация и
хидроизолационни системи на сгради и съоръжения ,физико-механичните
характеристики на хидроизолациите на плоски покриви трябва да е по
отношение на съпротивление на раздиране/със стебло на гвоздей/,повече от
180 N за армирани мембрани и повече от 110 N за неармирани
мембрани.Тежест на въззивника-ответник бе да докаже,че използваният от
него материал за хидроизолация на покрива е отговарял на тези
изисквания.Въззивникът не ангажира доказателства,че е изпълнено това
условие, а именно,че съпротивлението на разкъсване на използваните
материали по отношение на процесния покрив отговаря на
критериите,залегнали в чл.33 от Наредба № 2 от 6 октомври 2008 г. за
проектиране,изпълнение,контрол и приемане на хидроизолация и
хидроизолационни системи на сгради и съоръжения .При това
положение,дори да бе доказано,че течовете се дължат на разкъсване на
покривния материал от паднали клони,ответникът не би могъл да се освободи
от своята отговорност.
До изводи за разкъсване на покривната повърхност от паднали
клони,поради което са започнали течовете,съдът не може да стигне и от
свидетелските показания на разпитаните свидетели .САС кредитира
показанията на свидетелите П. и Г.,като обективни и безпристрастни по
отношение на обстоятелството , че течовете били в центъра на покривната
площ в денивелационните фуги,а не по периферията,където имало
дървета.Тези клони на дървета обаче били изсечени 2015 г. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Л. И. относно обстоятелството,че
недостатъците върху покрива се дължали на разкъсвания,причинени от
клоните на дървета,отчитайки,че същият е син на управителя на ответното
дружество,а и е бил строителен техник на процесния обект.Тези негови
показания не кореспондират и с останалия доказателствен материал събран по
делото.Вещото лице З.А. е посочила причините за течовете по покривната
конструкция.Ето защо и доколкото въззивникът не проведе главно и пълно
доказване на правоизключващото си възражение, настоящият състав,
11
кредитирайки заключението на в.л.А., в.л.К. и свидетелските показания на П.
и Г. и с оглед последиците от разпределение на доказателствената тежест в
процеса,стига до извода,че повредите,предмет на процеса не се дължат на
неправилна експлоатация на обекта от страна на ищеца.
Ето защо САС счита , че са доказани всички елементи на фактическия
състав за ангажиране гаранционната отговорност на ответника-въззивник в
настоящето производство.
Последният ,за да се освободи от отговорност ,релевира , че дефектите и
недостатъците на хидроизолацията на покрива на цеха са резултат от
действията и бездействията на ищеца,състоящи се в отказа му да спре
изпълнението на ремонта и да удължи срока на договора,поради настъпили
изключително неблагоприятни метереологични условия в периода 23.11.2013
г.- 11.12.2013 г. , а именно – обилни валежи от дъжд и сняг и силно
застудяване,при което минималните температури били около 0 градуса по
Целзий.За доказване на тези негови твърдения е изслушана съдебно-
метереологична експертиза.По отношение на това възражение,настоящият
състав намира,че със самото сключване на договора с период на изпълнение
23.11.2013 г. – 11.12.2013 г.за поправка на покрив,изпълнителят е допуснал да
бъде компроментирано изпълнението по договора , доколкото обичайно
метереологичните условия в този период са характерни с явления,при които
изпълнението на строителни работи от вида на поетите е невъзможно.Според
чл.14,ал.5 от Наредба №2 от 6 октомври 2008 г. на министъра на
регионалното развитие и благоустройството, хидроизолационната система на
база огъваеми битумни мушами се полага при следните атмосферни
условия:температура на въздуха не по-ниска от плюс 5 градуса,да няма
валежи и вятър,да няма високи подземни води.
На следващо място, въззивникът се домогва да докаже , че е предприел
действията ,предвидени в чл.2.2.2 от договора , а именно предприел е
действия по спиране на строителството с Акт обр.10 от Наредба № 3 от 2003
г. на МРРБ при изключително неблагоприятни климатични
условия,установени с протокол между участниците в строителството.За
доказване на тези свои твърдения въззивникът представя писмо,без дата,с
което С. С. приканва командира на военоморските сили гр. *** ,въз основа на
чл.2.2.1 от Договор № 7940/22.11.2013 г. ,поради лошото време,между
страните по договора да бъде съставен и подписан изричен протокол относно
периодите и причините,поради които изпълнителят „Проект-Строй“ ЕООД не
може да изпълни възложените му СМР.Няма доказателства това писмо да е
достигнало до знанието на адресата си,нито на коя дата.Независимо дали е
достигнало до адресата и независимо от несъгласието на последния с
предложението да бъде спряно строителството,въззивникът е могъл да
постъпи по реда на чл.5 от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на
актове е протоколи по време на строителството , а именно: за съставяне на
12
актове и протоколи строителят или заинтересуваната друга страна / участник
в строителството / отправя писмена покана да другите страни.Незави,симо от
заинтересуваните страни строителният надзор е длъжен да поиска съставяне
на акта или протокола/чл.5 , ал.5 /.Ако представител на поканената страна не
се яви до 24 часа след определения в поканата срок,актът или протоколът се
подписва от явилите се страни,като в него се отбелязват номерът е датата на
поканата.Неявилата се страна се замества от органа,издал разрешението за
строеж,или от упълномощено от него длъжностно лице.Съгласно чл.5,ал.5
,липсата на подпис на поканената , но неявила се страна не е основание за
обявяване на акта или протокола за недействителен.Ето защо, настоящият
състав намира и това възражение,целящо да освободи от отговорност
въззивника,за неоснователно.Изпълнителят по договора за строителство е
могъл да спре строителството,като се състави съответния акт,независимо от
това дали възложителят се яви на подписването на акта.Като не е постъпил по
начина,описан в чл.5 от Наредба № 3,за да спре строителството при наличие
на предпоставките по чл.14,ал.5 от Наредба № 2 ,изпълнителят по договора за
строителство не може да се освободи от гаранционната си отговорност на
основание неправомерни действия/бездействия на ищеца.
Доколкото са налице всички елементи на фактическия състав за
ангажиране отговорността на ответника-въззивник,то предявеният иск с
правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД е доказан по основание.В случай,че
настъпят съществени изменения в изграденото т.е. изграденото се окаже
некачествено изпълнено,било защото технологията не е спазена или защото
са използвани некачествени материали,изпълнителят носи риска и поема
задължение да ги поправи ,респективно да заплати обезщетение за тяхното
поправяне.В случая ищецът желае ответникът да заплати обезщетение за
поправяне на вредите.Същото следва да бъде присъдено според
първоначалното заключение на вещото лице З.А. , а именно в размер на 26
830 лв.
На последно място, за неоснователно съдът намира възражението на
въззиника за необоснованост на обжалваното Решение в частта, в която съдът
е определил размера на присъденото обезщетение. Съгласно представеното по
делото пред бургаски районен съд и неоспорено в тази му част от ответника
заключение на изслушаната съдебно – техническа експертиза, в т. ч. и
представената към същото стойностна сметка, стойността на необходимите
СМР възлиза на сумата от 26 830 лв. с ДДС, като в тази сума влиза и работата
по демонтаж на старата хидроизолация, гръмозащитна инсталация и
ламаринени покриви.
Тези изводи на САС налагат първоинстанционното решение да бъде
отменено изцяло,доколкото предявения иск е бил уважен на основание чл.265
,ал.1,т.2 ЗЗД и вместо него да бъде постановено друго ,по силата на което
„Проект-Строй“ЕООД бъде осъдено на основание чл.79,ал.1 ЗЗД да заплати
13
на Командване на военоморските сили на Република България сумата от
26 830 лева, представляваща разходите, необходими за поправката на
хидроизолацията на обект – покрив на дърводелски цех на военно
формирование 24830 – Бургас, ведно със законната лихва, считано от
03.08.2018 г. до окончателното изплащане на главницата.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 464 от 09.03.2020 г., постановено по т. д. №
1692/2018 г. по описа на СГС, ТО, VI – 6- ти състав и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Проект-Строй“ЕООД ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление гр.София,ул.“Св.св.Кирил и Методий“ № 118-120,ет.6,ап.28
със съдебен адрес гр. ***,бул. „*** „ № 15,ет.3,офис 3,чрез адв. А. С. на
основание чл.79,ал.1 ЗЗД да заплати на Командване на военноморските сили
на Република България с адрес гр. *** , ул.“*** „ № 16 сумата от 26 830 лева,
представляваща разходите, необходими за поправката на хидроизолацията на
обект – покрив на дърводелски цех на военно формирование 24830 – Бургас,
ведно със законната лихва, считано от 03.08.2018 г. до окончателното
изплащане на главницата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България в едноседмичен срок от съобщението му до страните
при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14