Определение по дело №443/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260355
Дата: 26 март 2021 г.
Съдия: Симеон Симеонов Михов
Дело: 20202100900443
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 260355                                                  26.03.2021г.                                                гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд                                                                           гражданска колегия

в закрито заседание на двадесет и шести март

през две хиляди двадесет и първа година                                                                 в състав:

                                                                                        Председател: Симеон Михов

                                                                                        Членове:

                                                                                                        

като разгледа докладваното от

            съдия Михов                        търговско дело          443   по описа

за   2020   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Национална потребителна кооперация на слепите“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Вардар“ № 71, представлявана от Михаил Кърлин, чрез адв.М.Б. и адв.Петя Шивачева от АК-Бургас, със съдебен адрес:*** против „Редман“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ул. „Македония“ № 11, вх.3, ет.3, представлявано от управителя Калина Георгиева Дойчева, да бъде осъдено да заплати сумата от 32 753 лв., представляваща дължим наем по фактура № 25207/ 03.04.2019 г.- О.О3 ст.; фактура № 26031/ 05.11.2019г. - 4053.63 лева; фактура № 26205/ 05.12.2019г. - 5052.86 лева; фактура № 26253/ 20.12.2019 г. - 160.98 лева; фактура № 26310/ 08.01.2020 г. - 5117.87 лева; фактура № 26382/ 03.02.2020г. - 146.74 лева; фактура № 26436/ 04.02.2020г. - 5172.04 лева; фактура № 26473/ 21.02.2020 г. - 197.71 лева; фактура № 26560/ 05.03.2020 г. - 5247.72 лева; фактура № 26611/ 06.04.2020г. -5374.26 лева; фактура № 26768/ 08.05.2020г. - 1918.72 лева; фактура № 26840/ 01.06.2020 г. - 310.44 лева, сума в общ размер на 2547 лв. представляваща мораторна лихва за забава върху всяка една от главниците по фактурите подробно посочени в обстоятелствената част на исковата молба, както и сума в размер на 9169.23 лева представляваща неустойка на основание чл.26 от договора за наем, законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. Претендират се и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, като му е указана възможността за подаване на писмен отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора, последиците от неподаването му и неупражняването на права. В  определения от съда двуседмичен  срок, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Отговорът на ответника е изпратени на ищеца, като му е указана възможността да подаде допълнителна искова молба. В предоставения двуседмичен срок по чл.372 от ГПК,  ищецът е депозирал допълнителна искова молба. В указания срок според чл. 373 от ГПК, е постъпил отговор на допълнителната искова молба от ответника.

При това положение съдът приема, че книжата по делото са разменени редовно.   

С отговора на исковата молба, ответникът „Редман“ ЕООД е направил възражение за нередовност на исковата молба поради включване на търсени неустойки в издадените фактури. Това възражение е по същество и нередовно съставените фактури не са основание за оставяне на исковата молба без движение. Друго възражение е за липсата на справка по чл.366 от ГПК. Такава ищецът е съставил в изпълнение на дадени от съда указания с разпореждане № 260808/ 12.11.2020г.

Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Не са направени други възражения от страните, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. Следователно той е допустим.

Съдът счита, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на основание чл.374, вр. чл.146 ГПК.

 

 Проект за доклад   

Твърди се в исковата молба, че на  23.01.2015 год. между „Национална потребителна кооперация на слепите“ (НПКС) и „Редман” ЕООД, гр.Бургас е сключен  договор за отдаване под наем на недвижим имот, представляващ търговск обект – магазин с площ от 44.28 кв.м., находящ се в гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 52 с месечен наем от 4500 лв. с ДДС, дължим до 5-то число на месеца, като ответникът – наемател е бил длъжен да плаща и консумативите за обекта. По молба на ответника, с решение на УС на НПКС от 07.02.2018г. е бил намален наполовина дължимия наем за 3 месеца, като е бил подписан и анекс от 27.02.2018г., а наемната цена  е била увеличена с половин наем за следващите месеци юни, юли и август 2018г. Натрупаните задължения на ответника са били разсрочени по спогодба между страните. На 07.04.2020г. по имейл ответникът е изпратил уведомление за едностранно прекратяване на договора на основание чл.22 б.“д“ от договора, позовавайки се на обявено извънредно положение, твърдейки, че това е форсмажорно обстоятелство довело го до невъзможност да реализира приходи. Към този момент общото задължение било 30 523.84 лв., т.е. към този момент ответното дружество вече е било в забава.  Ищецът счита, че такива обстоятелства не са налице, тъй като нормата на чл.306 от ТЗ е специална по отношение на чл.81 от ЗЗД, като приложима в отношенията между търговци. Обектът е бил предаден на ищеца след изтичане срока на предизвестието – 08.05.2020г. Към тази дата задължението е било вече 44 469.23 лв. или след приспадане на даден гаранционен депозит остават 39 969.23 лв. с ДДС. Описани са подробно издадените фактури, в които са включени освен главница, мораторна лихва и суми за търсената неустойка в размер на 0.1 % за всеки просрочен ден. Ангажират се доказателства и се правят доказателствени искания.

Ответникът „Редман“ ЕООД с депозирания отговор на исковата молба, оспорва предявените искови претенции, като ги счита в една част за недопустими, а в друга и за неоснователни. Не отрича подписването на цит. в ИМ договор за наем, както и неплащането на месечни наеми за декември 2019г. и за м.януари, февруари и за периода 01-15 март 2020г. и в тази част не е дало повод на ищеца за завеждане на исковата молба. Неплащането било временни затруднения, но уведомило ищцовата кооперация, че ще плати. Не оспорва и ползването на обекта до 15.03.2020г. Но твърди, че приложените фактури са съставени в нарушение на ЗСч и съдържат неустойки, които не представляват нито стоки, нито услуги. Също в нарушение върху тези суми и включените лихви е бил начислен ДДС, което е довело до анатоцизъм. Неустойките от своя страна са недължими, тъй като се претендират на основание чл.26 от договора, която клауза е нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави. За периода след 13.03.2020г. претенциите за мораторна лихва и неустойка противоречат на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.02.2020г.

Мораторните лихви са неоснователни и защото не може за едно и също задължение да се претендират и мораторна лихва, и неустойка. Наем не се дължи и от 08.04.2020г., тъй като с писмо от 08.03.2020г. ответникът е прекратил договора за наем на основание чл.22 б.“д“ от договора и е бил готов до 2 работни дни да предаде имота на ищеца. Ищецът не откликнал и затова на 09.04.2020г. приемо-предавателният протокол бил подписан  от представител на ответника и двама свидетели от съседни магазини. На тази дата и от дружеството изпратили на ищеца съставения протокол и ключовете от магазина с препоръчана пратка.

След 13.03.2020г. всички суми били недължими и поради настъпилите форсмажорни обстоятелства – въведеното извънредно положение, което парализирало търговията с потребителски стоки, за което дружеството се позовава на чл.306 от ТЗ. В случай, че съдът не възприеме тези доводи, дружеството се позовава на стопанска непоносимост по отношение на договора след 15.03.2020г., от която дата договора да се приеме за прекратен, а претенциите на ищеца за недължими. Поради това и имотът е останал празен след тази дата.

При условията на евентуалност се прави възражение за прихващане със сумата от 920 лв., представляваща стойността на 8 бр. осветителни тела, всяко с цена от по 120 лв., останали в имота. Приложени са доказателства, направени са доказателствени искания.

Ищецът с допълнителната си искова молба излага становище относно направените с отговора на исковата молба доводи на ответната страна и уточнява и допълва фактическите си твърдения. Излагат се съображения, че затрудненията на ответника са настъпили много преди твърдяното форсмажорно обстоятелство. Поради това и на основание чл.306 ал.1 от ТЗ, не може да се позовава на непреодолима сила поради изпадането си в забава преди това. Към момента на получаване на имейл от ответника – 07.04.2020г., дружеството е дължало 30 523.84 лв. Съотв. помещението е било прието след изтичане на срока – на 08.05.2020г.

Цит е чл.26 ал.2 от ЗДДС, като се твърди, че по аргумент на противното, лихвите и неустойките се включват в данъчната основа на ставката. В отношенията между търговци неустойката не подлежи на намаляване според чл.309 от ТЗ, поради характера на свободно договаряне. Клаузата за неустойка не е и нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави, доколкото липсата на фиксиран краен срок има за цел да стимулира длъжника към изпълнение. Не е налице и кумулиране на неустойка за забава и обезщетение по чл.86 от ЗЗД, поради различното основание за прилагането им. Първата не може да бъде прилагана ако не е изрично уговорена, за разлика от обезщетението.

Възражението за стоп.непоносимост е недопустимо, тъй като може да се предявява само чрез конститутивен иск по чл.307 от ТЗ, цит. е съдебна практика. От изложеното се прави извод за допустимост и основателност на настоящата претенция. Представят се нови доказателства и се правят нови доказателствени искания.

В предоставения срок по чл.373 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, с който изразява становище по наведените от ищеца аргументи с допълнителната искова молба. Пълномощникът на дружеството заявява, че се позовава на форсмажорно обстоятелство по отношение единствено на вноските с настъпил падеж към момента на обявяване на извънредното положение или след 13 март 2020г. Поддържат се всички изложени възражения. Направени са нови доказателствени искания, като са изложени възражения по повод искания на ищцовата страна.

 

 

  Правна квалификация

Претенцията има правното си основание в чл. 232 от ЗЗД, чл.92 и чл. 86 от ЗЗД.

 

   Относно въведените искания по доказателствата:

 Представените от страните писмени доказателства, съдът приема за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях те заявяват, че ще установяват наличието на посочените по-горе факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.

Ищецът е направил доказателствено искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза. Същото е допустимо и следва да бъде уважено, доколкото признанието на ответната страна е частично.

Искането на ответната страна за допускане до разпит на двама свидетели също е допустимо и следва да бъде уважено. Съставянето на приемо-предавателен протокол за обекта не е процесуална пречка за разпита.

 

 По доказателствената тежест

 По делото липсват  въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154 ал. 2 и чл. 155 от ГПК. По отношение на направеното признание на факти и обстоятелства от ответната страна, съдът ще се произнесе в съдебно заседание.

На основание чл. 146 ал. 1, т. 5 и чл. 146 ал. 2 от ГПК, съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154 ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи  спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях. Ищецът носи тежестта да докаже, че е била налице валидна облигационна връзка между НПКС и „Редман“ ЕООД по посочения в исковата молба договор, както и че кооперацията е изпълнила задълженията си по него.

В тежест на ответната страна е да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, включително за наличие на форсмажорни обстоятелства, водещи до недължимост на търсените суми.

Мотивиран от горното, на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд

                                  

                                                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

ПРИЕМА всички представените от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.

ДОПУСКА извършването на съдебно – икономическа експертиза от вещото лице Генко Генов, който да отговори на поставените в допълнителната искова молба задачи, след внасяне на предварителен депозит по депозитна сметка на ОС-Бургас в размер на 250 лв. от НПКС, в седмичен срок.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели, при режим на довеждане от ответната страна.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 27.05.2021 г. от 13.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, като съдът им обявява и проекта си за доклад по делото. На ищеца да се връчи и препис от допълнителния отговор на ответника.

Вещото лице да се уведоми след внасяне на предварителния депозит.

Определението е окончателно.

 

 

 

                                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: