Решение по дело №403/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

			16.07.2019
					Дупница

 

Номер                                      Година                                       Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	ГО, V-ти

 

Районен съд – Дупница                                                                                            състав

	02.07.		2019

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Мирослав Саневски

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Райна Боянова

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		403		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                         година.

К.М.К. е предявил срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието иск с правно основание чл. 24, ал. 3 от ЗИНЗС, вр. с чл. 184, ал. 1 от ЗМВР, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 1800.00 лева, явяваща се вреда /пропусната полза/ вследствие неизпълнение на задължението на ответника по чл. 184, ал.1 от ЗМВР да го застрахова срещу смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.

Ищецът твърди, че е служител на ГДИН, назначен на длъжност „надзирател" в Затвора в гр.Бобов дол. Сочи, че статутът му на държавен служител се урежда от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) - чл.19, ал.1, т.1. Съгласно чл.19, ал.2 ЗИНЗС за държавните служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба по ЗМВР, и съгласно чл.143, ал.1, т.7 ЗМВР, държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация изпълняват служебните си задължения на младши изпълнителски длъжности. На такава длъжност е и в момента, като я заема от 2000 година. На 25.01.2018г. ищецът почувствал остри болки, сърбежи и изтичане на гноевиден секрет от фистула в аналната област. Отишъл на медицински преглед в УМБАЛ „Каспела“, в гр. Пловдив, където му е поставена диагноза „Анална фистула“ съгласно МКБ-К 60.3. Проведени са му параклинични изследвания, ректоромоноскопия, лицева пулмография. Настанен е в хирургично отделение и на 26.01.2018г. му е извършена операция. Изписан е на 29.01.2018г., като му е издаден болничен лист за 35 дни. Издадена е епикриза, предписан е режим и контролни прегледи. Последователно е ползвал отпуск по болест общо 95 дни. Тези дни реално са ползвани от него за лечение и възстановяване. Завърнал се е на работа на 30.04.2018г. Това състояние покрива социалния риск „временна неработоспособност“, и в същото време и като застрахователно събитие съвпада с покрит риск от застраховките „Живот" съгласно Кодекса за застраховането.

Ищецът сочи, че съгласно чл. 184, ал. 1 от ЗМВР, служителите на МВР задължително се застраховат срещу смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука за сметка на държавния бюджет. По време на отпуска си по болест, ищецът е получавал обезщетение за този социален риск. При завръщането си на работа, смятайки, че работодателят е изпълнил задължението си за застраховане, ищецът предявил претенция за изплащане на застрахователна сума пред „Животозастрахователен институт“ АД, по указание на работодателя си. „Животозастрахователен институт“ АД е страна по застрахователен договор, предоставящ застрахователна услуга - групова рискова застраховка „Живот" на служителите на ГДИН. С писмо изх. № 2-221/18.04.2018г. „Животозастрахователен институт" АД уведомило ищеца, че сключената групова рискова застраховка „Живот“, издадена по общите условия за застраховка „Злополука“ и застраховка „Заболяване“ е сключена на 25.01.2018г. и е с начало на действие 00:00 часа на 26.01.2018г. Т.е. застрахователят не носи отговорност за настъпилото събитие на 25.01.2018година –заболяване, регистрирано за първи път преди началото на срока на договора. Оказало се, че преди този застрахователен договор е имало друг-със ЗК „Уника Живот“ АД, чийто срок на действие е бил до 15.01.2017, т.е. от 16.01.2017г. до 26.01.2018г. ГДИН не е изпълнила задължението си да застрахова служителите си. Този факт не е бил известен на служителите, докато не са потърсили обезщетения за настъпили в този период застрахователни събития.

Ищецът счита, че като не е изпълнила задължението си да сключи задължителна здравна застраховка в негова полза, ответната ГДИН му е причинила вреди, изразяващи се в пропуснати от него ползи. Неизпълнението на това задължение на работодателя е неизпълнение на част от трудовоправните /служебни/ правоотношения между страните. Размерът на настъпилата вреда е равна на стойността на застрахователната сума, която би получил от застрахователя за настъпилия покрит риск, която според ищеца е в размер на 1800.00 лв.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че същият в процесния период е бил служител на ГДИН, на длъжност „надзирател" в Затвора в гр.Бобов дол (държавен служител на младша експертна длъжност), че е претърпял хирургическа интервенция на 25.01.2018г., както и че е ползвал отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване в размер на общо 95 дни. Ответникът не оспорва и изложеното в исковата молба обстоятелство, че в периода от 15.01.2017г. до 25.01.2018г. не е имало сключен застрахователен договор в полза на служителите в ГДИН за посочените в чл. 24, ал. 3 ЗИНС и аналогични на предвидените в разпоредбата на чл. 184, ал. 1 от ЗМВР, застрахователни рискове: смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука.

            Ответникът, обаче счита, че не е налице една от предпоставките за реализирането на отговорността му, а именно виновно поведение от страна на служители на ответника, понеже, макар че в периода от 15.01.2017г. до 25.01.2018г. не е имало сключен застрахователен договор в полза на служителите в ГДИН за посочените в закона застрахователни рискове, неизпълнението на това нормативно задължение е в резултат на независещи от служителите на ответника обстоятелства и въпреки предприетите от тях действия. Излага съображения в тази насока във връзка с проведени процедури по ЗОП за сключване на застрахователен договор.

            Твърди, че на ищеца е заплатена еднократна помощ вместо застрахователно обезщетение в размер на 300.00 лв. през месец юли 2018г., която следва да бъде приспадната от евентуално присъденото обезщетение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост,  намира за установено следното от фактическа страна:

На основание чл.146, ал.1, т.3 от ГПК, съдът е обявил безспорно между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства: служебна бележка № 396/02.04.2018г., три броя болнични листове, Епикриза от УМБАЛ „Каспела“, гр. Пловдив, Уведомление-претенция  от ищеца до „Животозастрахователен институт“ АД, писмо изх. № 2-221/18.04.2018г. от същото застрахователно дружество до ищеца, както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, че ищецът в процесния период е бил служител на ГДИН, на длъжност „надзирател" в Затвора в гр.Бобов дол (държавен служител на младша експертна длъжност), че е претърпял описаната в исковата молба хирургическа интервенция на 25.01.2018г., както и че в следствие на заболяването си е ползвал отпуск за временна неработоспособност в размер на общо 95 дни. Не е спорно между страните и изложеното в исковата молба обстоятелство, че в периода от 15.01.2017г. до 25.01.2018г. не е имало сключен застрахователен договор в полза на служителите в ГДИН за посочените в чл. 24, ал. 3 ЗИНС и аналогични на предвидените в разпоредбата на чл. 184, ал. 1 от ЗМВР, застрахователни рискове: смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука.

По делото са приети като доказателства и копия от застрахователен договор № 13805/24.11.2014г., сключен между ответника и „УНИКА ЖИВОТ“ АД (със срок на д-вие до 15.01.2017г.) и застрахователен договор № 851/25.01.2018г., сключен между ответника и Животозастрахователен институт“ АД (със срок на действие от 26.01.2018г.).

По делото са приети като доказателство и Докладна записка рег. № 9160/20.09.2017г. от Главния директор на ГДИН до Министъра на правосъдието (с която се докладва за проблема с липсата на действащ застрахователен договор и се предлага на служителите, претендиращи застрахователни обезщетения, да бъдат заплатени еднократни помощи), Писмо с изх. № 92-15-448/29.09.2017г. от Министъра на правосъдието до Главния директор на ГДИН (с което се изразява положително становище за изплащането на еднократни помощи, но се посочва, че изплащането на застрахователни суми и изплащането на еднократни помощи се извършват на различни основания) и Заповед № Л-3001/06.07.2018г. на Главния директор на ГДИН за изплащане на еднократна парична помощ в размер на 300.00 лв. на К.М.К., на осн. чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗИНЗС.

От заключенията на вещите лица по назначените и изслушани съдебно-медицинска и съдебно-счетоводна експертиза се установява, че заболяването на К.М.к. съгласно наличната медицинска документация и съгласно покритите рискове застрахователен договор № 13805/24.11.2014г., сключен между ответника и „УНИКА ЖИВОТ“ АД се квалифицира като „анална (или перианалана) фистула“. По застрахователен договор № 13805/24.11.2014г. (в случай, че този договор е бил действащ по време на заболяването), застрахователят „УНИКА ЖИВОТ“ АД би изплатил обезщетение в размер на 1500.00 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че ищецът е служител на ГДИН, на длъжност „надзирател" в Затвора в гр.Бобов дол (държавен служител на младша експертна длъжност), че е претърпял описаната в исковата молба хирургическа интервенция на 25.01.2018г., както и че в следствие на заболяването си е ползвал отпуск за временна неработоспособност в размер на общо 95 дни. Не е спорно между страните и изложеното в исковата молба обстоятелство, че в периода от 16.01.2017г. до 25.01.2018г. не е имало сключен застрахователен договор в полза на служителите в ГДИН за посочените в чл. 24, ал. 3 ЗИНС и аналогични на предвидените в разпоредбата на чл. 184, ал. 1 от ЗМВР, застрахователни рискове: смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, за неуредените случаи се прилага Законът за Министерство на вътрешните работи. В разпоредбата на чл.184, ал.1 от ЗМВР е посочено, че служителите на МВР задължително се застраховат срещу смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука за сметка на държавния бюджет. От представения застрахователен договор № 13805/24.11.2014г., сключен между ответника ГДИН и ЗК „Уника Живот“ АД, чийто срок на действие е бил в периода 16.01.2015г. до 15.01.2017г., както и от Общите условия за здравна медицинска застраховка към него, се установява, че на ползващите се лица при хирургическо лечение се изплаща съответен процент в зависимост от вида и сложността на оперативната интервенция. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 2.11, при временна загуба на трудоспособност от общо заболяване над 40 дни се изплаща 10% от застрахователната сума. Съгласно заключението съдебно-счетоводната експертиза, се полага сумата от 500.00 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 2.13 се изплащат разходи за медикаментозно лечение или репатриране от злополука или заболяване 10% от застрахователната сума. Съгласно заключението съдебно-счетоводната експертиза, се полага сумата от 500.00 лв. В чл. 2.15 от договора е посочено, че суми за оперативно лечение вследствие злополука или заболяване се изплащат като процент върху застрахователната сума от 5000 лв. за всички категории персонал на възложителя. Процентът е определен съгласно таблица на застрахователя за определяне на размера на обезщетението за оперативно лечение на органи и системи в зависимост от сложността на проведеното оперативно лечение. Съгласно заключението на медицинската експертиза, за посочената диагноза, се полага сумата от 500.00 лв.

При така установените факти, съдът намира, че по силата на съществуващото служебно правоотношение между страните по делото, за работодателя се е породило задължение, на базата на императивна правна норма, да застрахова ищеца срещу посочените в закона застрахователни рискове, един от които и процесния. Предвид неизпълнение на нормативно установеното задължение на ответника, за ищеца е възникнало неблагоприятно изменение в имуществената му сфера под формата на пропусната полза, а именно пропускане на сигурно увеличение на имуществото му със застрахователна сума в размер на 1500.00 лв. Налице е и пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението на задължението на ответника да застрахова служителя си и пропуснатата полза, поради което и следва да се ангажира отговорността на работодателя. Размерът на обезщетението възлиза на стойността на обезщетението, което служителят би получил при сключена застраховка и настъпване на застрахователното събитие, която се установи от заключението на съдебно – икономическата експертиза в размер на 1 500.00 лв., до който размер следва да се уважи предявения иск. За разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 1800.00 лв., предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен.

Неоснователно е възражението на ответника, че от дължимото обезщетение следва да се приспадне получената от него еднократна парична помощ в размер на 300.00 лв. От издадената Заповед № Л-3001/06.07.2018г. на Главния директор на ГДИН, с която е разпоредено плащането на тази еднократна парична помощ не става ясно на какво основание е изплатена същата, а освен това, както се сочи и в Писмо с изх. № 92-15-448/29.09.2017г. от Министъра на правосъдието до Главния директор на ГДИН (с което се изразява положително становище за изплащането на еднократни помощи) изплащането на застрахователни суми и изплащането на еднократни помощи се извършват на различни основания, поради което изплатената еднократна парична помощ не следва да се приспада от дължимото от ответника обезщетение за пропусната полза, изразяваща се в  пропускане на сигурно увеличение на имуществото му със застрахователна сума в размер на 1500.00 лв.

С оглед изхода на делото и тъй като ищецът претендира заплащане на разноски, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК на същия следва да се присъдят такива, които се констатираха в размер на 472.00 лв., от които: уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв. и внесена държавна такса в размер на 72.00 лв. Претенцията за разноски следва да бъде уважена съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер на 393.33 лв.

            Ищецът следва да бъде осъден, на осн. чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал.1 ЗПрП и чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 16.66 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.

            Предвид освобождаване на ищеца от разноски, то на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Дупница сумата 250.00 лв. – разноски за експертизи, съразмерно с уважената част от иса.

         Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

            ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес: град София 1309, бул. „Ген. Столетов" № 21, с БУЛСТАТ *********, да заплати на К.М.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1 500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за пропуснати ползи вследствие неизпълнение на задължението на ответника да го застрахова на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС вр. с чл. 184, ал. 1 от ЗМВР и проведена оперативна интервенция на 26.01.2018г., временна неработоспособност и проведено медикаментозно лечение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска-21.02.2019г. до окончателното плащане, като за разликата над сумата от 1500.00 лв., до пълният предявен размер от 1800.00 лв., ОТХВЪРЛЯ ИСКА, като неоснователен.

            ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес: град София 1309, бул. „Ген. Столетов" № 21, с БУЛСТАТ *********, да заплати на К.М.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 393.33 лв. (триста деветдесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляваща сторените от ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.

            ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес: град София 1309, бул. „Ген. Столетов" № 21, с БУЛСТАТ *********, сумата от 16.66 лв. (шестнадесет лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща сторените от ответника разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.

            ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес: град София 1309, бул. „Ген. Столетов" № 21, с БУЛСТАТ *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Дупница сумата от 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/–разноски за експертизи, съразмерно с уважената част от иска.        

 

            Решението може да се обжалва пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от  получаване на препис от него.               

                                                                                 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: