Р
Е Ш Е Н И Е
№ 53/22.3.2022г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД втори административен състав
На десети
март
2022 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар Велина
Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 7 по описа на 2022 година.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс/АПК/ във вр. с чл. 172, ал. 5
от Закон за движението по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по жалба
на П.В.Л., ЕГН **********,
чрез адв. Сн.Е. ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0261-000121 от 23.12.2021г. по чл. 171,
т.1, б. Б от ЗДвП издадена от началник РУ- Елхово при ОД на МВР –Ямбол, с която
временно е отнето свидетелството му за управление на моторно превозно средство
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност
на оспорената заповед като постановена от орган без материална компетентност, при
неспазване на изискваната от закона форма и при съществени процесуални нарушения в хода на
реализираното административно производство. Оспорва се извършването на
вмененото административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Прави се искане съдът да отмени оспорената заповед
с присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован изпраща процесуалния си представител адв. Е.,
която поддържа жалбата и направеното искане. Претендира разноски съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
За ответникът по делото, своевременно и
редовно призован, се явява юрисконсулт А. редовно упълномощена, която оспорва
жалбата. Сочи, че обжалваната заповед е законосъобразна,
като издадена от компетентен орган, при
наличие на материалноправните предпоставки за това и
при спазени процесуалните правила. Пледира за отхвърляне на
жалбата, като прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар
и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След цялостна преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ЯАС приема за установена
следната фактическа обстановка:
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0261-000121/23.12.2021 г., издадена от
Началника на РУ – Елхово към ОД на МВР – Ямбол, на жалбоподателя П.Л., била
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП,
изразяваща се във временно отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В обстоятелствената част на тази заповед
е записано, че принудителната административна мярка се налага против П.В.Л.
затова, „че на 20.12.2021 г., около 22:00
часа в гр. Елхово, на ул. „Ал. Стамболийски“, като водач на МПС *** С 40 с рег. № *******, Държава България
При обстоятелства: В гр. Ямбол в Спешен център, като водач на лек автомобил
марка „*** С 40“ с рег. № *******, участник в ПТП с материални щети в гр.
Елхово, на ул. „Ал. Стамболийски“ пред дом № *** и транспортиран за преглед в
болнично заведение, същият отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство „Алкотест Дрегер
7510“ с инв. № ARNJ-0091 –
определящ съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването на издишания въздух
пред служителите на Сектор ПП Ямбол – мл. авт. Г. Я.
и мл. авт. Ст. М.. Издаден талон за изследване №
012127 е извършил: 1) Отказва проверка с техническо ср-во
за установяв. употр. на алк. в кръвта и не изпълни предпис.
за изследване с доказ. анализатор и за мед.
изследване и вземане на биолог. проби за хим. лаб.
изследване за установяв. на конц.
на алк. в кръвта му, с което виновно е нарушил чл.
174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.“ Административния орган е посочил, че процесната заповед е
издадена въз основа на съставен АУАН №
АА276311/ 20.12.2021 г. против Л..
Видно от материалите по преписката против Л. е съставен и друг АУАН № АА276310/ 20.12.2021 г., по които видно от приетата справка за
нарушител са издадени съответно НП №
21-0261-000362/10.01.2022г. за извършено от Л. нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП и НП № 21-0261-000361/10.01.2022г. за нарушение
по чл. 25, ал.1 от ЗДвП и предизвикано ПТП.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка е връчена на жалбоподателя на 30.12.2021 г., като същият
е депозирал жалба против нея директно в Административен съд – Ямбол с вх. №75
от 13.01.2022г.
На 18.01.2022 г.
на Л. било връчено Решение рег. № 261р-1106/18.01.2022 г. на Началника на РУ –
Елхово към ОД на МВР – Ямбол, в диспозитива на което дословно е записано следното: „Поправям
очевидна фактическа грешка по Административно производство по ЗППАМ №21-
0261-000121/23.12.2021 г. по чл.171, т.1, б.“Б“ от ЗДвП по описа на РУ-Елхово,
принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца, като на основание чл.60, ал.1 от АПК, във връзка с чл.165,
ал.2, т.2 от ЗДвП, разпореждам и допускам предварително изпълнение на
настоящата заповед, считано от 22.00 часа на 20.12.2021 г.“
По делото е приета адм.
преписка по издаване на оспорената заповед, включително и копие от талон за
изследване № 0012127, съставен на 15.12.2021г. и сведение снето в хода на
административното производство от гражданин очевидец на възникналото ПТП и
състоянието на жалбоподателя непросредствено след
това. По искане на страните в качеството на свидетели са разпитани полицейските
служители Д.К.Д. и С.М.М., както и К.С.К. и Т.И.И., чиито показания съдът не кредитира като достоверни с
оглед роднинската и връзка с жалбоподателя и явната й заинтересованост от
изхода на делото.
С оглед
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата се
преценя като неоснователна по
следните съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр.
чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения
административен акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146
от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като
установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания. За да е
законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен
орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от
посочените изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.
Предмет на осъществявания съдебен контрол
в настоящото производство е Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка
№ 21-0261-000121 от 23.12.2021г. по чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП издадена
от началник РУ- Елхово при ОД на МВР –Ямбол, с която временно е отнето
свидетелството за управление на моторно
превозно средство на П.В.Л. до решаване
на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган по чл. 172, ал. 1
от ЗДвП,
с оглед приетата по делото Заповед №
326з-1397/23.06.2017 г. на Директора на ОД на МВР Ямбол.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Това законово изискване е спазено при издаване на
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0261-000121 от 23.12.2021г. по чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП – в същата са
посочени както фактическите, така и правното основание послужили за издаването
й. Съдът не констатира при издаване на оспорената заповед да е допуснато
съществено нарушение на административно производствени правила. Като правно
основание за издаване на последната е
посочена разпоредбата на чл.171, т.1,
буква Б от ЗДвП, съгласно която за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Именно във връзка с неизпълнението от страна на жалбоподателя на предписанието дадено с талон за изследване
№ 0012127 за вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му, на основание чл. 22 от ЗАНН е наложена принудителната административна
мярка. В хода на съдебното следствие се събраха безспорни гласни доказателства,
че процесния талон е издаден, тъй като физическото
състояние на жалбоподателя в спешното
отделение на болницата в гр. Ямбол, в резултат на възникналото само с негово участие ПТП, не е
позволявало да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство,
въпреки няколкократно направените опити в тази насока. В тази връзка съдът
кредитира изцяло показанията на свид. М., като
обективни и припокриващи се с останалите гласни и писмени доказателства,
включително и изготвената от последния докладна записка рег.№261B-5/20.12.2021 г. по описа на РУ- Елхово. Въпреки направените съкращения от страна на
административния орган на част от думите в обстоятелствената част, съдът
приема, че в оспорената заповед е налице
точно и ясно словесно изписване на вмененото на жалбоподателя административно
нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, което му е дало възможност да реализира в пълен обем правото си на
защита. За прецизност следва да се посочи, че Решение
рег. № 261р-1106/18.01.2022 г. на Началника на РУ – Елхово към ОД на МВР – Ямбол, не следва да се обсъжда в
настоящото производство, тъй като от една страна то е подлежало на
самостоятелен съдебен контрол, а от друга страна в същото е налице противоречие
между обстоятелствената част и диспозитива, което
противоречие е пречка да се установи по безспорен начин волята на
административния орган.
Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване
и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на
вредните последици от тях, се налагат принудителни административни мерки, т.е. по своя характер същите биват превантивни, преустановителни
и възстановителни. С оглед регламентацията в чл. 23 от ЗАНН,
случаите когато принудителните административни мерки могат да се прилагат,
техния вид, компетентния за това орган, начинът за тяхното приложение, като и
реда за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.
Както вече бе посочено в случая
регламентация относно приложението на принудителната административна мярка временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
се намира в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. Б от
ЗДвП в хипотезата на отказ
на жалбоподателя да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване. Тук е мястото да се посочи, че по
делото са налице безспорни данни, че жалбоподателя в качеството си на водач на МПС е имал мирис на алкохол.
Следователно, отказът му е израз на стремежа да избегне извършване на пробата,
а не за невъзможност да даде такава. Потвърждение за това е липсата на
извършено медицинско изследване на водача, въз основа на издадения талон. По
смисъла на чл. 2, ал. 2 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техните аналози неизпълнението на задължението
на водача да изпълни разпоредените указания на
контролните органи, с което се възпрепятства извършването на проверката, се
приема за отказ да бъде извършена такава.
Изложеното налага извода, че обжалваната
заповед е съобразена с материалния закон. Административният орган в случая е
действал при условията на обвързана компетентност, доколкото разпоредбата на чл. 171, т. 1,
буква Б от ЗДвП
не му дава право да преценява дали да приложи процесната мярка - правомощието на органа е едновременно и
задължение и не е обвързано от други изисквания на закона. Срокът за действие
на мярката е изрично посочен в закона – в случая до решаване отговорността на
жалбоподателя във връзка с издаденото против същия НП, в производството по
ЗАНН, но не повече от 18 месеца.
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0261-000121 от
23.12.2021г. е съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в
чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 и тя е
опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както
и преустановяването на административните нарушения.
Предвид изложеното, съдът счита, че
заповедта, като постановена от компетентен орган, при спазване на изискуемата
форма на акта, и в съответствие с административнопроизводствените
правила и материалния закон, както и с целта на закона се явява законосъобразна, а жалбата срещу нея следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
При
този изход на делото своевременно направеното от процесуалния представител на
ответника искане за присъждане на разноски
е основателно. Оспорващият следва
да бъде осъден да заплати на ответника
направените в производството разноски в размер на 100/сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение, който размер е определен на основание чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК,
ЯАС, втори административен състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.В.Л.,
ЕГН **********, чрез адв.
Сн.Е. ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №
21-0261-000121 от 23.12.2021г. по чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП издадена от
началник РУ- Елхово при ОД на МВР –Ямбол, с която временно е отнето
свидетелството му за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА П.В.Л., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на ОД
на МВР -Ямбол направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: /п/ не се чете