Р Е Ш Е Н И Е
№...................
гр. София, 14.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря Емилия Вукадинова,
разгледа докладваното от младши съдия
Углярова въззивно гражданско
дело № 11869
по описа за 2019 г. по описа на СГС,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 41664 от 20.08.2018 г. на СРС, 79 състав,
постановено по гр. д. № 47697/2014 г. е допуснато да се
извърши делба между В.Н.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, Н.В.К., ЕГН **********, с адрес *** и А.В.К., ЕГН **********, с
адрес ***, на техния съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент № 5,
находящ се в гр.*******на втори етаж, ж.к.“Х.С.“, с площ от 84 кв.м., състоящ
се от 3 стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи на жилището: стълбище,
апартамент № 3, апартамент № 4, двор, заедно с избено помещение № 5, при съседи
на избеното помещение: коридор, мазе №
4, мазе № 6, заедно с 5,746 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху припадащата се част от
терена на комплекса, представляващо по актуална скица ПИ 675 от квартал 211 по
регулационния план на местност Х.С., Слатина, гр.София, който е идентичес с бл.
40, комплекс „Х.С.“, п – л 188, 189 от кв.210, при следните квоти:
1/3 (една трета)
идеална част за В.Н.Г.;
1/3 (една трета)
идеална част за Н.В.К.;
1/3 (една трета)
идеална част за А.В.К..
С решението е
отхвърлено възражението по чл.76 ЗН на А.В.К. ЕГН **********, с адрес *** и Н.В.К., ЕГН **********, с адрес *** срещу между
В.Н.Г., ЕГН **********, с адрес *** и С.В.П., ЕГН **********, с адрес ***, за
обявяване на относително недействителен по отношение на тях на договор за
дарение, обективиран в Нотариален акт № 62, том I, рег.№ 2749, нот.
дело № 54/2013г. на натоариус с рег.№ 500 на НК с район на действие СРС, с
който С.В.П. е да рила на В.Н.Г. собствената си 1/3 идеална част от недвижим
имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в жилищна сграда – блок № *******на
втори етаж, построена върху държавна земя, комплекс „Х.С.“ в гр.София, състоящ
се от 3 стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи на жилището: стълбище,
апартамент № 3, апартамент № 4, двор, заедно с избено помещение № 5, при съседи
на избеното помещение: коридор, мазе №
4, мазе № 6, заедно с 5,746 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху припадащата се
част от терена на комплекса, представляващо по актуална скица ПИ 675 от квартал
211 по регулационния план на местност Х.С., Слатина, гр.София, който е
идентичес с бл. 40, комплекс „Х.С.“, п – л 188, 189 от кв.210.
С определение №
50702 от 25.02.2019г. на СРС, ГО, 79 състав, постановено по гр.дело №
47697/2014г. е допълнение по реда на чл.248 ГПК решение № 41664 от 20.08.2018
г. на СРС, 79 състав, постановено по гр. д. № 47697/2014 г., в частта за
разноските.
Решението се обжалва
от ответника А.В.К., чрез процесуалния му представител адв. К., с доводи, че е неправилно,
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Конкретно поддържа, че въз основа на
противоречиви изводи първостепенния съд е изключил от доказателствения материал
по делото саморъчно завещание от 03.05.2010г., като е приел заключение на
изготвена в производството експертиза, без същото да е обсъдено с останалите, сибрани в
производството доказателства и по – конкретно показанията на разпитаните по
делото свидетели. Отделно от изложеното и по отношение на релевираното в
условия на евентуалност възражение, че А.В.К. е придобил процесното жилище въз
основа на продължило повече от 10 години давностно владение намира, че първоинстанционният
съд погрешно е кредитирал само показанията на свидетели на ищцовата страна – Й.
П. и Д.Д.(син и дъщеря на С.П.), които показания се намират в противоречие не
само с останалите събрани по делото гласни доказатества, но и с останалия
доказателствен материал в съвкупност. Поддържа, че след изтичане на 10 годишния
давностен срок, сънаследник може да придобие частите на останалите
сънаследници, ако в този период упражнява фактическата власт явно,
необезпокоявано и непрекъснато. Искането към въззивния съд е решението на СРС да
бъде отменено изцяло и искът за делба на процесния недвижим имот да бъде отхвърлен,
евентуално да бъде допусната делба на процесния имот при квоти 6/8 идеални
части за А.В.К. и по 1/8 идеална част за Н.В. К.и В.Н.Г.. Претендират се
разноски.
Въззиваемият В.Н.Г.
е депозирал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в който
изразява становище за нейната неоснователност. Отправя се искане за
потвърждаване на постановеното от първата инстанция решение като
законосъобразно, правилно и обосновано.
Останалите въззиваеми
Н.В.К. и С.В.П. не са депозирали отговор на въззивната жалба в срока по чл.263,
ал.1 ГПК.
Съдът, след преценка
доказателствата по делото и доводите на страните по реда на въззивното
обжалване, намира за установено следното:
Производството е
образувано по иск с правно основание чл. 34 ЗС, вр. с чл. 69, ал. 1 ЗН като
решението е по първа фаза на делбеното производство.
Според уредените в чл.
269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността
на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и
процесуално допустимо. СРС е обсъдил всички събрани по делото доказателства
относно собствеността на имота,
предмет на делбата. Въззивният съд намира, че фактическата обстановка е
изяснена от СРС и не намира за необходимо да я преповтаря изцяло, а препраща към
нея, на основание чл.272 ГПК. Настоящият състав ще обсъди само доказателствата,
относими към възраженията по въззивната жалба.
В правилно приложение
на материалния закон СРС е приел, че за да се постигне основната цел на делбата
- прекратяване на съсобствеността върху общата вещ, е необходимо на първо място
да се установи, че е налице съсобственост върху процесния имот, на основанията, на които същата се претендира в
исковата молба.
От приетата по
делото и неоспорена между страните административна преписка ДИ 2638/1979,
относно отчуждаване на недвижим имот на ул.“ ********и 10а, послужила за издане
на Заповед № РД – 35 – 19/05.01.1981 г. се установява, че за един от
собствениците на отчуждения имот, а именно В.Х.К., е предвидено обезщетяване
посредством предоставяне на апартамент № 5, находящ се в бл.*******на втори етаж,
комплекс „Х.С.“ и състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от
84 кв.м., същият в съсобственост със съпругата му Р.И.К..
От приетото по
делото Удостоверение за наследници № 6794/26.11.2015г., издадено от длъжностно
лице по гражданско състояние при Столична община, район Слатина, се установява,
че починалият на 14.12.1995г.В.Х.К. е оставил за свои наследници по закон Р.И.К.
– преживяла съпруга, Н.В.К. – син, А.В.К. – син и С.В.П. – дъщеря. Досежно
извършеното отбелязване, към момента на настъпване на смъртта, семейното
положение наВ.К. е „женен“.
Видно от
представения по делото нотариален акт № 87, том I, нот.дело №
87/1996г. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство, на
I – ви нотариус при Софийски районен съд, на 18.04.1996г. Р.И.К., Н.В.К., А.В.К.
и С.В.П. са признати за собственици на недвижим имот, представляващ апартамент
№ 5, находящ се в жилищна сграда – блок № *******на втори
етаж, построена върху държавна земя, комплекс „Х.С.“ в гр.София, състоящ се от
3 стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 84 кв.м., заедно с принадлежащото
към него избено помещение № 5, както и 5,746 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на
компекса, при съседи на жилището – стълбище, апартамент № 3, апартамент № 4 и
двор, и при съседи на избеното помещение: коридор, мазе № 4, мазе № 6, при квоти аккто следва:
за Р.И.К. – 5/8 идеални части, за Н.В.К. – 1/8 идеална част, за А.В.К. – 1/8
идеална част и за С.В.П. – 1/8 идеална част.
От Удостоверение за
наследници № 5715/28.09.2010г., издадено от длъжносто лице по гражданско
състояние при Столична община, район Слатина, се установява, че Р.И.К. е
починала на 06.07.2010г., като е оставила за свои наследници по закон Н.В.К. –
син, А.В.К. – син и С.В.П. – дъщеря.
От представения и
приет по делото Нотариален акт № 62, том I, рег.№ 2749,
нот.дело № 54/2013г. на нотариус с рег.№ 500 на НК с район на действие СРС, се
установява, че С.В.П. е дарила на В.Н.Г. собствената си 1/3 идеална част от
недвижим имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в жилищна сграда – блок
№ *******на втори етаж, построена върху държавна земя, комплекс „Х.С.“ в
гр.София, състоящ се от 3 стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи на
жилището: стълбище, апартамент № 3, апартамент № 4, двор, заедно с избено
помещение № 5, при съседи на избеното помещение: коридор, мазе № 4, мазе № 6, заедно с 5,746 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса,
представляващо по актуална скица ПИ 675 от квартал 211 по регулационния план на
местност Х.С., Слатина, гр.София, който е идентичес с бл. 40, комплекс „Х.С.“,
п – л 188, 189 от кв.210.
Представено е по
делото саморъчно завещание от името на Р.И.К. от 03.05.2010г., с което същата
завещава на сина си А.К., притежаваните от нея идеални
части от недвижим имот – апартамент № 5, находящ се в гр.София, ж.к.“Х.С.“, бл,
вх.*****, автентичността на което е оспорена в производството. Посоченото завещание е обявено по искане на Валентина Н.П.
– Е. с протокол от 26.03.2011г. на нотариус И.Д., с район на действие при СРС, вписан
в Регистъра на Нотариалната камата под № 039, като от съдържанието на този
протокол се установява, че същото е било съхранявано в дома на Р.К., написано
на бял (пожълтял от времето) кариран лист, с текст на едната страница от двоен
лист, със син химикал, без зачерквания и поправки, четливо написано, датирано и
подписано.
По спорните между
страните въпроси, съдът намира от правна страна следното:
Във връзка с откритото
производство по оспорване автентичността на саморъчното завещание от 03.05.2010г. в първоинстанционното
производство,
е допусната и изслушана съдебно-почеркова експертиза. От приетото по делото
заключение на вещото лице С.А.,
което и настоящата инстанция
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че поради липса на достоверен сравнителен материал не може
да се отговори на въпроса дали ръкописният текст в оспореното завещание е
написан от Р.И.К.. Вещото лице изрично е посочило, че подписът за завещател в
оспореното завещание не е положен от Р.К.. При
изготвянето на експертизата вещото лице е извършило подробен сравнителен анализ
на оспорения документ и представения сравнителен материал – подписи, положени от името на Р.И.в квитанции за
платен данък №№ 25501/02.10.2008г., 25502/02.10.2008г., 25503/02.10.2008г.,
25504/02.10.2008г., вносна бележка на банка ДСК от 23.06.1996г., приходна
квитанция на № 0494248 на СО – Управление ОН, документ за главен отчет на
„Техем“ от 11.05.2005г., заявление за БДС – СДВР – МВР № ЛК –
86801/27.11.2000г., фактура № 209029/30.12.1997г., писмо от ГДИС – СОНС,
връчено на 14.01.1981г., като е посочено, че различията в транскрипцията на
подписите не може да се обясни с установената сравнително висока вариантност на
изпълнение на елементите на подписите, защото вариантността се колебае в рамките
на устойчиво проявена транскрипция във всички подписи от сравнителния материал.
Подписите образци обхващат сравнително голям период от време от 1996г. до
2008г., но независимо от това транскрипцията на всички е еднаква и в нито един
от подписите образци не е буквена, както в изследвания подпис. Прието е, че не
може да се обясни и различната степен на проявяване на диагностичните признаци,
като нарушената координация в движенията, начупени и вълнообразни движения, са
налични в подписите образци след 2000г. и са проявени в по- висока степен в
сравнение с подписа от завещанието, а това противоречи с естественото
прогресивно развитие на смущенията в писмено – двигателния апарат през
годините. Посочено е, че указаните различия в признаците са съществени, устойчиви
и имат високи идентификационни стойности и образуват съвкупности,
индивидуализиращи писмено – двигателни стериотипи на различни лица. От друга
страна, съществуващите съвпадения във формата на движения при изпълнение на
някои елементи нямат значима идентификационна стойност и се обясняват със
стремежа да се наподоби подписа на Р.И.К..
В хода на
въззивното производство и на основание чл.266, ал.3 ГПК е допуснатаа и приета
по делото повторна съдебно – почеркова експертиза, оспорена от въззивника, от
заключението на която се установява, че подписът на завещател в оспореното по
делото завещание от 03.05.2010г., намиращо се н.д.№ 26/2011г., атк.7, т. VI, рег.№
15986/06.08.2013г. на нотариус И.Д., не е положен от Р.И.К., като поради липса
на достатъчно количество сравнителен материал от ръкопис на Р.К., намерените
съвпадения в структурата само на няколко букви не може да изгради категоричен
извод за автора на ръкописа на завещанието. При
изготвянето на експертизата вещото лице е извършило подробен сравнителен анализ
на оспорения документ и допълнително представения сравнителен материал, както и
на първоначално представения такъв, както следва: 1. заявление за БДС – СДВР –
МВР № ЛК – 86801/27.11.2000г., 2. Копие на лична карта № 0892558 на Р.К.,
издадена на 23.05.1985г. от РУ В.Левски София; 3. Оригинал на данъчна фактура,
издадена от СГО „Т.О.Д.“ ЕООД с дата 30.12.1997г.; 4.Копие на приходна
квитанция № 0494248; 5.Копие на вносна бележка, 6. Оригинални квитанции за
платени данъци №№ 25501/02.10.2008г., 25502/02.10.2008г., 25503/02.10.2008г.,
25504/02.10.2008г, 7. писмо от ГДИС – СОНС, връчено на 14.01.1981г. В съдебно
заседание вещо лице Л.Х. – Н. поддържа изцяло представеното заключение, като
представя удостоверение от НОИ, Териториално поделение София – град, изх.№
1029-21-2410-1 от 10.02.2020г., видно от което пенсионната преписка на Р.К. е
била унищожена с протокол от 10.01.2014г., поради което и не е използвала при
изготвяне на заключението.
В производството
пред въззивния съд са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.М.С.
и М.Д.И.. Свидетел С. посочва, че е посещавала дома на Р.К. заедно със съпруга
си, както и че при едно от посещенията им К. й е споделила, че иска да остави
всичко на сина си А.. От една страна
излага, че й е показала бял лист, на който е бил изписан текст, без същата да е
видяла или да е прочела съдържанието му. От друга страна твърди, че текстът е
писан пред нея, а именно: „само видях, че тя го писа и си беше сложила върху
него старите паспорти“. Изложеното
противоречие, съдът намира за достатъчно да разколебае показанията на този
свидетел, поради което и съдът не цени същите като достоверни.
Съдът отказа да
постави в основата на доказателствените си изводи показанията на свидетеля М.И.,
доколкото същите не изясняват фактите, стоящи в основата на конкретния казус. Свидетелят
концентрира разказа си около познанството си с Р.И.К., като заявява, че преди
смъртта й същата не е споделяла дали иска за завещае имота и на кого.
Настоящият съдебен
състав изцяло кредитира и двете заключения по допуснатите пред Софийски районен
съд и пред въззивния съд експертизи.
Същите са изготвени от експерти, притежаващи необходимите професионални знания
и квалификация, и са съобразени с целия доказателствен материал по делото, поради което съдът поставя същите в основата на
доказателствените си изводи. Предвид изявлението на въззивника, че ще се ползва от
саморъчното завещание, в негова доказателствена тежест е било да установи при
условията на пълно и главно доказване автентичността на завещанието, което
настоящият състав намира, че не е
сторено по делото. Установява се от заключението на вещите лица по
съдебно-почерковите
експертизи,
че завещанието не е
написано и подписано от завещателката, следователно при съставянето му
не са изпълнени
изискванията за форма на волеизявлението, респективно
същото не е действително и не поражда правни
последици. В тази насока не е
проведено успешно доказване, като заключенията
на експертизите
дават основание и на
настоящия съд да приеме възражението
на въззивника за автентичност на
завещанието за
неоснователно.
На следващо място,
наведените от въззивника доводи за необоснованост и неправилност на решението
поради необсъждане на всички събрани по делото гласни доказателства във връзка
със заявеното от негова страна възражение за придобивна давност, са
неоснователни, като съображенията на въззивния съд са следните:
Фактическият състав на
придобивната давност върху недвижим имот – чл. 79 от ЗС, включва осъществяване
на фактическо господство над имота – осъществяване на владение върху него
(corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост,
при демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение на
пълноправен собственик на вещта (animus), както и изтичане на определен от
закона срок, през който е продължило осъществяването на фактическата власт – в
случая 10 години.
В Тълкувателно решение
№ 4/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието становището, че обективният елемент на
владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането.
Субективният елемент е този, който определя упражняването на фактическа власт
върху имот като владение. Законът (чл. 69 ЗС) предполага наличието на
намерението да се свои вещта. За това, "за да се трансформира фактическото
състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на
определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване
наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната
давност - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост
или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с
цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския
оборот". В цитираното ТР ВКС е приел още, че до момента, в който
предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево
изявление, не може да се придобие правото на собственост по давност.
В обобщение на
възприетото тълкуване следва, че за да се придобие качеството владелец, не е
достатъчно държателят на имота да реши да го свои, защото владението не може да
бъде скрито - то трябва да е явно и несъмнено. Това изисква промяната в
намерението на държателя да намери външна изява чрез предприемане на действия,
които да дадат възможност на собственика да узнае, че неговото владение е
отблъснато. Владелецът следва да демонстрира, че счита имота за свой пред
всички, включително и държавни органи. Според практиката на ВКС, обективирана в
решения № 291 от 09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на ВКС, ІІ г. о. и
решение № 12 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г. на ВКС, І г. о., решение
№ 136/16.06.2014 г. по гр. д. № 436/2014 г. на І ГО, ВКС, която въззивният
състав споделя, когато страната, която ползва имота, се позовава на придобивна
давност, тя трябва да докаже, че е променила намерението си, но не скрито, а
чрез предприемане на явни действия, които са станали известни на собственика.
Разпоредбата на чл. 79,
ал. 1 ЗС предвижда, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а в чл. 68 ЗС
владението се определя като упражняване на фактическата власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За да е основание за
придобиване на имот по давност, владението следва да бъде постоянно,
непрекъснато, явно /не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от
собственика/ и спокойно /да не е установено с насилие, както и да не е
поддържано с насилие/. По въпроса за елементите на фактическия състав на
придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и по-конкретно дали се включва в тях и
изискването невладеещия собственик да е уведомен за намерението за своене на
владелеца, т. е. същото да му е противопоставено, в съдебната практика е
прието, че такова изискване съществува в хипотезата на съсобственост – когато
съсобственика твърди да е придобил по давност идеалните части на останалите
съсобственици, то е необходимо да демонстрира това свое намерение по отношение
на тях, за да бъдат отблъснати претенциите му.
При
съсобственост, възникнала от наследяване, всеки наследник е владелец на
собствената и държател на чуждите идеални части от правото на собственост върху
общата вещ, респективно за да може да придобие по давност чуждите идеални
части, следва да превърне с едностранни действия, по явен и недвусмислен начин,
държането върху тях във владение.
За установяване на
заявения придобивен способ в първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства посредством разпит на свидетелите П. С.И., Т.А.Д., Д.Ц.Д.,
Й. Ц.Д., З.К..
От изнесеното в
първоинстанционното производство от свидетелите И. и Д. е видно, че същите
познават А.К. и Р.К., че са посещавали процесния апартамент, в който са виждали
А.К. да полага грижи за своята майка приживе. Посочват, че същият е поемал и
комуналните задълженията за ток, парно, вода, плащал е данък на недвижимия
имот.
От свидетелските
показания на Д.Д.и Й. Д. се извежда, че често са посещавали жилището на своята
баба Р.К., като Д.а е живяла съвместно с нея, докато е била студентка.
Свидетелите заявяват, че за периода до смъртта на К., А.К. е живеел в
гр.Пазарджик, а Н. К. в собствен апартамент, находящ се в гр.София, ж.к.“Хаджи
Димитър“. Излагат, че са били свидетели на системен тормоз спрямо баба им от
страна на А.К., който нееднократно е гонел и тях и тяхната майка от процесното
жилище. И двамата сочат, че през различни периоди А.К. в обитавал жилището.
По делото са
депозирани показания и от З.К., която заявява, че в периода 1992 – 2001г. е
живяла съвместно с Р.И.К., като нейн наемател. Сочи, че А.К. живеел в процесния
недвижим имот периодично, като категорично заявява, че поради влошеното здравословно
състояние на Р.К., за нея полагала грижи дъщеря й С.П..
От
съвкупния анализ на събраните по делото свидетелски покания се установява, че Р.И.К.
е живяла в процесния недвижим имот до 2010г., като за времето от 1994г. до този
момент за различни периоди в същия са живеели и А.К. и Д.Д.а, както и че имотът
е посещаван и от дъщерята на К. – С.П.. Установява се, че до смъртта си К. е
упражнявала собственически правомощия върху имота, живеейки непрекъснато в
процесното жилище, в което е приемала гости, дори наемател. От своя страна С.П.
е посещавала майка си К. периодично и е полагала грижи за нея до смъртта й, а
нейната дъщеря Д.а е живяла в имота с баба си, докато е била ученичка. В тази
връзка следва да бъде отбелязано, че обстоятелството, че А.К. също е живеел в
апартамента през определени периоди от време не може само по себе си да
обоснове извод, че от владелец на своята идеална част и държател по отношение
частите на останалите съсобственици е осъществил владение на целия имот. Такъв
извод не следва и от обстоятелството, че последният е заплащал битовите
задължения за недвижимия имот, доколкото последните са свързани с обикновено му
управление.
Други конкретни
доказателства, от които да се изведе извод, че А.К. е обективирал промяна в
намерението си спрямо своите роственици, не са ангажирани по делото. Напротив,
установява се, че останалите съсобственици са ползвали имота лично ли чрез
друго лице, посредством което са реализирали правата си, като същите не са били
лишени от достъп до недвижимия имот, поради желанието на А.К. да ползва имота
единствено за себе си.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че след смъртта на Р.И.К.,
притежаваните от нея 5/8 идеални части от недвижим имот, представляващ № 5,
находящ се в жилищна сграда – блок № *******на втори етаж, построена върху
държавна земя, комплекс „Х.С.“ в гр.София, състоящ се от 3 стаи, кухня и
сервизни помещения, при съседи на жилището: стълбище, апартамент № 3,
апартамент № 4, двор, заедно с избено помещение № 5, при съседи на избеното
помещение: коридор, мазе № 4, мазе № 6,
заедно с 5,746 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху припадащата се част от
терена на комплекса, представляващо по актуална скица ПИ 675 от квартал 211 по
регулационния план на местност Х.С., Слатина, гр.София, който е идентичес с бл.
40, комплекс „Х.С.“, п – л 188, 189 от кв.210, придобити съгласно нотариален
акт № 87, том I, нот.дело № 87/1996г. на основание чл.5, ал.1 ЗН по силата
на настъпило наследствено правоприемство са преминали в полза към нейните
наследници по закон и низходящи от първа степен, именно Н.В.К. – син, А.В.К. –
син и С.В.П. – дъщеря, при равни дялове от по 1/3 част.
По изложените
съображения се налага извод, че предявеният иск за делба на недвижим имот е
основателен, тъй като между страните е налице съсобственост върху имота. Ищците
се легитимират като титуляри на правото на собственост върху идеална част от
имота, поради което и
са налице предпоставките за допускане на делба на същия при определените от СРС квоти, съобразно чл.5, ал.1 ЗН по
силата на настъпило наследствено
правоприемство.
Като е достигнал до
същите крайни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено.
По отношение на
разноските:
Въззивникът е поискал
присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен списък по реда на чл. 80 от ГПК, като с
оглед изхода на спора такива не му се
дължат.
Въззиваемата страна
не е претендирала разноски в настоящото производство, поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
По горните съображения,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 41664 от 20.08.2018 г.
на СРС, 79 състав, постановено по гр. д. № 47697/2014 г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.