О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../……..02.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно търговско дело
№232 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Застрахователна компания “Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Черни връх“ №51Д, представлявано от М С М-Г и Г Н Г, действащи чрез адв.С Р, със
служебен адрес: гр.София, ул.“Владайска“ №49, ет.1, ап.1, против Решение №4583 от
14.11.2018г. постановено по гр.д.№18344/2017г. по описа на PC Варна, в частта, с която е уважен предявеният от Й.П.П., с ЕГН **********, с, адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Д Й,
иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за осъждане въззивника да заплати на
въззиваемия обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 700лв. до
присъдените 3500лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на деликта-13.04.2016г. до окончателното ѝ плащане.
В жалбата се излага, че атакуваното решение на РС Варна е неправилно,
тъй като при определяне размера
на обезщетението, първоинстанционния съд не е извършил обстоен анализ на събраните
доказателства и не е изложил мотиви относно приложените критерии за определяне на сумата. Поддържа се, че районния съд е постановил решението
си при наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
непълнота на доказателствения материал по делото. Твърди се, че неоснователно
съдът е приел за недоказано възражението на ответника за съпричиняване от
страна на пострадалия, при положение, че с отговора на исковата молба
ответника, е направил искане за допускане и изслушване на САТЕ, която да
отговори на въпроса дали ищецът е бил с поставен предпазен колан, каквато
експертиза не е назначена. Поддържа се, че по време на инцидента ищеца е шофирал
автомобила си с по-висока скорост и без поставен обезопасителен предпазен
колан, с което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй в противен случай тежестта и степента на уврежданията
биха били значително по-малки. Твърди се, че с поведението си, пострадалият е
поставил сам себе си в опасност и значително е допринесъл за получаването на
съответните увреждания. На следващо място
се поддържа, че изводите на съдът по приложение на чл.52 от ЗЗД и определяне на обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 3500лв., не кореспондира със събрания по делото
доказателствен материал, според който ищецът е получил временно разстройство на
здравето и не е било
необходимо специализирано лечение за възстановяването му. Поддържа се, че определеният размер на
обезщетението от 3500лв. е завишен и не отговаря на критериите за
справедливост, както и на наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия.
Моли се въззивния съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е определено обезщетение за горницата над 700лв. и да
отхвърли предявеният иск в тази му част.
Претендират се съдебно-деловодни разноски направени пред двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В хода на
проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря
на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.
Настоящия състав на съдът констатира непълнота на доклада на делото по реда
на чл.146 от ГПК, тъй като не е докладвано своевременно направеното с отговора
на исковата молба възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултата от страна на пострадалия. Липсва и разпределение на доказателствената
тежест по това възражение, както и произнасяне по доказателствените искания.
Ето защо доклада на делото следва да се допълни като се включи посоченото
възражението и да се укаже на страните доказателствената тежест във връзка с
него.
Жалбоподателят е направил искане за
назначаване на САТЕ на основание чл.266, ал.3 от ГПК, като е изложил
съображения за допуснати от РС Варна процесуални нарушения, поради
произнасяне от съда по направеното от страната доказателствено искане.
Въззивният съд
намира, че искането за назначаване на експертиза е основателно, тъй като такова
искане страната е отправила своевременно пред първоинстанционния съд, но по
същото не е налице произнасяне. Настоящият съдебен състав намира, че така
направеното искане се явява допустимо и с оглед на релевантните по делото факти
и необходимо за тяхното изясняване, поради което и следва да се допусне, като
се назначи комплексна съдебно медицинска и авто-техническа експертиза, която да
отговори на въпросите: Каква е била скоростта на движение на автомобила,
управляван от ищеца, към момента на настъпване на процесното ПТП? и Бил ли е ищецът, с поставен предпазен колан,
по време на инцидента?.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивната жалба на Застрахователна
компания “Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, против
Решение №4583 от 14.11.2018г. постановено по гр.д.№18344/2017г.
по описа на PC Варна, в частта, с която е уважен предявеният от Й.П.П., с ЕГН **********,
иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за осъждане въззивника да заплати на
въззиваемия обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 700лв. до присъдените
3500лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
деликта-13.04.2016г. до окончателното ѝ плащане.
ДОПЪЛВА доклада
на делото като включва фактическите твърдения на въззивника-ответника относно
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия-ищец, който към момента на настъпване на процесното ПТП е шофирал
без поставен предпазен колан и със скорост по-висока от допустимата.
УКАЗВА на страните, че в тежест на ответника
е да установи възражението си за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия
на настъпилия вредоносен резултат.
ДОПУСКА комплексна
Съдебно медицинска и авто-техническа експертиза, със състав: съдебен медик и техник-експерт по ПТП, вещите лица, по която да
отговорят на въпросите: Каква е била скоростта на движение на автомобила,
управляван от ищеца, към момента на настъпване на процесното ПТП? и Бил ли е
ищецът, с поставен предпазен колан, по време на инцидента?.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи
лица д-р Д.А.Д и инж.Й.Л.М.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение
на вещите лица в размер на по 200лв.,
т.е. общо 400лв., вносими от ответника, в тридневен срок от съобщаването,
за което следва да се представят доказателства по делото.
След представяне на доказателства за внесен депозит, да се съобщи
задачата на вещите лица и се призоват за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозират
заключението си в едноседмичен
срок преди откритото съдебно заседание, с копия за всяка страна.
НАСРОЧВА производството по
в.т.д.№232/2019г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 03.04.2019г. от 14.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.