Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №260036/1.3.2021 г.

 

                                гр.Ямбол........1.03........2021 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На..............................девети...февуари………..…....................................

  През две хиляди двадесет и първа година,..........в състав:

                                                         Председател: Красимира Тагарева

                                                                Членове: Николай Иванов

                                                                                Галина Вълчанова

 

  като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова...възз.гр.д.№ 522

по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на „ПРОФИТ ЕКСПЕРТ“ ООД гр.София, представлявано от управителя К. Х. И. чрез пълномощника адв.К.В.,*** против решение № 345/1.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 2395/2019 г. по описа на ЯРС, с което съдът е признал за установено на основание чл. 124, ал.1 ГПК по иска, предявен от Д.  Л.Т., ЕГН ********** против „Профит Експерт“ ООД, ЕИК ********* гр. София, че ищцата не дължи на ответника сумата 5424,66 лв. по Договор за паричен заем към договорна ипотека № 00369-79 от 28.01.2019 г. и Анекс № 00369-79-1 от 27.02.2019 год. и постановил на основание чл. 179, ал.1 от ГПК заличаването на договорна ипотека по нотариален акт № 24, том 1, рег № 531, дело № 22/2019 год. на нотариус Т. П., вписан в Служба по вписванията на 28.01.2019 год., както и е присъдил в полза на ищцата разноските по делото.

Иска се отмяна на този акт изцяло, тъй като постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно. Счита се, че съдът е направил неправилни изводи относно това, че към датата на извършване на плащанията на 28.03.2019 г. не е настъпил падежа на вземанията по договор за заем от 24.02.2019 г. Съдът няма мотиви за това, че е законосъобразно задължено лице при наличието на няколко еднородни задължения към един кредитор да има право да погаси предсрочно избрано от него обезпечено задължение, когато в същия момент има задължение с настъпил падеж по друг договор за заем. С постановяване на обжалваното решение се дават неоснователни привилегии на един недобросъвестен длъжник да погаси обезпеченото си задължение и да освободи имуществото си от тежести.

В законоустановения срок ищцата по делото Д.  Л.Т. не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Въззивникът редовно призован за съдебно заседание не изпраща представител, а чрез своя пълномощник желае уважаване на въззивната жалба.

Въззиваемата страна също редовно призована не се явява, но чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на атакуваното съдебно решение. Желае се присъждане на разноските.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Пред ЯРС е депозирана искова молба от Д.Л.Т. против „Профит Експерт“ ООД  иск за признаване на установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 5424,66 лв. по договор за паричен заем към договорна ипотека № 00369-79/28.01.2019 г. и анекс № 00369-79-1/27.02.2019 г., както и да бъде разпоредено заличаване на вписана ипотека, учредена с нотариален акт № 34, том 1, рег. № 531, дело № 22/2019 г. с твърдението, че дългът в общ размер 15 600 лв. е изплатен предсрочно и изцяло.

Възраженията на ответното дружество и пред двете инстанции са за това, че с извършеното плащане всъщност е погасено изцяло задължението по друг договора за заем от 24.02.2019 г. в размер на 5150 лв., за които към момента на плащане Т. е била в просрочие на задълженията си по този договор.Поради това погасени били първо просрочените й задължения, с остатъка били погасени частично задължения по процесните договор от 28.01.2019 г. и анекс от 27.02.2019 г. Общата дължима сума била 8062 лв. и се иска отхвърляне на претенциите.

Не са спорни обстоятелствата относно облигационното обвързване между страните и същите се потвърждават от представените пред първата инстанция писмени доказателства. На 28.01.2019 г. между „ПРОФИТ ЕКСПЕРТ“ ООД гр.София и Д.  Л.Т. е сключен договор за паричен заем към договор за ипотека № 000369-79, по силата на който въззивникът е предоставил на въззиваемата сумата от 10 000 лв. за срок от 12 месеца, при уговорени условия. На 27.02.2019 г. страните са сключили Анекс към договора, с който страните са се споразумели за увеличаване размера на паричния заем с 5 000 лв., т.е на общо 15 000 лв., която сума е следвало да бъде възстановена в предвидения в договора срок. Представен е нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека № 24/28.01.2019 г.

Със заявление от 15.03.2019 г. Т. е уведомила кредитора си, че е готова да възстанови предсрочно заетата сума, поради което е поискала да бъде уведомена за точната дължима сума и банковата сметка, по която следва да бъде преведена. С отговор на заявление от 28.03.2019 г. кредиторът я уведомил, че общият размер на задължението е 15 600 лв. и е посочил начин за плащане. На същата дата с две платежни нареждания Т. е заплатила сумата от 15 000 лв. с изрично посочване за пълно предсрочно погасяване по договор от 28.01.2019 г. и анекс  от 27.02.2019 г. и сумата от 600 лв. – вноска по договор № 00369-79 и анекс № 00369-79-1.

След извършеното изплащане на дълга, с молба 08.05.2019 г. въззиваемата е поискала да бъде заличена учредената договорна ипотека, но с писмо от 13.05.2019 г. е била уведомена, че има непогасено задължение по процесния договор и анекс в размер на 5424,66 лв.

За установяване на това задължение „ПРОФИТ ЕКСПЕРТ“ ООД гр.София е представил нотариална покана, връчена на ищцата на 30.05.2019 г., с която й е предоставен срок за доброволно плащане на суми дължими по Договор от 28.01.2019 го. и Анекс към него от 27.02.2019 г. Представен е и друг договор за паричен заем № 00369-82-1, сключен между страните по делото, с който на Т. е предоставена сумата от 5 300 лв. за срок от два месеца. На 08.11.2019 г. е образувано производство по реда на чл. 422 ГПК пред РС – Димитровград за сумата 5150 лв. – главница по договор за паричен заем № 00369-82-1 от 24.02.2019 г., неустойка и договорна лихва.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по същество се преценява,  като неоснователна по следните съображения:

Правилно исковете са били квалифицирани от първоинстанционния съд, като такива с правно основание чл.124 от ГПК и чл.179 от ЗЗД.

Предявеният отрицателен установителен иск от Д.Т., че не дължи процесната сума на дружеството-въззивник е допустим и основателен. Установено е в настоящото производство, че страните са били обвързани освен от процесните Договор за паричен заем към договорна ипотека № 00369-79 от 28.01.2019 г. и Анекс № 00369-79-1 от 27.02.2019 г. и от друг договор за заем от 24.02.2019 г. Съгласно правилото на разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Неоснователно е оплакването на въззивника, че районният съд е допуснал нарушение на нормата на чл.76, ал.1 ЗЗД, приемайки, че изборът на длъжника кое свое задължение да погаси е обвързващ за кредитора. Тези изводи на първата инстанция са съобразени с постоянната практика на ВКС, обективирана в Решение № 111/27.10.2009 г. по т.д.№ 296/2009 г. на ВКС, ТК, I т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, както и в множество решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, съгласно която основанието, на което е извършено едно плащане е от съществено значение в отношенията между длъжника и кредитора, като меродавна за това е волята на платеца. Съгласно същата практика на ВКС, в хипотезата на няколко еднородни задължения, когато изпълнението не е достатъчно да погаси всички, длъжникът има право да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, се погасява най-обременителното за него задължение, а при няколко еднакво обременителни задължения, се погасява най-старото, като при едновременно възникнали задължения същите се погасяват съразмерно. В мотивите на TP № 3/27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 3/2017 г. също е прието, че правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника и неговият избор кое от няколкото еднородни задължения погасява, обвързва кредитора. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се позове на чл.76, ал.2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането. Такъв е именно разглежданият случай. По делото е установено, че ответницата Т. е заплатила първата вноска по договора за заем от 28.01.2019 г. в размер на 400 лв. с падеж 28.02.2019 г. и същата недвусмислено е посочила и е изявила волята си, че с извършените две плащания на 28.03.2019 г. на сумата общо 15 600 лв. погасява предсрочно задължението си по процесния договор за заем от 28.01.2019 г. и анекса към него от 27.02.2019 г. В основанията за плащане по двете платежни нареждания от 28.03.2019 г. ответницата точно е описала процесния договор и анекса към него и ясно е заявила, че извършва плащанията именно по тях, като с плащането на сумата 600 лв. погасява дължимата вноска от 600 лв., която е с падеж по погасителния план на 28.03.2019 г., а със сумата 15 000 лв. погасява предсрочно задължението си по договора. При това положение, кредиторът няма никакво основание да отнася плащанията към друго свое вземане, тъй като законът не урежда за него такава възможност. Без правно значение е твърдението на въззивника, че в случая е била налице конкуренция между предсрочно погасяване на задължение с ненастъпил падеж и задължение с настъпил падеж, тъй като съгласно разпоредбата на чл.70, ал.2 ЗЗД длъжникът може винаги да изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен в полза на кредитора, каквато хипотеза в случая не е налице. Отделно от това, неоснователно се твърди от въззивника в жалбата, че към датата на извършените от ответницата плащания - 28.03.2019 г., е било изцяло изискуемо вземането му по договора за заем от 24.02.3019 г. По делото няма никакви доказателства, че ответницата е допуснала забава в плащането на първата вноска по този договор с падеж 24.03.2019 г., няма и доказателства ищецът да е упражнил преобразуващото си право по чл.71 ЗЗД за изменение на договора от 24.02.2019 г. - с едностранно волеизявление, което да е достигнало до насрещната страна, че е обявил предсрочната изискуемост на този договор.

В такъв случай след като ответницата е доказала, че е извършила плащане изцяло на задълженията си по договора за заем от 28.01.2019 г. и анекса към него, изводът, който и въззивната инстанция прави е, че е безспорно установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата 5424,66 лв., както правилно е приел и ЯРС в обжалваното решение.

При уважаване на отрицателния установителен иск за недължимост на суми по Договор за паричен заем към договорна ипотека № 00369-79 от 28.01.2019 г. и Анекс № 00369-79-1 от 27.02.2019 г., правилно е разгледан и уважен искът с правно основание чл.179 от ЗЗД. Според тази разпоредба вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или както е в настоящия случай въз основа на влязло в законна сила съдебно решение. Както бе прието обезпеченото вземане по Договор за паричен заем към договорна ипотека № 00369-79 от 28.01.2019 г. и Анекс № 00369-79-1 от 27.02.2019 г., е погасено, поради което учредената с нотариален акт № 34, том 1, рег. № 531, дело № 22/2019 г. договорна ипотека следва да бъде заличена.

След като е уважил двете предявени претенции, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено, а въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените в настоящото производство разноски в размер 700 лв.

На основание изложеното, ЯОС

 

                                                    РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 345/1.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 2395/2019 г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА „Профит Експерт“ ООД, ЕИК ********* гр. София да заплати на Д.Л.Т., ЕГН ********** направените пред настоящата инстанция разноски в размер 700 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.