Р Е
Ш Е Н
И Е
№260006/7.12.2023г.Г. 07.12.2023г., град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, IV-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 09.02.2023 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К.
Пейчева
секретар: Ц. Г.
като
разгледа докладваното от съдия К. Пейчева
гр.д. № 601/2020 г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба от С.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С.С.Ч.,
от ****** АК, срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица,
пл.„Позитано" № 5, представлявано от Р.И.Я., с искане съдът да осъди
ответника да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на
200 000 лева (двеста хиляди лева), ведно с дължимата законна лихва, настъпили
вследствие виновно причиняване смъртта на В.Х.И., ЕГН ********** при ПТП от
27.01.2019г., виновно причинено при управлението на МПС марка „Пежо" с
д.к.№ ***АМ с валидно сключена при
ответника застраховка „Гражданска отговорност"; както и законна лихва
върху обезщетението, считано от 05.10.2019г. (след изтичане на тримесечния срок
по чл.496 от КЗ) до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата
молба се твърди, че: на 27.01.2019г. водачът П.А.Я. на л.а. марка „Пежо" с
д.к.№ *** виновно нарушил правилата за
движение по пътищата, като при движение по III-7007 на км 3500 в посока от с.******
към гр.*******, водачът е ударил ППС с животинска тяга, - каруца, вследствие на
което били нанесени телесни увреждания, а на 02.02.2019г. е настъпила смъртта
на В.Х.И., - съпруг на ищцата С.М.И.. Във връзка с ПТП е образувано сл.д №
41/2020 г. по описа на ОСлО към ОП Ямбол и пр.пр.№ 1026/2020 г., по описа на ОП
- Ямбол. Водачът на лек автомобил марка „Фиат", модел „Ранч" с д.к.№ ***, виновно е нарушил правилата за движение
по пътищата: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - като създал опасност за живота и
здравето на участниците в движението; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - като не
контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал; чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП - като се движил със скорост несъобразена с конкретната пътна
обстановка, с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, и с конкретните условия на видимост; чл. 63,
ал.2, т.1 от ППЗДвП - "Единична непрекъсната линия" - М1. На пътните
превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат. Водачът е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е бил нарушил правилата
за движение по пътищата.
Твърди се,
че вследствие настъпилото ПТП
и в непосредствена причинна
връзка с него, на В.Х.И. са причинени несъвместими с живота увреждания,
довели до настъпването на неговата смърт, че прекият делинквент е извършил
деянието виновно при форма на вината непредпазливост. В ИМ се твърди, че
пострадалият В.бил спътникът в живота на С., неин съпруг, бащата на децата й и
опората в живота й. Двамата били заедно повече от 20 години, рамо до рамо
съградили общ дом и създали семейство. Отношенията им били хармонични и топли,
а единността и задружността им за пример. Заедно те създали и отгледали двете
си деца. Животът им бил скромен, но изпълнен с любов и разбирателство между
двамата. След смъртта на В.И.С. загубила желание и надежда за живот,
някогашното щастие било заменено от тъга, чувство на празнота, безнадеждност и
безпомощност. Силният стрес от преживяното довели ищцата да непреодолимо
чувство на потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост,
вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за "разрив"
в отношенията с другите и живота като цяло. Всичко това довело С. до депресия,
затворила се в себе си, не искала да се вижда с никого и не излизала навън,
започнала да има проблеми със съня, тя станала нервна, раздразнителна, лесно
ранима и чувствителна, изпаднала в шок, прераснал в тежка депресия, остра
стресова реакция и душевно разстройство. Предвид степента и интензитета на
причинените неимуществени вреди, както и обстоятелството, че същите ще бъдат
търпени продължително време, се претендира обезщетение в размер на 200 000
/двеста хиляди/лева в полза на ищцата.
Твърди се
наличие на валидна застраховка „ГО" при ответното заст. дружество за
водача на лек автомобил марка „ПЕЖО" с д.к.№ ***, при управлението на който виновно е
причинено ПТП-то, отказ на застрахователя да изплати доброволно обезщетение по
предявена пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на
обезщетение с вх. № 3178/04.07.2019г., по която с уведомления изх.
№00654/23.07.2019г. и изх.№00910/30.09.2019г. ответникът информира, че няма
основание да изплати обезщетение на ищцата, не са налице основания за
определяне на сума. Към момента застрахователят не е определил и изплатил
обезщетение на С.И.. Предявена е претенция за законна лихва.
С ОИМ
ответникът оспорва иска. Оспорва, че претърпените от ищеца вреди са резултат от
виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „ Пежо",
модел „Ранч" с регистрационен номер ***; че събитието е настъпило по начина описан
в обстоятелствената част на исковата молба и че лицето П.А.Я. с поведението си
е станал причина за настъпване на събитието; че водачът на застрахования
автомобил е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 5 ал.1 т.1; чл. 20 ал.1 и
ал. 2 и чл. 63, ал.2, т.1 от ЗДВП; че смъртта на В.И.Х., която е настъпила на
02.02.2019г. се намира в причинно-следствена връзка с ПТП-то настъпило на дата
27.01.2019г. събитие; че ищцата С.М.И. изпитва празнота, безнадеждност и
безпомощност, както и че е изпадала в състояние на стрес, което е прераснало в
тежка депресия и е довела до душевно растройство ; че дължи изплащане на лихва
за забава, от дата 04.10.2019г., каквото твърдение се извежда от ищцата.
Дружеството-застраховател
не оспорва твърденията на ищеца за съществуване на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
с номер BG/03/118000910407, сключен за лек автомобил „ Пежо", модел
„Ранч" с регистрационен номер ***;
за това, че ищецът е уведомил застрахователя и че е предявил претенция вх.
№3178/04.07.2019г. за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с
настъпилото на 27.01.2019г. събитие ; че претенцията за изплащане на
застрахователно обезщетение не е приключена с изплащане на такова поради непредставянето
на доказателства свързани с изясняване на основателността на предявените искове
и изискани с писмо.
Възразява,
че има съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.
Възразява, че не дължи лихва за забава от дата 05.10.2019г.
Възразява
срещу размера на предявените искове като счита същите за прекомерно завишени
като размер, в това число и с оглед на социално-икономическите условия към
датата на настъпване на събитието.
В с.з. от
ищцата, редовно призована, се представлява от адв.М.от САК, която моли съда да
уважи предявените искове, представя списък за разноски по чл. 80 ГПК.
В о.с.з.
ответникът не се представлява, с писмена молба моли да се даде ход, оспорва
иска, не поддържа възражението, че вината на застрахования водач не е
установена. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно е
по делото, че към датата на настъпване на процесното пътнотранспортно
произшествие - 27.01.2019г., водачът на л.а. марка „Пежо" с д.к.№ ***
е притежавал задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" при ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД,
валидна за датата на ПТП, и наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност" между ответника и виновния водач
на лекия автомобил марка „Пежо" с д.к.№ *** към момента на
процесното ПТП. Съдът приема за безспорно обстоятелството, че на 27.01.2019г. е
настъпило ПТП с участието на посочения автомобил и че лицето, управлявало
застрахованият автомобил е осъществило деликтен фактически състав.
Видно от Присъда № 260007/02.04.2021 г. по НОХД №
392/2020 г. по описа на ЯОС, потвърдена с Решение № 83/30.12.2021 г. по ВНОХД 132/2021
г. на БАС и оставена в сила с Решение №
65/25.05.2022 г. по НОХД № 177/2022 г. на ВКС, водачът П.А.Я., е признат за виновен в това, че на
27.01.2019 год., около 22.30 ч., на път III-7007, между гр.Стралджа и с.Зимница,
общ. Тунджа, обл. Ямбол, при управление на моторно превозно средство - товарен
автомобил, марка и модел „Пежо Ранч“, с ДК№ ***, с посока на движение от гр.Стралджа към
с.Зимница, е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, и по
непредпазливост причинил смъртта на B. Х.И. от гр. ****, починал на ******г.,
поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б ."в", вр. чл. 342, ал.
1, във вр.с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъжда на една година лишаване от
свобода и на осн.чл.66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на наказанието. Съгласно
чл.300 от ГПК присъдата има задължителна сила относно извършителството на
деянието, неговата противоправност и виновността на водача П.Я., застрахован
при ответното застрахователно дружество.
По делото е
представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица(заверен препис), видно
от който на 27.01.2019г. на път III-7007, между гр.Стралджа и с.Зимница, общ.
Тунджа, е настъпило ПТП с един убит.
Представен е
препис-извлечение от акт за смърт на В.Х.И., видно от който е починала на 02.02.2019г.
в 11.40ч.. От удостоверение за наследниците му се установява, че ищцата е
негова съпруга.
Видно от
молба-претенция до ответника с вх. № 3178/04.07.2019г (заверен препис) ищцата
съгласно изискванията на чл.380 от КЗ е заявила извънсъдебна претенция пред ответника
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, въз основа на която е заведена щета, по която ответното
дружество с писма Уведомления изх.№00654/23.07.2019г. и изх.№00910/30.09.2019г.
изисква автотехническа експертиза, СМЕ, протоколи за оглед. Няма данни за
платено обезщетение.
По делото са разпитани двама свидетели на ищцата – П. и И.,
които установяват, че тя много тежко е понесла смъртта на съпруга си, била на
системи с успокоителни, отчаяла се, била много зле. Било трагедия, тя била ни
жива, ни умряла. След смъртта на съпруга си тя се променила - преди инцидента
била жизнена, весела, сега съвсем заслабнала, отчаяла се, спряла да си боядисва
косата, затворила се. Тежко й е да се оправя сама. В.И. и С. имали добри
отношения и се разбирали. Той бил много добър човек, работел и издържа
семейството си основно. В показанията си свид.И. посочва, че ищцата не е същият
човек, както преди. Преди смъртта на съпруга й била весел човек, оптимистичен,
но сега не е същата. Пие лекарства. Били хубаво семейство, но след смъртта на В.С.
тотално паднала.
Свид. Я. на
ответника дава показания, че е участвал в ПТП на 27.01.2019 г. по пътя от гр.
Стралджа към с. Зимница. Управлявал автомобила на къси светлини. В колата били
родителите му и жената, с която живее на семейни начела. Ударът настъпил в
дясната част на платното, по посока на движението му от гр.Стралджа към
с.Зимница. Първоначално при сблъсъка конят влязал през предното стъкло, каруцата
била в канавката в дясно, отстрани на пътя. Не видял каруцата да има
светлоотразители и фенер. След удара
човекът бил на земята пред колата на асфалта. Имало миризма на алкохол от
падналия човек. Свидетелят го държал 30 минути докато дойде линейката и се
обадил на 112, за да ги пита какво да прави защото той хъркал, и му казали да
го държи на една страна, за да не се задуши. Той му указвал първа помощ.
Линейката дошла от Ямбол след 30 минути. Първи дошли полицаите и след това дошли
линейки. С едната взели него (Васил), а с другата приятелката на свидетеля,
която била бременна.
По делото е
назначена САТЕ, която установява механизма на произшествието: Автомобилът Пежо
се е движил с включени къси светлини на фаровете в тъмната част на денонощието
по прав участък на междуселищен път
в посока от гр.Стралджа към с.Зимница, (където максимално разрешената скорост на движение на автомобила
Пежо е 90 км/ч), в собствената си лента за движение със скорост около 88
км/ч, при което водачът му е имал техническа възможност да възприема обекти
пред автомобила на около 60-70 м. Технически съобразената с далечината на
видимост при къси светлини на фаровете скорост е около 71 км/ч и по-малка от
нея. Скоростта на движение на Пежо от 88 км/ч е била технически несъобразена с
движението на къси светлини на фаровете на автомобила. По същото време и при
същите пътни, и атмосферни условия срещу автомобила Пежо се е движило ППС с
животинска тяга (каруца с кон) със скорост 6 км/ч. Движението на каруцата се е
осъществявало в лентата за движение на автомобил Пежо, която се явява насрещна
спрямо посоката на движение на каруцата. От данните в материалите по делото в.л.
заключава, че отпред по каруцата не е имало поставени светлоотразителни
елементи. Вероятно водачът на каруцата е възприел светлините от фаровете на
автомобила Пежо и е започнал прибиране към собствената си лента за движение
като променя траекторията си на движение надясно, и е започнал да пресича
цялото платно за движение респ. двете пътни ленти за движение. Когато водачът
на автомобила Пежо възприема каруцата като опасност, същата е била с целия си
габарит в лентата за движение на Пежото. Водачът на Пежо реагира на създалата
се опасност чрез задействане на спирачната система с максимална ефективност
съпроводено с отклоняване на автомобила леко наляво. Въпреки предприетите
технически правилни действия от страна на водача на автомобил Пежо е настъпил
удар между двете ППС. Удара е настъпил по средата на платното за движение в зоната
на прекъснатата разделителна линия на двете ленти. Когато водачът на Пежо е
реагирал на възникналата опасност автомобилът е бил на около 60,8 м от мястото
на удара и на около 65 м от каруцата. Първата точка на съприкосновение на двете
ППС е между предния десен край на Пежо и лявата част на гърдите на коня, и с
левия ок на каруцата. След удара автомобилът Пежо продължил движението си
напред и надясно, а каруцата се връща назад, и надясно.
Причините за
настъпване на ПТП от техническа гледна точка са следните: движението на
автомобил Пежо с технически несъобразена скорост с видимостта при управление на
къси светлини на фаровете; неправилното поведение на водача на каруцата при
предприето движение в насрещната лента през тъмната част на денонощието, както
и предприетото косо пресичане на платното за движение по цялата му ширина. Технически
правилно е при движение (особено през нощта) същото да се осъществява само и
единствено в собствената лента за движение, а ако това е невъзможно или
препятствано по някаква причина движението може да се извършва по обособените
банкети, ако с това действие няма да попречи на други участници в движението. Към
техническите причини довели до настъпване на ПТП може да се причисли и
обстоятелството, че каруцата е нямала поставени отпред светлоотразителни
елементи, каквито са данните в материалите по делото. Това обстоятелство прави
каруцата по трудно забележима от другите участници в движението особено при
движение през нощта, като по този начин водачът на каруцата сам се е поставил в
положение да попадне в опасната зона за спиране на автомобила Пежо.
Ударът между
двете ППС е настъпил на около 23,7 м след ориентира и на около 2,7 м вляво от
десния край на платното за движение, в средата около прекъснатата разделителна
линия на лентите за движение. Към момента на настъпване на произшествието
автомобил Пежо е частично навлязъл с предната си част в насрещната лента, а
каруцата е била изцяло в лентата 3а движение на автомобила. Скоростта на
автомобил Пежо преди ПТП е около 88 км/ч, а към момента на удара - около 66 км/ч.
Опасна зона на движение около 82 м. Водачът на автомобил Пежо е предприел
аварийно спиране за време около 2,5 сек. преди момента на удара. Автомобилът му
в този момент е на около 61 м от мястото на удара и на около 65 м от каруцата. Автомобилът
към момента на настъпване на произшествието е бил с включени къси светлини на
фаровете, като осветеността пред левия фар е около 40-50 м, а пред десния около
60-70 м. Скоростта, при която водачът на Пежо има техническата възможност да
спре в зоната на далечината на видимост при къси светлини на фаровете е около
71 км/ч и по-малка от нея. При движение на Пежо с тази скорост, при аналогично
възприемане на опасността от водача - в същия момент както това е направил в
действителност, не би възникнало ПТП - автомобилът Пежо би спрял преди мястото
на удара. По каруцата е нямало поставени светлоотразителни елементи, както и
фенер, които е задължителен при движение през нощта. В.л. заключава, че при
поставени светлоотразителни елементи и/или запален фенер на каруцата,
видимостта е позволявала водачът на Пежо да възприеме каруцата, в по-ранен
момент и да предприеме мерки за недопускане на ПТП. Водачът на Пежо е имал
техническата възможност да предотврати ПТП при дълги светлини на фаровете, но
не и при къси - скоростта на движение не е била съобразена с далечината на
видимост при къси светлини на фаровете. Водачът на каруцата е имал техническа възможност
да предотврати ПТП като се движи в собствената си лента за движение, или като
използва обособените банкети странично на платното за движение. Основната
причина, довела до възникване на ПТП е технически неправилното поведение на
водача на каруцата при предприето движение в насрещната лента, през тъмната
част на денонощието, както и предприетото косо пресичане на платното за
движение по цялата му ширина (от лявата към дясната лента, спрямо посоката му
на движение). Технически правилно е при движение (особено през нощта), същото да
се осъществява само и единствено в собствената лента за движение, а ако това е
невъзможно или препятствано по някаква причина, движението може да се извършва
по обособените банкети, ако с това действие няма да попречи на други участници
в движението. В случая при движение на каруцата в собствената си лента или по затревения
банкет удар не би настъпил. Техническа причина, довела до възникването на ПТП
се явява още и движението на автомобил Пежо със скорост, която е била
технически несъобразена с далечината на видимост при движение на къси светлини
на фаровете на автомобила. Няма забрана за движение на ППС с животинска тяга по
участъка от пътя, където е настъпило произшествието.
От
назначената по делото СМЕ се установява, че от представените данни от медицинската
документация, външния оглед и аутопсията на трупа на пострадалия В.Х.И. - на
47г., е видно, че се касае за автомобилна травма - травма вследствие блъскане
от движещ се лек автомобил на каруцата, теглена от един кон, която е била
управлявана от пострадалия, при което пострадалият е изпаднал от каруцата,
ударил се на повърхността на терена на местопроизшествието и е получил тежка
несъвместима с живота черепномозъчна травма и гръдна травма и бързо изпаднал в
състояние на дълбока мозъчна кома. Със санитарен автомобил пострадалият е бил
транспортиран до МБАЛ „Свети Пантелеймон", АД - гр. Ямбол и по спешност е
бил приет на лечение в ОАИЛ. При извършените прегледи, изследвания и
проведените консултации е било установено, че се касае за тежка черепномозъчна
травма с дифузна травма на мозъка, субарахноидален кръвоизлив, оток на мозъка и
дълбоко коматозно състояние. Било установено, че се касае и за тежка гръдна
травма с двустранни счупвания на ребрата, контузионни увреждания на белите
дробове и данни за дихателна недостатъчност. При приемането му пострадалият е
бил в състояние на дълбока кома. Състоянието му е било тежко, критично. Въпреки
проведените терапевтични и възстановителни процедури, състоянието на
пострадалия продължило да се влошава и въпреки терапевтичните домогвания на
лекарските екипи, пострадалият е починал, като смъртта му е била регистрирана
на 02.02.2019г., в 11.40ч. При външния оглед и аутопсията на трупа на
пострадалия са били установени множество охлузвания и контузии рани в областта
на главата и лицето, счупване на носните кости с контузна рана в областта на
основата на носа, наранявания в областта на десните половини на устните,
наличие на множество повърхностни травми в областта на горните и долните
крайници, които по своята давност добре отговарят да са били получени по време
на възникналото пътно-транспортно произшествие. Установени са били и данни за
тежка черепномозъчна травма със субарахноидални кръвоизливи в челните и
теменните области на двете големи мозъчни хемисфери и контузионни огнища на
тези места на мозъчните хемисфери, тежък оток на мозъка и меките мозъчни
обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия отвор и вторични
кръвоизливи в областта на мозъчния ствол и по срезните повърхности на двете
мозъчни хемисфери. Установен е бил и масивен двустранен периорбитален хематом с
оток на тъканите, по-изразен в областта на дясната очница. Освен това са били
установени и данни за тежка гръдна травма със счупвания на десните ребра и
първите две ребра в ляво, със значителни контузионни увреждания на белите
дробове, предимно на левия бял дроб. Установени са били и данни за тежка
хипостаза с двустранна хипостатична пневмония и оток на белите дробове. Причината
за настъпването на смъртта на пострадалия е тежката несъвместима с живота
съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците.
Непосредствено след произшествието пострадалият е изпаднал в състояние на остро
шоково състояние вследствие множествените травми и масивните кръвоизливи в
посочените области на тялото. Настъпването на смъртта на пострадалият е било неизбежно
и неминуемо. Установените увреждания са били тежки, съчетани, с обхващане на
почти цялото тяло и са били несъвместими с живота. От съдебномедицинско
гледище, съчетаната тежка травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците,
съвкупно са довели до „ПОСТОЯННО ОБЩО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ОПАСНО ЗА
ЖИВОТА". Описаните уреждания са получени вследствие действието на твърди
тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне и притискане
на главата и останалите травмирани области на тялото на пострадалия по такИ.предмети
и притискане на тези области на тялото между такИ.предмети. Смъртта се дължи на
получените травматични увреждания при възникналото пътно-транспортно произшествие
и настъпилите усложнения. Описаните травматични увреждания добре отговарят да
са били получени вследствие блъскане на каруцата, на която се возел
пострадалият и я управлявал, изпадане от нея и удряне на главата и гръдния кош
по повърхността на терена на местопроизшествието със значителна сила. Локализацията
на уврежданията сочи, че травматичният фактор е въздействал предимно в областта
на главата и гръдния кош на пострадалия отпред в челнотеменните области на
главата и мозъчните хемисфери, както и в областта на лявата половина на гръдния
кош. Пострадалият не е получил травматични увреждания вследствие директен удар
от лекия автомобил, който е блъснал каруцата. Всички увреждания са получени при
възникналото пътно-транспортно произшествие. Настъпването на смъртта е пряка и
непосредствено последица на получените травматични увреждания при възникналото
пътно-транспортно произшествие. Вследствие получените травми в областта на
главата, гръдния кош, корема и крайниците, пострадалият е изпаднал в състояние
на травматичен и хеморагичен шок, като изпадането му в състояние на травматичен
и хеморагичен шок е непосредствената причина за настъпването на смъртта му.
Видно от
протокола за химическа експертиза на кръвната проба взета пострадалия В.Х.И. -
на **г., от гр. ******, ул. „******, с ЕГН: **********, приживе, на
28.01.2019г., в 00.05ч., концентрацията на етиловият алкохол в кръвта му е била
1,99 промили, като изследването е било извършено по газхроматографски метод. В.л.
по СМЕ посочва, че като се има предвид, че във фазата на елиминация на алкохола
концентрацията му в кръвта спада с около 0,15 промили на час (фактор бета), то
концентрацията на алкохола в кръвта на пострадалия около времето на
катастрофата е била по-висока от установената с около 0, 15 промили, т. е.
концентрацията е била около 2,14 промили. Тази концентрация на етиловия алкохол
в кръвта е значителна и във всички случаи, по време на катастрофата водачът на
каруцата е бил повлиян от консумираният от него етилов алкохол в значителна
степен. Той се намирал в състояние на средна степен на остро алкохолно
отравяне, като концентрацията на етиловия алкохол в кръвта при такава степен на
остро алкохолно отравяне е от 1, 5 до 2, 5 промили. Наличието на етилов алкохол
в кръвта на пострадалия с концентрация около 2,14 промили около времето на
настъпването на ПТП несъмнено е оказало влияние върху поведението на
пострадалия. Лицата с такава концентрация на етилов алкохол в кръвта са със
значителни нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността,
вниманието, ориентировката, координацията на движенията. Те са със силно забавени
реакции, понякога изпадат в афекти, а понякога са сънливи, имат сърдечно-съдови
разстройства, признаци на значително подтискане на ЦНС, с понижение за
чувствителността за болка. В.л. пояснява, че клиниката на алкохолното опиване
невинаги е еднаква, както у различни хора, така и у един и същ човек. Тя зависи
от количеството и концентрацията на етиловия алкохол в питието, от бързината на
поемането, от напълването на стомаха и вида на храната, от типа висша нервна
дейност, от умората, от психо-емоционалната настройка по време на консумирането
(радост, скръб и др.), от здравословното състояние, охранеността и пр. И понеже
комплексът от всички тези фактори е винаги различен за отделните индивиди, а не
се повтаря напълно еднакво и за един и същ индивид, за всеки индивид и за всяко
време, при една и съща концентрация на етиловия алкохол в кръвта, показва
картината на различна алкохолна реакция, която зависи от една страна от фактори
заложени в самия индивид, а от друга - от фактори извън него. Клиничните прояви
на отделните случаи на остро алкохолно опиване са различни. Тези прояви зависят
и от храната, която лицето приема по време на консумирането на алкохол, като
ако стомахът е пълен с храна, то резорбцията на алкохола в кръвта се забавя.
Ако лицето е уморено, то влиянието на алкохола върху организма настъпва
по-бързо и това влияние у изморените лица е по-тежко. За продължителността на
пияното състояние на лицето има значение състояние на черния дроб,
сърдечно-съдовата система и др. Около 75% от постъпилият алкохол в кръвта се
разгражда от алкохолдехидрогеназата, като този ензим се произвежда в черния
дроб и ако черният дроб е увреден, то пияното състояние на лицето продължава
по-дълго време. В.л. дава заключение, че няма причина характерните признаци и
прояви на остро алкохолно отравяне с посочената концентрация на етиловият
алкохол в кръвта на пострадалия да не се проявят. Консумираният от пострадалия
алкохол е повлиял значително върху възможностите му да управлява каруцата в
неговата лента за движение с определена скорост. Възможностите му да управлява
каруцата правилно са били силно намалени.
По делото е назначена, изслушана
и приета съдебно-психологическа експертиза с вещо лице Д.Й. – психолог, която
дава заключение, че ищцата е преживяла остра стресова реакция - шок, не само
поради внезапното научаване за катастрофата със съпруга й В.и последвалата му
след седмица смърт, но и поради начина, по който е разбрала това: била е силно
изненадана и шокирана от факта, че вижда да свалят мъжа й от носилката в
безпомощно състояние, в безсъзнание, полумъртъв. Наложило се е да се погрижи за
него в Спешното отделение. След приемането му в болницата обаче тя е живяла с
надеждата той да се възстанови. Новината за смъртта му при посещението в
болницата в часовете за свиждане причинила на ищцата допълнителен стрес -
припаднала, въпреки, че вече е имала представа за тежкото състояние на съпруга
си. По скалата за измерване на стресогенни житейски събития на Холмс и Раге,
загубата на съпруг е 90 % - с най-висок ранг за стресогенно събитие. Признаци
за наличие нарушения в личностното и социалното функциониране на ищцата,
популярно наричано душевно разстройство, са нейното емоционалното състояние по
време на тези непосредствено близки до пътно-транспортния инцидент събития,
както и в месеците след това; соматичните и вегетативните проблеми - лош сън и
кошмари, спомените за вида на мъжа й в болницата ярки «като на филм», липса на
апетит и промени в теглото, чувство, че се задушава, повишаване на кръвното;
поведенческите промени и натрапливите мисли за събитието - самозолация,
нарушение в ежедневните навици и др. Според клиничните изследвания на фазата на
острата стресова реакция, същата е продължителност до 48 часа, но при ищцата
този период е бил по-кратък от 24 часа, доколкото тя е трябвало да се
мобилизира в Спешното отделение, да се погрижи за мъжа си. В последствие, е
трябвало да прави организация за посещенията в болницата, докато В.все още е
бил жив. По това време ищцата имала надежда той да се възстанови. Срив при нея
настъпва след новината, че той е починал, от която й прилошава, но това е било
състояние на силно стеснение на съзнанието в рамките на секунди до минута, и за
този много кратък период тя не е била на себе си и няма спомен. При ищцата се е
развил постравматичен синдром с прояви на повишена тревожност и умерена
депресия. При ищцата има главно понижена енергичност и активност, дълбоко
преживяване на самота, подтиснатост поради финансови и битови проблеми, които
са над възможностите й, тъга по спътника в живота. Според данните от интервюто,
тя е преминала през етапите на скръб. Клинична динамика в емоционалните реакции
на ищцата е в рамките на типичната за подобни случаи, доколкото се завишени
депресивните преживявания до степен на умерена депресия, както и нивата на
невротични реакции и преживявания от кръга на тревожния спектър. Няма
по-сериозни когнитивни нарушения, а вегетативна сиптоматика и соматични
дисфункции - кардиологични и стомашни неразположения, за които е потърсена
медицинска помощ, не са придобили хроничен характер. Няма психотични прояви.
Ищцата е във
фаза на преработване на травмата и приемане на загубата, въпреки че продължава
да крие от внуците си за смъртта на дядо им и четвърта година не отИ.да види
мястото на ПТП. Възобновените социални контакти, в т.ч. ходенето на работа и
грижата за внуците, са довели до отпадане на острите фази на здравословните
симптоми. Прогнозата е страданието отсега нататък да продължи като болка от
самотата, чувство за празнота, тъга и нещастие, но ищцата да настрои живота си
да продължава без подкрепата и грижата на партньора си. Чувството на гняв срещу
виновника за катастрофата също е със затихнал интензитет, и е придобило
характеристиките на хронична омраза и обвинение към него, но без това да
предизвиква силни емоционални и вегетативни прояви. Настоящото дело може да я
развълнува, но не до степен да причини разстройство в уменията и капацитета й
за справяне в ежедневието, което е нагласила след загубата на съпруга си. Състоянието
на ищцата е типична реакция на скръб като наличието на когнитивни и соматични
проблеми е нормална последица от загубата на съпруга й. Налице е причинна
връзка между състоянието на ищцата и загубата на съпруга й В.Х.И..
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове по чл.432,
ал.1 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.
Съгласно
чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Според чл.380 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция.
Ищцата като съпруга
и законен наследник на починалия в резултат на ПТП, станало на 27.01.2019г. В.Х.И.,
е от кръга на лицата, посочени с Постановление № 2 от 30.XI.1984 г. по гр.д.№
2/84 г., Пленум на ВС, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди
при смърт поради непозволено увреждане. Увреденият от деликт, причинен от
застрахован по застраховка "Гражданска отговорност", има право да
иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя (чл.432, ал.1 от КЗ). За да възникне субективното право по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и на
деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав:
деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП, са
налице всички посочени елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане като по отношение на това дали деянието е противоправно и е извършено
виновно от дееца, съдът е обвързан от установеното с влязлата в сила присъда на
основание чл.300 от ГПК. Налице е и валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и
ответника-застраховател към момента на непозволеното увреждане, поради което
застрахователят-ответник дължи на основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД обезщетение за причинените неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от ПТП.
По делото е
установено, че претендираните от ищцата неимуществени вреди -душевни болки и
страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка с пътно транспортно
произшествие, настъпило на 27.01.2019г. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението
следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. На първо
място, в съответствие с този принцип, справедливото обезщетяване на
неимуществените вреди изисква да се определи точен паричен еквивалент на
болките, страданията и другите морални вреди, които ищецът е претърпял и търпи
понастоящем. Обезщетението се дължи за конкретни и доказани морални болки и
страдания, претърпени от ищцата. Размерът на обезщетенията за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл.52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При причиняването на смърт от значение са възрастта на увредения, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, и
редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди (ППВС № 4/1968г.).
От събраните
по делото доказателства се налага изводът, че ищцата е претърпяла и търпи
изключително негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от
загубата на съпруга си в резултат на ПТП. От показанията на разпитаните
свидетели на ищцата се установява, че ищцата и пострадалият са имали близки
отношения и много силна връзка – живяли заедно, имат две деца, изградили добро
семейство и се разбирали, били емоционално привързани. Ищцата страдала и
продължава да страда тежко от загубата на съпруга си. Показанията на свидетелите
съответстват и подкрепят приетата по делото съдебпо-психологическа експертиза,
която дава заключение, че смъртта на съпруг е с най-висок ранг за стресогенно
събитие. При ищцата след острата стресова реакция, свързана с проява на шок,
стеснение на съзнанието, нарушена способност за рационално мислене и поведение,
обърканост, страх, се е развил постравматичен синдром с прояви на повишена
тревожност и умерена депресия. При така установените по делото обстоятелства,
съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди от смъртта на съпруга й в резултат на ПТП, настъпило на 27.01.2019г.,
е в размер 200 000лв.
Този размер
на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намален поради доказано
съпричиняване на процесното ПТП от страна на загиналия, който нарушил
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, която забранява на водачите да
управляват пътни превозни средства под въздействието на алкохол, с концентрация
над 0,5 на хиляда. Пострадалият е нарушил разпоредбите на чл.71, ал.1 от ЗДвП и
чл.15 ППЗДвП, съгласно които всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва
да е оборудвано с два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени
светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост -
отзад вляво светещо тяло излъчващо бяла или жълта добре различима светлина.
Пострадалият като се е движел през нощта с ППС – каруца с кон, без
светлоотразители отпред и светещо излъчващо тяло с бяла или жълта светлина, е нарушил
посочените разпоредби, което нарушение има дял в настъпилото ПТП. Пострадалият
е нарушил и разпоредбата на чл.106 от ЗДвП, според която водачите на пътни
превозни средства с животинска тяга трябва непрекъснато да направляват
животните, така че да не създават пречки и опасности за движението, и през
тъмната част на денонощието водачите на пътни превозни средства с животинска
тяга носят светлоотразителни жилетки. Нарушил е чл.15, ал.1 ЗДП, която задължава
водачите на ППС да се движат по възможност най-вдясно по платното за движение,
а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, да използват най-дясната
свободна лента. В.И. е нарушил тези разпоредби, тъй като е управлявал каруцата
в насрещната лента, при двупосочен път с очертани две ленти за движение, които
нарушения също са допринесли за настъпилото ПТП.
ЯОС намира
за основателно възражението по чл.51, ал.2 от ЗЗД на ответника за
съпричиняване. Чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда възможност за намаляване на
обезщетението за вредите, настъпили от увреждането, когато увреденият е
допринесъл за настъпването на тези вреди. С оглед установения принос на
пострадалия, определеното обезщетение в размер на 200 000 лева за смъртта на
всеки от тях следва да бъде намалено с 50% и на ищцата следва да бъде присъдено
обезщетение в размер на 100000 лева за неимуществени вреди от смъртта на нейния
съпруг В.Х.И. в резултат на ПТП, станало на 27.01.2019г.. ЯОС намира предявения
иск по чл.432, ал.1 от КЗ за основателен и доказани до размер на 100 000лв.,
в която част следва да бъде уважен, а в останалата част следва да се отхвърли.
По иска за
лихви за забава върху обезщетението, ЯОС намира следното:
Съгласно
чл.497 от КЗ, застрахователят е в забава от изтичане на срока по реда на чл.496
от КЗ. Ищецът е предявил извънсъдебната си претенция пред застрахователя на 04.07.2019г.,
но в тримесечния срок ответникът не е изплатил дължимото обезщетение.
Следователно, претенцията за обезщетение за забавено изпълнение по отношение на
задължението за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 05.10.2019
г. е основателна.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищцата има право на
разноски съразмерно с уважената част от иска, но няма данни по делото за
направени такива. Ищцата е била освободена от внасяне на д.т. и разноски и е
представлявана по делото от адвокат И.С. М.по ДПЗС безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. При този
изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.7,
ал.2, от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ответникът следва да заплати на адв. И.С. М.от САК адвокатско
възнаграждение в размер на 5530.00 лв..
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК, следва ищцата С.М.И. да заплати на ответника ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп" АД, сумата 512.50 лв. разноски съобразно отхвърлените
части от исковете и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл.78,
ал.8 от ГПК в размер на 100 лв..
На основание
чл.78, ал.6 от ГПК, поради освобождаване на ищцата от задължението за внасяне
на държавна такса и разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ЯОС 5716.00 лв. (държавна такса от 4000 лв. и 1716 лв. за вещи лица).
На основание
изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
Осъжда ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, пл.„Позитано" № 5, да заплати на
ищцата С.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 100 000 лв. (сто
хиляди лв.), представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди от смъртта на съпруга й В.Х.И. в резултат на ПТП, станало на 27.01.2019г.
и виновно причинено от водача на МПС марка „Пежо" с д.к.№ ***, застрахован по риска „Гражданска
отговорност" в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, ведно със
законната лихва върху главницата от 05.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, като иска за горницата над 100 000 лв. до претендирания
размер от 200 000 лв. като неоснователен – отхвърля.
ОСЪЖДА ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, ЕИК *********, на основание чл.38, ал.2
от ЗА, да заплати на адв. И.С. М.от ***** адвокатско възнаграждение в размер на
5530.00 лв..
ОСЪЖДА
ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, ЕИК *********, на
основание чл.78, ал.6 и чл.81 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ЯОС по сметка на
Окръжен съд – Ямбол сумата 5716лв., представляваща дължима държавна такса от 4000лв.,
съразмерно уважената част на иска и разноски за изготвяне на експертизи в
размер на 1716 лв..
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК, осъжда ищцата С.М.И., ЕГН **********, да заплати на
ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, ЕИК *********, сумата 512.50
лв. разноски съобразно отхвърлените части от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: