НОХД №269/2015год.

МОТИВИ:

 

Обвинението е против подсъдимия И.Н.Н. *** с ЕГН: ********** за престъпление по чл.144,ал.3 във връзка с ал.1 от НК за това,че на 26.05.2015г. в град Панагюрище се е заканил с убийство на З.И.Н. с думи:„Ще те унищожа,ще те утрепя“,като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

В съдебно заседание,представителят на Районна прокуратура гр.Панагюрище поддържа изцяло така повдигнатото обвинение.Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните прения.Пледира за постановяването на осъдителна присъда и налагане на подсъдимия на наказание лишаване от свобода-ефективно.

                Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със служебно назначения му  защитник  адв.К.,не се признава  за виновен  и дава обяснения по обвинението.Твърди,че никога не се заканвал на пострадалата,като същата го набеждавала с цел да го принуди да даде съгласие за продажбата на съсобствения им дом. 

          Против подсъдимия е предявен граждански иск от страна на пострадалата З.И.Н. за сумата от 10 000лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените с престъплението по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК неимуществени вреди,ведно със законната лихва от датата на увреждането.

          Гражданският иск бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес,като  пострадалата З.Н. бе конституирана  като  гражданска  ищца  и  частен  обвинител.

          Гражданската  ищца и частен обвинител в процеса  се явява лично и с повереник,чрез който поддържа обвинението против подсъдимия,пледира за неговото осъждане и уважаване на гражданския иск в пълен размер.

                Районният съд,като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК,прие за установено следното:

Подсъдимият И.Н. е син на пострадалата свидетелка З.Н..Те живеели в дом /къща/,находящ се в град Панагюрище,на улица „Ген.Дендевил“№35,като всеки от тях имал дял от къщата.Заедно с тях живеел и другият син на постр.свидетелка /брат на подсъдимия/,който бил поставен под пълно запрещение.Грижи за последния полагала св.Н.,която пребивавала и нощувала с него в една стая.

От 2010г.подсъдимият започнал да упражнява физически и психически тормоз над постр.свидетелка Н..Под влияние на алкохола,подсъдимият чупел покъщнина,крадял лични вещи на свидетелката,за да ги продава,обиждал я,заканвал й се,биел я.През 2011г. свид. Н. потърсила закрила по Закона за защита от домашното насилие.В Районен съд Панагюрище било образувано гражданско дело,завършило с решение,въз основа на което била издадена заповед за защита.С последната на подсъдимия било забранено да приближава жилището,местоработата и местата за социални контакти и отдих на свид.Н. за срок от една година.Подсъдимият не се съобразявал с наложените му ограничителни мерки,поради което срещу него били образувани НОХД №№ 75 и 79 от 2012г. по описа на Районен съд Панагюрище,завършили с осъдителни присъди.По силата на същите подсъдимият бил признат за виновен в извършени съответно на 06.12.2011г. и на 25.03.2012г. престъпления  по чл. 296, ал.1 от НК,за които му били наложени наказания глоба.

 На 26.05.2015г. св.Н. се прибрала в дома си.След като влязла в двора и заключила входната врата,тя видяла,че в пощата има писмо.Свид.Н. взела писмото и прочела,че то е адресирано до бившата съпруга на сина й И.Н. – подсъдимия.В този момент от къщата излязъл подсъдимият,който видял свид.Н.,както и това,че държи в ръцете си писмо.Подсъдимият попитал свид.Н. до кого е адресирано писмото,а тя му отговорила,че е за бившата му съпруга.Тогава подсъдимият поискал писмото,но свид.Н. отказала да му го предаде.Подсъдимият,който бил употребил алкохол се ядосал,приближил майка си,издърпал писмото от ръцете й,след което я бутнал на земята.Свид.Н. паднала,като се ударила в главата и в областта на таза.Известно време свидетелката била в несвяст.След като се осъзнала,свид.Н. установила,че лежи на земята.Опитала се да стане,но не успяла,тъй като не усещала крайниците си.С усилия свид.Н. успяла да пролази по стената на къщата и да стигне до стаята,в която живеела.Влязла в стаята си и се заключила.

Между стаята,в която живеела свидетелката и стаята,в която живеел подсъдимия имало коридор.Свид.Н. винаги заключвала стаята си,тъй като подсъдимият често се напивал,следствие на което ставал агресивен.Свид. Н. се страхувала,че подсъдимият ще влезе в стаята й и ще я удари по начин,който би могъл да има фатален край.Познавайки агресията на подсъдимия,в случаите на алкохолно опиване,свид.Н. изпитвала страх за живота си.

Около 20.00 ч. на същия ден /26.05.2015г./,подсъдимият застанал пред вратата на стаята на свид.Н.,започнал да удря и да рита по вратата ,като правел опити да влезе вътре.Заедно с това подсъдимият крещял: „Ще те унищожа,ще те утрепя“.Свид.Н. затаила дъх.Тя се страхувала да се обади,за да не провокира подсъдимия и същият да взломи вратата и влезе в стаята.При това му състояние свид.Н. се страхувала от реакцията му.Представяла си как ще я удари и лиши от живот.

В един момент подсъдимият преустановил агресията си.

След полунощ, подсъдимият отново отишъл пред стаята на майка си и започнал да се опитва да отключи вратата.Свид.Н. забелязала движението на ключа от вътрешната страна,веднага станала и го хванала,за да не позволи отключването на вратата.Свид.Н. изпитвала страх от опита на подсъдимия да влезе в стаята и се обадила в РУ Панагюрище.Съобщила на дежурните полицаи за агресията и заканите на подсъдимия.Споделила,че се страхува от следващата му реакция.На място на сигнала се отзовали св.Г. и св.Д..Те влезли в стаята на подсъдимия и го заварили,че спи.Събудили го и усетили силната миризма на алкохол.Установили неадекватното му състояние.При това положение свидетелите Г. и Д. деликатно обяснили на подсъдимия да престане с агресивното отношение към майка си.Предупредили го,като му казали,че ситуацията не трябва да се повтаря повече.След разговора, подсъдимият отново заспал.Предвид силното алкохолно опиване на подсъдимия,непозволяващо отвеждането му в РУ Панагюрище,полицейските служители го оставили да спи и напуснали дома.

          От заключението на назначената по съдебната фаза на процеса съдебно психиатрична експертиза, което съдът цени като компетентно и безпристрастно изготвено,се установява че подсъдимият страда от синдром на алкохолна зависимост.Тази зависимост не се отразява на неговата възможност да ръководи постъпките си, да разбира свойството и значението на извършеното и в тази връзка към инкриминираната дата - 26.05.2015г. е бил в такава възможност.Според експерта,при прояви на деструктивно и социално неприемливо поведение,а  също и при реализирано престъпление би могло да се проведе лечение на подсъдимия според действащия медицински стандарт и правилата на добрата медицинска практика в психиатрично отделение, включително и в местата за лишени от свобода.

          Така описаната фактическа обстановка,съдът възприе предимно въз основа на  показанията на пострадалата свид.З.Н.,показанията на свидетелите С.Г. и Г.Д.,показанията на свидетелите Г.А. и А.К.,дадени на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281, ал.4 във връзка с ал.1, т.1 от НПК и по този начин приобщени към доказателствения материал по делото,частично от показанията на свид.Н.Н.,а също и от останалия доказателствен материал – заключението на назначената в съдебната фаза на процеса съдебно психиатрична експертиза и писмените доказателства,инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на пострадалата свидетелка Н.,дадени в съдебно заседание.Те са хронологично точни и кореспондират  в пълна степен с част от писмените  доказателства-справката за съдимост на подсъдимия,в частта на  отразените осъждания по НОХД №№79/2012г. и 75/2012г. за неспазване от страна на подсъдимия на ограничителните мерки, наложени му със Заповед за защита №40/19.04.2011г. на Районен съд Панагюрище.

В синхрон с показанията на св.Н. се намират показанията на полицейските служители Г. и Д..Свид.С.Г. установи,че когато пристигнал на място в дома на подсъдимия и свид.Н.,последната била видимо притеснена и обезпокоена от това,че подсъдимият бил агресивен и отправял закани към нея.Свидетелят установи,че страхът на свид.Н. идвал от това,че не знаела как ще реагира подсъдимият.Свид.Г.,както и свид.Д. потвърдиха факта на силното алкохолно опиване на подсъдимия през процесната нощ и неговата неадекватност,проявила се нормално известно време след агресията му.

Съдът установи противоречия в показанията на свид.Н. от една страна и показанията на свидетелите Г. и Д. – от друга относно това дали подсъдимият е бил отведен от полицейските служители в РУ Панагюрище или е бил оставен в стаята си да спи.Обратно  на показанията на полицейските служители,свидетелката Н. твърдеше,че през нощта,около 03.00 ч. на 27.05.2015г.,подсъдимият е бил отведен в РУ от свидетелите Г. и Д..Относно този факт,съдът вярва на полицейските служители,още повече,че свидетелката Н. се отрече от спомена си, в хода на проведените очни ставки.Съдът намира,че от установеното  противоречие не могат да се правят отрицателни изводи за достоверността на показанията на свид.Н.,тъй като се установи,че домът й е посещаван многократно от полицейски служители по един и същи повод – проявено насилие от страна на подсъдимия,при което е нормално свидетелката да греши,че в конкретния случай подсъдимият отново е бил отведен в полицейския участък,както се е случвало многократно в други подобни случаи.

Показанията на пострадалата свидетелка Н. се подкрепят в известна степен и от показанията на Г.А. и А.К.,дадени на досъдебното производство и прочетени,респективно приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.1 от НПК поради констатирани противоречия.Свидетелите А. и К.,които са близки съседи на подсъдимия и неговата майка – пострадалата Н. установяват,че подсъдимият злоупотребява с алкохола,като в тези случаи поведението му е агресивно и причина за спорове със свид.Н..Свид.А. дори охарактеризира поведението на подсъдимия като непристойно,когато е  под влиянието на алкохола.В съдебно заседание свидетелите първоначално се отрекоха от тези си твърдения,като след прочитане на показанията им от ДП поради противоречия,потвърдиха верността им.Явно е,че се касае за затаяване на истина,проявило се на по-късен етап в процеса,изискващ личното участие на подсъдимия и даване на показания в негово присъствие.

          Показанията на свид.Н. кореспондират с показанията на свид.Н.Н.-син на подсъдимия,в частта в която последният установи,че свидетелката се страхувала,когато баща му е пиян.Свид.Н. се била оплаквала по този повод на свид. Н.Н..Цитираните показания на свид.Н.Н. бяха депозирани след въпроси от страните,тъй като в свободния си разход,явно поради близката си родствена връзка с подсъдимия,свидетелят заяви,че не е запознат с инкриминирания случай,както и със системния тормоз,упражняван от подсъдимия върху свид.Н..Съдът цени тези показания като недостоверни,тъй като освен,че се оборват от показанията на свид.Н.,съдържат и вътрешно противоречие-подсъдимият твърдеше,че му е известно, че баща му /подсъдимият/ е осъждан за хулиганство и в същото време – че не знае да проявява агресия в пияно състояние.Видно е от съдържанието на присъдата по НОХД № 271/2005г. на Районен съд Панагюрище, влязла в сила на 17.05.2006г.,известна на свид.Н.Н.,че подсъдимият е бил осъден за хулиганство,съпроводено със съпротива срещу орган на власт,придружена и с причиняване на телесна повреда.Това престъпление като деяние  категорично и по общоприети правила,представлява агресия.

Съдът не намира за необходимо да обсъжда показанията на свид.Ц.С. - личен лекар на подсъдимия,тъй като не допринасят нищо за изясняване на обективната истина по делото.Чрез показанията си,които даде в съдебно заседание и тези по досъдебното производство,приобщени към доказателствения материал на основание чл. 281,ал.5 вр. с ал.1,т.2,предл. 2-ро от НПК,свидетелят  установи единствено факта,че научил от свои пациенти,че подсъдимият се държи агресивно,както и че го е посещавал по повод нанесени травми по тялото,следствие на „спречквания и побой“,но преди 2006г.

          Съдът не кредитира показанията на свид.Велко М.,разпитан по искане на подсъдимия.Този свидетел установи,че периодично работи с подсъдимия в строителството.През един горещ,летен ден били на работа,заедно с подсъдимия.Вечерта свидетелят докарал подсъдимия с лекия си автомобил и го изчакал пред дома му,за да му донесе мастар - строителен инструмент,необходим за работата им.Тогава свидетеля видял как свид.Н. държала едно писмо,а подсъдимият попитал до кого е адресирано.Свид.Н. му отговорила,че е за съпругата му.Тогава подсъдимият я призовал да му го даде и тъй като свидетелката не искала, той го издърпал от ръката й.Показанията на този свидетел съдът цени като преднамерени и дадени,за да подкрепят обясненията на подсъдимия в същия смисъл.Последният се опита да убеди съда,че причина за жалбата на свид.Н.,по повод на което е образувано настоящото производство е разказаният инцидент.Това,че показанията на свид.Велко М. са дадени,за да подкрепят версията на подсъдимия и не са източник на фактите от обективната действителност,явства от тази част от показанията,в която свидетелят установи,че случая за който разказва е от летен ден,който бил толкова горещ,че се налагало да спират работа по обяд /„Беше много топло.Беше толкова топло,че спирахме да работим по обед“ – протокол от 29.02.2016г.,стр. 11, абзац № 9/.Този  факт,съдържащ се в отговора на свидетеля,беше даден след въпрос на съда,с цел проверка на  показанията му  и предвид инкриминираната дата /26.05./ потвърди недостоверността им.

          Съдът не вярва на обясненията на подсъдимия,че св.Н. го набеждава,като по този начин искала да го принуди да се съгласи да продадат съсобствената им къща.Тези обяснения са неприемливи,тъй като с осъждането на подсъдимия свидетелката не би могла да постигне приписваната й от подсъдимия цел.Освен това,видно от показанията им,неоспорени от подсъдимия,до настоящия момент св.Н. не е предприела мерки за прекратяване на съсобствеността й с подсъдимия.  Ето защо съдът  не дава вяра на обясненията на подсъдимия.

    При така установената фактическа обстановка,съдът намира за безспорно установено по делото,че подсъдимият И.Н. е осъществил престъпния състав на чл.144 ал.3 във връзка с ал.1 от НК,като на 26.05.2015г. в град Панагюрище се е заканил с убийство на З.И.Н. с думи:„Ще те унищожа,ще те утрепя!“,като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

     Авторството на деянието се доказа по един несъмнен начин от съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето,мястото и начина на извършване на деянието.Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава на престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.Подсъдимият е извършител,т.е. участник в самото изпълнение на престъплението,осъществено от него.Същият при реализирането на своята проява е осъзнавал,че отправя закана с убийство към св.З.Н. и че тази закана е от такова естество,че да може да възбуди основателен страх у свидетелката за осъществяването й,още повече,че за съставомерността на престъплението по чл.144 ал.3 от НК не е необходимо  заплашеният реално да е изпитал страх.Установи се още,че заканителните думи по своето съдържание,вид,начин на отправяне,както и с оглед обстановката,в която са отправени и предшестващата я,провокирали силна агресия у подсъдимия,не само са били от естество,че да възбудят основателен страх за осъществяването им,а в конкретния случай те дори са възбудили такъв,видно от показанията на пострадалата и св.С.Г..

    При определяне вида и размера на наказанието,което следва да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.

     За да определи вида и размера на наказанието съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието,което е в раздел V-ти на глава ІІ от НК – “Престъпления против личността”.

      Конкретното деяние извършено от подсъдимия,също е със завишена степен на обществена опасност,тъй като е извършено след като подсъдимият е бил наказван за подобни прояви по НОХД №№ 79 и 75 от 2012г. по описа на РС Панагюрище,като очевидно превъзпитателната и превантивна цел на наложените наказания не е била постигната.Подсъдимият е личност с висока степен на обществена опасност.Осъждан е неколкократно за престъпления от общ характер – два пъти за престъпление по чл.296, ал.1 от НК /неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие/,хулиганство,публично нанесена обида,причиняване на средна телесна повреда.Като непълнолетен,подсъдимият е бил осъждан и за престъпление против собствеността,както и за престъпление против подчинеността и военната чест.Подсъдимият е изключително негативно охарактеризиран по местоживеене /вж. характеристична справка на л.7 в ДП/.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред,неприкосновеността на личността и в желанието за саморазправа,което е една рефлексия от психологическия профил на лицето и алкохолната му зависимост.

Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът прецени естеството на заканата,по конкретно факта,че е отправена само вербално,без да бъде придружена с действия.Отегчаващи отговорността обстоятелства са  обремененото съдебно минало на подсъдимия и негативните характеристични данни.

     Като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,съдът определи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,придавайки тежест на посоченото смекчаващо такова.На подс.Н. бе определено наказание от една година лишаване от свобода,което съдът намира за съответно на тежестта на извършеното от него и с което ще се постигнат целите по чл.36 от НК.

     С оглед данните за личността на подсъдимия и неговото обременено съдебно минало - осъждания на лишаване от свобода за престъпления от общ характер,за които не е реабилитиран,предвид неизпълнението на наложените наказания глоба по НОХД №№ 79 и 75 от 2012г.,съдът намери,че е налице законова пречка за приложението на института на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК,с оглед на което и на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС постанови така наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг  режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.

     На основание чл.92,ал.1 и ал.3 от НК,кредитирайки изцяло заключението на назначената съдебно психиатрична експертиза,съдът постанови принудително лекуване на подсъдимия от алкохолна зависимост,което да се проведе през време на изпълнение на наказанието лишаване от свобода в болница за активно лечение на лишени от свобода.За да постанови принудителната медицинска мярка,съдът изходи от обстоятелството,че престъплението,за което подсъдимият е предаден на съд,съответно осъден от настоящия състав,е извършено по време на алкохолно опиване,от чиято зависимост осъденият страда.

От престъплението св.З.Н. е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания,за които подсъдимият дължи обезщетение – чл. 45 от ЗЗД.

При определяне размера на паричното обезщетение за неимуществените вреди,при спазване на изискванията на чл.52 от ЗЗД, като взе предвид възрастта на пострадалата и нейната родствена връзка с подсъдимия,естеството на заканителните изрази и предизвикания страх и чувство на тревожност за нея по време и след инкриминираната дата,съдът намери предявеният граждански иск за доказан по основание,но не и по размер,с оглед на което  осъди подс.И.Н. да заплати на гражданската ищца сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/,ведно със законната лихва,считано от 26.05.2015г. до окончателното й изплащане.За разликата до претендирания размер от 10 000 лева съдът отхвърли предявения гр.иск като неоснователен,съобразявайки посочените горе обстоятелства.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК подс.И.Н.   беше  осъден  да  заплати на гражданската ищца  и  частен обвинител в процеса З.Н. сторените от нея разноски в размер на 400 лв. – платен адвокатски хонорар,а в полза на държавата,по бюджета на съдебната власт,по сметка на Районен съд Панагюрище 38.13лв. – съдебно деловодни разноски и 4 % държавна такса  върху  размера  на  уважения  граждански  иск,т.е. сумата от 80 лв.

По изложените съображения Панагюрския Районен съд постанови присъдата си.

                                                                                     

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: