РЕШЕНИЕ
№ 251
гр. Варна, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20223110108786 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК.
Образувано е по предявен от Р. Р. М., ЕГН **********, с адрес: обл. В., общ. А., гр.
И., ул. .... № ..., чрез адв. Р. Д. – ВАК, срещу "ЕОС М." ЕООД, ЕИК *********, със със
седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., ж. к. ..., ул. .... № ...., иск с правно
основание чл. 439 ГПК за приемане на установено между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумите, както следва: сумата от 5429,69 лева – незаплатена главница по договор
за банков кредит от 03.04.2008 г., Анекс № 1/15.06.2009 г. и Анекс № 2/16.04.2010 г., сумата
от 673,55 лева – редовна лихва, начислена за периода от 07.09.2011 г. до 03.02.2013 г.,
сумата от 234,56 лева – наказателна лихва, начислена за периода от 05.10.2011 г. до
14.04.2013 г., сумата от 90,10 лева – изискуема лихва за периода от 25.01.2010 г. до
25.04.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.04.2013 г., до окончателното изплащане на сумата, 128,56 лева –
заплатена държавна такса, и 332,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми
по ч. гр. д. № 5461/2013 г. по описа на ВРС са издадени Заповед № 3205/19.04.2013 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист, предмет на образувано изпълнително дело № 362/2013 г., присъединено
към изпълнително дело № 351/2013 г., по описа на ЧСИ Р. Т., с р-н на действие ОС - Варна,
рег. № 717 в КЧСИ, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.
1
В исковата молба ищецът Р. Р. М. излага, че на 16.03.2013 г. срещу него е
инициирано заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК, в резултат на което е
образувано ч.гр.д. № 5461/2013 г. по описа на РС - Варна. По горецитираното дело била
издадена Заповед № 3205/19.04.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с които настоящият ищец бил осъден да
заплати на "Р. (Б.) ЕАД, ЕИК ***********, сумата от 6888,46 лева, представляваща сбор от:
сумата от 5429,69 лева – незаплатена главница по договор за банков кредит от 03.04.2008 г.,
Анекс № 1/15.06.2009 г. и Анекс № 2/16.04.2010 г., сумата от 673,55 лева – редовна лихва,
начислена за периода от 07.09.2011 г. до 03.02.2013 г., сумата от 234,56 лева – наказателна
лихва, начислена за периода от 05.10.2011 г. до 14.04.2013 г., сумата от 90,10 лева –
изискуема лихва за периода от 25.01.2010 г. до 25.04.2010 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.04.2013 г., до
окончателното изплащане на сумата, 128,56 лева – заплатена държавна такса, и 332,00 лева
– юрисконсултско възнаграждение.
По молба на взискателя "Р. (Б.) ЕАД, ЕИК *********** било образувано ИД №
362/2013 по описа на ЧСИ Р. Т., присъединено към ИД № 351/2013 г. на ЧСИ. На 13.02.2015
г. постъпила молба от взискателя, с която същият уведомявал ЧСИ, че вземането е
прехвърлено на „ЕОС М.“ ЕООД по силата на договор за цесия. С разпореждане на ЧСИ от
01.08.2016 г. дружеството-цесионер било конституирано като взискател по делото.
Сочи, че поради липса на предприети каквито и да е изпълнителни действия или
искания за такива след 12.08.2013 г., изпълнителното дело е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 12.08.2015 г. Ищецът заявява, че възможността на ответното
дружество да събира чрез принудително изпълнение процесното вземане е погасено по
давност, настъпила на 12.08.2018 г.
Отправя искане до съда да бъде установено, че ищецът не дължи процесните суми
поради погасено по давност право на изпълнително изпълнение на вземането по Заповед №
3205/19.04.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 5461/2013 по описа на РС - Варна.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна „ЕОС М.“ ЕООД,
чрез адв. Р. М., в който застъпва становище за недопустимост на предявената претенция, в
евентуалност нейната неоснователност. Обосновава възраженията си за недопустимост с
липсата на правен интерес от предявената претенция, доколкото ответното дружество не
оспорва, че правото на принудително изпълнение е погасено по отношение на процесното
вземане, като счита обаче, че погасителната давност не води до погасяване на самото
вземане, а само на възможността то да бъде принудително изпълнено.
Не оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка, а именно: не
оспорва предприетите действия от страна на цедента, извършени по повод образуваното
заповедно производство, впоследствие и изпълнително дело срещу ищеца. Не оспорва, че
изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8, както и че към датата на
2
предявяване на настоящата претенция е настъпила петгодишна погасителна давност.
Настоява се за прекратяване на производството поради липса на правен интерес, в
евентуалност – за отхвърляне на иска като неоснователен; претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът Р. Р. М. не се явява лично, представлява се от адв. Р. Д. -
ВАК. Поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът „ЕОС М.“ ЕООД не се представлява. С Молба вх. №
1516/10.01.2022 г. процесуалният представител на дружеството поддържа отговора на
исковата молба.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Изпълнителен лист от 19.04.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 5461/ 2013 г. по
описа на Районен съд - Варна, Ге. Р. Р. и Р. Р. М. са осъдени да заплатят солидарно на "Р. (Б.)
ЕАД сумата от 5429,69 лева, представляваща незаплатена главница по договор за банков
кредит от 03.04.2008 г., Анекс № 1/15.06.2009 г. и Анекс № 2/16.04.2010 г., сумата от 673,55
лева, представляваща редовна лихва, начислена за периода от 07.09.2011 г. до 03.02.2013 г.
включително, сумата от 234,56 лева, представляваща наказателна лихва, начислена за
периода от 05.10.2011 г. до 14.04.2013 г., сумата от 90,10 лева, представляваща изискуема
лихва за периода от 25.01.2010 г. до 25.04.2010 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.04.2013 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото - сумата от 128,56 лева,
представляваща заплатена държавна такса, и сумата от 332,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение,
Въз основа на подадена молба вх. № 3051/13.05.2013 г. от "Р. (Б.) ЕАД до ЧСИ Р. Т.,
рег. № 717 в регистъра на КЧСИ, с район на действие - ВОС, с разпореждане на ЧСИ от
14.05.2013 г. е образувано и. д. № 362/2013 г., присъединено към и. д. № 351/2013 г. С
молбата за образуване на делото е направено и искане за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Р. М..
С молба вх. № 989/13.02.2015 г. "Р. (Б.) ЕАД уведомява ЧСИ Р. Т., че с Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.01.2011 г. и Анекс № 1 от 10.08.2012
г. и Конкретен договор за цесия от 20.01.2015 г. банката е прехвърлила вземанията си към
длъжниците Г. Р. Р. и Р. Р. М., представляващи: главница по изпълнителен лист - 5429,69
лева, лихва по изпълнителен лист - 998,21 лева, съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение - 813,56 лева, на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, считано от 20.01.2015 г.
Въз основа на подадена молба вх. № 7456/01.08.2016 г. от „ЕОС М.“ ЕООД до ЧСИ Р.
Т., с разпореждане на ЧСИ от същата дата дружеството, в качеството си на цесионер, е
конституирано като взискател по и. д. № 362/2013 г.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Съгласно чл. 439, ал. 2, искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. За уважаването му следва да се установи наличието на юридически факти,
реализирали се след посочения момент и довели до изключване или погасяване на спорното
право.
Като такъв факт ищецът твърди погасяването на правото на принудително
изпълнение по отношение на процесното вземане, настъпило на 12.08.2018 г. вследствие
3
липса на предприети изпълнителни действия след цитираната дата.
В тази връзка, съдът счита наведеното възраражение от ответника за недопустимост
на иска за неоснователно. Действително прекратяването на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата на закона, а постановлението на
съдебния изпълнител има само декларативен характер. В случая между страните няма спор,
че изпълнително дело № 362/2013 г. срещу длъжника е прекратено поради настъпила
перемпция. При съществуващ валиден титул в полза на кредитора обаче, няма пречка той
да инициира ново изпълнително производство въз основа на същия, което застрашава
правната сфера на ищеца и обуславя правния интерес от водене на настоящото дело.
В отговора на исковата молба е посочено, че към датата на образуване на настоящото
производство е изтекъл предвиденият в закона давностен срок и е погасено правото на
принудително изпълнение на процесните вземания. Именно с такова искане ищецът е
сезирал съда – да приеме за установено в отношенията му с ответника, че същият не дължи
сумите по издадения изпълнителен лист поради погасяване по давност на правото на
принудително изпълнение на вземането по Заповед № 3205/19.04.2013 г. При това
положение и при констатираната липса на спор, съдът намира предявения иск за
основателен и същият следва да бъде уважен.
По отношение на съдебно-деловодните разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице именно тази хипотеза, доколкото
към датата на предявяване на иска изпълнителното производство е прекратено по силата на
закона - на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, ответникът не е предприел изпълнителни
действия, засягащи правната сфера на ищеца, и с отговора на исковата молба същият е
признал наведените от ищеца фактически твърдения. С оглед на горното, претендираното
по реда на чл. 38, ал. 3 ЗА адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ
на ищеца по делото, не следва да бъде възлагано в тежест на ответника. (В този смисъл
Определение No 3074 от 16.08.2022 г. на ОС – Варна, по в. ч. гр. д. No 1515/2022 г.,
Определение No 4254 от 14.11.2022 г. На ОС - Варна по в. ч. гр. д. No 2261/2022 г.)
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът Р. Р. М.,
ЕГН **********, с адрес: обл. В., общ. А., гр. И., ул. .... № ..., не дължи на ответника "ЕОС
М." ЕООД, ЕИК *********, със със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., ж. к.
..., ул. .... № ...., сумите, както следва: сумата от 5429,69 лева – незаплатена главница по
договор за банков кредит от 03.04.2008 г., Анекс № 1/15.06.2009 г. и Анекс № 2/16.04.2010
г., сумата от 673,55 лева – редовна лихва, начислена за периода от 07.09.2011 г. до
03.02.2013 г., сумата от 234,56 лева – наказателна лихва, начислена за периода от 05.10.2011
г. до 14.04.2013 г., сумата от 90,10 лева – изискуема лихва за периода от 25.01.2010 г. до
25.04.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.04.2013 г., до окончателното изплащане на сумата, 128,56 лева –
заплатена държавна такса, и 332,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми
по ч. гр. д. № 5461/2013 г. по описа на ВРС са издадени Заповед № 3205/19.04.2013 г. за
4
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист, предмет на образувано изпълнително дело № 362/2013 г., присъединено
към изпълнително дело № 351/2013 г., по описа на ЧСИ Р. Т., с р-н на действие ОС - Варна,
рег. № 717 в КЧСИ, поради погасено по давност право на принудително изпълнение, на
основание чл. 439 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5