Р Е
Ш Е Н
И Е
№144/16.9.2020
г.
Гр.
Ямбол, 16. 09. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският административен съд, четвърти състав, в
публично заседание на двадесет и осми
август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
при секретаря Велина Митева, разгледа докладваното
от председателя адм.
д. № 136 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Н.Г.Ж.,*** срещу Решение № 2153-28-27 от 22.05.2020
г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й против
Разпореждане № РВ-3-28-00743018 /06.04.2020г. на
ръководителя по контрола на разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ гр.Ямбол, с което на осн.
чл. 114, ал.1 и ал.3 от КСО на оспорващата е разпоредено
да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо
заболяване за периода от 07.04.2016г. до 31.05.2017г. в размер на 2869.85лв, от
които 2163.90-главница и 705.95-лихва
от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване
на обжалваното разпореждане.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
оспореното решение. Иска се неговата отмяна.
В съдебно
заседание оспорващата Ж., редовно призована, явява се лично и с адвокат И. Д.,
редовно упълномощена, която поддържа жалбата, излага подробни съображения за необоснованост
и незаконосъобразност на оспореното решение. Представиха се писмени бележки.
Претендира присъждане на разноски.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва жалбата.
Счита, че същата е неоснователна и като такава, не следва да бъде уважавана.
Претендира се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представя подробно писмено становище.
След като
извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
С разпореждане № РВ-3-28-00743018/06.04.2020 г. на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл. 114, ал. 1 и 3
от КСО е разпоредено на оспорващата да възстанови
недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 07.04.2016 г.
до 31.05.2017 г. в размер на 2869.85 (две хиляди осемстотин шестдесет и девет
лв. и осемдесет и пет ст.), от които 2163.90 лв. - главница и 705.95 лв. -
дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на обжалваното
разпореждане. В разпореждането изрично е посочено, че на основание чл.
117а от КСО обжалването не спира изпълнението му.
Периодът,
който подлежи на възстановяване
на недобросъвестно получено парично обезщетение е от 07.04.2016
г. до 31.05.2017 г.,
обхваща следните подпериоди:
- За периода от 07.04.2016г. до
13.05.2016г. включително лицето е получило парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, съгласно издаденият БЛ № 5156467,
серия Е2016. Същият е издаден на основание чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване, в качеството й на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в
„Й.“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********.
- За периода от 14.05.2016г. до
12.06.2016г. включително лицето е получило парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, съгласно издаденият БЛ № 5228468,
серия Е2016. Същият е издаден на основание чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване, в качеството й на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в
„Й.“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********.
- За периода от 23.06.2016г. до
02.07.2016г. включително лицето е получило парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, съгласно издаденият БЛ № 5390440,
серия Е2016. Същият е издаден на основание чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване, в качеството й на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в
„Й.“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********.
- За периода от 09.01.2017г. до
07.02.2017г. включително лицето е получило парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, съгласно издаденият БЛ № 7913412,
серия Е2017. Същият е издаден на основание чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване, в качеството й на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в
„Й.“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********.
- За периода от 08.02.2017г. до
09.03.2017г. включително лицето е получило парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, съгласно издаденият БЛ № 8398825,
серия Е2017. Същият е издаден на основание чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване, в качеството й на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в
„Й.“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********.
- За периода от 10.03.2017г. до
08.04.2017г. включително лицето е получило парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, съгласно издаденият БЛ № 8399237,
серия Е2017. Същият е издаден на основание чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване, в качеството й на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в
„Й.“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********.
- За периода от 09.04.2017г. до
08.05.2017г. включително лицето е получило парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, съгласно издаденият БЛ № 8820798,
серия Е2017. Същият е издаден на основание чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване, в качеството й на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в
„Й.“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********.
- За периода от 09.05.2017г. до
31.05.2017г. включително лицето е получило парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, съгласно издаденият БЛ № 0248443,
серия Е2017. Същият е издаден на основание чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване, в качеството й на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в
„Й.“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********.
Мотивът послужил за издаване
и посочен в разпореждане № РВ-3-28-00743018/06.04.2020
г. на ръководителя
на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Ямбол, е че: „При извършена
проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя „Й.“
ООД, приключила с констативен протокол № КП-5-28-00589191\05.07.2019г. е
установено, че за времето от 2014г. до 2018г. в дружеството са назначени 97
лица. Съгласно собственоръчно подписана декларация от съдружниците
Й.Г.Й. и Т. Й.Г. посочените 97 лица не са им познати, не са подписвали трудови
договори с тях и не са упражнявали трудова дейност при тях. На осигурителя са
връчени задължителни предписания № ЗД-1-28-00589169/05.07.2019г. за заличаване
на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на 97 лица в това число и за Н.Г.Ж..
Неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално
осигуряване за периодите от 18.03.2016г. до 26.07.2016г. и от 05.12.2016г. до
21.04.2019г. с декларация Образец № 1 за Н.Г.Ж. са заличени. Заличени са и сключените
трудов договор № 62 от 18.03.2016г. и трудов договор № 86 от 05.12.2016г. в ТД
на НАП офис Ямбол.“
Депозирана
е Жалба с вх.№ 2103-28-9 от 08.06.2020 г. срещу Решение
№ 2153-28-27 от 22.05.2020 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол, с което са оставени без
уважение жалбите на оспорващата против цитираното разпореждане.
Адм. орган се позовава на действащите към
момента нормативни разпоредби на чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква
от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 или
чл.4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава
до прекратяването й. Цитира параграф
1, т. 3 от ДР на КСО, ”осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1,
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Счита, че на основание
чл. 10 ал. 2 от КСО, осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат
за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е
прекратена.
Направен е извод, че в случая за Н.Г.Ж., не е възникнало
осигуряване, понеже същата не е извършвала трудова дейност в дружеството „Й.“
ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********.
В резултат на гореизложеното и в нарушение на чл. 40, ал. 1
от Кодекса за социално осигуряване изводът на адм.
орган е, че на Н.Г.Ж., неоснователно са изплатени 2163.90 лв.,
представляващи парично обезщетение поради общо заболяване.
Въз основа на неизпълнението на издаденото задължително предписание № ЗД-1-28-00589169/05.07.2019г. за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО за лицето Н.Ж. е подадено заявление № 1019-28-184/31.07.2019 г. заедно с придружително писмо № 1019-28-184#l/31.07.2019г. до НАП
офис Ямбол за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО съгласно чл.
3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица.
В случая, видно от Констативен протокол №
КП-5-28-00589191 от 05.07.2019 г., в хода на извършена в периода 27.06.2019 г.
- 05.07.2019 г. проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на
осигурителя „Й.“ ООД с ЕИК *********, със седалище: гр. Ямбол, ул. „***“ 28, е
констатирано следното: основната икономическа дейност на дружеството е
производство и търговия със селскостопанска продукция; съдружници
са Й.Г.Й. и Т. Й.Г. (с размер на дяловото участие в съотношение 50% на 50 %),
като начинът на управление е заедно и поотделно; от Справка „Актуално състояние
на всички трудови договори, вписани от осигурител“ е установено, че „Й.“ ООД е
бил в трудови правоотношения със 100 лица, със 75 от които – за кратък период
от време (по няколко месеца). В тази връзка от осигурителя е изискано
представяне на документи с оглед установяване на осигурителни права и
упражняване на трудова дейност от лицата. На 27.06.2019 г. от двамата
собственици на дружеството е подписана декларация, в която, в качеството си на
управители, декларират, както следва: „от датата на регистрация на дружеството
– 07.03.2011 г., до настоящия момент са назначени само лицата Д. Я.Д., С. Г. И.
и Р. Й.Т.(с посочени ЕГН); всички останали лица, които са назначени във фирмата
ни, не ги познаваме, не сме подписвали трудови договори с тях и не са
упражнявали трудова дейност при нас“. В този смисъл са и дадените от Й.Г.Й.
показания при разпита му в проведеното на 28.08.2020 г. открито съдебно
заседание по делото. Същевременно, в дадените по реда на чл. 176 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК обяснения, оспорващата изрично сочи, че
трудовия договор № 86 от 05.12.2016 е сключила в офиса на ул.“***“ № 16 , за
подготовка е дала документите на Й.Д., счетоводител и на другия ден започнала
работа. Трудовият договор бил подписан и подпечатан от страната на работодател,
към момента на подписването му от Ж.. Освен това оспорващата заяви, че към този
момента е възприела Д. за работодател и
пред нея е подписала договора, като на същия ден 05.12. 2016г. започнала работа. Работила в офиса като технически сътрудник – оформяне
на документи за архивирането, копиране, изпълнявала задачи, които Д. й
поставяла. Разбрала, че тя не й е работодател в момента, в който получила
съобщение от НОИ, че трябва да връща пари, през 2019г. Работила е в офиса около
20 дни, след което поради проблем с бременността била в болнични от м. януари
2017г. Майчинството й свършвало месец юли 2019 г. До 22 април 2019 г. работила
във фирмата на „Й.“ ООД, от 22 април започнала работа в община Тунджа. След
като започнала работа в община Тунджа получила съобщение за връщане на пари от
НОИ. От друга страна след приключване на майчинството, при поискване на
направление за лекар, разбрала, че няма здравни осигуровки. На оформянето на трудовата книжка не
присъства. През м. април 2019г. си взела от Д. оформена трудова книжка, не знае
кой е полагал подписи в нея. В
обясненията си по реда на чл. 176 от ГПК, вр. чл. 144
от АПК, дадени в проведеното на 28.08.2020 г. открито съдебно заседание по
делото, Ж. категорично заявява, че познава единствено Й.Д., както и че не
познава свидетеля Й.Г.Й., управител на „Й.“ ООД.
При разпита на Й.Г.Й. в проведеното по делото на
28.08.2020 г. открито съдебно заседание сочи, че дружеството, в което участва в
съдружие със сина си Т. Й.Г., е с наименование „Й.“ ООД; същото е учредено през
2011 г. със седалище в гр. Ямбол, (поради наличието на адресна регистрация на лицето
в населеното място), но офис на фирмата в града няма, тъй като се обработва
земя в с. ***; предметът на дейност е единствено земеделие; за периода от
учредяването през 2011 г. до 2019 г. счетоводството на фирмата е осъществявано
от Й.Д., чийто офис се намира в гр. Ямбол, ул. „***“/Сега „***“/, ***, на етаж
5, и където са предавани съответните документи, свързани с дейността на
дружеството. Свидетелят е категоричен, че не познава оспорващата и че в деня на
съдебното заседание я вижда за първи път; потвърждава автентичността на
собственоръчно подписаната и приета като доказателство по делото декларация,
(на която се е позовал административният орган в процесния
акт), като при предоставянето й от съда категорично заявява, че именно това е
декларацията, която са подписали пред органите на НОИ заедно със своя син. При
запитване от съда, свидетелят изрично заявява, че подписът, положен за
работодател върху Трудов договор № 86 от 05.12.2016 г., (сключен между „Й.“
ООД, представлявано от Й.Г.Й., и Н.Ж., с който последната е приела да изпълнява
в „Й.“ ООД длъжността „Специалист труд и работна заплата“ в офис в гр. Ямбол, ***),
не е негов; по отношение на печата върху трудовия договор прави изявление, че е
предоставен на лицето, което е водело счетоводството – Й.Д., защото тя го е
поискала. Свидетелят отрича да е полагал своя подпис и върху поставения
правоъгълен печат в трудовата книжка на оспорващата Ж. на страницата, на която
същата е оформена с трудов стаж от 05.12.2016 г. до 22.04.2019 г.;
По делото е представено в съдебно
заседание от ответната страна Решение № 2153-28-11 от 18.03.2020г. на директора
на ТП на НОИ, за което не е спорно, че е
влязло в сила. То касае отменени разпореждания на Ръководителя по изплащане на
обезщетения и помощи при ТП на НОИ, Ямбол, които не са предмет на настоящото
производство. Освен това, видно от мотивите на решение № 2153-28-11 от 18.03.2020г. на директора на ТП
на НОИ, се установява, че в издадените разпореждания е сгрешена фактическата
обстановка, поради което се наложила отмяната им и връщането на преписката за
ново разглеждане от Ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи при ТП на
НОИ, Ямбол.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
В съответствие с
разпоредбата на чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК, съдът проверява
законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му на всички основания
по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
За да е
законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да съответства на целта на закона.
В конкретния казус предмет на
оспорване е Решение № 2153-28-27 от 22.05.2020
г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й против
Разпореждане № РВ-3-28-00743018 /06.04.2020г. на
ръководителя по контрола на разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ гр.Ямбол, с което на осн.
чл. 114, ал.1 и ал.3 от КСО на оспорващата е разпоредено
да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо
заболяване за периода от 07.04.2016г. до 31.05.2017г. в размер на 2869.85лв, от
които 2163.90-главница и 705.95-лихва
от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване
на обжалваното разпореждане.
Решението е издадено от компетентен орган. Потвърдените с
него разпореждания също са издадени от компетентен по материя, време и място
орган.
С оглед конкретиката
на правния спор, съдът следва да извърши преценка извършена ли е реално престирана работна сила, с оглед определението за осигурено
лице в КСО.
Легално
определение на понятието „осигурено лице“
се съдържа в § 1, т. 3 от ДР на КСО, като е предвидено, че „осигурено
лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски, съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. Осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й.
Съгласно
трайната практика на ВАС на РБ, обективирана в Решение № 211/08.01.2016 г. по адм. д. № 3681/2015 г., Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. № 14312/2015 г. и др., наличието на трудово
правоотношение не е достатъчно, за да
възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на
обезщетение. От съдържанието на цитираното по-горе определение за осигурено
лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се
счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Идентичност между трудовото,
респективно – служебното, и осигурителното правоотношение не съществува.
Наличието на трудово или служебно правоотношение в повечето случаи води до
възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на
законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла
на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да
има валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова
дейност въз основа на това правоотношение. Изключенията от това правило са
регламентирани в изречение второ на т. 3 от § 1
от ДР на КСО, съобразно което осигуряването на лицето, което е започнало
трудова дейност съгласно чл. 10,
продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5, според който за осигурителен стаж, без да се правят
осигурителни вноски, се зачита времето: на платен и неплатен отпуск за
отглеждане на дете; на платените и неплатените отпуски за временна
неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете
до 5-годишна възраст; на неплатения отпуск до 30 работни дни през една
календарна година; през което самоосигуряващите се
лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за
временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до
2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на
временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до
2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не
са имали право на парично обезщетение.
Доказателства да е извършвана реално
работа в „Й.“ ООД от оспорващата не се събраха по делото.
Самата оспорваща заяви в съдебно
заседание, че е възприела за работодател Д., която всъщност се занимавала със
счетоводната документация на „Й.“ ООД
А
при разпита на единия управител на „Й.“ ООД, Й. Г.Й. се установи, че фирмата се
занимава със земеделие, заети са 3 души и не познава Н.Ж., както и че никога не
я назначавал във фирмата си .При това положение изводът на административния
орган, че трудова дейност по силата на представения трудов договор не е
осъществявана от страна на Ж., е напълно
обоснован.
Самата
Ж. се позовава на наличието на трудово правоотношение, но труд реално не е полаган по това трудово
правоотношение, т.е. между Ж. и „Й.“ООД. Следва
да се има предвид, че освен
твърдението н а оспорващата, че около 20 дни е работила по трудов договор № 86/05.12.2016г.
в „Й.“ ООД, липсват каквито и да било доказателства, че тя изобщо е започнала
да осъществява тези функции в това дружество.
Същевременно, в дадените по реда на чл. 176 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК обяснения, оспорващата
изрично сочи, че трудовия договор №
86 от 05.12.2016 е сключила в офиса на
ул.“***“ № 16 , за подготовка е дала документите на Й.Д., счетоводител и на
другия ден започнала работа. Трудовият договор бил подписан и
подпечатан от страната на работодател, към момента на подписването му от Ж..
Освен това оспорващата заяви, че към този момента е възприела Д. за работодател и пред нея е подписала договора, като
на същия ден 05.12. 2016г. започнала
работа. Работила в офиса като технически
сътрудник – оформяне на документи за архивирането, копиране, изпълнявала
задачи, които Д. й поставяла. Разбрала, че тя не й е работодател в момента, в
който получила съобщение от НОИ, че трябва да връща пари, през 2019г. Работила
е в офиса около 20 дни, след което поради проблем с бременността била в
болнични от м. януари 2017г. Майчинството й свършвало месец юли 2019 г. До 22
април 2019 г. работила във фирмата на „Й.“ ООД, от 22 април започнала работа в
община Тунджа. След като започнала работа в община Тунджа получила съобщение за
връщане на пари от НОИ. От друга страна след приключване на майчинството, при
поискване на направление за лекар, разбрала, че няма здравни осигуровки. На оформянето на трудовата книжка не
присъства. През м. април 2019г. си взела от Д. оформена трудова книжка, не знае
кой е полагал подписи в нея. В
обясненията си по реда на чл. 176 от ГПК, вр. чл. 144
от АПК, дадени в проведеното на 28.08.2020 г. открито съдебно заседание по
делото, Ж. категорично заявява, че познава единствено Й.Д., както и че не
познава свидетеля Й.Г.Й.-управител на „Й.“ ООД.
При тази установеност, дори и да се приеме, че
реално е полаган труд от оспорващата Д., то се налага извод, че доколкото
същата е работила, е извършвала дейност в полза на физическото лице Й.Д., но е
била назначена като работеща в „Й.“ ООД с цел да ползва правата на осигурено
лице. В подкрепа на този извод е и заявеното от управителя Й.Г.Й. при разпита
му в проведеното по делото на 28.08.2020 г. открито съдебно заседание:
свидетелят сочи, че дружеството, в което участва в съдружие със сина си Т. Й.Г.,
е с наименование „Й.“ ООД; същото е учредено през 2011 г. със седалище в гр.
Ямбол, (поради наличието на адресна регистрация на лицето в населеното място),
но офис на фирмата в града няма, тъй като се обработва земя в с. ***; предметът
на дейност е единствено земеделие; за периода от учредяването през 2011 г. до
2019 г. счетоводството на фирмата е осъществявано от Й.Д., чийто офис се намира
в гр. Ямбол, ул. „***“, ***, на етаж 5, и където са предавани съответните документи,
свързани с дейността на дружеството. Свидетелят е категоричен, че не познава
оспорващата и че в деня на съдебното заседание я вижда за първи път;
потвърждава автентичността на собственоръчно подписаната и приета като
доказателство по делото декларация, (на която се е позовал административният
орган в процесния акт), като при предоставянето й от
съда категорично заявява, че именно това е декларацията, която са подписали
пред органите на НОИ заедно със своя син. При запитване от съда, свидетелят изрично
заявява, че подписът, положен за работодател върху Трудов договор № 86 от
05.12.2016 г., (сключен между „Й.“ ООД, представлявано от Й.Г.Й., и Н.Ж., с
който последната е приела да изпълнява в „Й.“ ООД длъжността „Специалист труд и
работна заплата“ в офис в гр. Ямбол, ***), не е негов; по отношение на печата
върху трудовия договор прави изявление, че е предоставен на лицето, което е
водело счетоводството – Й.Д., защото тя го е поискала. Свидетелят отрича да е
полагал своя подпис и върху поставения правоъгълен печат в трудовата книжка на
оспорващата Ж. на страницата, на която същата е оформена с трудов стаж от 05.12.2016г.
до 22.04.2019г. Изложеното до тук недвусмислено сочи, че изводът на административния
орган досежно липсата на осъществявана от страна на Н.Ж.
трудова дейност по силата на сключения и впоследствие прекратен трудов договор,
е напълно обоснован; установените от административния орган факти по реда на
контролните производства по КСО, които се възприемат и от настоящия състав,
обосновават правилната му преценка досежно соченото в
акта обстоятелство, че жалбоподателката не е полагала
фактически труд за съответния осигурителен период; събраните в подкрепа на този
извод доказателства не се опровергават по никакъв начин от оспорващата.
Съобразно регламентацията на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да бъдат
възстановени от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Ал.
2 на чл. 114 от КСО пък регламентира, че добросъвестно получените суми за
осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с
изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва
до изтичането на срока за доброволно изпълнение: по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и
чл. 54м, ал. 2, т. 2; когато след изплащането им са представени нови документи
или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на
изплащане; на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат
на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международни договори,
по които Република България е страна, или на европейските регламенти за
координация на системите за социална сигурност.
От анализа на цитираната
нормативна уредба се налага извод, че добросъвестността по смисъла на чл. 114,
ал. 2 от КСО при получаване на сумите за осигурителни плащания е обстоятелство,
погасяващо задължението за връщането им. Легална дефиниция за нея обаче в
разпоредбите на КСО липсва, поради което според общите принципи на правото
следва да се приеме, че такава е налице, когато получателят е със съзнанието и
субективното отношение, че сумите му се дължат. Добросъвестността е
съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е
във връзка с неговото незнание, че няма право на тях. Това отношение може да се
дължи на неправилна преценка както на фактите, така и на правото, което обаче е
без значение за наличието на добросъвестност.
В конкретния казус Н.Ж. твърди, че е получила
сумите добросъвестно, като се позовава на наличието на трудово правоотношение,
по което обаче, видно от данните по делото, реално труд в „Й.“ ООД, сочен за осигурител, не е полаган – обстоятелство,
което е известно на оспорващата и както правилно е приел административният орган в оспорения акт, сочи на
недобросъвестност у нея при получаването на паричните обезщетения по чл. 48а и
чл. 50, ал. 1 от КСО. Дори и да е проявена небрежност или недоглеждане при
сключване на трудовия договор № 86/01.12.2016г., няма как това да обоснове
добросъвестност на лицето при получаване на процесните
плащания. В този смисъл не обосновава сочената добросъвестност и твърдението на
Ж., че не знае кой е неин работодател, както и кой е подписал
трудовия договор и оформил трудовата книжка.
Липсват
съществени нарушения при издаването на оспорения административен акт, които да
обуславят неговата отмяна.
Разпореждането е издадено в писмена
форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, като е спазена предвидената в закона форма.
Обжалваното разпореждане е издадено при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят
отмяната му на това основание.
Не се установява
несъответствие с целта на закона. Съгласно чл. 1 от КСО, Кодексът урежда обществените отношения, свързани с: 1.
държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука,
професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт; 2.
допълнителното социално осигуряване, което включва: а) допълнителното
задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт; б) (допълнителното
доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително доброволно
пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във фондове за
допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при
старост и в) допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или
професионална квалификация. След като безспорно обжалваното разпореждане е
издадено именно във връзка с разрешаване на такъв проблем, то е налице
съответствие с целта на закона.
ЯАС счита, че ръководителят по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Ямбол е приложил правилно
материалния закон. Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на
парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск, като всички условия трябва да са
налични кумулативно, за да бъде отпуснато заявеното обезщетение. Съгласно чл.
40, ал. 3 от КСО паричните обезщетения за временна
неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на
малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и
изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по
декларирана от тях лична банкова сметка. ***омощ,
длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на
обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава
разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния
срок по чл. 115, ал. 2 лицето или осигурителят представят нови или
допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ. Съгласно чл. 48а от КСО, осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и
раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж
като осигурени за този риск.
Или, правото на парично обезщетение дали за
временна неработоспособност поради общо заболяване или на парично обезщетение за бременност и раждане възниква при кумулативното наличие на две
предпоставки: 1. към момента на настъпване на осигурителното събитие лицето да
е осигурено, и 2. да има най-малко 6 или съответно 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за
този риск.
В
случая Н.Ж. не отговаря на нито една от право пораждащите разпоредби на
кодекса.
В конкретния случай,
безспорно е установено че управителят на дружеството заяви в съдебно заседание,
че не познава лицето Н. Ж., както и че не е назначавал това лице на работа, не
е сключвал трудов договор с нея, и не е подавал никакви документи в съответната
администрация за това.
След като реално не е
осъществена трудова дейност, то не е възникнало осигурително правоотношение, с
произтичащите от него права на обезщетение, т. е. оспорващата не попада в кръга
на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не е налице една от предпоставките по чл. 40, ал. 1 от КСО за възникване на правото на парично обезщетение за общо
заболяване.
От Задължителни предписания № ЗД-1-28-00589169/05.07.2019
г. се установява, че същите са дадени на осигурителя „Й.“ООД, следва да се приеме,
че единствено последния е било активно процесуално легитимирано да подаде жалба
срещу процесните задължителни предписания, доколкото
дружеството в качеството си на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО е
адресат на задължителните предписания на контролния орган при ТП на НОИ – град
Ямбол.
В
хода на административното производство са събрани и коментирани относимите към случая доказателства, достатъчни за
изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на
спора. Обжалваното разпореждане се основава на правилна и задълбочена преценка
на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Решението, с което е
отхвърлена жалбата на оспорващата също е обоснован административен акт.
Съгласно
текста на чл. 115, ал. 1 КСО, вземанията на НОИ за неправилно извършени
осигурителни плащания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, без да е посочено от кой момент тече
цитирания срок. В тази връзка се прилага нормата на чл. 171, ал. 1 ДОПК,
съгласно която публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, който започва да тече считано от 1 януари
на годината, следваща годината през която е следвало да се плати публичното
задължение.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че вземанията на ТП на НОИ- Ямбол за главници и
за лихви не са погасени по давност, точно както е прието от ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване
(ДОО) при ТП на НОИ-Ямбол.
В заключение, по
никакъв начин оспорващата не обори установената фактическа обстановка от адм. орган. От една страна не се доказа наличие на ТПО за
определен период между оспорващата и „Й.“,ООД, но дори да съществува формално
във вид на сключен трудов договор, то не е достатъчно да обоснове правото на
осигуряване, тъй като по делото е безспорно доказано, че не е престиран труд от оспорващата в „Й.“ ООД.
Видно от
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно
с лихвата по чл. 113, а според ал.
2 на чл. 114 от КСО, добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от
осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на
сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1) по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2,
т. 2; 2) когато след изплащането им са представени
нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера
и срока на изплащане и 3) на изменение или прекратяване на обезщетение или
пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на
международни договори, по които Република България е страна, или на
европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
Добросъвестността
по смисъла на чл. 114, ал. 2 от КСО при получаване на сумите е обстоятелство
погасяващо задължението за връщане. Тя не е дефинирана легално в разпоредбите
на КСО, поради което според общите принципи на правото следва да се приеме, че
е налице, когато получателя е със съзнанието и субективното отношение, че
сумите му се дължат. Добросъвестността е съществуващото към момента на
получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание,
че няма право на тях. Това отношение може да се дължи на неправилна преценка
както на фактите, така и на правото, което обаче е без значение за наличието на
добросъвестност. В тази връзка предпоставките, даващи основание да бъде
задължено едно лице да върне получените от него осигурителни плащания са
едновременно неправилното им изплащане и недобросъвестност при получаването им.
Това са фактите и обстоятелствата от значение за случая, които
административният орган, съгласно чл. 35
и чл. 36 от АПК трябва изясни, преди да пристъпи към издаването на
индивидуалния административен акт.
В конкретния
казус от доказателствата по делото безспорно се установява, че работник и работодател
не се познават лично. Следователно формално е оформен трудов договор, но както
посочи вписания като работодател представител не е подписвал договора, както и
че във фирмата са работили само 3 лица.
Оспорващата се позовава на наличието на трудово
правоотношение, но както правилно е посочил административният орган, реалното
полагане на труд не е доказано. А обстоятелството, че труд реално
не е полаган по това трудово правоотношение е обстоятелство, което е известно
на оспорващата и което сочи на недобросъвестност у нея при получаването на
паричните обезщетения за временна неработоспособност.
С оглед конкретиката на правния спор, съдът извърши преценка извършена ли е реално престирана работна сила, според определението за „осигурено
лице“ дадено в КСО. С оглед изложеното
съдът намира, че оспореното решение на
Директора на НОИ – Ямбол и потвърденото с него
разпореждане са напълно законосъобразни и обосновани. Подадената жалба е
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
За прецизност съдът намира за необходимо
да отбележи, че намира за неотносимо към конкретния
правен спор решение № 2153-28-11 от
18.03.2020г. на директора на ТП на НОИ, от което се установява, че в издадените разпореждания е
сгрешена фактическа обстановка по тях, поради което е наложило отмяната им и връщането на преписката за ново разглеждане
от Ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи при ТП на НОИ, Ямбол.
При
този изход на делото и чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната страна
следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от
горното, Я А С, четвърти състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.Ж.,***
срещу Решение № 2153-28-27 от 22.05.2020 г.
на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол, с което е
оставена без уважение жалбата й с вх. № 1012-28-101/16.04.2020г. против
Разпореждане № РВ-3-28-00743018 /06.04.2020г. на
ръководителя по контрола на разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ гр.Ямбол, с което на осн.
чл. 114, ал.1 и ал.3 от КСО на оспорващата е разпоредено
да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо
заболяване за периода от 07.04.2016г. до 31.05.2017г. в размер на 2869.85лв, от
които 2163.90-главница и 705.95-лихва
от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване
на обжалваното разпореждане.
ОСЪЖДА Н.Г.Ж.,*** с ЕГН: ********** да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр. ЯМБОЛ сумата от 100 (сто)
лева, съставляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ /п/ не се чете