РЕШЕНИЕ №
13
Самоков 24. 01. 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Самоковския
районен съд, първи състав в публично заседание на трети ноември две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
Председател: Кирил Павлов
при участието на секретаря Екатерина Баракова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 428 по описа за 2021 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по искова молба за развод, подадена от Д.С.М. срещу В.Б.М.. Д.С.М. е поискала
съдът да прекрати чрез развод брака й с ответника В.Б.М., като твърди че същият
сключен на 30. 11. 1997 година в град Самоков е дълбоко и непоправимо
разстроен. Като основания за дълбокото и непоправимо разстройство се твърди от
ищцата че от началото на февруари 2021 година страните са във фактическа
раздяла, като ищцата живее при родителите си, а ответникът живее в Самоков в
семейното жилище на ул. Рила планина № 56. Твърди се в исковата молба че след
фактическата раздяла от февруари 2021 година ответникът я посетил в дома на
родителите й, но си позволил да я удари, което затвърдило решението й да се
разведе.
Ответникът
оспорва иска за развод с отговора на исковата молба, не желае развод, а ако
съдът постанови развод това да бъде по взаимна вина на страните. Желае съдът да
му предостави упражняването на родителските права върху непълнолетния роден от
брака Станимир Володиев М., роден на *** година и ползването на семейното
жилище. Не е съгласен след развода Д.С.М. да носи фамилното си име М.,
придобито при сключването на брака.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено
следното:
Ищцата Д.С.М. и ответника В.Б.М.
сключили граждански брак на 30. 11. 1997 година в град Самоков, за който в
Община Самоков е съставен акт за граждански брак № 0166 от 30. 11. 1997 година.
При сключване на брака ищцата Д.С. Галева приема фамилното име М..
От
брака си Д.С.М. и В.Б.М. имат едно ненавършило пълнолетие дете Станимир
Володиев М. роден на *** година.
Бракът Д.С.М. и В.Б.М. е
дълбоко и непоправимо разстроен поради фактическата раздяла между тях от
февруари 2021 година включително и към момента на приключване на устните
състезание по делото – 03. 11. 2021 година. Фактическата раздяла е настъпила,
но не се установява вина на който и да било от съпрузите за това. В тежест на
ищцата е на доказване, а не установява с необходимото пълно доказване именно
ответникът да я е ударил след фактическата раздяла февруари 2021 година когато
твърди че ответникът дошъл при нея в дома на родителите й и я ударил и се е
затвърдило решението й за развод.
В гражданския процес
правилата на доказателствената тежест установяват в чия сфера настъпват
неблагоприятните последици от недоказване на факт, на който страната основава
своите искания или възражения. Щом ищцата не доказва с необходимото пълно
доказване да е ударена от ответника, не въобще, а именно когато тя твърди,
съдът приема че този факт не е осъществен. Показанията на Станимир М. син на
страните се отнасят за факт, който не се твърди в исковата молба осъществил се
на 9ти октомври 2020 година. Този факт не е въведен в основанията за развод и
дълбоко и непоправимо разстройство и не е допустимо съдът по въпроса за вината
да го поставя в основата на изводите си за вина. Ударът който нанесъл с глава
на сина си Станимир за ответника е от
значение за родителските му качества и по въпроса на кой от родителите да се предостави упражняването на
родителските права. Тъй като не е посочено сред основанията на иска поведението
на ответника на 9 октомври за което разказва св. Станимир М. син на страните не
може да се съобразява по въпроса за вината.
Показанията на свидателите
Галев брат на ищцата и св. Станчов братовчед на ищцата, преценени по реда на
чл. 174 ГПК, както и представеното от ищцата медицинско свидетелство не са
достатъчни за да се приеме за доказано твърдението на ищцата че ответникът я
ударил след фактическата раздяла февруари 2021 година. Видно от показанията на
св. Станчов, по въпроса кой я е ударил свидетеля възпроизвежда извънсъдебни
твърдения на ищцата в момент в който тя вече е решила да се разведе. Тези
твърдения не са доказателство,
включително и когато се възпроизвеждат от свидетел заинтересован в полза на
ищцата като нейн първи братовчед.
Щом не се твърди сред
основанията на иска, само във връзка с упражняването на родителските права и
местоживеенето на детето е от значение
ударът който В.Б.М. нанесъл с глава на непълнолетния си син и разцепил
устната му, установен от самия Станимир М., разпитан като свидетел.
Доказано е поради самата
фактическа раздяла потестативното право на ищцата да иска прекратяване чрез
развод брака между нея и ответника, поради дълбокото му и непоправимо
разстройство поради тази раздяла. При положение че не се установява с
необходимото пълно доказване твърдяното в ИМ поведение на ответника че е ударил
ищцата, съдът приема че никой от съпрузите няма вина за това състояние на
брачната връзка.
Мотивиран от изложените
съображения съдът на основание чл. 49 ал. 1 от СК следва да прекрати чрез
развод сключения на 30.11.1997 г. с акт за граждански брак № 0166 от 30.11.1997
г. в Община Самоков граждански брак между Д.С.М. с ЕГН ********** и В.Б.М. с
ЕГН **********, поради дълбокото му и непоправимо разстройство без вина на
който и да било от съпрузите.
Съдът следва да предостави
на ищцата упражняването на родителските права върху детето от брака Станимир М.
и местоживеене на този непълнолетен при майка му. Непълнолетният син на детето
е на 16 години и е изслушан в съдебно заседание. Той изразява желание да живее
при майка си. Баща му го е бил. Ударил го е на 09. 10. 2020 година с глава в
лицето, от което се разкъсала горната устна на непълнолетния Станимир. Майката Д.М.
е родителят с по-добри родителски качества, потвърдено както от събраните по
делото доказателства, от самия непълнолетен син на страните и от социалния
доклад.
Съдът
следва да определи режим на лични контакти и отношения на ответника всяка втора
и четвърта събота и неделя в месеца плюс един месец в годината който не съвпада
с платения годишен отпуск на майката. Това е подходящ и съответстващ на закона
и съдебната практика режим на лични контакти и отношения между бащата и
непълнолетния му син Станимир съответстващ на възрастта му и отношенията между
баща и син.
Съдът следва да осъди
ответника В.Б.М. да заплаща месечна издръжка по 200 лева месечно на
непълнолетния си син Станимир Володиев М.. По силата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. По аргумент от тази разпоредба и от чл. 142 ал.
2 СК щом нетрудоспособни и без имущество дължат поне ¼ от установената в
страната минимална работна заплата, то трудоспособността и доходи от работа са
отделни основания за присъждане на издръжка в отклонение от минималната. Видно
от показанията на свидетеля Красимир Станков Галев, преценени по реда на чл.
174 ГПК и кредитирани от съда ответникът работи в бензиностанция и налива
гориво от колонка. Съдът намира че 200 лева месечно – по 6, 66 лева на ден е
това което ответникът може и е длъжен да заплаща като издръжка за ненавършилия
пълнолетие негов син Станимир М.. Той е
голямо момче, с разходи за храна и облекло като за възрастен човек, към
които се прибавят и разходите за учебни пособия. Съдът намира че една издръжка
по 200 лева месечно е съобразена с нуждите на този непълнолетен и възможностите
на баща му В.М.. По силата на чл. 142 ал. 1 и ал. 2 от СК размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи, като минималната е ¼ от
установената в страната МРЗ. Щом ответникът е в работоспособна възраст и работи
на бензиностанция където налива гориво една издръжка от 200 лева месечно
съобразно чл. 142 ал. 1 и 2 СК и чл. 143 ал. 2 СК е съобразена с нуждите на
сина му Станимир и възможностите на ответника.
По изложените съображения
съдът следва да осъди ответника В.Б.М. с
ЕГН ********** и адрес ***, да заплаща на своя ненавършил пълнолетие син
Станимир Володиев М. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200 лева
месечно, които да му заплаща до 15то число на месеца лично и със съгласието на майка му Д.С.М. с
ЕГН **********, считано от 03. 11. 2021 година
до настъпване на основания налагащи изменяването или прекратяването на
издръжката.
На основание чл. 242 ал. 1 ГПК съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението в частта му
относно присъдената издръжка.
Жената
в продължение на 25 години е живяла с фамилното име „М.“. Няма основание съдът
да й отнема това фамилно име. Същата е известна в обществото с фамилното си име
„М.“ и няма основание да се уважи възражението
на ответника от отговора на ИМ жената да носи това фамилно име. Не тя е
виновна за разстройството на брака, не тя, а ответника е осъществил домашното
насилие станало причина за поредната фактическа раздяла и за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака. С оглед на изложеното съдът следва да
постанови след развода жената да носи фамилното си име „М.“.
В настоящото производство
няма основание съдът да се произнася за ползване и собственост на придобитият
по време на брака лек автомобил. Той си
остава съпружеска имуществена общност независимо кой го ползва. В предмета на настоящото производство за
развод по исков ред не се включва произнасяне в чия собственост да бъде
поставен придобитият по време на брака автомобил СИО.
Само защото е налице съгласие на ищцата за семейното жилище
в град Самоков, улица Рила Планина № 56, съдът следва да предостави ползването
му на ответника. Поради това с оглед общото съгласие на страните по този въпрос
съдът следва да предостави на В.Б.М. с ЕГН ********** ползването на семейното
жилище в гр. Самоков, ул. „Рила планина” № 56.
Никой от страните не дължи
на другия разноските му по делото. Фактическата раздяла между страните е
единственото което от твърденията в исковата молба е доказано като причина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Окончателната държавна такса
за производството за развод следва да се поеме поравно от страните. Ищцата
дължи на РС Самоков допълнително 20 лева като окончателна държавна такса за
производството за развод.
Ответникът В.Б.М. с ЕГН **********
*** 288 лева държавна такса върху определената издръжка на Станимир Володиев М.,
както и 20 лева окончателна държавна такса за производството за развод.
Мотивиран
от изложените съображения Самоковския районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА
чрез развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство сключения на 30.11.1997
г. с акт № 0166 от 30.11.1997 г. на Община Самоков граждански брак между Д.С.М.
с ЕГН ********** и В.Б.М. с ЕГН **********, без вина на който и да било от
съпрузите.
ПОСТАНОВЯВА
след развода жената да носи фамилното си име „М.“.
Предоставя
на Д.С.М. с ЕГН ********** упражняването на родителските права по отношение на
ненавършилия пълнолетие Станимир Володиев М. с ЕГН **********, местоживеенето
на който се ОПРЕДЕЛЯ при неговата майка Д.С.М. с ЕГН **********, на адреса на
който тя живее.
ОСЪЖДА В.Б.М. с ЕГН ********** и адрес ***, да
заплаща на своя ненавършил пълнолетие син Станимир Володиев М. с ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 200 лева месечно, които да му заплаща до 15то
число на месеца лично и със съгласието
на майка му Д.С.М. с ЕГН **********, считано от 03. 11. 2021 година до настъпване на основания налагащи
изменяването или прекратяването на издръжката.
На основание чл. 242 ал. 1 ГПК ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични контакти и отношения на бащата В.Б.М. с ненавършилия пълнолетие
негов сив Станимир Володиев М. всяка втора и четвърта събота и неделя в месеца за
времето 10 часа в съботния ден до 20 ч.
в неделя, както и 1 месец от годината, който не съвпада с платения отпуск на
майката.
ПРЕДОСТАВЯ
на В.Б.М. с ЕГН ********** ползването на семейното жилище в гр. Самоков, ул.
„Рила планина” № 56.
ОСЪЖДА
В.Б.М. с ЕГН ********** *** 288 лева държавна такса върху определената издръжка
на Станимир Володиев М., както и 40 лева окончателна държавна такса за
производството за развод.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване преписа на страните.
Районен съдия: