М О
Т И В
И към Н О Х Д № 895/19г.
Срещу
подсъдимия Х.В.К. е повдигнато обвинение по чл.343 ал.3 б.а вр.
чл.343 ал.1 б.б вр. чл.342 ал. 1 от НК затова,че на
12.10.2015г. около 00.15ч. движейки
се по първокласен път І-5 км.202+200 след разклона за с. Черганово общ.Казанлък
в посока запад-изток при управление на
моторно превозно средство-лек автомобил марка „ Пежо 206“ с рег. № СТ 1906 ВК е
нарушил правилата за движение по Закона за движението по пътищата а именно;
Чл.5 ал.1 от ЗДП- „Всеки участник в движението по
пътищата с
поведението си не трябва да създава опасност и
пречка за движението,не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди- водача Х.К. е поставил в опасност
живота и здравето на водача на л.а.Ситроен с рег. № СТ 1990 АМ- И.С.И. и
пътниците в него Н.С.П. и В.Р.В. и е причинил имуществени вреди на лек
автомобил марка „ Пежо 206“ с рег. № СТ 1906 ВК и на л.а. Ситроен с рег. № СТ
1990 АМ.
Чл.20 ал.1 от ЗДП- Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато
превозните средства които управляват.
Чл.20 ал.2 от ЗДП -
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия,с релефа на местността
,със състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението,с конкретните условия на видимост,за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай не необходимост да спрат когато възникне
опасност за движението- водачът Х.К. при възникнала опасност за движението не е
намалил и спрял управлявания от него автомобил,
Чл.21 ал.1 от ЗДП- При избиране на скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км.ч. – Превозно средство категория „ В“- 90 км.ч.
като водача Х.К. се е движил със скорост 113 км/ч.,
Чл.123 ал.1 т.2 б.А и Б от ЗДП- Водачът
на пътно превозно средство който е участник в ПТП е длъжен когато при
произшествието са пострадали хора ;
а/. да уведоми компетентната служба на Министерство
на вътрешните работи,
б/. да остане на
мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните
органи на МВР, и
чл.150 от ЗДП- Всяко ППС което участва в движението
по пътищата отворени за обществено ползване трябва да се управлява от
правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява
от кандидат за придобиване на правоспособност
за управление на МПС,
като
с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.С.И.
изразяваща се в счупване на глезеният израстък на дясната голямо пищялна кост,разкъсване
на съединително-тъканната мрежа върху мускулните разгъвачи на стъпалото и затрудняване на движението му,
като дееца е управлявал лекия автомобил без да има необходимата правоспособност
и е избягал от местопроизшествието.
В
съдебното заседание след приключване на съденото следствие, представителя на
РП-Казанлък, поддържа обвинението и пледира съдът да признае подс. К. за виновен като му определи наказание от една
година лишаване от свобода, както и лишаване от право за управление на МПС за срок
от две години.
В
съдебното заседание подс. Х.В.К. не се признава за виновен и отказва да даде
обяснения което е негово законно право.
Защитника
на подс. К. след приключване на съдебното следствие
пледира невиновност и постановяване на оправдателен съдебен акт. Излага
като аргументи,че обвинението не е
доказано.
Съдът
като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства- показания на свидетели, експертни
заключения, писмени и след преценка поотделно и в съвкупност приема за
установено следното ;
Подс. Х.В.К. е осъждан седем пъти , като има
и девет криминалистически
регистрации. Има придобити категории за управление на МПС – В,АМ. Като водач на
МПС има издадени спрямо него 16 наказателни постановления за периода от
2006г.-2015г., както и четири броя фишове.
Спрямо
него са прилагани четири ПАМ, като със заповед № 20043/2010г. от 20.05.2010г.,
връчена на подс. К. на 08.06.2010г. поради отнемане
на всичките контролни точки му е било отнето СУМПС.
В
заповедта подс. е записал,че свидетелството за
управление на МПС го е загубил.
На 12.10.2015г.
св.И. И. управлявал лек автомобил марка „ Ситроен ZX с рег. № СТ
1990 АМ собственост на Д.Ц..
Автомобила
управлявал по ПП І-5 в посока запад-
изток. В автомобила на предната седалка се возил св. В., а на задната седалка
св.П..
Около
00,15ч. след като подминал разклона за с.Черганово общ.Казанлък спукал задна
дясна гума.
Тъй
като нямал резервна гума, св. И. обърнал автомобила срещу движението което на това място се
осъществявало със две ленти във една посока разделени с мантинела.
Южното платно по което се е движил св. И.
е било предназначено за движение в посока запад- изток а северното за
движение от изток на запад.
Св.
И. спрял автомобила плътно вляво срещу движението в южното платно на около 20
метра от разклона за с. Черганово на км.202+200.
Оставил
автомобила със работещ двигател на къси
светлини и със пуснати аварийни светлини.
В
същото време подс. К. управлявал по същия първокласен
път лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № СТ 1906 ВК собственост на св. Я. оставен
му от последната за ремонт.
Автомобила
подс. управлявал със скорост от 112 км/ч..
На
около 129 метра подс. К. забелязал спрелия автомобил, на св. И.
след което реагирал, като експресно задействал спирачната уредба, но
въпреки това след около 5 секунди се ударил във спрелия неправилно автомобил
управляван от св. И.. Удара бил неизбежен.
Удара
настъпил с предната част на лекия автомобил „Пежо 206“ в предната дясна част на лекия автомобил „ Ситроен ZX, и по
характер бил челен-кос.
След
удара лекия автомобил управляван от подс. К. изминал
на около 7 м. източно под 2-4 градуса в ляво от надлъжната си ос на платното за
движение,след което се установил на местоположението фиксирано в протокола за
оглед на местопроизшествие.
Лекия
автомобил управляван от св. И. ротирал на ляво около вертикалната си ос след което изминал 7,5м.под ъгъл 14-18
градуса след което се установил на месторазположението си фиксирано в
протокола за оглед на
местопроизшествие.
След
като автомобилите се установили в покой св. В. слязъл от автомобила управляван
от св. И., след което тръгнал към автомобила управляван от подс.
К..
Върнал
се обратно като помогнал на св. П. да
излезе от автомобила.
След
това извадил от автомобила подс. К. който бил видимо
пиян тъй като миришел на алкохол.
Като
го издърпал от автомобила подс. лягал на земята след
което пак влизал в автомобила,сядал на мястото на водача където се опитвал да
спи.
През
това време св. П. извикал отново на ,
св. В. да отиде при него, тъй като св. П.
не могъл да отвори предната дясна врата
на автомобила на св. И..
Св.
П. успял да отвори вратата и помогнал на св. И. да излезе а през това време св.
В. отново се върнал при автомобила управляван от подс.
К..
Подс. К. отново бил влязъл във автомобила и
спял зад волана, а от устата или от брадата
му текла кръв.
През
това време св. И. и П. звънели на тел.112.
След
като бил изваден отново подс. К. излязъл от автомобила тръгнал да бяга в посока
изток към гр. Мъглиж.
През
това време на место пристигнала линейка, и полицейски служители на които
свидетелите казали,че подс. избягал.
Св.
И., П. и В. били откарани в бърза помощ в гр. Казанлък.
Пред
Бърза помощ в гр. Казанлък, св. В. видял
подс. К..
Полицейския
служител св. К. се свързал по телефона със св. Я.. На место отишла дъщерята на
св. Я. която му казала,че автомобила бил оставен за ремонт на подс. К..
Св.
К. се свързал по телефона и със подс. К. който бил в
бърза помощ.
Във
Бърза помощ подс. К.
пред св. К. отрекъл да е управлявал той автомобила но после признал,че
той го е управлявал. С подс. имало и други хора
едно момче и едно момиче. Момчето казало,че то е управлявало автомобила
но след предупреждение от св.К. за наказателна отговорност се отказал и си тръгнал.
Св.
П. и В. били освободени от бърза помощ след като ги обслужили, а св. И. останал
на лечение в отделението по ортопедия в МБАЛ-Казанлък четири дни.
От
експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза се установява,че св. И.С.И.
е получил счупване на глезенния израстък на дясната голямо пищялна
кост,разкъсване на съединително-тъканната мрежа върху
мускулите разгъвачи на стъпалото,разкъсно-контузна
рана на дясното коляно,разкъсване на вътрешния прав мускул на дясното бедро.
Описаните
травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и е
възможно да се поучат при ПТП от удари с или върху детайли от купето на лек
автомобил при челен удар.Както поотделно така и в съвкупност уврежданията в
областта на десния долен крайник-счупване на глезенния
израстък на дясната голямо пищялна кост на стъпалото
и разкъсването на вътрешния прав мускул на дясното бедро са причинили трайно
затруднение на движението му за повече от 30 дни. Възстановяването на св. Икпетрае около 1,5-2 месеца. Разкъсно
контузната рана е причинила временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
От
експертното заключение на тройната авто-техническата
експертиза която се поддържа от експертите
инж. М., инж. С. и инж. П. в съдебното заседание се установява,че мястото
на удара между дата автомобила е настъпил в южната лента на южното платно за
движение в конфликтна точка на първоначален контакт по дължина на около 16-17
метра западно от ориентира приет в протокола за оглед, и по дължина около
0-0,9м. северно от южната граница на платното за движение.
Подс. К. е управлявал лекия автомобил „ Пежо
206“ по южното платно за движение по пътя гр. Казанлък гр. Стара Загора в
посока от запад на изток. Св. И. е управлявал лекия автомобил „ Ситроен ZX“
по южното платно за движение на същия път в посока изток-запад срещу лекия
автомобил управляван от подс. К. и насрещно на движението за което е предназначено
това платно. Скоростта на лекия автомобил „ Пежо 206“ непосредствено преди
задействането на спирачната уредба е било 112км/ч., а в момента на удара е била
48км/ч.. Лекия автомобил „ Ситроен ZX“ в момента на удара е бил неподвижен. Дължината на
пълния спирачен път/опасната зона/ при движение на лекия автомобил „ Пежо 206“ със скорост 112 км/ч. е била
143,93метра. Нямало данни за технически неизправности които да са във връзка с
настъпилото ПТП. Технически съобразената скорост с атмосферните условия и
конкретните условия на видимост-движение на къси светлини е била 72 км/ч. а с
движение на дълги светлини е била 114км/ч..Скоростта на движение на лек
автомобил Пежо 206“ от 112 км/ч. е била технически несъобразена в конкретната
пътно-климатична обстановка за движение на къси светлини и е била технически
съобразена в конкретната пътно-климатична обстановка при движение на дълги
светлини. Времето за начална реакция на подс. при
управлението на автомобила му, до мястото на удара е 129,03м..Времето за
движение на лекия автомобил Пежо-206 от мястото на началната реакция на подс. до мястото на
удара е 5,02сек..Това време е достатъчно за водача на лекия автомобил Ситроен ZX да спре ако
към момента се движил с ниска скорост. Водача на лекия автомобил Пежо 206 би
имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране ако
в момента в който е реагирал се е движил със скорост по-малка от
103км/ч..Водача на лекия автомобил Пежо-206
се е движил със технически несъобразена скорост или с неразрешена
скорост която от двете е по-малка. Водача на лекия автомобил Ситроен се е
движил във посока обратна на посоката за движение за която е предназначено
южното платно за движение.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на св. И.И.
прочетени в съдебното заседание на основание чл. 281 ал.1 т.5 от НПК със
съгласието на страните,от показанията на св. Н.П. ,
В.В. , Б.Г., С.К.,Т. Й.,
И.И., Д.Ц. /
също прочетени на основание чл.281 ал.1 т.4 от НПК тъй като е починал /и Ж.Я.,
от експертните заключения на двете тройни съдебно-автотехнически
експертизи, от експертното заключение на съдебно-автотехническата
и съдебно-медицинска експертизи и от писмените доказателства по делото-
протокол за оглед на местопроизшествие ведно със фотоалбум,АУАН с бл. №
798596/12.10.15г.,препис извлечение от паметта на Дрегер-Алкотест
7510,АУАН с бл. № 798597/12.1.15г.,талон за медицинско изследване,заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20043/2010/20.05.2010г.,справки за
нарушител/водач,наказателно постановление № 15-1228-002437/17.09.2015г.,
медицински документи на името на
пострадалия И. –епикризи, фишове и др..
Показанията
на свидетелите са логични последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват
като установяват отделни елементи от значение на състава на
престъплението-времето,мястото, начина му на осъществяване и пострадалото от
деянието лице, както и авторството му.
Обстоятелството
,че на част от свидетелите св. В., Г., К. бяха прочетени показанията на
основание чл.281 ал.1 т.2 от НПК не
намалява тяхната достоверност и правдивост. Обяснение за констатираните
забравяния е изминалия дълъг период от време от времето на извършването на деянието
и участието им в съдебното заседание, което неминуемо се отразява на спомените
свързани със възприятията и впечатленията
им.
Гореизложената
фактическа обстановка се подкрепя и от двете заключения на тройните автотехнически
експертизи които спомагат за цялостното изясняване на фактическата обстановка
по делото.
Налице
е несъответствие между двете тройни експертизи в частта им касаеща
скоростта на движение на управлявания от подс.
автомобил, като първата назначена в ДП производство определя скорост от 113км/ч.,
а втората от 112 км/ч.
Съдът
приема експертното заключение на тройната- автотехниеска
експертиза изготвена от експертите –инж.М., инж. С. и инж. П., поради това,че
същата е по пълна и обективна, тъй като
при нея са взети всички събрани по делото доказателства включително и събраните
гласни доказателства от проведените съдебни заседания по НОХД № 726/16г. по описа на РС-Казанлък, поради
което съдът приема,че скоростта с която се е движил подс.
К. е била от 112 км/ч. ,а непосредствено преди удара е била от 48 км.ч..
Пак
от това експертното заключение съдът приема,че автомобила управляван от св. И.
е бил спрял, макар и със работещ двигател.Този извод на експертите се подкрепя
и от гласните доказателствени средства- показанията
на св. И. и В..
Освен
това на базата на всички гласни и писмени доказателствени
средства събрани в хода на досъдебното и съдебното производство експертите описват и механизма на настъпилото ПТП /л.31
от експертизата/.
Имайки
предвид установената по несъмнен и безспорен начин фактическа обстановка съдът
намира,че под Х.В.К. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на чл.343 ал.3б.а, вр. чл.343
ал.1 б.б. вр. чл.342 ал.1
от НК.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФАКАЦИЯ
;
От
обективна страна на 12.10.2015г. по
ПП-І-5 подс. К. е управлявал лек автомобил Пежо 206 с рег. № СТ 1906
ВК като при това управление е нарушил
правилата за движение по пътищата както следва-
Чл.20 ал.2 от ЗДП -
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия,с релефа на местността
,със състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението,с конкретните условия на видимост,за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай не необходимост да спрат когато възникне
опасност за движението- водачът Х.К. при възникнала опасност за движението не е
намалил и спрял управлявания от него автомобил,
Чл.21 ал.1 от ЗДП- При избиране на скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км.ч. – Превозно средство категория „ В“- 90 км.ч.
като водача Х.К. се е движил със скорост 112 км/ч.,
Чл.123 ал.1 т.2 б.А и Б от ЗДП- Водачът
на пътно превозно средство който е участник в ПТП е длъжен когато при
произшествието са пострадали хора ;
а/. да уведоми компетентната служба на Министерство
на вътрешните работи,
б/. да остане на
мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните
органи на МВР, и
чл.150 от ЗДП- Всяко ППС което участва в движението
по пътищата отворени за обществено ползване трябва да се управлява от
правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява
от кандидат за придобиване на правоспособност
за управление на МПС.
Нарушавайки
тези правила за движението по пътищата е настъпило ПТП при което са причинени телесни увреждания на
пострадалия И.И..
От
експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза се установява,че св. И.С.И.
е получил счупване на глезенния израстък на дясната голямо пищялна
кост,разкъсване на съединително-тъканната мрежа върху
мускулите разгъвачи на стъпалото,разкъсно-контузна
рана на дясното коляно,разкъсване на вътрешния прав мускул на дясното бедро .
Както поотделно така и в съвкупност уврежданията в областта на десния
долен крайник-счупване на глезенния израстък
на дясната голямо пищялна кост на стъпалото и
разкъсването на вътрешния прав мускул на дясното бедро са причинили трайно
затруднение на движението му за повече от 30 дни. Възстановяването на св. И.
трае около 1,5-2 месеца, т.е. причинена му е била средна телесна повреда по
смисъла на чл.129 ал.1 вр. ал.2 от НК.
От
установената фактическа обстановка и от експертното заключение на
съдебно-медицинската експертиза се установява,че съществува пряка причинна
връзка между деянието на подс. К. и настъпилите общетвено-опасни последици . Без деяние от страна на подс. К. на
пострадалия И. нямаше да му бъдат причинени телесни увреждания и да му бъде причинена средна телесна
повреда.
Подс. К. е издържал изпит за придобиване на
кат.В на 10.05.06г..
Поради
отнемането на всички контролни точки с заповед за ПАМ № 20043/10г. връчена на подс
К. на 08.06.10г. и влязла в законна сила
свидетелството му за управление на МПС е отнето на основание чл.171 т.4 от ЗДП
тъй като подс. не е изпълнил законовото си задължение
вменено му на основание чл.157 ал.4 от ЗДП да върне свидетелството си за
управление на МПС.
Поради
това към датата на инкриминираното деяние подс. не
е притежавал свидетелство за управление
на МПС за категорията към която е спадалото управляването от него МПС съобразно
разпоредбата на чл.150а от ЗДП / редакция към датата на осъществяването на
деянието/ и не е бил правоспособен водач на МПС..
Това
квалифициращо обстоятелството е съзнавано от подс . К.
/…Наясно съм,че съм без свидетелство за управление за което са ме наказали-
протокол от с.з. на 24.02.20г.-лична защита/.
Поради
това съдът счита,че квалифициращото
обстоятелство – управление на МПС без подс. К. да е
имал необходимата правоспособност е установено по несъмнен и безспорен начин.
Влязлото
в законна сила наказателно постановление № 15-1228-002437 от 17.09.2015г. с
което на подс.
К. е наложено административно наказание глоба за нарушение на разпоредбата на
чл.150 от ЗДП според съдът не представлява нарушение на принципа „ не бис ин идем“.
Деянието
за което подс. К.
е предаден на съд съставлява престъпление по чл.343 ал.3 от НК . Това е
така защото са осъществени два от квалифициращите признаци от значение за този
състав на нарушението, единия от които е управлява на МПС без съответната
правоспособност и наказанието за
деянието извършено от подс. ще бъде наложено въз
основа на този законов текст , а не въз основа на чл.343 ал.1 от НК .
Поради
това независимо от това,че административнонаказателното
производство е приключило, предвид на това ,че деянието съставлява престъпление
в тази му част не може да бъде прекратено.
Влязлото
в сила наказателно постановление подлежи на възобновяване по реда на чл.70 б.д
от ЗАНН по предвидения съответен ред, независимо от това,че към момента на влизане
в сила на наказателното постановление
този законов текст не бил в сила
,чрез приложението на чл. 3 ал.2 от ЗАНН.
От
показанията на св. И., П. и В. се установява,че след като е бил изваден от
автомобила от последния свидетел, подс. К. е
избягал източна посока към гр. Мъглиж.
Показанията
на тези свидетели се подкрепят и от показанията на св. Й., И., Г. и К..
Поради
това съдът приема за безспорно установен и друг квалифициращ признак от
значение за състава на престъплението- подс. е
избягал от местопроизшествието.
Този
квалифициращ признак от значение за състава на престъплението също е бил
съзнаван от подс. предвид обстоятелството,че се
опитал да осигури друго лице което да
твърди,че то е управлявало автомобила.
Това
обстоятелство се установява от показанията на св. К. дадени по същото дело но пред друг състав на
съда на 14.07.16г. и прочетени на основание чл.281 ал.1 т.2 от НПК – „ ….Когато
говорихме в бърза помощ с подс. първоначално отрече
да е карал той, после каза-аз карах.
Имаше и други хора на място с него ,
едно момче и едно момиче.Първоначално другото момче заяви,че той е карал колата
но след като им казах,че ще бъде подведен под наказателна отговорност те отказаха
и тръгнаха“.
Предвид
на тези квалифициращи обстоятелства и причинената средна телесна повреда на
пострадалия св. И., деянието на подс. Х.В.К. следва
да се квалифицира по чл.343 ал.3 б. а, предл.2-ро вр. ал.1 б.б вр. чл.342 ал.1 от НК.
От
установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подс. К. следва извода,че е действал по
непредпазливост/ небрежност/.
От субективна страна подс. К. е
действал виновно,като във вина следва да му се вмени престъпна небрежност по
смисъла на чл.11 ал.3 от НК, тъй като макар и да не е предвиждал настъпването
на обществено-опасните последици е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
С обвинителния акт на под. К. са вменени и нарушения на
разпоредбите на Закона за движение по пътищата;
Чл.5 ал.1 от ЗДП- „Всеки участник в движението
по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасност и
пречка за движението,не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди- водача Х.К. е поставил в опасност живота
и здравето на водача на л.а.Ситроен с рег. № СТ 1990 АМ- И.С.И. и пътниците в
него Н.С.П. и В.Р.В. и е причинил имуществени вреди на лек автомобил марка „
Пежо 206“ с рег. № СТ 1906 ВК и на л.а. Ситроен с рег. № СТ 1990 АМ, и
Чл.20 ал.1 от ЗДП- Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато
превозните средства които управляват.
Разпоредбата
на чл.5 ал.1 от ЗДП е обща тъй като въвежда обща забрана
за всеки участник в движението по пътищата
и същата според константната практика на ВКС ще намери приложение само
ако няма нарушена специална законова
разпоредба.
В
случая тази законова разпоредба няма
причинна връзка с извършеното от подс. деяние
и настъпилите обществено-опасни последици, поради което подс.
К. следва да бъде признат за невиновен
по този текст от ЗДП и оправдан.
Разпоредбата
на чл.21 ал.1 от ЗДП също е обща и също
ще следва да намери приложение ако няма
специална законова разпоредба.
В
случая причината за настъпването на ПТП не се дължи на липсата на непрекъснат
контрол от страна на подс. К., а причината за
настъпилото произшествие е управлението на лекия автомобил със скорост над предвидената за категория В от 90
км/ч., поради което и по този законов текст следва да бъде признат за невиновен
и оправдан.
Подс. К. следва да бъде оправдан и за
скоростта над 112 км/ч. по изложените по-горе мотиви при обсъждането на
експертното заключение на тройната автотехническа
експертиза.
Имайки
предвид изложените дотук мотиви и на основание цитираните законови разпоредби съдът счита,че подс.
Х.В.К. следва да бъде признат за виновен и наказан.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО ;
Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид обремененото му съдебно
минало и лошите му характеристични данни.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът прие обстоятелството,че съвина за настъпилото ПТП има и пострадалия св. И., който е
бил спрял управлявания от него автомобил срещу движението с което подс. е бил поставен в необичайна ситуация, тъй като не е
очаквал при две активни ленти за движение в една посока разделени от другите
две активни ленти за движение в
срещуположната посока с мантинела
,ще
срещна автомобил ориентиран с предната си част срещу движението .
Предвид
на това обстоятелства наказанието му
следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства което
съдът намира за изключително поради което
прилага и чл.55 от НК и със оглед постигане целите на чл.36 от НК- три
месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Наказанието
е съобразено и със забраната да се влошава положението на обжалващия /reformation
in pejus/ тъй като присъдата по НОХД № 726/16г.
по описа на РС-Казанлък е отменена по жалба на подс. К..В
този смисъл Р-156/09г. І н.о. ВКС и др..
По
присъдата по НОХД № 726/16г. по описа на РС- Казанлък не е имало подаден
протест от прокурора.
Налице
са основанията на чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК
съдът лишава подс. Х.К. от право да управлява МПС за
срок от три месеца.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Х.В.К. следва да
заплати и направените по делото разноски в размер от 4 663,72лв. от които
1056,28лв. по сметка на ОДМВР Стара Загора и 3607,44лв. по сметка на
РС-Казанлък – възнаграждения за експертите.
Водим
от горните мотиви съдът постанови
присъдата .
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;