Решение по дело №534/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 555
Дата: 20 април 2022 г.
Съдия: Кремена Сайкова Данаилова Колева
Дело: 20227050700534
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……………

 

гр. Варна  ..................2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Варна, ІІ касационен състав, в публично заседание на седми април две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Кремена Данаилова

 ЧЛЕНОВЕ:  Даниела Станева 

                         Димитър Михов

 

при секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна – Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №534/2022 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от ЕТ „Ж.-Ж.Ж.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Николаевка, общ. Суворово, обл. Варна, представлявано от Ж.Я.Ж., чрез процесуален представител адв. Й.А.-ВАК против Решение № 78/14.12.2021 г., постановено по НАХД № 20213120200240/2021 г. по описа на Районен съд - Девня, с което е потвърдено НП № 23-0001120/07.07.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на ЕТ „Ж.-Ж.Ж.“ за нарушаване разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 200  /двеста лева/ лв.

Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди допуснато нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН поради неправилно посочване на датата на извършване на нарушението. Сочи, че в графиците образец на Приложение № 1 от Наредба № Н-3/07.04.2009 г. на МТ няма посочено място, на което да се полага подпис. Изтъква, че в обстоятелствената част на НП, а и на АУАН, никъде не е описано за кой работен ден и за кой превоз е следвало да бъде изготвен и съответно подписан графика за работа. Сочи, че ако работния ден е бил на 12.08.2020 г., то съставянето и подписването на графика би следвало да се случи на същата или предходна дата, защото няма как да е съставен график за работа в ден, следващ деня на превоза. Намира, че при издаване на НП е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните правила, като в обстоятелствената част не е посочена никаква фактическа обстановка, при която е извършено нарушение. Липсва описание на конкретно установените факти и обстоятелства, не е посочено конкретно в какво се изразява от фактическа страна изпълнителното деяние, с което е осъществен съставът на вмененото административно нарушение и липсват обстоятелствата, при които е извършено. Не става ясно за кой ежедневен график се отнася вмененото нарушение и кога е следвало същия да бъде подписан. Твърди наличието на предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. На изложените основания е отправено искане за отмяна на оспореното решение и НП. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна чрез проц. представител в отговор на касационната жалба вх. №665/09.02.2022г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Претендира възнаграждение за процесуално представителство.   

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, счита решението на РС – Девня за правилно и законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.

 След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел от фактическа страна, че през м. април 2021 г. била завършена документална проверка на ЕТ „Ж.-Ж.Ж.“, притежаващ Лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари № 10332, валиден до 14. 12. 2025 г. Свид. З.Д.Ю.– служител при РД „АА“ – Варна установил, че на 12. 08. 2020 г. в с. Николаевка, обл. Варна, въззивникът изготвил ежедневен график за работа на Я. Ж. – водач на моторно превозно средство с ДК№ ***, кат. М 2, относно превоз на пътници по автобусна линия с дължина на маршрута под 50 км - Варна – Суворово през Николаевка и Суворово – Николаевка, който не бил подписан от ръководителя на предприятието или упълномощено от него лице. Съставен бил АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. Административнонаказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

Въззивната инстанция приема, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Фактическата обстановка е еднакво отразена в АУАН и НП. Съдът приема, че в случая е осъществен състава на визираното нарушение от обективна и субективна страна.

Решението е правилно и законосъобразно.

С чл. 9 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. на МТ е въведено задължение на превозвачите и ръководителят на лицето, извършващо превоз за собствена сметка да изготвят ежедневен график за работа за водачите, осъществяващи превози на пътници по автобусни линии с моторни превозни средства, които не попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози. По отношение на тези графици е постановено с какво съдържание да бъдат, като е предвидено и задължение за подписване на графика от ръководителя на предприятието или упълномощено от него лице.

 В случая както в АУАН, така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може касаторът да узнае в какво е обвинен. На първо място следва да се посочи, че в АУАН и НП ясно е посочено извършеното от превозвача нарушение. Както в АУАН, така и в НП са изложени конкретни фактически данни, относно статута на наказания търговец – превозвач, посочени са данни за издадения му лиценз и срока на действие на същия. Налице е и достатъчна информация за времето на извършване на нарушението и мястото на извършването му. В случая наказващият орган е индивидуализирал и конкретното неправомерно поведение–извършване на обществен специализиран превоз на пътници, с автобус с водач Я. Ж.Ж. с маршрут от гр. Варна до гр. Суворово /през с. Николаевка/ и обратно, съгласно маршрутно разписание възложено с договор №4-21/09.07.2018 г., като графика не е подписан от ръководителят на дружеството или от упълномощено от него лице. Следователно в АУАН и в НП са посочени достатъчно данни, които дават яснота и пълнота относно съставомерните признаци на административното нарушение за което е ангажирана отговорността на касатора. Съставът на извършеното нарушение се изразява в неосъществяване на определено действие — неподписване на документ от конкретно лице, в този смисъл обстоятелства при които е извършено се явяват именно такива по занятие на лицето, освен ако насрещната страна докаже причина, която води до отпадане на отговорност - от категорията на обективната невъзможност или друга. Не са налице данни за последното, нарушителят не е ангажирал доказателства и не е навел твърдения в тази насока нито в производството пред АНО, нито в съдебното производство. В този смисъл, правилно въззивният съд е посочил в мотивите, че НП съдържа описание на твърдяното в степен, позволяваща на търговеца да разбере в какво е обвинен, както и да организира адекватно защитата си, което е видно от подадените въззивна и касационна жалби. В тази връзка неоснователни се явяват касационните възражения относно липсата на посочена фактическа обстановка в НП.

Неснователно е и касационното възражение относно датата на извършване на нарушението. В АУАН и НП е посочена конкретна дата за осъществяването на състава, а именно 12.08.2020 г., която е датата на последното извършено вписване в графика. Предвид обстоятелството, че проверката е документална, релевантен за определяне на момента на извършване на нарушението е фактическото полагане на подписа под изготвения график. Видно е, че графикът за работа е изготвен в табличен вид, което предполага подписването му след извършване на последното вписване, което не влиза в противоречие с ежедневното му попълване. Приложените като доказателства в административната преписка пътни листи от 10.08.2020 г., 11.08.2020 г. и 12.08.2020 г. също подкрепят тезата на ответника, че датата на извършване на нарушението е коректно посочена. Ирелевантно в случая е дали в образеца на Приложение №1 от Наредба № Н-3/07.04.2009 г. на МТ има посочено място или не за полагането на подпис. Задължението за подписване на графика е безусловно дадено и не е свързано с наличието на специално място за полагането на подпис.

Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че в случая липсва субективния елемент, тъй като превозвачът имал съставен график, който не бил подписан. Съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, отговорността, която едноличните търговци носят по този закон е безвиновна обективна отговорност и в случая не следва да се изследва въпроса за вината. Изцяло в правомощията на наказаното лице е да организира начина на работа в предприятието по начин, съответстващ на нормативните изисквания за дейността. След като не го е сторил е осъществил вмененото му нарушение.

Съдът намира, че липсата на аргументи в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е "маловажен", да не издава НП, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административнонаказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на НП. В издаденото НП последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

Касационната инстанция в настоящия си състав намира и за неоснователно оплакването на касатора за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на въззивното решение с оглед неуважаване искането му, описаното в НП деяние да се квалифицира като маловажен случай поради липса на обществена опасност на деянието и настъпили вредни последици. Във връзка с това възражение следва да се има предвид Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г на ВКС, според което е налице основание за отмяна на издадено наказателно постановление, само когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил. Настоящият случай не е такъв. При доказано осъществен състав на изпълнителното деяние, на авторството му и при липса на спор досежно фактите подобни обстоятелства имат значение единствено при определяне размера на санкцията и следва да се разглеждат като смекчаващи отговорността обстоятелства. В разглеждания случай имуществената санкция е определена в абсолютен размер, който не подлежи на изменение. Твърденията за липса на вредни последици от извършеното нарушение са ирелевантни за изхода на разглеждания правен спор доколкото приложимата санкционна норма – чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП, не посочва настъпването на вредоносен резултат като съставомерен белег на административното нарушение. Вмененото на касатора нарушение се отнася към категорията на т. нар. формални нарушения (на просто извършване) и за да се считат същите за довършени, законът не изисква от тях да са настъпили вредни последици.

По изложените съображения не са налице отменителни основания и оспореното решение следва да бъде оставено в сила. 

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 и 4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК искането на ответника за присъждане на възнаграждение за участие в делото е основателно и следва да се уважи в размер на 80, 00 лева, определено на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Процесуално представителство е извършено, чрез представяне на отговор по касационната жалба. 

Предвид изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на възнаграждение за адвокат е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №78/14.12.2021 г., постановено по НАХД № 20213120200240/2021 г. по описа на Районен съд - Девня. 

ОСЪЖДА ЕТ „Ж.-Ж.Ж.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Николаевка, общ. Суворово, обл. Варна, представлявано от Ж.Я.Ж. да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.

 Решението е окончателно. 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

                                     

                                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                 2.