№ 8005
гр. София, 29.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело №
20211110152486 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.140 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от ЛЮДМ. ИВ. С. срещу А.Е. Сепатунов обективно
съединени положителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, с които се
претендира признаване спрямо ищцата, че ответникът дължи сума в общ размер от 35
340.00 лева, представляваща общата стойност на главниците по издадени на
10.02.2011г. 57 броя записи на заповед, всеки един от тях на стойност от по 620.00
лева, с падеж на плащане: в периода от 10.06.2016г. до 10.02.2021г., посочен във всеки
един от тях поотделно, ведно със законна лихва от 26.3.2021г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 22.04.2021 г. по гр. д. № 17251/2021 г. по описа
на СРС, 34 състав. Претендира разноски в размер на 3793,60 лева разноски по делото –
държавна такса в размер на 1413,60 лева и 2380 лева възнаграждение за адвокат.
Релевират се съображения, че на 10.02.2021г. ответникът се е задължил
безусловно и неотменимо да изплати на поемателя ЛЮДМ. ИВ. С. обща сума в размер
на 74 400 лева, разделена на по 620 лева всеки месец в продължение на 120 месеца. За
задължението на ответника да плаща по 620 лева всеки месец на ищцата, ответникът
издал 120 броя записи на заповед на стойност от по 620 лева и с падежи на 10-то число
на всеки календарен месец до 10.02.2021 г. През 2014 г. ответникът отказал да плаща
задълженията си по издадените записи на заповед. Ищцата подала иск по чл. 422 ГПК
за установяване на задължението на ответника за част от записите на заповед, които
били с изтекъл падеж. Било образувано гр. д. № 80501/2015 г. по описа на СРС, 33
състав и бил издаден изпълнителен лист, въз основа, на който било образувано
изпълнително дело № 967/2015 г. по описа на ЧСИ Ренета Милчева. Ищцата изчакала
датата на падежа на последния запис на заповед – 10.02.2021 г., след което на
26.03.2021 г. подала заявление по чл. 417 ГПК за издаване на Заповед за изпълнение за
останалите 57 броя записи на заповед, предмет на настоящото дело. С оглед
изложените съображения намира предявените искове за основателни и доказани.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна А.Е. Сапатунов. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. По отношение на вноските от 10.06.2016 г. до 09.08.2018 г. се
иска съдът да признае претендираните суми за плащания с периодичен характер, в
1
който случай вземанията ще се погасят с изтичането на 3-годишната давност, а в
условията на евентуалност по отношение на вноските 10.06.2016 г., 10.07.2016 г. и
10.08.2016 г. се иска от съда да приеме, че претендираните суми не представляват
периодични плащания, в който случай ще бъде приложима общата 5-годишна давност.
Релевира, че претендираните за плащане записи на заповеди представляват анюитетни
вноски по отпуснат от ищцата на ответника кредит в размер на 49 500 лева с 10 %
годишна лихва. В тази връзка релевира, че претендираните записи на заповед
представлявали 57 месечни вноски от № 64 с падеж 10.06.2016 г. до № 120
включително с падеж 10.02.2021 г. Наведени са следните възражения: във всяка от
останалите вноски имало главница и лихва, като описва подробно размерите им;
оспорва твърдението на ищцата, че представените в съда записи на заповед са редовни
от външна страна и притежават изискуемите реквизити; това по същество ги правело
разписки; отсъствието на задължителни реквизити в строго формалния документ
„запис на заповед“ превръщало представените от ищцата документи в разписки, като в
този случай оспорва и основанието (causa) за възникване на вземането. Иска от съда да
бъде спряно гражданското дело и служебно да се сезира Прокуратура на Република
България на основание чл. 229, ал.1, т. 5 ГПК.
Възражението на ответника за неподсъдност на делото е неоснователно.
Предявени са 57 обективно съединени искове всеки с размер от по 620 лева – за всяко
отделно вземане по всяка една запис на заповед, като всеки един от исковете е с цена
под 25 000 лева и по общото по общото правило на чл. 103 вр. чл. 104, т. 4 от ГПК,
делото е родово подсъдно на СРС.
Искането на ответника за спиране на делото на основание чл. 229, ал.1, т. 5
ГПК се явява неоснователно. Съдът намира, че не са налице факти и обстоятелства,
които да се явяват преюдициални по отношение на фактите, предмет на настоящото
исково гражданско производство. Отделно не е налице наказателно производство,
което да е обуславящо по отношение на настоящото производство.
С оглед горното и на основание чл.140 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за неподсъдност на
делото като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на делото на
основание чл. 229, ал.1, т. 5 ГПК като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ДОКЛАДВА обективно съединени положителни искове с правна
квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 535, вр. чл. 537 ТЗ, предявени от ЛЮДМ. ИВ.
С. срещу А.Е. Сепатунов, с който се претендира признаване спрямо ищеца, че
ответникът дължи сумата сума в общ размер от 35 340.00 лева, представляваща общата
стойност на главниците по издадени на 10.02.2011г. 57 броя записи на заповед, всеки
един от тях на стойност от по 620.00 лева, с падеж на плащане: в периода от
10.06.2016г. до 10.02.2021г., посочен във всеки един от тях поотделно, ведно със
законна лихва от 26.3.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
2
от 22.04.2021 г. по гр. д. № 17251/2021 г. по описа на СРС, 34 състав.
УКАЗВА на ищеца, че негова е доказателствената тежест за установяване на
вземането, основано на процесните записи на заповед като ищецът следва да докаже
наличието на валидни ценни книги – записи на заповед, отговарящи на императивните
изисквания на чл. 535, вр. с чл. 536 ТЗ, размера и падежа на вземанията.
По отношение на възражението за погасяване на вземанията по давност,
УКАЗВА на ищеца да установи спиране /прекъсване на давността относно вземанията.
С оглед релевираното от страна на ответника възражение за съществуващо
каузално правоотношение, УКАЗВА на ответника да установи фактите, съставляващи
съдържание на релативното му възражение, като същите подлежат на доказване от
него, според правилото на чл.154, ал.1 ГПК. Това включва установяване на соченото от
него основание за предоставената сума по записите на заповед – сключен договор за
кредит и изпълнение на задълженията по него.
ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНO И НЕНУЖДАЕЩO се от
доказване в отношенията между страните обстоятелството, че ответникът е издал в
полза на ищцата 57 броя записи на заповед, всеки един от тях на стойност от по 620.00
лева с падеж на плащане: в периода от 10.06.2016г. до 10.02.2021г., посочен във всеки
един от тях поотделно.
ПРИЛАГА към настоящото дело гр. д. № 17251/2021 г. по описа на СРС, 34
състав.
ДОПУСКА приложените към ИМ писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника в 1-седмичен срок от съобщението, с препис за
ответника да посочи кога е сключен договорът за кредит, какви са периодите на
начислените лихви, индивидуализирани с начален и краен времеви момент /дата,
месец, година/; какви са съществените права и задължения на всяка от страните по
договора; какво е съдържанието на договора; да представи препис от договора, след
изпълнение на което съдът ще се произнесе по искането за допускане на ССчЕ.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в посочения срок, съдът ще остави без
уважение направеното искане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на обяснения
по реда на чл. 176 ГПК, доколкото същото не е направено съобразно изискванията на
ГПК и не са формулирани конкретни въпроси, съобразно посочената разпоредба.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. Указва на страните, че за приключване на делото
със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за
целта представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до с.з. да вземат становище
съгласно указанията дадени с доклада.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 12.05.2022г., 09:45 часа, за
която дата да се призоват страните, с препис от настоящото определение като на
ищцата се изпрати препис от ОИМ.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4