РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Благоевград, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20211210200739 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В. Б. СЛ. с ЕГН **********, с адрес гр. ...
ул. „О....“ №... против Наказателно постановление №.....издадено от началник група
при ОДМВР - Б... сектор „П....“, с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.1,
т.3 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за 3 месеца за нарушение на чл.103 ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила. Навеждат се нарушения в процедурата по съставяне на АУАН
и издаване на НП, както и че същите не съдържали предвидените в ЗАНН реквизити.
Поддържа се недоказаност на санкционираното нарушение, като се твърди, че
жалбоподателят не е управлявал процесното МПС на описаната в НП дата.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се
представлява от адв. П.. Допълват, че собственикът на МПС бил подведен от
служителите на РУ С.... при попълване на декларацията по чл.188 ЗДвП. Защитата
акцентира върху начина на извършената проверка, като сочи, че служителите на АПИ
са разполагали с възможността да спрат процесното МПС, след като лицето, което го е
управлявало е потеглило без тяхното разрешение. Навежда се субективна
несъставомерност на нарушението, като се твърди, че жалбоподателят в обясненията
си посочил, че автомобилът е потеглил, след като пътуващите в него лица счели за
приключена извършваната от служителите на АПИ проверка.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. Депозира
писмено становище, с което се прави искане за оставяне без уважение на въззивната
1
жалба и се релевира възражение за прекомерност на разноските за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
Свидетелите Т.С. и С.Р. са служители на сектор „Контрол и правоприлагане“
при А... „П....“, като на..... на главен път I-1 Е79 при км. 380.733 двамата изпълнявали
служебните си задължения свързани с контрол на заплащането на такса по чл.10 ЗП.
Около 13.45ч. С. и Р. получили сигнал от автомобил с мобилна камера на АПИ,
че по главен път I-1 Е79 с посока гр. К... към гр. Б...пътува л.а“С...“ с рег. № ..., който
нямал електронна винетка.
Свидетелят С. подал на водача на автомобила сигнал на спиране, при който
същият спрял МПС на посоченото място - в района на км. 380.733 на главен път I-1
Е79. Служителите на АПИ установили, че автомобилът се управлява от млад мъж, като
в него пътували още 3 момчета. Р. и С. поискали документите за самоличност на
водача и документите на автомобила, но същите не били предоставени от водача.
Проверяващите разпоредили на водача на автомобила да остане на място, за да
извършат проверка в служба „В....“ на АПИ за заплатена винетна такса на автомобила.
Единият от проверяващите останал до автомобила, а другият се отдалечил и
докато провеждал разговор със служител на „В...“ при АПИ, водачът привел
автомобила в движение и потеглил в посока гр.Б...
С. изготвил докладна записка до началника на сектор „К....“- Б...при АПИ, в
която подробно описал извършените от него и свидетеля Р. действия и осуетяването от
водача на л.а С...“ с рег. № ....извършване на проверка от контролните органи на АПИ.
С писмо рег. №....началникът на сектор „Контрол и правоприлагане“- Б.п...ри
АПИ сигнализирал директора на О....ДМВР –Б. за възпрепятстването извършване на
проверка от длъжностни лица на АПИ на основание чл.167а, ал.2 т.1 ЗДвП.
Съгласно справка от информационните фондове на МВР л. а. С.....“ с рег. № ....
е собственост на КР. СТР. СЛ..
На ... свидетелката С. попълнила декларация по чл.188 ЗДвп, в която
удостоверила с подписа си, че на 24.01.2020г. притежаваният от нея л.а.„С....“ с рег. №
.....е управляван от В... Г...С..
На същата дата жалбоподателят в собственоръчно попълнена от него
декларация по чл.188 ЗДвП декларирал, че на 24.01.2020г. в 13.45ч. е управлявал л.а.
С....“ с рег. № ...
В бланката на попълнените от свидетелката С. и жалбоподателя декларации
изрично е разяснена на наказателната отговорност по чл.313, ал.1 НК за невярно
деклариране на удостоверените от двамата обстоятелства.
Въз основа на съдържащите се в попълнените от С. и жалбоподателя
декларации по чл.188 ЗДвП данни, докладната записка на св. С., обясненията на С. и Р.
и писмото на началника на сектор „К.....“, свидетелят М.З. приел, че жалбоподателят е
извършил нарушение на чл.103 ЗДвП.
При така направените констатации на 04.05.2020г. в присъствието на
свидетелите при извършване на нарушението С. и Р. и в отсъствието на жалбоподателя,
З. съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № ...
Актът бил предявен на нарушителя на 10.06.2020г, който го подписал, без да
обективира възражения. Такива не са постъпили и в предвидения с чл. 44, ал.1 ЗАНН
срок.
Въз основа на АУАН № ....е издадено атакуваното наказателно постановление,
2
което е връчено на жалбоподателя на 20.04.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на
жалбоподателя, показанията на разпитаните от съда свидетели К.С., Т.С., С.Р., М.З. и
от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства: АУАН ...№.Писмо от сектор "Пътна полиция" Рег. №..; Писмо от РУ –
С.... УРИ 1......г.; Писмо от сектор "П...." с рег. №.Призовка от РУП С.....декларация за
предоставяне на информация, във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП; Писмо от
РУ – С...Писмо от сектор "П..." с УРИ ...г.; Докладна записка с рег... №. Писмо от АПИ
с Рег. №...... г.; Докладна записка от АПИ от Т. Г. СТ. от 24.01.2020 г.; Снимков
материал; Справка за собственици на превозносредство; Справка за нарушител водач;
Заповед рег. №8121з-515/14.05.2018 г.
Въззивната инстанция подложи на критичен анализ обясненията на
жалбоподателя като съобрази двойствената им природа на доказателствено средство и
средство за защита. На внимателна преценка са подложени и показанията на
свидетелката С., като е отчетена близката й родствена връзка с жалбоподателя, а оттам
и заинтересоваността й от изхода на делото.
След като съпостави обясненията на жалбоподателя и показанията на С. с
доказателствената съвкупност по делото и като съобрази наличието на противоречия и
логически несъответствия в посочените гласни доказателствени средства, съдът
намира, че обясненията на жалбоподателя и показанията на С. следва да бъдат
частично кредитирани.
Като достоверни съдът приема обясненията на жалбоподателя и показанията на
С., че описаният в НП автомобил е собственост на С. и обичайното му местоположение
предоставя възможност за достъп до управлението му на много лица. В тези им части
обясненията на наказаното лице и неговата майка са последователни и
непротиворечиви и не се опровергават ангажираните по делото доказателства.
Съдът не се довери на обясненията на С. и показанията на неговата майка, че
двамата не могат да посочат лицето, управлявало автомобила на С. на описаните в НП
време и място. Логическото несъответствие в тази част на гласните доказателствени
средства, че нито един от двамата не може да посочи лицето управлявало автомобила
на 24.01.2020г., независимо че жалбоподателят сочи, че му е известно управлението на
автомобила на посочената дата и извършената от служителите на АПИ проверка,
предпоставя извод за приемане на тази част обясненията на жалбоподателя и
показанията на С. като част от защитната позиция на първия.
Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя и показанията на
свидетелката С., че отразените в попълнените от двамата декларации по чл.188 ЗДвП
данни са вписани от тях, поради заявеното им от служител на РУ- С..... че ако С. не
посочи на кого е предоставила автомобила, на нея ще й бъде съставен АУАН и за друго
нарушение на ЗДвП, за което е предвидено по-тежко наказание.
На първо място така изложените твърдения от страна на жалбоподателя и С., не
бяха подкрепени от каквито и да било доказателства от страна на жалбоподателя.
Същевременно, в случай че жалбоподателят и неговата майка са удостоверили
неверни данни в изискуема се по силата на закон /ЗДвП/ декларация /независимо от
мотивите им/, то същите следва да носят наказателна отговорност за лъжливо
деклариране, криминализирано с разпоредбата на чл.313, ал.1 НК, като е недопустимо
да черпят благоприятни последици от неправомерното си поведение /още повече, че
както беше посочено твърденията, че удостоверените от двамата обстоятелства в
декларациите по чл. 188 ЗДвП не са верни останаха недоказани/.
3
Тук е мястото да се посочи, че показанията на С. не се характеризират с висока
доказателствена стойност предвид изявлението й, че не знае дали на 24.01.2020г. синът
й е управлявал л. а С....“ с рег. № .....
Ето защо в случая приоритет следва да се отдаде на декларираното от нея в
декларацията по чл.188 ЗДвП, предвид времевата отдалеченост на дадените в хода на
съдебното следствие показания.
В основата на фактическите си изводи, съдът постави показанията на свидетеля
С. и Р. като съобрази тяхната последователност, хронологична издържаност и
непротиворечивост. Показанията на тези свидетели кореспондират на приетите по
делото писмени, като високата им доказателствена стойност се основава на това, че
двамата пресъздават непосредствените си възприятия за относими към предмета на
делото обстоятелства.
Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства съдът
кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.
В кредитираните части на показанията на свидетелите, съставените АУАН и
декларации по чл.188 ЗДвП, докладната записка на св. С. и писмото на началника на
сектор „К.“- Б..... съдържат данни за основните елементи от състава на нарушението на
чл.103 ЗДвП - място, време и обстоятелства около извършването му.
Авторството на нарушението в лицето на жалбоподателя съдът установи от
попълнените от него и от свидетелката С. декларации по реда на чл.188 ЗДвП.
От съставения АУАН и показанията на свидетелите С. и Р. се установяват
датата и мястото на инкриминираното нарушение, обстоятелството, че жалбоподателят
е управлявал описания в НП автомобил, както и това че същият не изпълнил даденото
му разпореждане да остане на място и така е осуетил извършването на проверка от
служителите на АПИ.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 20.04.2021г., а жалбата е от
27.04.2021г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи .
Съгласно т.1.2 на Заповед № .......на министъра на вътрешните работи,
полицейските органи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР имат право съставят
АУАН за нарушения на ЗДвП, а съгласно т. 2.11 наказателни постановления могат да
бъдат издавани от началника на група в СПП при ОДМВР- на обслужваната територия.
В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално и териториално
компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно
наказание.
На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и
съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3
ЗАНН. Спазена е и законова предвидената процедура за съставянето и връчването, като
в съставения АУАН актосъставителят е отразил фактическите обстоятелства на
4
твърдяното нарушение и обстоятелствата по извършването му.
Издаденото НП също отговаря на законовите разпоредби, регламентиращи
изискуемите реквизити, които следва да съдържа, като е налице и съответствие между
словесното описание на нарушението, правната му квалификация и приложената
санкционна норма
С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
По същество преценката на административнонаказващия орган, че
жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 103 ЗДвП, за което следва да бъде
наложено предвиденото с чл. 175, ал.1, т.3 наказание е правилна.
Разпоредбата на чл.103 ЗДвП задължава водача на пътно превозно средство
при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания, като налагането на предвидената с
чл.175, ал.1, т.3 санкция е обусловено и от осуетяване извършването на проверка от
органите за контрол.
Несъмнено свидетелите С. и Р. са органи за контрол по смисъл на чл.175, ал. ,
т.3, доколкото на основани чл. 167а, ал. 1 от ЗДвП Агенция "П...." осъществява
контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
чрез електронната система за събиране на пътни такси, като при изпълнение на
функциите си по този закон длъжностните лица имат право да спират движещи се
моторни превозни средства, да проверяват документите за самоличност на водача,
както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство.
От доказателствата по делото въззивната инстанция приема за доказано, че на
инкриминираното в НП място и време жалбоподателят е управлявал л.а.С....“ с рег.
№...., като не е изпълнил указанията на служителите на АПИ да изчака същите да
направят необходимите справки и чрез напускането на мястото на спиране осуетил
извършването на проверка от страна на контролните органи на АПИ.
По този начин с деянието си жалбоподателят е осъществил от обективна страна
състава на визираното в чл.103 ЗДвП административното нарушение, за което на
основание чл.175, ал.1, т.3 ЗДвП е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
От субективна страна, нарушението е извършено от жалбоподателя при форма
на вина пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието
и на последиците му – възприел е указанията на контролните органи, съзнавал е
тяхното съдържание, но въпреки това не ги е изпълнил и е осуетил извършването на
проверката.
Санкционната разпоредба на чл. 175, ал.1, т.3 ЗДвП предвижда кумулативно
налагане на две наказания – "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лева за водач, който откаже да предаде документите си на
органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от
органите за контрол.
Наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалния
закон в действащата към датата на нарушението негова редакция, като е наложил на
жалбоподателя за извършеното от него нарушение кумулативно предвидените
административни наказания – "лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
5
месеца и "глоба" в размер на 100 лева. Определените от наказващия орган размер на
двете наказания около средния такъв, предвиден от законодателя, съдебният състав
намира за напълно справедлив с оглед данните за множеството нарушения на
правилата за движение от страна на жалбоподателя и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението. Посоченото несъмнено завишава степента на обществена
опасност на дееца и конкретното нарушение и налага засилване на
административнонаказателната репресия и превенцията спрямо поведението на
жалбоподателя, което е съобразено от наказващия административен орган.
Така наложените наказания, според районния съд ще осигурят постигането на
предвидените с чл.12 ЗАНН цели.
Независимо от липсата на доводи в тази насока, настоящият съдебен състав
счита, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима, доколкото
процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на
обществена в сравнение с други нарушения от същия вид.
Изложените съображения обуславят извод, че не са налице основания за
изменение или отмяна на атакуваното наказателно постановление. Ето защо
депозираната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а
атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди като законосъобразно и
обосновано.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.1, предл.1 Районен съд-
Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №......издадено от началник
група при ОДМВР - Б......сектор „П....., с което на В. Б. СЛ. с ЕГН **********, с адрес
гр. С....ул. „О.....на основание чл.175, ал.1, т.3 ЗДвП е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 100лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 3
месеца за нарушение на чл.103 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Б......, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6