Р
Е Ш Е Н И Е
№302
гр. Велико Търново, 21.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести състав, в открито заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от председателя адм.
дело №524 по описа на Административния съд за 2021 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба на ЗП К.С.К.от с. Пчелище, ул. „Седемнадесета“ №14
против Решение №1012-04-108#9/28.07.2021 г. на
директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу
Задължителни предписания №ЗД-1-04-00939443/18.06.2021 г. на старши инспектор по
осигуряването при ТП на НОИ – Велико Търново.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на
процесуалните разпоредби и на материалния закон. Счита, че бланкетно са цитирани
правни норми, но по същество липсват фактически и правни основания за издаване
на акта. Поддържа, че задължителните предписания са немотивирани и не съдържат
изискуемите реквизити – нарушение на чл.
59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. Счита, че не внасят конкретика и не става ясно
какво поведение следва да предприеме осигурителят. Оспорва фактите, отразени в Констативен протокол от
18.06.2021 г., включително ги определя като манипулативни. Иска се отмяна на оспореното
решение. Моли за присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание оспорването се поддържа от процесуалния представител
адв. Н. по изложените вече съображение. Допълва се, че в хода на съдебното
производство са събрани доказателства, че двете служителки са работили и са
изпълнявали съвестно и отговорно възложените им трудови задължения.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Велико Търново, чрез процесуалния
си представител юк В., заема становище за неоснователност и недоказаност на жалбата
и моли за нейното отхвърляне. Подчертава, че нито в предписанията, нито в
решението е обсъждана недействителност на трудовите договори, респективно не е
вменено на осигурителя да заличи уведомлението за сключването им. Сочи, че
административният орган е установил липсата на осигурителни правоотношения и в
изпълнение на материалната си компетентност по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е
указал заличаване на декларираните данни за осигуряване, за да се приведат
последните в съответствие с действителното фактическо положение. Претендира за
присъждане на разноски, за което представя списък. В депозирана по делото
писмена защита развива подробни съображения в подкрепа на поддържаната теза. Позовава
се на съдебна практика по дела на ВАС.
Съдът намира, че жалбата е допустима. Жалбоподателят е легитимиран да
оспори решението на ответника, издадено по реда и при условията на чл. 117 от КСО, тъй като е негов адресат и го засяга неблагоприятно. Следва да се посочи,
че именно това решение може да е предмет на спора пред съда по аргумент от
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО. Оспорването
е направено в 14-дневния решителен и преклузивен срок. Жалбата е адресирана до
компетентния да се произнесе съд.
Съдът, след като прецени приложените към административната преписка и
представените в съдебното заседание доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и становищата на страните, приема за установено следното:
Обжалваното решение е издадено по реда и при условията на чл. 117, ал. 1,
т. 3 от КСО, тъй като настоящият жалбоподател е обжалвал пред ответника Задължителни
предписания №ЗД-1-04-00939443/18.06.2021 г. на старши инспектор по
осигуряването при ТП на НОИ – Велико Търново.
Въпросните предписания са съставени след извършена проверка по контрол
на разходите на ДОО на земеделски стопанин К.К., възложена със Заповед
№ЗР-5-04-00911564/20.04.2021г. на ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново, във
връзка с отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност на Й.К.К.и
на Д. М.Й.. За резултатите от проверката е изготвен Констативен протокол
№КП-5-04-00-939364/18.06.2021г. В хода на производството е установено, че и
двете работнички са назначени по трудови договори при земеделския производител на
длъжност „животновъд“ (отглеждане на едър
рогат добитък с млечно направление) в кравеферма в с. Пчелище, с пълно работно време и минимална работна заплата. В кратък период
след сключване на трудовите договори (7 дни за К.а и 18 – за
Й.) жените са представили продължителни болнични листове, като било
установено, че и двете са бременни. За да преценят дали лицата действително са
полагали труд или договорите са сключени с цел получаване на обезщетение,
проверяващите са събрали от осигурителя писмени обяснения и доказателства
относно изпълняваната от К.а и Й.длъжност във фермата. Констатирано е, че Й.К.
е дъщеря на земеделския производител и е искала да помага в семейния бизнес. К.а
също представя писмени обяснение, според които е студентка, но поради затваряне
на университетите е била принудена да започне работа. Съгласно обясненията на Й.,
последната няма предишен опит като животновъд. Информация относно посещения при
лекари и проведени медицински прегледи и изследвания е събрана от РЗОК – Велико
Търново. Подробно са анализирани платежните ведомости и други счетоводни
документи, длъжностните характеристики, данните за предходни трудови правоотношения
на работничките, както и трудовата заетост в стопанството въобще. При справка в
сайта на РИОСВ – Велико Търново е установено, че дейностите в кравефермата са
механизирани. От проверяващите са осъществени две посещения на място – на
04.06.2021 г. и на 17.06.2021 г., при които е установен само работникът П.П..
Субсумирайки релевантните факти, инспекторът по осигуряването, издал
предписанията, е приел, че липсват доказателства Й.К. и Д. Й.да са упражнявали
трудова дейност при ЗП К.К.. И двете лица са назначени на длъжност „животновъд“
след потвърдена бременност, за изпълнението на която според длъжностната
характеристика се изискват физически здрави лица за извършване на тежък
физически труд, което според органа е несъвместимо с факта на бременността, а
от друга страна дейността на стопанството е механизирана и не се обосновава
необходимостта от назначаването на двете жени.
Направен е извод, че към началната дата на настъпване на осигурените
рискове изобщо не е възникнало основание за осигуряване на лицата и съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 1, вр. с §
1, т. 3 от ДР на КСО същите не са осигурени във фонд „Общо заболяване и
майчинство“, поради което К.а и Й.нямат право на съответните парични
обезщетения за временна неработоспособност. Поради тази причина и предвид
недължимо подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на основание чл. 108,
ал. 1, т. 3 от КСО на осигурителя ЗП К.К. е предписано да заличи информацията с
декларация обр. №1 за Й.К. за периода 12.01.2021 г. – 31.05.2021 г. и за Д. Й.за
периода 02.11.2018 г. – 31.05.2021 г.
Инициираното от К. обжалване по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО е завършило
с процесното Решение №1012-04-108#9/28.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ –
Велико Търново, с което жалбата срещу предписанията е отхвърлена. Верифицирано
е, че осигурителят следва да коригира подадените осигурителни данни за двете
лица, тъй като през процесните периоди К.а и Й.не са извършвали трудова дейност
по чл. 10, вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.
Решението е връчено на жалбоподателя чрез изпращане по пощата на 09.08.2021
г. видно от приложеното на стр. 8 от делото известие за доставяне. Жалбата до
административния съд е подадена чрез ТП на НОИ – В. Търново на 17.08.2021 г.,
което се установява от дадения ѝ входящ номер в
администрацията.
Какви са изводите на съда?
На първо място следва да се отбележи, че решението на ответника, чиято
законосъобразност с аргумент от разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО е предмет
на делото, е валиден административен акт, издаден от компетентен по материя,
степен и територия административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.
1, т. 3 от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни
предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3. Съответно според
разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение
се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок
от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя
разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането. Видно от нормата е, че при реализирането на
административното обжалване на задължителните предписания като процесното
ответник е именно съответният ръководител на ТП на НОИ, който следва да се
произнесе писмено с мотивирано решение, в което да изложи доводите си по
същество, както е процедирано в случая.
Решението на ответника съдържа всички съществени елементи на формата на
индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени
са фактическите и правни основания, мотивирали постановяването му,
съответствието между които е въпрос по същество.
Няма данни за допусната процесуална незаконосъобразност, доколкото не се
установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният
орган е изложил в пълнота и пространно фактите за конкретния случай. Не се
установява в хода на производството по съставяне и оспорване на предписанията,
вкл. при събирането и обсъждането на доказателствата и формирането на
фактическите и правните изводи, да са нарушени принципите на административния
процес при упражняване на процесуалните права на съответните органи. Няма данни
да са извършени действия, надвишаващи законовите им правомощия. Няма основание
да се приеме, че някое от предприетите действия, извършени за изясняване на
всички правнорелевантни факти, не съответства на реда и средствата, предвидени
в КСО и АПК. На задълженото лице е била осигурена достатъчна възможност да представи
изисканите му документи и сведения, същото е било редовно уведомявано както за
откриването на производството, така и за всички последващи действия на
органите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за воденото производство.
Изискани са доказателства за попълване на преписката, на база на които е
извършена проверка на релевантните обстоятелства. Извършените въз основа на
тези доказателства фактически констатации и направените правни изводи са
предмет на преценка при проверката за материалната законосъобразност на
оспорения акт. Предвид това съдът намира, че ответната администрация е
действала в съответствие с вменените й задължения, формулирани като основни
принципи в административното производство. Противно на заявените възражения от
събраните по делото доказателства не се установява да са допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на състоялото се производство. Не се оправдават и оплакванията
на жалбоподателя, че решението е немотивирано.
Предвид горното съдът приема, че Решение №1012-04-108#9/28.07.2021 г. на
директора на ТП на НОИ – Велико Търново е валиден акт, издаден в надлежна
форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.
При проявлението на описаните по-горе обстоятелства съдът счита, че законосъобразно
с решенето на ответника е отхвърлена жалбата на ЗП К.К. срещу Задължителни
предписания №ЗД-1-04-00939443/18.06.2021 г. на старши инспектор по
осигуряването при ТП на НОИ – Велико Търново, в частта им, с които на осигурителя
е вменено да подаде заличаващи данни по отношение на Й.К..
По делото не е спорно, че през процесния период жалбоподателят е изпълнявал
селскостопанска дейност – отглеждане на едър рогат добитък. От доказателствата
по делото по отношение на Й.К. се установява, че през процесния период от
12.01.2021 г. до 31.05.2021 г. последната е сключила Трудов договор
№14/11.01.2021 г. с баща си ЗП К.К.. Бащата твърди, че това е сторено, за да
помага в семейния бизнес, а в своите обяснения дъщерята сочи, че се е наложило
да работи поради затваряне на университетите. В длъжностната характеристика са
изброени дейности, предполагащи тежък физически труд. В Писмени обяснения от
18.08.2021 г. К.а сочи, че се е занимавала с дейности, изискващи интелектуална съобразителност.
Според бланки „Задания за изпълнение“, подписани от К.К., дъщеря му е
проверявала средства за дезинфекция, отделяла е тези с изтекъл срок на годност,
купувала е нови и е извършвала дезинфекция. В състава на
административната преписка липсват убедителни доказателства каква по същество е
била фактически извършваната от К.а работа във фермата – пряко свързана с
животните или по-скоро свързана с хигиената, или друга, съпътстваща основната
икономическа дейност. Такава яснота не внасят и доказателствата, събрани в хода
на съдебното производство. Според свидетелските показания на Й.К., които са
доста общи и неинформативни, тя е „попълвала дневниците за животните, след
което се е занимавала с животните и е оглеждала кой какво е свършил, ако не е
свършено, е помагала“. Свидетелката си приписва контролни функции, но не си
спомня часовите диапазони, в които се хранят животните, за да бъде прието за
достоверно, че е осъществявала подобен контрол. Свидетелят Ц.– дългогодишен
работник във фермата, който живее там, казва, че Й.се е занимавала с писане на
документи, но с Д. двете са вършели една и съща работа /същевременно за Д. е
доказано, че се е занимала с отглеждането на телетата/. Свидетелят Ганчев – собственик
на съседното стопанство, е виждал Й.да работи във фермата през 2018 г. – 2019
г., а процесният период касае 2021 г. На първо място, недоказани остават
характера и същността на трудовата дейност, за която е сключено трудовото
правоотношение, като събраните данни са твърде противоречиви. Няма убедителни
данни и за полаган труд въобще.
Договорът е сключен на 11.01.2021 г. Първият болничен е от 21.01.2021 г.,
при което е налице времеви диапазон от едва 7 работни дни. Отчетните форми /каквито
са представени единствено за тази работничка/ за извършената работа по дни,
обхващат периода от 18.01.2021 г. до 22.01.2021 г., като прави впечатление, че
за времето от 11.01.2021 г., когато е подписан трудовият договор, до 18.01.2021
г. липсва информация за трудова дейност, а същевременно се твърди, че такава е
извършвана на 21 и 22.01, когато К.а вече е била отпуск по болничен, при
домашен амбулаторен режим. Нещо повече, през процесния период К.а е била студентка в УАСГ – гр. София, редовно
обучение. Тя твърди, че в този период университетът е „затворил“, в дадените от
нея показания като свидетел споменава, че не са учили редовно, но от Уведомление
от 07.06.2021 г. от декан на УАСГ – София е видно, че от 20.05.2021 г. лекциите
се водят дистанционно, а упражненията – присъствено. Видно от писмото и от студентската
книжка таксата за обучението на К.а е платена на 23.02.2021 г., семестърът е
записан и заверен. През зимната сесия на 2020 г./2021 г. К.а е представила три
проекта, които са били оценени, и се е явила на четири изпита. Като свидетел
твърди, че е ходила на един изпит, но в студентската книжка се визуализира само
месецът на полагане на изпита, поради което не може да се направи точна
преценка. Генерално няма данни в процесния период образователните занимания на К.а
да са били преустановени по някакъв начин. Включително, в седемте работни дни
от сключване на договора до излизане в първия болничен е продължавал зимният
семестър и е започвала изпитната сесия. Респективно, от една страна се твърди,
че лицето е работило във ферма в с. Пчелище, а от друга, че е било в гр. София.
Същевременно съдът приема, че около месец преди сключване на трудовия
договор медицински е било потвърдено, че К.а е бременна. Видно от Амбулаторен
лист №5269/07.12.2020 г. К.а е посетила общопрактикуващ лекар, който е извършил
общ медицински преглед и е констатирал вторична аменорея /липса на менструално
кървене/ при снета анамнеза за наличие на редовен менструален цикъл. Издадено е
направление за специалист акушер-гинеколог. Съгласно Справка на РЗОК за
извършени прегледи, при преглед, проведен от акушер-гинеколог на 08.12.2020 г.,
е потвърдена бременност. До края на м. януари 2021 г. са проведени още три
консултации по майчино здравеопазване. В Амбулаторен лист №297/21.01.2021 г. е
посочена основна диагноза увреждане на нервни коренчета и плексуси, неуточнено,
но като придружаваща диагноза е посочено: потвърдена бременност и е издаден
Болничен лист за домашен – амбулаторен режим на лечение от 21.01.2021 г. до
03.02.2021 г. Веднага след приключване на този отпуск е съставен следващ Болничен
лист за отсъствие от 04.02.2021 г. до 05.03.2021 г. с диагноза „заплашващ аборт“,
каквото е основанието и на следващите болнични листи. В тази връзка, житейски
неиздържана е претенцията, че към момента на сключване на трудовия договор
родителят – осигурител не е бил наясно за бременността на дъщеря си, която
в свидетелските си показания уклончиво
заявява, че не си спомня кога К.К. е узнал, че е бременна.
Реално от сключването на трудовия договор до излизането в първия болничен
е имало 7 работни дни за полагане на труд в кравефермата на родителя, през
които бременността е била вече потвърдена и едновременно с това К.а е била редовна студентка в гр. София.
Карта №198/21.01.2021 г. за предварителен медицински преглед при постъпване на
работа датира от 21.01.2021 г. – денят на болничния, а не от датата на трудовия
договор, и не е попълнена коректно и изчерпателно с информация за проведен
преглед, снета анамнеза, не е посочена нужда от прегледи при специалисти,
въпреки установената бременност и спецификите на фермерската работа. В цялата
бланка фигурира единствено вписване, че лицето е клинично здраво, което
генерално противоречи на болничния лист от същата дата за увреждане на нервни
коренчета и плексуси и потвърдена бременност, за което е предписан 14-дневен домашен
– амбулаторен режим на лечение.
Действително бременността не е пречка за полагане на трудова дейност и
настъпване на осигурителното отношение, но в случая комплексната преценка на
всички относими и значими обстоятелства формират мнение в подкрепа на тезата на ответната
администрация и съдът приема за недоказан факта, че Й.К. е полагала труд, дори
и в краткия седемдневен период до излизането ѝ в
отпуск по болничен. Жалбоподателят, от една страна, следва да опровергае
констатираните от административния орган обстоятелства, които сочат на липсата
на извършвана от К.а трудова дейност за осигурителя ЗП К.К., като от друга
страна следва да установи факти и обстоятелства, които да сочат на благоприятните
за него факти, че лицето е полагало труд за този работодател за процесния период.
Разпределението на доказателствената тежест е указано още с разпореждането за
насрочване на делото. За да установи тези обстоятелства, жалбоподателят
ангажира писмени и гласни доказателствени средства, но въпреки това не съумя да
установи предпоставките на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Писмените доказателства
не водят до промяна във вече установената фактическа обстановка и дори нямат
пряко отношение към решаващите факти, а при оценката на свидетелските показания
съдът съобразява заинтересоваността в полза на жалбоподателя, както и роднинската
и служебна зависимост на свидетелите. Нещо повече, дори горното обстоятелство
да бъде пренебрегнато, показанията са твърде общи и лишени от убедителност.
Примерно свидетелката К.а впряга усилия да представи детайлно поведението на
служителката от НОИ, пред която е давала обяснения, за разлика от нетолкова
подробното описание на трудовите си ангажименти. Реално при състоялото се
съдебно дирене не се установява различна фактическа обстановка от тази, приета
в хода на административното производство. За съда
остава убеждението, че действително липсва надлежно възникнало осигурително
правоотношение, тъй като не е доказано фактическото извършване на трудова
дейност от К.а по отношение на ЗП К.К.. Като достигат до същия извод
контролният и решаващият органи правилно прилагат материалния закон.
От легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО,
тълкувана заедно с разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 10 от същия кодекс,
се налага извод, че осигурено лице е всяко такова, упражняващо с цел получаване
на доход трудова дейност /в най-широк смисъл. Самото качество “осигурено лице”
се придобива в момента на реалното започване упражняването на дейността. Сключването
на трудовия договор не е спорно. Наличието на това правоотношение обаче не води
автоматично до възникване и на осигурително правоотношение, тъй като само по
себе си не е достатъчно за целите на осигуряването. Казано по друг начин то е
условие за възникване на осигурителното правоотношение на лицата, упражняващи
дейност по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, но не и единственият елемент от
фактическия състав на чл. 10, ал. 1 от КСО. Едно от условията, на които трябва
да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса. На доказване
подлежи същественото обстоятелство, че в конкретния случай лицето е престирало
работна сила по трудово правоотношение.
Упражняването на трудова дейност е фактическо обстоятелство, което
следва да бъде установено. Полагането на труд, като юридически факт от обективната
действителност, следва да бъде безспорно установено и то при пълно и главно
доказване, като по аргумент от разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК тежестта
за това е вменена на жалбоподателя по делото. В настоящия случай, въпреки
процесуалната активност на жалбоподателя, доказателства за изпълнение на
конкретни функции от страна на К.а няма. След като е установено, че работничката
не е упражнявал трудова дейност в полза на жалбоподателя, то по силата на
приложимите законови разпоредби законосъобразно се явява предписанието за
заличаване на осигурителните данни за това лице, респективно законосъобразно е
и оспореното решение.
Въз основа на извършената проверка и събраните доказателства е направен фактически
и правно обоснован извод за липса на полагана трудова дейност от Й.К., който извод
не се опровергава нито от доводите и възраженията на жалбоподателя, нито от
събраните в хода на съдебното дирене доказателства. В тази връзка несподелими
са възраженията в жалбата, че обстоятелството осъществявана ли е трудова
дейност, не е подложено на аналитично и правно аргументирано изследване и не е
установено съобразно материалноправните и процесуалноправните разпоредби на
закона. Предвид показанията на свидетеля Ц.и на проверяващата служителка
двукратното посещение е извършено именно във фермата , а не по седалище в с.
Пчелище, тоест противно на твърденията в жалбата изводите, отразени в
констативния протокол са направени на база на писмени документи и на проверка
на място. Вън от всякакво съмнение е обстоятелството, че административният
орган има право да тълкува и прилага закона в рамките на дадените му
правомощия, вкл. и да дава собствена преценка за установените в хода на
административното производство факти. С оглед на събраните по делото
доказателства, установените в административното производство факти са безспорно
доказани, при което правните изводи на органите на НОИ са правилни и не
противоречат на законовите разпоредби.
Дотук изложеното налага извод за законосъобразност на оспореното решение
и неоснователност на жалбата по отношение на предписаното заличаване от
жалбоподателя на данни за Й.К..
По различен начин стои въпроса по отношение на материалната законосъобразност
на решенето на ответника, в частта му досежно отхвърлената жалба на ЗП К.К.
срещу Задължителни предписания №ЗД-1-04-00939443/18.06.2021 г. на старши
инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Велико Търново, в частта им, с които
на осигурителя е вменено да подаде заличаващи данни по отношение на Д. Й..
При проверката на жалбоподателя, обективирана с Констативен протокол от
18.06.2021 г., е установено, че между него и Д. Й.е сключен Трудов договор
№11/02.11.2018 г., по силата на който работничката приема да изпълнява
длъжността животновъд на пълно работно време в кравеферма в с. Пчелище срещу
основно месечно възнаграждение от 540 лева. Тези обстоятелсва не са спорни. Проверяващите
са констатирали, че Д. Й.е отработила 18 дни, след което е настъпила временна
неработоспособност и считано от 28.11.2018 г. е била в отпуск по болест.
Кратката продължителност на упражняваната трудова дейност се е сторила
съмнителна за органите по осигуряването, които са се заели да изследват въпроса
дали лицето реално е работило. За тази цел са поискани писмени обяснения от Й.и
от осигурителя, предприети са две посещения във фермата, направена е справка в
РЗОК – Велико Търново. Въз основа на така събраните доказателства се установява,
че земеделският стопанин е имал нужда от персонал за целите на дейността си,
поради което е наел Й., която го е потърсила за работа. Самата тя признава, че няма
предходен опит в тази сфера, но всъщност съдът не намира основание такъв да се
изисква. Проверяващите са установили, че по отношение на Й.е потвърдена
бременност преди сключване на трудовия договор – на 05.10.2018 г. Същевременно
съдът установява, че към момента на подписване на договора Й.е била здрава и не
е имало пречки да започне работа, за което е представила медицинско
удостоверение от 26.10.2018 г. Тоест, към момента на подписване на договора –
02.11.2018г., не са били налице пречки от здравословно естество. Това се
установява от приложената по делото медицинска документация. Й.е била под
постоянно лекарско наблюдение, видно от представената справка от РЗОК. Възможността
бременни жени да работят е законовопризната и дори подлежи на специална
закрила. Всъщност изводите на ответната администрация се крепят единствено на
краткия период, в който е осъществявана трудова дейност, без реално да е
анализиран въпросът осъществявана ли е такава.
За основните трудови задължения на работничката е подписана длъжностна
характеристика, според която работниците изпълняват елементарни и рутинни
задачи при отглеждането на животни. При изброяването на конкретните задачи е
посочено, че хранят, поят, чистят животните и поддържат помещенията им чисти. В
пълен синхрон с това, в писмените си обяснения самата Д. Й.сочи задълженията си
като хранене и поене на телетата, както и почистване на ваните за мляко. В
изискани му писмени обяснения, работодателят конкретно изброява дейностите,
извършвани от Й.като животновъд – полагане на грижи за новородените телета, дезинфекция
на механизираните съоръжения за съхранение на мляко и на ваните и дезинфекция
на помещенията. По негови думи, към момента на назначаването й във фермата
необходимостта от увеличаване на работната ръка е била наложителна, а други
кандидати не е имало. В представени от ответника документи от друго административно
производство /касаещо Разпореждане №РВ-3-04-00955158/30.06.2021 г., с което на Й.е
разпоредено да възстанови недобросъвестно получени парични обезщетения,
отменено с влязло в сила решение/ работничката подробно и детайлно разяснява
особеностите на хранене на животните и демонстрира, че е запозната с
възложената ѝ
работа. След завръщане от отпуск за отглеждане на
дете, Д. е продължила работата си в стопанството на жалбоподателя, като на
13.05.2021 г. е увеличено трудовото ѝ възнаграждение,
за което е подписано Допълнително споразумение към трудовия договор. При посещението
на проверяващите органи на работното ѝ място друг работник – П.П., потвърждава, че тя работи там, но в момента
отсъства. При разпита му като свидетел пред съда също дава показания, че Й.е
работила и работи понастоящем във фермата, като се е занимавала с малките
телета. Свидетелят Ганчев свидетелства аналогично. Самата Й.дава ясна, конкретна
и логически обоснована информация пред съда, която съвпада и с останалите
доказателства по делото. Очевидно познава работата в нюанси, наясно е с
организацията, разположението и вида на сградите и съоръженията в стопанството.
Съдът кредитира показанията на свидетелите относно естеството на извършваната
от Й.трудова дейност, мястото на извършването й и времето, през което е
извършвана. Свидетелските показания са непротиворечиви помежду си, като Ц.е
имал непосредствени впечатления от работата на жалбоподателката, а Г.споделя
обективни наблюдения на очевидец, който няма никакво отношение и йерархическа
зависимост с работодателя К., доколкото е независим земеделски производител,
чийто обект е в непосредствена близост. Освен това, свидетелите излагат
идентични твърдения като тези, дадени в писмените обяснения пред
административния орган.
Доказателствата по делото еднозначно сочат, че Д. Й.е полагала труд и е
изпълнявала своите трудови задължения в периода от 02.11.2018 г. до 31.05.2021 г.
Конкретните и непротиворечиви данни, които се извличат от всеобщия анализ на
всички писмени и гласни доказателства, убеждават съда за точните задачи,
изпълнявани от работничката. Не се открива законово основание каква следва да е
продължителността от време, в която лицето да полага труд преди да го сполети
социален риск, за който е обезпечено, поради което несподелима е тезата на
ответната администрация, че поради кратката продължителност на упражняваната
трудова дейност за лицето не е възникнало основание за осигуряване. Всъщност
тук прозира и едно генерално противоречие – административният орган принципно
приема, че Д. Й.е упражнявала трудова дейност, но не я зачита поради
краткотрайността ѝ. Трайно застъпваното от административния орган разбиране, че настъпването
на временна неработоспособност поради общо заболяване, бременността и
майчинство, в кратък времеви период след сключване на трудов договор, непременно
е свързано с липсата на упражнена трудова дейност, съдът намира за неправилно и
противоречащо на житейската логика и морал. Нещо повече подобен подход би могъл
да се окачестви и като дискриминационен. В настоящия случай съдът приема, че Й.е
полагала труд при своя работодател във фермата му в с. Пчелище, доказателства
за което се намират в трудовото досие на работничката и в счетоводната отчетност
на работодателя. Работата на животновъд има физически характер и не предполага
оставянето на някаква конкретна документална следа, но в случая съвкупната
преценка на доказателствата по делото в достатъчна степен мотивира извода, че
такава е осъществявана, поради което по отношение на Й.е възникнало основание
за осигуряване за периода от назначаването й на 02.11.2018 г. насетне.
Както се каза вече легална дефиниция за понятието "осигурено
лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено
лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква
от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл.
4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й. Правопораждащ юридически факт за възникване на трудово
правоотношение е сключването на трудов договор между работодателя и служителя
съобразно чл. 61 от КТ, който е и основание за осигуряването по чл. 4, ал. 1,
т. 1 от КСО. От доказателствата по делото е установено фактическото упражняване
на трудова дейност от Д. Й.от момента на сключване на трудовия договор.
Респективно налице са кумулативните предпоставки за възникване на осигуряване
по отношение на Д. Й., поради което жалбата в тази част е основателна.
По изложените съображения съдът приема, че Решение №1012-04-108#9/28.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърдените с него
Задължителни предписания №ЗД-1-04-00939443/18.06.2021 г., издадени старши
инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Велико Търново, като постановени при
неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на
закона, следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.
При този изход на спора следва на страните да се присъдят разноски съобразно
уважената и отхвърлената част на жалбата. Така на ответника следва да се
присъдят разноски з юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, а на
жалбоподателя – 240 лева, в това число за държавна такса, за призоваване на
свидетел и за адвокатски хонорар.
Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на ЗП К.С.К.от с. Пчелище, ул. „Седемнадесета“ №14
Решение №1012-04-108#9/28.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново,
с което е отхвърлена жалбата му срещу Задължителни предписания
№ЗД-1-04-00939443/18.06.2021 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на
НОИ – Велико Търново, в частта относно данните за Д. М.Й..
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата ѝ част.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на ЗП К.С.К.от с.
Пчелище, ул. „Седемнадесета“ №14 разноски по делото от 240 лв.
ОСЪЖДА ЗП К.С.К.от с. Пчелище, ул. „Седемнадесета“ №14 да заплати на Националния
осигурителен институт разноски по делото от 100 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: