Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 432 25.11.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Зорница Делчева
и
с участието на прокурора Константин
Тачев
като
разгледа докладваното от съдия Галина Динкова административно дело № 373 по
описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано
е по жалба от Б.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против принудителна
административна мярка /ПАМ/ по чл.171 т.5 буква „б“ от ЗДвП - „преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач”, разпоредена на 10.06.2021г. от служител на Община
Казанлък – И.Й.Д.– гл.специалист „Контрол кратковременно паркиране“, спрямо лек
автомобил марка Пежо, модел 308, с рег.№ ***. Оспорването е съединено с иск
срещу Община Казанлък за присъждане на сумата 50.00лв-обезщетение за
имуществени вреди от незаконосъобразния административен акт, представляващи
заплатена такса по репатриране на автомобила. В жалбата се твърди, че на
10.06.2021г. е било разпоредено репатриране на управлявания от жалбоподателката
лек автомобил с рег.№ ***. Без да получи никакво обяснение защо се извършва
принудителното преместване на автомобила й,
Б.Д. е следвало да заплати сума от 50.00лв., за което е получила
единствено касов бон с отразено на него основание за заплащането – „чл.44а,
ал.4 от Наредба № 26“, от която подзаконова разпоредба обаче не ставало ясно за
какво точно нарушение е наложена санкцията. Счита, че ответникът не е имал
законово право да репатрира автомобила, тъй като в случая не била нарушила
никакви правила, касаещи паркирането на автомобили в населени места. Твърди, че
наложената ПАМ е незаконосъобразна и в резултат на налагането й е претърпяла
вредите, обезщетение за които претендира в настоящото производство.
Ответникът
по жалбата - Главен специалист „Контрол кратковременно паркиране“ в Община
Казанлък – И.Й.Д., редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт С., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Ответникът
по иска за вреди - Община Казанлък, в писмен отговор и чрез процесуалния си
представител по делото оспорва предявения иск за имуществени вреди като
недопустим, а по същество - неоснователен и недоказан. Твърди, че не са налице
кумулативните предпоставки, предвидени в хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
ангажиране отговорността на Община Казанлък.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение, че
предявеният иск е основателен и доказан, поради което предлага да бъде уважен.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено
следното от фактическа страна:
На
10.06.2021г по разпореждане на главен специалист „Контрол кратковременно паркиране“
в Община Казанлък – И.Й.Д., оправомощен със Заповед №1262/18.08.20г на Кмета на
община Казанлък /л.16 по делото/ е осъществено преместване на неправилно
паркирано пътно превозно средство – лек автомобил марка „Пежо“, модел 308 с
рег.№ ***, съсобственост на Б.П.Д. /при режим на СИО/, с водач Б.Д. –
жалбоподател по делото. От фактическа страна така наложената ПАМ е обоснована с
паркиране на МПС на 10.06.2021г в 14:21ч на кръстовището на ул.“Войнишка“ и ул.“Опълченска“,
ул.“Генерал Столетов“ и ул.“Ст.Караджа“, в нарушение на правилата за движение и
създава опасност за другите участници в движението – хипотези на чл.171 т.5
буква „б“ от ЗДвП, съгласно квалификацията, дадена от ответния административен
орган, видно от съдържанието на съставения Протокол № 820/1 от 10.06.2021г.
/л.20 по делото/. По делото е представен и приложен снимков материал, с
отразена дата „10.06.2021“, но без отбелязан час, онагледяващ местоположението
на паркирания автомобила /л.17-19 по делото/.
От
представения Доклад от 25.06.2021г., изготвен от И.Й.Д./л.32/, се установява,
че в момента, в който паркираният лек автомобил с рег.№ *** е бил качен на
репатрариращ автомобил за извозването му до наказателен паркинг, на място е
пристигнала жалбоподателката, заедно с малкото си дете, и е помолила колата й
да бъде освободена. Заплатила е 50лв., за което й е бил издаден „касов ордер“ и
автомобилът е бил снет на платното.
На
15.06.2021г другият съсобственик на МПС с рег.№ *** – Д.Р.Д., е подал
жалба до кмета на Община Казанлък против
приложената ПАМ. По жалбата е извършена проверка и е постановено Решение №
1135/ 30.06.2021г. на Заместник-кмета на Община Казанлък, с което е потвърдено
репатрирането на МПС с рег.№ ***, разпоредено от специализиран контролен орган
– И.Д. – гл.специалист“Контрол кратковременно паркиране“ и едновременно с това
е разпоредено сумата, заплатена от жалбоподателя в размер на 50.00лв. да бъде
възстановена на лицето в стойността й от 25лв., поради това, че автомобилът е
бил освободен на място.
По
делото не са ангажирани доказателства посочената сума от 25.00лв. да е
възстановена на жалбоподателката.
Назначена
и изпълнена е съдебно - техническа експертиза, заключението по която,
неоспорено от страните по делото, съдът възприема като компетентно, обективно и
обосновано. При извършен оглед на място
и направено замерване, съпоставено с приложения по делото снимков материал,
вещото лице дава заключение, че лек автомобил марка „Пежо“, модел 308 с рег.№ ***,
не е бил паркиран на кръстовището, а изцяло на ул.“Опълченска“ с предната си
част в посока север, възможно най-вдясно на асфалтовото покритие на улицата, на
около 15-20 см от източния тротоар. Задните габарити на автомобила са се
намирали на около 8,2-8,5м северно от бордюр на северния тротоар на
ул.“Войнишка“, а левите габарити отзад са били на 10,63м източно от пешеходната
пътека, свързваща източния тротоар на ул.“Ген.Столетов“. Според експерта, по
този начин паркиран автомобила, не е ограничавал видимостта на другите участници в движението и е имало
достатъчно разстояние за разминаване и за извършване на други маневри.
След
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът
направи следните правни изводи:
Репатрирането
на автомобили като ПАМ е регламентирано в специалния ЗДвП. Съгласно нормата на
чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
следната ПАМ: преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното
средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени
с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на
паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението. Следователно в
случая се касае за индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1
от АПК – изразено с действие волеизявление на орган, овластен със закон за
това.
Жалбата срещу него е подадена в
законоустановения срок, от активно легитимирано лице, за което индивидуалният
административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 от ЗДвП, длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията,
управляваща пътя, да могат да преместват или да нареждат да бъде преместено
паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач. По делото не е спорно, че ул. „Опълченска”, ул. в гр. Казанлък,
като част от общинската пътна мрежа, е собственост на Община Казанлък. Община
Казанлък, в качеството си на администрация, управляваща общинската пътна
инфраструктура и като собственик на общинската пътна мрежа, е субект по см. на
чл.168, ал.1 от ЗДвП, който може да определи кръга от длъжностните лица, имащи
правомощия да преместват или да нареждат да бъдат премествани паркирани пътни
превозни средства без знанието на техния собственик. Със Заповед № 1262/ 18.03.2020г на Кмета на Община Казанлък са
определени длъжностни лица от Община Казанлък, сред които и ответникът по
жалбата – И.Д. –гл.специалист „Контрол Кратковременно паркиране“, които на основание чл.168, ал.1 от ЗДвП да
преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно
средство, на отговорно пазене на предварително оповестено място, без знанието
на неговия собственик или на упълномощен от него водач, в случаите по чл.171,
т.5 от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че обжалваната принудителна мярка е
приложена от материално и териториално компетентен орган, надлежно овластен с
правомощия по чл. 171, ал.1, т. 5, б.”б” от ЗДвП.
За мярката по чл. 171, т. 5, б.”б”
от ЗДвП не се изисква писмена форма по аргумент за обратното от чл.172, ал.1 от ЗДвП. Тя може да е устна или изразена чрез действие в съответствие с чл.59,
ал.3 от АПК. Понеже ПАМ от този вид се издават в устна форма, за доказване на
законосъобразността им са допустими всички доказателствени следства, включително
снимков материал, какъвто е приложен към преписката.
Съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила при
прилагането на обжалваната принудителна мярка, обуславящи отмяната й на това
основание.
Оспорената принудителна
административна мярка по чл.171, ал.1, т.5, б. „б” от ЗДвП обаче е приложена в
нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с
неговата цел, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.171,
ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП, преместване на паркирано ППС без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач, се налага в три хипотези: 1.
когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на
места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство; 2. когато създава опасност и 3.
когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Разпоредбата е императивна и при наличие на визираните предпоставки, в
условията на обвързана компетентност, административният орган налага
предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административното нарушение.
Предвид разпоредбата на чл.170, ал.1 АПК в тежест на ответника, като издател на акта, е възложено да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му. Затова и негово е задължението да установи
наличието на законово регламентирана материалноправна предпоставка за прилагане
на ПАМ по чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП.
В случая не е спорно, а се установява и от изпълнената по делото
съдебно-техническа експертиза, че на мястото, на което е бил паркиран лек
автомобил м.”Пежо” модел 308 с рег. № ***, не е имало поставени пътни знаци,
обозначаващи забрана за паркиране и съответно, че това място не е било
обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното
преместване на паркирано превозно средство.
Следователно не е налице първата хипотеза на чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП, като материалноправно основание за прилагане на обжалваната ПАМ. По
делото нито се твърди, нито има данни, че МПС е било паркирано по начин, правещ
невъзможно преминаването на другите участници в движението. Наличието на такава
невъзможност не се установява и от събраните по делото писмени, в т.ч.
СТЕ. Ето защо съдът приема, че липсва и
третата хипотеза на чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП.
В приетия като писмено доказателство
по делото Протокол № 820/1 от 10.06.2021г. е посочено основание за
репатрирането на МПС: „паркрано в нарушение на правилата за движение и създава
опасност за другите участници в движението“, като фактите на които се позовава
ответника се свеждат до паркирането на лекия автомобил на кръстовището на
ул.“Войнишка“ и ул.“Опълченска“, ул.“Генерал Столетов“ и ул.“Ст.Караджа“. От
цитираното отбелязване може да се
изведе, че процесната ПАМ е наложена на основание чл.171, т.5, б.”б” предл.
второ от ЗДвП, т.е. служителят от Община Казанлък, приложил ПАМ, е имал
предвид, че паркираният автомобил създава опасност за другите участници в
движението.
В случая, съгласно заключението на
вещото лице, основано на приложения към административната преписка снимков
материал и направени замервания при извършен оглед на място, точното
местоположение на паркирания лек автомобил с рег.№ *** е било на улица
„Опълченска“, насочен с предната си част в посока север, възможно най-вдясно на
асфалтовото покритие на улицата, на около 15-20см от източния тротоар. Задните
габарити на автомобила са се намирали на
около 8,2-8,5м северно от бордюра на северния тротоар на ул.“Войнишка“, а
левите габарити отзад са били на 10,63м източно от пешеходната пътека, свързваща
източния тротоар на ул.“Генерал Столетов“.
Вещото лице е категорично, че моторното превозно средство не е било
паркирано на кръстовището, а изцяло на ул.“Опълченска“. Според експерта така
паркираният лек автомобил с рег.№ *** не е ограничавал видимостта на другите
участници в движението и е имало достатъчно разстояние за разминаване и за
извършване на други маневри. Заключението на експертизата, неоспорено от
страните по делото, съдът възприема като компетентно, обективно и
безпристрастно. Съответно, съдът приема за установено че на мястото и по начина
по който е бил паркиран на 10.06.2021г. лек автомобил м.“Пежо“ 308 с рег. № ***
не създава опасност за другите участници
в движението, тъй като не затруднява движението по ул.“Опълченска“, нито
ограничава видимостта при извършването на десен завой от ул.“Войнишка“,
съответно не затруднява движението на пешеходци по тротоарите и безопасното им
пресичане на кръстовището.
С оглед на гореизложеното и при
прилагане на правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът
приема, че приложилият обжалваната ПАМ орган – ответник по жалбата, не установи
и не доказа при условията на пълно главно доказване наличието на законово
регламентирана материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171,
ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП.
Ето защо необосновано от гл. т. на
доказателствата и неправилно от гл. т. на закона административният орган е
приел, че е налице материалноправното основание по чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП за налагане на ограничителната мярка. В този смисъл принудителната
административна мярка се явява приложена в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон.
По дефиницията на чл.22 от ЗАНН целта на
принудителните административни мерки е да предотвратят извършването на
административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните
последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и
продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни
последици от него. Следователно принудителната административна мярка налага
неблагоприятни последици на адресата с цел
постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с
прилагането на ПАМ по чл.171, ал.1, т.5, б.”б от ЗДвП, е за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
/чл.171, ал.1 от ЗДвП/. В случая не се установяват нито извършено
административно нарушение, което налага прилагането на ПАМ за неговото
преустановяване, нито обстоятелства, обуславящи необходимост да бъде осигурена
безопасността на движението по пътищата чрез налагането на мярката по чл.171,
ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП. С прилагането на ПАМ е нарушен и един от основните
принципи на административния процес, регламентиран в чл.6 от АПК, а именно
принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава, а чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК
регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че
административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат
да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това гарантира
осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото
за нейното постигане. В случая нито прилагането на обжалваната ПАМ е доказано с
необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона
цел, нито мярката се основава на доказано съществуване на законово
регламентирана хипотеза по чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваната
принудителна административна мярка по чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП, като
приложена в нарушение и в несъответствие с целта на закона, е незаконосъобразна
и следва да бъде отменена.
Във връзка с установената незаконосъобразност
на оспорения индивидуален административен акт, какъвто по своята правна същност
представлява ПАМ по чл.171, ал.1,т.5, б.“б“ от ЗДвП, обективно съединеният иск
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се явява процесуално допустим - предявен е от лице с
правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на
акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния
ред /чл.204, ал.1 от АПК/.
Разгледан
по същество, искът е основателен и доказан.
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността
на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ.
Съдът
счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника Община Казанлък за причинени имуществени
вреди също е налице. Твърдените от
ищцата имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на 50лв. за освобождаване
на принудително преместения й автомобил - такса по чл.44а, ал.4 от Наредба № 26
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Казанлък, приета от Общински съвет Казанлък, се явяват пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразно приложената ПАМ. Заплащането на претендираната сума от 50лв. е доказано по делото с
представения фискален бон от 10.06.2020г и не се оспорва от ответника.
Обстоятелството, че след образуване на настоящото съдебно производство е било
издадено Решение № 1135/ 30.06.2021г. на Зам.кмета на Община Казанлък, с което
е разпоредено частично възстановяване на платената от ищцата сума, а именно
25.00лв., не може да обуслови частична неоснователност на предявения иск,
доколкото по делото не са ангажирани никакви доказателства от страна на
ответника за извършено плащане. По тези съображения ответникът Община Казанлък,
в чийто бюджет е постъпила сумата от 50лв., следва да бъде осъден да ги заплати
на ищцата.
При
този изход на спора ответникът Община Казанлък следва да бъде осъден да заплати
на Б.П.Д. разноските по делото в общ размер на 332лв, от които 20 лв. заплатена
държавна такса и 312лв. – заплатено
възнаграждение за вещо лице.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на Б.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Принудителна административна
мярка по чл.171 т.5 буква „б“ от ЗДвП - „преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач”, разпоредена на 10.06.2021г. от служител на Община Казанлък – И.Й.Д.–
гл.специалист „Контрол кратковременно паркиране“, спрямо лек автомобил марка
Пежо, модел 308, с рег.№ ***, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община
Казанлък ДА ЗАПЛАТИ на Б.П.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 50.00лв./петдесет лева/, представляваща обезщетение за
вреди от незаконосъобразен индивидуален административен акт — принудителна
административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач” разпоредена
на 10.06.2021г спрямо лек автомобил марка Пежо, модел 308, с рег.№ ***.
ОСЪЖДА
Община Казанлък ДА ЗАПЛАТИ на Б.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
332лв. /триста тридесет и два лева/, представляваща направени по делото
разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: