РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Велико Търново , 13.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
деветнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Лилия Ненова
Секретар:Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20204100500626 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. В. Б., ЕГН **********, чрез пълномощник -
адвокат Р. Т., против Решение № 580/10.01.2020г. по гр.дело № 2484/2018г. по описа на
Районен съд-Г. О. в частта, в която жалбоподателят е бил осъден да заплати на ищеца И. С.
К. сумата от 2 738.20 лв., представляваща възнаграждение за изпълнени строително-
монтажни и строително-ремонтни работи по договор за изработка с предмет ремонт на
къща, построена в поземлен имот с идентификатор 23100.501.905 по КККР на село Д.,
община Г. О., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане и в частта, в която е отхвърлен предявения от жалбоподателя
срещу К. насрещен иск за сумата над 708.23 лв. до пълния претендиран размер от 3 673.96
лв. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната му част е неправилно, постановено
при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, необосновано и вътрешно противоречиво, в каквато насока излага подробни
фактически и правни доводи. Счита, че формирайки правните си изводи за основателност на
исковата претенция на И. С. К., съдът не е съобразил приетото заключение на
първоначалната съдебно-техническа експертиза, съгласно която дължимото възнаграждение
за извършените в имота СРР и СМР възлиза на сумата от 2 229.06 лв., от която следва да се
приспадне и признатата за заплатена от него такава в размер на 1 500 лв. Излага, че съдът
необосновано и неоснователно не е уважил насрещната му претенция в пълния й предявен
1
размер, като не е съобразил определената от вещото лице обща стойност на всички СМР и
СРР, извършени в отклонение на технологичните изисквания и необходимите разходи за
поправянето им. Счита, че след като вещото лице не е могло да установи дали скритите
работи са извършени в съответствие с технологичните изисквания, но работата по
отношение на тях не е изрично приета от него, то следвало да му бъдат заплатени разходите
за отстраняване и на тези дефекти. Прави искане за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната му част и вместо него постановяване на друго, с което бъде
отхвърлена исковата претенция за сумата от 2 738.20 лв. - възнаграждение за изпълнени
строително-монтажни и строително-ремонтни работи по договора за изработка, ведно със
законната лихва върху тази сума и уважена насрещната искова претенция за сумата над
708.23 лв. до пълния предявен размер от 3 673.96 лв. – обезщетение за имуществени вреди
от некачествено изпълнение на задълженията по същия договор за изработка. Претендира
разноски за въззивното производство.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответната страна е депозирала отговор, в който е заела
становище за правилност и обоснованост на атакувания съдебен акт, съответно за
неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея оплаквания. Моли съда да
постанови решение, с което да потвърди първоинстанционния акт в обжалваната му част.
В хода на проведеното съдебно заседание страните, чрез своите процесуални
представители, поддържат изложените във въззивната жалба, респ. в отговора й, позиции по
спора. Въззивникът представя писмена защита с подробни правни съображения. Поддържа
претенцията си за разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред Районен съд – Г. О. е било образувано по искова молба на И. С.
К. срещу М. В. Б. с правно основание чл.258 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на последния да
му заплати възнаграждение по договор за изработка за изпълнени СМР и СРР в къща,
построена в поземлен имот с идентификатор 23100.501.905 по КККР на село Д., община Г.
О. В същата са изложени твърдения за сключен договор за изработка между страните, по
силата на който ответникът възложил на ищеца извършването на следните работи в имота –
1/ зидане и подмазване на прозорци, 2/ шпакловане на стени, 3/ зазиждане на врата от
спалнята към кухнята и зидане на стена с отвор за врата от коридора към банята, 4/ полагане
на тръби за вода, 5/ изграждане на система от тръби за мръсен канал в банята, 6/ полагане на
тръби за парно, 7/ изграждане на стойки за радиатори, 8/ полагане на метална скара на пода в
банята, коридора и кухнята, подравняване, полагане на камъни и подвързване, 9/ изливане
на бетон в банята, коридора и кухнята, 10/ изливане на замазка в пода на парното
помещение, 11/ изграждане на окачен таван в едната спалня, кухнята, банята и коридора и
12/ лепене на плочки по стените и пода в банята, срещу заплащане на възнаграждение за
положения труд за всяка от посочените работи в общ размер от 5 071 лв. на вноски в брой
след завършване на отделните етапи от работата до цялостното й завършване. Посочено е, че
освен така договореното възнаграждение, между страните била постигната договореност
ответникът да заплати на ищеца разходите за закупените от последния материали /итонг,
пяна, дюбели, тръби, колена, муфи и цимент/ за извършване на работата в размер на 198 лв.
и направените от изпълнителя транспортни разходи за гориво в размер на 279 лв. Посочил,
че работата започнала на 05.07.2018г. и била завършена на 15.08.2018г., като ответникът
заплатил на ищеца единствено сумата от 1 500 лв. и отказал да заплати останалите дължими
суми съобразно договореностите помежду им.
В срока по чл.131 ГПК ответникът М. В. Б. подал писмен отговор на ИМ, в който не
оспорил факта на сключване с ищеца на посочения в ИМ договор за изработка за
2
извършване на описаните СМР и СРР при възнаграждение в общ размер от 5 071 лв., от
които признал, че заплатил единствено сумата от 1 500 лв. Оспорва твърденията на ищеца за
съществуването на договореност между тях за заплащане още на направени разходи от
изпълнителя за закупуването на материали за извършване на работата, като твърди, че
уговорката им е била да ги закупува той, както и за заплащане на траспортни разходи на
изпълнителя. Релевирал възражение за неизпълнение на договора за неприетите работи
поради лошото им изпълнение, а именно лепенето на плочките по пода и стените в банята,
поставянето на гипсокартон на окачените тавани и поставянето на скарата на тавана в
котелното помещение, и поискал намаляване на договореното възнаграждение. В същия
срок предявил насрещен иск срещу К. за заплащане на обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди в резултат от некачественото изпълнение на същите работи, изразяващи
се в стойността на закупените от него и похабени материали за извършването им в общ
размер от 3 673.96 лв. В срока за отговор на насрещната ИМ ответникът по нея оспорил
твърденията за лошо изпълнение на описаните работи.
С обжалваното решение Районен съд-Г. О. е осъдил М. В. Б. да заплати на И. С. К.
сумата от 2 738.20 лв., представляваща възнаграждение за изпълнение СМР и СРР по
сключения между тях договор за изработка, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на ИМ – 10.12.2018г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил
исковата претенция в останалата й част до пълния предявен размер от 4 048 лв. Със същото
решение е осъдил И. С. К. да заплати на М. В. Б. сумата от 708.23 лв. – обезщетение за
имуществени вреди от некачествено изпълнени работи по същия договор, изразяващи се в
стойността на вложените материали в тези работи, като е отхвърлил насрещния иск в
останалата му част до пълния предявен размер от 3 673.96 лв.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото факта на сключване на договора за изработка,
по силата на който ответникът /възложител/ възложил на ищеца /изпълнител/ извършването
на посочените в ИМ СМР и СРР в къща, находяща се в село Д., срещу заплащането на
уговореното възнаграждение за всяка една от тези работи - в общ размер от 5 071 лв., от
която сума ответникът заплатил сумата от 1 500 лв. Не е спорно и че ответникът изпълнил
възложените му работи. Установените по делото от показанията на св.Георгиев и
допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза недостатъци на част от
извършените работи - лепенето на плочките по пода и стените в банята и поставянето на
гипсокартон на окачените тавани на площ от 17.39 кв.м, са породили правото на ответника
да поиска намаляване на договореното възнаграждение. Приемайки за безспорно установено
по делото договореното между страните възнаграждение за извършването на тези работи,
изпълнени некачествено от изпълнителя, районният съд правилно е намалил общото
уговорено между тях възнаграждение със сумата от 485 лв. – уговорено възнаграждение за
лепене на плочки в банята, със сумата от 347.80 лв. – уговорено възнаграждение за площта
3
на некачествено изпълнената облицовка с гипсокартон на окачените тавани, както и със
сумата от 1 500 лв. платено възнаграждение в хода на изпълнението. Поради това
неоснователно се явява оплакването в жалбата, че с посочените суми за възнаграждение за
некачествено изпълнената работа и заплатените по време на изпълнение на договора следва
да бъде намалено не уговореното между страните общо възнаграждение, което по размер не
е оспорено и е признато от ответника, а изчислената от вещото лице стойност на положения
труд. Правилно и обосновано, въз основа на всички събрани по делото доказателства,
районният съд е достигнал до извода за недоказаност наличието на сключен между страните
договор за изработка, по силата на който ответникът да е възложил на ищеца извършването
на описаните по-горе работи срещу заплащане, освен на възнаграждение в размер на 5 071
лв., и срещу заплащане на транспортни разходи и разходи за закупуването на необходимите
строителни материали, поради което претенцията за заплащането им се явява неоснователна
и недоказана.
Въззивната жалба срещу постановеното от ГОРС решение в отхвърлителната част на
предявената насрещна претенция също се явява неоснователна. Събраните в
първоинстанционното производство доказателства са установили по категоричен начин, че
част от договорените работи са изпълнени в отклонение от технологичните изисквания, като
в резултат на това им некачествено изпълнение възложителят е претърпял вреди,
изразяващи се в стойността на вложените за извършването им материали. Позовавайки се на
неоспорените и приети експертни заключения на първоначалната и допълнителна съдебно-
технически експертизи, съдът правилно и обосновано е приел за доказан иска до размера от
708.23 лв., представляващ сбор от цената на вложените материали в облицовката с плочки
на стените и пода в банята и тоалетната и цената на вложените материали в облицовката на
окачени тавани с площ от 17.39 кв.м с гипсокартон. Неоснователно е оплакването във
въззивната жалба, че искът следва да бъде уважен в по-голям размер съгласно изложеното в
експертното заключение за цената на всички извършени в отклонение от технологичните
изисквания СМР и СРР по договора, след като с насрещната искова молба е претендирано
обезщетение за вреди от некачествено изпълнение само на част от възложените и изпълнени
работи.
Поради гореизложените съображения, въззивният съд намира жалбата срещу
решението на първоинстанционния съд за неоснователна. Последното, като правилно и
законосъобразно в обжалваните части, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на въззивника не се следват разноски. Въззиваемата страна
не е претендирала такива по делото.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, В. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 580/10.01.2020г. по гр.дело № 2484/2018г. по описа на
Районен съд-Г. О. в обжалваните части.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5