Р Е Ш Е Н И Е № 4880
09.12.2013 г., гр. Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XIIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на шести ноември две
хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 2606 / 2008 г. по описа на същия съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 във
връзка чл. 348 и следващите от ГПК –
решение по извършване на съдебна делба.
Делото
е образувано по искова молба от С.В.Т. против И.Х.Р. и др. , с иск за
делба на недвижим имот в П..........,
представляващ УПИ ІІІ-1639 в кв.
562 по плана на П......., Централна градска част, който имот понастоящем
е с идентификатор по одобрените за П.... КК и КР с номер ********89, ведно с
находящите с в е него сгради.
Делбата е допусната със влязло в сила решение касателно УПИ ІІІ-1639 от
кв.562 по плана на V- та градска част, гр. Пловдив, одобрен със заповед
ОА-424/17.03.1994г. и по кадастралния план на V -та градска част, одобрен със
заповед РД-02-14-223-/27.12.2000г., целият застроен и незастроен с площ от 235
кв. м, с административен адрес гр. П......, ул.”П.... С... М...” №...,
представляващ поземлен имот с идентификатор
******** по кадастрална карта на гр.
Пловдив, одобрена със заповед РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК - гр. София,
с площ 234 кв. м, с административен адрес гр. П......., ул.”П...... С... М....”
№..., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – средно застрояване, със стар идентификатор - №1639, кв.562, парцел
ІІІ, ведно с построените в него
двуетажна масивна жилищна сграда, представляваща сграда с идентификатор 56784.506.889.1 по кадастрална карта на гр.
Пловдив, одобрена със заповед РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК - гр. София, със
ЗП от 47 кв. м, брой етажи – 2, предназначение – други вид сграда за обитаване,
както и заедно със всички други сгради и подобрения в имота, и при следните
квоти: за С.В.Т. – ½ ид. част, за И.Х.Р. – ¼ ид. част, за Д.Л.Р.
и А.Л.Р. - по 1/8 ид.част.
Проведената през април 2012 г оценъчна експертиза дава заключение, че
имота струва 109 992 лева. Възлагателни претенции страните нямат, въпреки
че в делбената маса има и постройка с
жилищен характер ( има направена такава с характер на искане за
възлагане на имота на А.Р. , но това е станало едва във второто по делото
съдебно заседание по извършването, поради което и съдът не се е произнесъл по с
диспозитив за допускане – искането е недопустимо като просрочено )
І. По способа на реалното
извършване на делбата .
Имотът не е поделяем предвид броя на
съделителите и размера на техните дялове. Страните не са ангажирали одобрен
инвестиционен проект за подялба; такъв проект
би бил недопустим , а получаването на реален дял от всеки съделител –
невъзможно като противозаконно, тъй като такива дялове обективно не могат да
бъдат обособени – поземления имот не отговаря на изискванията на ЗУТ да бъде
поделен на 4 дяла, същото се отнася и за сградите. При липса на възлагателни претенции
единствена възможност да се извърши делбата остава публичната продан, тъй като
дяловете дяловете на страните не са равно ( което изключва жребия ,дори да имаше обособени дялове ) , а и
такива няма , което пък изключва способа по чл. 353 от ГПК. Дори да имаше
предявена такава в срок, тя би била неоснователни, тъй като съсобствеността
върху имота по отношение на А.Р. не произтича от наследяване.
Държавните такси по делото се определят по реда на чл. 8 от Тарифата за
таксите , който съдилищата събират по реда на ГПК, като съдът приема
заключението на ВЛ А. само досежно стойността на имота , респ. на дяловете на
съделителите, като неоспорено и актуално.
ІІ.Страните имат и претенции по
сметките помежду си.
1. С.Т. е предявила иск да се
осъдят останалите съделители да й заплатят общо 4200 лева - обезщетение за
периода от 17.09.2008 г ( датата на
предяваване на исковата молба , която служи за покана по чл. 31 ал. 2 от Закон
а за собствеността) до 25.04.2012г ,
през който тя била лишена от ползването на имота, ведно с обезщетение за
забавеното плащане на тези суми от датата на изискуемостта им до окончателното
им изплащане. Сумата се претедира да бъде присъдена съобразно квотите н а съделителите: 2100 лева за И.Р. и по 1050 лева за
останалите двама .
Таи претенция е с правно основание в чл.
31 ал. 2 от Закона за собствеността, допустима е , приета е за
разглеждане и съдът я намира за частично основателна. Няма спор между страните
, че имота е ползван само от Д.Р. и А.Р., като по този начин Т. е била лишена
от ползването на своята част от имота (няма значение причината за
неползването). Има писмена покана, инкорпорирана в исковата молба, от дата
17.09.2008г. От свидетелските показания на Е.
И. се вади извод, че Т. е била лишена то това ползване , след като при
неколкократни посещения в имота на баща й не е бил даван ключ от същия .
Трайната съдебно практика приема, че размерът на обезщетението за
неползване се определя да е еквивалентен на пазарния наем на вещта за имота;
вещото лице А. дава заключение, че за целия период наемът на цялата вещ е в
размер на 4917 лева , докато назначената повторна експертиза от ВЛ Р. дава
стойност на наема през целия период от 6740 лева. При тази ситуация съдът
кредитира заключението на ВЛ А. на л. 210 от делото, тъй като е изготвено и
защитено по – обосновано, като, за разлика от другото такова, са отчетени почти
всички относими към размера на наема фактори. Съобразно квотите си , И.Р. следва да заплати на Т.
¼ част от тази сума – 1229. 25 лева , като над тази сума до пълния
предявен срещу него размер от 2100 лева
иска е недоказан по размер и следва да се отхвърли. По еднаква логика, Д.Р. и
А.Р. дължат по 614.62 лева, като над този размер искът не е доказан и до
размера от 1050 лева се отхвърля.
2. Последните двама от своя стана искат осъждане на С.Т. и И.Р. да им заплатят равностойността на
подобрения в делбения имот, които са оценили на сумата от общо 14252 лева, като
насрещните страни по тази претенция я заплатят съобразно квотите си в
съсобствеността - 7262. 50 лева за С.Т.
и 3631. 25 лева за И.Р., отново общо.
Ответниците оспорват основателността на тази претенция с мотив, че не са
знаели за извършването на претендираните СМР, но ако били знаели, щели да се
противопоставят на извършването им.
Вещото лице по проведената съдебно техническа експертиза за подобренията
дава заключение, че не може да се каже
дали всички описани подобрения са реално извършени, стойността им е общо
15 960 лева, като са увеличили стойността на имота с 8394 лева, тъй като в
същия били изпълнени и нови постройки, извън необходимите за запазването му
строителни и ремонтни работи – лятната кухня ( изградена 1975 г ) , навеси (
2008 г ) и външна тоалетна ( 2011г
)
Съдът приема че описаните в молбата СМР са реално извършени:
заключението на ВЛ , ако и да не е категорично относно извършването, дава
такива индикации, но по – важно е, че по делото фигурира и документация относно
това извършване: на л. 160 до 176 от делото са представени копия от стокови и складови разписки за
получени от Р. или техен пълномощник строителни материали, които съдът
кредитира (с изключение на разписките на л. 169 и 176 , които са за едни и същи
стр. материали). Приложените от 178 до 187 лист копия удостоверяват реалното
плащане н а тези материали и също
подкрепят този извод на съда.
Важно е обаче да бъде уточнено, че и двамата претендиращи са
съсобственици на имота от 02.02.2009г., при което всички претенции за извършени
преди тази дата подобрения са
неоснователни, тъй като правото да се иска присъждането им е само на направилия
ги съсобственик – то не следва имота, нито пък А. и Д. са оправомощени по
силата на закона или на изрично учредена от Л.Р. представителна власт да ги претендират пред съд; в тази
хипотеза процесуална субституция няма.
Следователно от оценката , дадена от ВЛ на подобренията в имота, съдът следва да извади всички СМР,
извършени преди 02.02.2009 г – двата навеса по т . 1 от уточняващата молба на
л. 196 от делото , лятна кухня ( която е строена през 1975 г., още докато е
била жива Д........ Р. , наследодател на Л.) по т . 15 , изграждането н а стена
от източната част - т. 3 , демонтиране и
монтаж на врата от южната част – т 4 , , укрепване на пропадналата септична яма
през 2008 г – т. 14 от молбата , тъй
като се касае за неоснователни по произход искания, преценката за което се прави от съда по
съществото на спора ,с решението по извършването. Що се касае до останалите
подобрения ( тези през 2011г) , за които вещото лице дава заключение, че са
необходими да запазят имота, то същите са извършени, остойностени са от вещото
лице , но и в тази си част претенцията е неоснователна. Те не са извършени от
двамата съделители, а от родителите им; в това отношение свидетелските
показания са категорични и се подкрепят от приложените писмени доказателства –
споменатите по – горе стокови и складови
разписки за получени материали , половината от които са на името на Й.Р.,
а върху останалите няма посочено име на
получател. Така, свидетелят К.В. твърди: „ Всички тези неща си ги направиха Й.
и Л. Р...........” Н... П..... също твърди дословно, че всички подобрения са
правени от семейството на Й. и Л. Р.......... и свидетелските показания и на
двамата се ценят като обективни като безпротиворечиви, и кореспондиращи с останалите – писмени
–такива.
Следователно тази претенция е изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Затова и на основание чл.
346 и следващите от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следният
недвижим имот:
УПИ ІІІ-1639 от кв.562 по плана на V-
та градска част, гр. П...., одобрен със заповед ОА-424/17.03.1994г. и по
кадастралния план на V -та градска част, одобрен със заповед
РД-02-14-223-/27.12.2000г., целият застроен и незастроен с площ от 235 кв. м, с
административен адрес гр. П......., ул.”П..... С.... М...” №.....,
представляващ поземлен имот с
идентификатор 56784.506.889 по
кадастрална карта на гр. Пловдив, одобрена със заповед РД-18-48/03.06.2009г. на
ИД на АГКК - гр. София, с площ 234 кв. м, с административен адрес гр. П.....,
ул.”П.... С... М....”№....., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – средно застрояване, със стар
идентификатор - №1639, кв.562, парцел ІІІ, ведно
с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, представляваща сграда с идентификатор 56784.506.889.1
по кадастрална карта на гр. Пловдив, одобрена със заповед РД-18-48/03.06.2009г.
на ИД на АГКК - гр. София, със ЗП от 47 кв. м, брой етажи –
2, предназначение – други вид сграда за обитаване, както и заедно със всички
други сгради и подобрения в имота,
като получените при проданта суми се разпределят както следва: за С.В.Т.
– ½ част, за И.Х.Р. – ¼ част, за Д.Л.Р. и А.Л.Р. - по 1/8 част.
Осъжда С.В.Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по бюджета на съдебната власт, чрез сметката
на РС Пловдив за такси , сумата от 2199.84 лева държавна такса по извършването
на делбата.
Осъжда И.Х.Р., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ по бюджета на съдебната власт, чрез сметката на РС Пловдив за такси,
сумата от 1099.92 лева държавна такса по извършването на делбата.
Осъжда Д.Л.Р., ЕГН **********, и А.Л.Р.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ по бюджета на съдебната власт, чрез сметката
на РС Пловдив за такси , всеки един от 549.96 лева държавна такса по
извършването на делбата.
Отхвърля искането на Д.Л.Р., ЕГН
**********, да бъде осъдена С.В.Т., ЕГН **********, ДА му ЗАПЛАТИ сумата от
3631.25 лева равностойност на извършени
в имота необходими за запазването му и полезни разноски, ведно със законната
лихва от 25.04.2012 до окончателното
изплащане на вземането, като неоснователно и недоказано.
Отхвърля
искането на Д.Л.Р., ЕГН **********, да
бъде осъден И.Х.Р., ЕГН ********** ДА му ЗАПЛАТИ сумата от 1815.63 лева
равностойност на извършени в имота необходими за запазването му и полезни
разноски, ведно със законната лихва от 25.04.2012 до окончателното изплащане на вземането, като
неоснователно и недоказано.
Отхвърля искането на А.Л.Р., ЕГН
**********, да бъде осъдена С.В.Т., ЕГН **********, ДА й ЗАПЛАТИ сумата от
3631.25 лева равностойност на извършени
в имота необходими за запазването му и полезни разноски, ведно със законната
лихва от 25.04.2012 до окончателното
изплащане на вземането, като неоснователно и недоказано.
Отхвърля
искането на А.Л.Р., ЕГН **********, да бъде осъден И.Х.Р., ЕГН ********** ДА й
ЗАПЛАТИ сумата от 1815.63 лева равностойност на извършени в имота необходими за
запазването му и полезни разноски, ведно със законната лихва от 25.04.2012 до окончателното изплащане на вземането, като
неоснователно и недоказано.
Осъжда Д.Л.Р., ЕГН **********, и А.Л.Р., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ
по бюджета на съдебната власт, чрез сметката на РС Пловдив за такси ,
всеки един от 217.88 лева държавна такса
по предявените от тях претенции по
сметките.
Осъжда Д.Л.Р., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на С.В.Т., ЕГН **********, сумата от 614.62 лева ,
представляваща обезщетение за времето от 17.09.2008 до 24.04.2012 г, през което
тя е била лишена от ползването на
процесния имот, ведно със законната лихва от 24.12.2012г до окончателното
изплащане на вземането, като отхвърля исконето над този размер до пълния
предявен размер от 1050 лева ,като недоказано.
Осъжда А.Л.Р., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на С.В.Т., ЕГН **********,
сумата от 614.62 лева , представляваща обезщетение за времето от 17.09.2008 до
24.04.2012 г, през което тя е била
лишена от ползването на процесния имот, ведно със законната лихва от
24.12.2012г до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля искането над
този размер - като недоказано.
Осъжда И.Х.Р., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на С.В.Т., ЕГН **********,
сумата от 1229.25 лева , представляваща обезщетение за времето от 17.09.2008 до
24.04.2012 г, през което тя е била
лишена от ползването на процесния имот, ведно със законната лихва от
24.12.2012г до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля исконето над този размер до
пълния предявен размер от 2100 лева
,като недоказано.
Осъжда Д.Л.Р., ЕГН **********, и А.Л.Р., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ по бюджета на съдебната власт,
чрез сметката на РС Пловдив за такси , всеки един от 24.60 лева държавна такса по предявените от
С.Т. претенции по сметките, а И.Х.Р.,
ЕГН ********** - сумата от 49 .20 лева
по бюджета на СВ за държавни такси .
Решението подлежи на обжалване пред състав на Окръжен съд Пловдив , в
срок от две седмици от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Владимир Руменов
Вярно с оригинала
ИТ