№ 546
гр. Русе, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20234520200935 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Б. А., чрез адв. В. В. – РАК, депозирана
против наказателно постановление № 23-3393-000239/26.04.2023г., издадено
от ВПД Началник Второ РУ при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 175, ал. 5 ЗДвП са наложени административни наказания
„Глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от три месеца, за нарушение по чл. 6, т. 2 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и се моли за неговата отмяна.
Оспорва се фактическата обстановка, посочена в обжалваното наказателно
постановление. Инвокират се доводи, че жалбоподателят е изпълнил
разпореждането на полицейския орган, да не управлява автомобила по бул.
„България“ в посока кръговото, тъй като е продължил движението си по
локалния път на бул. „България“, който започва след полицейския пост и не е
стигнал до протеста.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуалния си
представител поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните
1
прения излага подробни съображения, че локалното платно не е част от бул.
„България“, а съгласно заповедта и планът се преустановява автомобилния
трафик по бул. „България“, като не е посочено, че това касае и локалното
платно, което не е част от булеварда и никъде в АУАН и НП не е посочено, че
жалбоподателят всъщност е тръгнал по локалното платно и не е налице
неизпълнение на разпореждане, тъй като жалбоподателят не е продължил
движението си в посока ГКПП – Дунав мост, където е било кръговото, а се е
отклонил като в случая е налице неправомерно разпореждане, което не
кореспондира с това, което е посочено в заповедта и в плана за действие на
полицейските служители.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител, счита обжалваното наказателно постановление за правилно и
законосъобразно. В подкрепа на тази си тези релевира доводи, че от
събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства
безспорно е установена изложената в обжалваното наказателно
постановление фактическа обстановка. Моли се да бъде постановено
решение, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.
Претендират се разноски.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация, доколкото същото е адресат на издаденото наказателно
постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно
нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН бл. № 478070 от 07.04.2023г. против жалбоподателя, за
2
това, че на 07.04.2023г., около 11,30 часа, в град Русе, бул. „България“ до №
300, жалбоподателят като водач на лек автомобил „Ланд Ровер“, модел
„Фриландер 2“, с рег. № *****, собственост на „Ведар“ ООД, е отказал да
изпълни предписание на органите за контрол и регулиране на движението при
въведена временна организация на движението или времена забрана за
движение, като на жалбоподателя му е било разпоредено да преустанови
движението си по бул. „България“ посока град Силистра, тъй като се е
провеждал протест на земеделски производители, като същият не е изпълнил
разпореждането и е продължил движението си посока ГКПП Дунав мост
(град Силистра), които факти са субсумирани от актосъставителя като
нарушение по чл. 6, т. 2 ЗДвП.
АУАН бил подписан от жалбоподателя с отразяване, че има
възражения. Такива не били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1
ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание, че на 07.04.2023г., около
11,30 часа, в град Русе, бул. „България“ до № 300, жалбоподателят като водач
на лек автомобил „Ланд Ровер“, модел „Фриландер 2“, с рег. № ***** е
отказал да изпълни разпореждане на органите за контрол при въведена от тях
временна организация на движението в района на ГКПП Дунав мост, във
връзка с провеждания там протест от страна на националното сдружение на
земеделските производители, като на жалбоподателят е било разпоредено да
преустанови движението си по бул. „България“ в посока град Силистра, с цел
да не попречи на провеждането на протеста и да не застраши някои от
участниците в него, но същият е отказал да изпълни разпореждането, като е
продължил движението си с управляваното от него МПС по бул. „България“ в
посока провеждане на протеста и правна квалификация като нарушение по чл.
6, т. 2 ЗДвП, като за това нарушение, на жалбоподателя, на основание чл. 175,
ал. 5 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 1000
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена, въз основа на събраните в хода на производството гласни и
писмени доказателства, приобщени посредством показанията на
актосъставителя Н. Ц. Н. и свидетеля О. Е. С., както и писмени доказателства
и писмените доказателствени средства, прочетени и приобщени по реда на чл.
3
283 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, досежно
приетите за осъществили се факти, включени в предмета на доказване по чл.
102 НПК, което да налага, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, съдът
да излага подробни мотиви, кои доказателства кредитира и кои отхвърля.
Както от показанията на актосъставителя, така и от показанията на
разпитания свидетел безспорно се установява и доказва, че на жалбоподателя
е било издадено устно разпореждане на орган за контрол и регулиране на
движението във връзка с въведена временна организация на движението, да
преустанови движението си по бул. „България“ в посока ГКПП „Дунав мост“
като направи обратен завой, което разпореждане жалбоподателят не е
изпълнил, а е продължил движението си по бул. „България“ след което се е
отклонил в локалното пътно платно и е продължил в посока ГКПП „Дунав
мост“.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните изводи:
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото часът на
нарушението. Същото е описано подробно, както в акта, така и в издаденото
въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност. Не е налице противоречие между
приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и
санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
наказаното лице.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните
правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните
права на страните.
В настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП
не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило
правата на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е
ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира на
правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били
ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното
лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
По изложените мотиви неоснователни се явяват твърденията в
жалбата, касаещи допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
протеклото административнонаказателно производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 2 ЗДвП, участниците в
движението, какъвто именно участник е жалбоподателя, съгласно легалната
дефиниция, съдържаща се в § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП, са длъжни да
изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали,
пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение.
Разпореждането до жалбоподателя, в качеството му на водач на лек
автомобил, е било издадено от компетентен орган – старши полицай при
Второ РУ при ОДМВР – Русе, при и по повод изпълнение на служебните му
задължения във връзка с контрол на движението по пътищата, съгласно
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. относно определяне на служби за контрол
по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за
налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни
нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически
средства и системи за измервания и контрол и да осъществяват контролна
дейност по ЗДвП и е издадено във връзка с утвърден план, относно
провеждането на охранително мероприятие по охрана на масова обществена
проява „Защита на поминъка на българските зърнопроизводители“ и касае
дейност по контрол на движението по пътищата. Разпореждането е издадено в
устна форма, възприето е от водача, като на същия изрично е предписано
5
поведението, което следва да предприеме – да не продължава движението си
по бул. „България“ в посока ГКПП „Дунав мост“, а да направи обратен завой,
на указаното от полицейския служител място, но въпреки това,
жалбоподателят не е изпълнил даденото му разпореждане, продължил е
движението си по бул. „България“, след което е навлязъл в локалното пътно
платно и е продължил движението си по него в посока ГКПП „Дунав мост“.
Видно от представения и приложен по делото план, с който е
въведена временната организация на движението, който е във връзка с
постъпило уведомление в Община Русе, проявата, във връзка с която е
създадена организацията на движението е следвало да се проведе на
07.04.2023г. от 10,00 часа до 16,00 часа, с маршрут: сборен пункт бул.
„България“ № 310 (паркинг „Пинк“), кръгово кръстовище на „Безмитна зона“
по бул. „България“ до РЗПБЗН 2 и обратно до кръгово кръстовище на
„Безмитна зона“ и съгласно раздел V, т. 10 от плана, на автонаряд на ГООР от
Второ РУ – Русе е било възложено при необходимост да спират
автомобилния трафик по бул. „България“ в района на РЗПБЗН 2 посока ГКПП
„Дунав мост“.
Именно в изпълнение на тези свои задължения е било издадено и
разпореждането до жалбоподателя.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на
вината пряк умисъл. В съзнанието на нарушителя са намерили отражение
всички обективни елементи на състава на нарушението, а именно че е
издадено устно полицейско разпореждане, че същото изхожда от орган на
власт – полицейски служител, в кръга на неговите правомощия и въпреки
това във волево отношение, жалбоподателят пряко е целял настъпването на
последиците от своето деяние, касаещи неизпълнението на така издаденото
му разпореждане.
Настоящия съдебен състав намира за неосновотелни доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя, че в случая не е налице
неизпълнение на полицейско разпореждане, във връзка с въведена
организация на движението, тъй като жалбоподателят не се е движил по бул.
„България“, а по локалното платно в посока ГКПП „Дунав мост“.
На жалбоподателя изрично е разпоредено, какво точно действие
следва да извърши и продължавайки движението си в посока ГКПП „Дунав
мост“, макар и по локалното пътно платно, което преминава през място,
6
посочено в уведомлението на Община Русе - бул. „България“ № 310 (паркинг
„Пинк“), същият е осъществил състава на нарушението, за което е
ангажирана неговата отговорност.
В настоящото производство, съдът е лишен от възможността, по
пътя на инцидентния съдебен контрол, да се произнася във връзка със
законосъобразността на издаденото полицейско разпореждане, а предмет на
делото е, изпълнението на същото
По гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни
доводите на жалбоподателя, че не е осъществил състава на нарушението по
чл. 6, т. 2 ЗДвП, за което е ангажирана неговата отговорност.
Правилно е издирена и приложена, и санкционната разпоредба на чл.
175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, съгласно която, се наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и с глоба от 1000
лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението при въведена временна организация на
движението или временна забрана за движение.
Не се касае за „явно маловажен случай“, съгласно легалната
дефиниция на § 1, т. 5 от ДР на ЗАНН, а приложението на чл. 28 ЗАНН е
изключено от разпоредбата на чл. 189з ЗДвП.
По изложените мотиви, съдът намира, ангажираните с жалбата и
поддържани в хода по същество доводи са неоснователни, а наказателното
постановление като правилно и законосъобразно и при липса на основания за
неговата отмяна или изменение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото в полза на наказващия орган, на основание
чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.,
съгласно представения списък.
По гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7,
т. 2, вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-3393-
000239/26.04.2023г., издадено от ВПД Началник Второ РУ при ОДМВР –
7
Русе, с което на В. Б. А., ЕГН: **********, с адрес *****, на основание чл.
175, ал. 5 ЗДвП са наложени административни наказания „ГЛОБА“ в размер
на 1000 (хиляда) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА, за нарушение по чл. 6, т. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Б. А., ЕГН: **********, с адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – РУСЕ, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 37
от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във
вр. с чл. 143 АПК, сумата в размер на 150 (сто и петдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8