РЕШЕНИЕ№
2827
гр. Пловдив, 05.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 17926 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Кредитреформ България”
ЕООД против Т.Г.Г. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер от 600 лв. – главница по договор за кредит № *** г., сключен между
длъжника и „4финанс“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор
за прехвърляне на вземания № ***, сумата от 134, 27 лв. – такса за експресно
разглеждане и сумата от 565, 32 лв. – наказателна лихва за периода от
08.11.2016 г. до 22.11.2018 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 04.11.2019 г., до окончателното й
заплащане.
Ищецът твърди, че между
„4финанс” ЕООД, опериращо на пазара за финансови услуги под търговска марка
„Вивус“, и ответника е сключен договор за кредит № № *** г. Поддържа, че ответната страна
отправила до кредитора на 07.10.2016 г. искане за отпускане на кредит в размер
на сумата от 550 лв., като е заявила ползване на допълнителна услуга за
експресно разглеждане на заявката, за която се определя такса в зависимост от
отпуснатата сума и периода на договора за кредит. Тази услуга осигурявала
получаване на отговор на заявката до 15 минути от изпращането. Твърди, че
сключеният договор за кредит бил с период от 30 дни и падежна дата на
07.11.2016 г. Сумата била получена от ответната страна чрез системата на СиПей
(cPay.bg) на 08.10.2016 г. На 21.10.2016 г. кредитополучателят отправил заявка
за отпускане на допълнителна сума в размер на 50 лв., преведена на ответната
страна на същия ден чрез системата на СиПей. Поддържа, че при отпускане на
допълнителен кредит съществуващият договор се изменя чрез подписване на нов договор
и всички условия на първоначалния договор, освен размера на отпуснатата сума,
остават непроменени и се прилагат. Със заявката за отпускане на допълнителния
кредит отново било посочено ползването на услуга за експресно разглеждане на
заявката. Сочи, че към датата на настъпване на падежа ответната страна се
задължила да върне отпуснатата сума в размер на 758, 87 лв., включваща
главница, такса за експресно разглеждане и лихва в размер от 19, 48 лв. Сочи,
че от деня, следващ падежната дата и на основание клаузите на договора се
начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основания лихвен
процент, определен от БНБ – 10 %, към договорния лихвен процент. Твърди, че на
23.11.2018 г. кредитодателят „4финанс” ЕООД сключил с ищцовото дружество
договор за прехвърляне на вземания № *** г., по силата на който били
прехвърлени вземанията по процесния договор за кредит, както следва: сумата от
600 лв. – главница, сумата от 134, 27 лв. – такса за експресно разглеждане,
наказателна лихва от 565, 32 лв. отписни такси в размер на сумата от 30 лв. и
сумата от 19, 48 лв. – лихва за ползване на кредита. Цедентът упълномощил
цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като от ищеца било изпратено писмо в този смисъл до ответника. По така
изложените съображения моли за уважаване на предявения осъдителен иск, ведно
със законните последици.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната
страна Т.Г.Г. е депозирала отговор на исковата молба чрез назначения й от съда
особен представител – адв. К.. Оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди, че упълномощаването на цесионера за уведомяване на длъжника за
осъщественото прехвърляне на вземания, не може да породи действие, тъй като
задължението е на цедента. Счита, че уведомяването не може да бъде прието от
особения представител на ответника, поради което намира, че цесията не е
породила действие по отношение на длъжника. По така изложените съображения се
моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД във връзка чл. 6 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и по чл. 92 ЗЗД, във вр. с чл.
99 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че в качеството му на цесионер е кредитор на длъжника за вземане,
произтичащо от сключен с цедента договор за кредит.
С договор за цесия № *** г., сключени между „4финанс“ ЕООД
и “Кредитреформ България” ЕООД
страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача станалите ликвидни и
изискуеми в пълен размер вземания, описани в Приложение № 1. По делото е
представено Приложение № 1 към договора, в което е посочено вземането на
цедента „4финанс“ ЕООД против Т.Г.Г.,
с посочен единен граждански номер, по договор № *** от 08.10.2016
г., с общ размер на прехвърленото
вземане от 1 549, 07 лв., размер на отпуснатата главница от 600 лв.,
възнаградителна лихва от 19, 48 лв., такса от 134, 27 лв., наказателна лихва от
565, 37 лв. и такса за събиране от 30 лв. Съдът намира, че е налице воля за
прехвърляне на процесното вземане, доколкото и последното е надлежно
индивидуализирано в представеното приложение към договора.
Прехвърлянето на
вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в
съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На
първо място следва да се посочи, че по делото е представено пълномощно от
цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.
Длъжникът не е
получил уведомлението за прехвърляне на вземането, доколкото видно от
представената по делото обратна разписка се е върнала с отбелязване като
непотърсена.
Следва обаче да се
приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в
качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с
нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл.
първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния
касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Наистина ответната
страна не участва лично в производството по делото, а е представлявана от
назначен от съда особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Особеният
представител на ответника притежава особено процесуално качество да защитава
интересите на длъжника в хода на съдебното производство, като до назначаването
му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно
връчено по чл. 47, ал. 1 ГПК. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК
фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за
получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза
съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.
В случая препис от
исковата молба и приложенията към нея се считат за редовно връчени на ответната
страна на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване
на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и
уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в
чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този
срок за получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в
процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност
изявлението от заемодателя - цедент, обективирано в уведомителното писмо за
извършената цесия, се презюмира да е получено от ответника, а не от назначения
му особен представител. При достигане до този правен извод съдът съобрази
практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, ТК, І т. о.
По тези съображения
настоящата съдебна инстанция приема, че уведомлението, представено с исковата
молба на ищеца - цесионер и достигнало до ответника с извършеното по реда на
чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на
цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на
вземането поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Договорът за цесия
е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето
лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил
вземането си. Предвид изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец
разполага с материланоправна легитимация в исковото производство пред настоящата
съдебна инстанция.
Вземането, предмет на договора за цесия, е породено от договор за кредит, по
отношение на който следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова
по смисъла на чл. 9 ЗПК.
По
делото е представен договора за кредит № *** от 07.10.2016 г. и Общите условия
към него, които носят подписа на потребителя. В договора за кредит са посочени
личните данни на кредитополучателя – ответник. Уговорено е, че сумата,
предоставена по договора е в размер от 550 лв., при лихвен процент от 40, 99 %
и годишен процент на разходите от 49, 65 %. Установен е срок за връщане на
предоставения кредитен ресурс от 30 дни с падеж на 06.11.2016 г. Страните са
постигнали съгласие за заплащане на такса за експресно разглеждане от 129, 97
лв. В клаузите на Общите условия е установено, че договорът за кредит се сключва
по искане на кредитополучателя и се счита сключен от датата на потвърждаването
му по електронната поща на кредитора и извършване на паричния превод, след като
предварително кредитополучателят го е приел на началната страница или подписал
на хартиен носител – арг. т. 3.1. от Общите условия. В клаузата на т. 3.2. е
установено, че след сключване на договора кредиторът незабавно превежда сумата
на кредита по сметката на кредитополучателя или по алтернативен начин, избран
от кредитополучателя.
По
делото е представено искане за отпускане на кредит от 21.10.2016 г. за сумата
от 50 лв. и срок от 18 дни, на основание на което искане е сключен Договор за
кредит № *** от 21.10.2016 г., в който договор е установено, че размерът на
отпуснатата главница е от 600 лв., с лихвен процент от 40, 36 % и годишен
процент на разходите от 49, 17 %. Установено е, че кредитополучателят следва да
върне сумата в общ размер от 758, 87 лв. за срок от 30 дни с падеж на
07.11.2016 г. Договорът за кредит е подписан от страна на кредитополучателя.
В
клаузата на т. 7.1. от Общите условия е установено, че всеки кредитополучател
има право да кандидатства за отпускане на суми в рамките на кредитния лимит,
която представлява максималната сума, която може да бъде отпусната като кредит.
С разпоредбата на т. 8.1. е предвидено, че кредитополучателят има право да
поиска отпускане на допълнителен кредит до достигане на кредитния лимит по вече
отпуснат кредит, като минималната сума, която може да бъде изтеглена като
допълнителен кредит е от 50 лв. С т.8.2. от Общите условия е установено, че
страните се съгласяват, че получаването на допълнителен кредит представлява
промяна в съществуващия договор за кредит, посредством сключване на нов договор
за кредит, като всички параметри на съществуващия договор, с изключение на
общата дължима сума по кредита, остават непроменени.
Следователно
с подписване на договора за кредит от 21.10.2016 г., страните по взаимно
съгласие и по искане на кредитополучателя, са постигнали съгласие за изменение
на постигнатото съглашение, обективирано в договора за кредит от 07.10.2016 г.
по отношение на отпуснатия в полза на кредитополучателя кредитен ресурс, общата
дължима сума за връщане, включваща такса за експресно разглеждане и падежа на
задължението.
В
производството по делото е представена разписка от 08.10.2016 г., обективираща
осъществен чрез системата на cPay паричен превод от “4финанс” ЕООД в полза на Т.Г.Г.,
за сумата от 550 лв. и разписка от 21.10.2016 г., обективираща осъществен чрез
системата на cPay паричен превод от “4финанс” ЕООД в полза на Т. Г.Г. за сумата
от 50 лв.
В
случая в производството по делото съдът намира за установено, че между страните
е възникнало облигаторно правоотношение по силата на договор за кредит с така
установените клаузи. До този извод съдът достигна при съобразяване на така
представените писмени доказателства. По делото са представени отправените от
страна на длъжника искания за сключване на договорите за кредит, договорът за
кредит, изменен със сключването на допълнителен договор и Общите условия към
тях, които носят подписа на длъжника, чието авторство не е оспорено в
преклузивните за това срокове по чл. 193 ГПК, поради което следва да се приеме,
че изявлението, обективирано в представените частни диспозитивни документи,
изхожда от длъжника.
Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.
20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК
- изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Договорът за паричен заем е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е
чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният
годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и
размерът на дължимата погасителна вноска.
Следователно
възникналото между страните правоотношение е съобразено с правилата, установени
в Закона за потребителския кредит.
Съдът
намира, че в производството по делото бе безспорно установено, че
кредитодателят е изпълнил поетото с договора задължение да предостави на
длъжника за установения в договора финансов ресурс в размер на сумата от общо
600 лв., като плащането е осъществено с два броя разписки, които носят подписа
на длъжника.
Разписките
са подписани, като в полето до подписа е саморъчно изписано името на ответната
страна. Последната не оспори в хода на производството обстоятелството, че
подписът за клиент в представените разписки е положен лично от длъжника, поради
което последните се ползват с формална доказателствена сила и удостоверяват, че
изявленията, удоствоерени в представените частни свидетелстващи документи,
изхождат от лицето, сочено като техен автор – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК. В този
смисъл удостоверителното изявление на кредитополучателя за получаване на сумата
от общо 600 лв., обективирано в подписаните от последния разписки, представлява
извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, което съдът цени с оглед
всички представени в производството по делото доказателства.
По
така изложените съображения следва да се приеме, че за ответника е възникнало
задължението за връщане на предоставения за ползване финансов ресурс в размер
на сумата от 600 лв. при условията и за сроковете, установени в клаузите на
договора и общите условия към него.
В
производството по делото не са ангажирани доказателства от страна на
ответницата, като не са изложени и твърдения в тази насока, че е осъществено
пълно или частично погасяване на задължението за връщане на предоставената за
ползване сума в същата валута и размер, поради което и исковата претенция за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 600 лв., представляваща
главница по Договор за кредит № *** г., сключен между длъжника и „4финанс“
ЕООД, е основателна и следва да бъде уважена в пълния й предявен размер, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
поддържа да е носител на вземане, възникнало на основание сключения между
страните договор, за такса за експресно разглеждане на кредита в размер на
сумата от 134, 27 лв. и сумата от 565, 32 лв. – наказателна лихва за периода от
08.11.2016 г. до 22.11.2018 г.
С
разпоредбата на т. 13. 2, б. „а“ от ОУ е установено, че при изпадане в забава
длъжникът дължи заплащането на надбавка за наказателна лихва, изчислима като
сбор от наказателния лихвен процент, в размер на законната лихва – 10, 01% и
уговорения в специалните условия на договора лихвен процент – в случая 40, 36
%.
По
своята правна същност установената наказателна лихва представлява мораторна
неустойка.
Съгласно
т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на
парични или непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението
- съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
В
мотивите на тълкувателното решение е прието, че неустойката следва да се приеме
за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Като
съобрази цитираната задължителна съдебна практика, настоящият съдебен състав
намира, че обезщетението за забава, уговорено в т. 13.2 от ОУ, която по своята
правна природа представлява установена неустойка за неточно изпълнение на
задължението на потребителя за връщане на заетата сума в срок, противоречи на
добрите нрави. Това е така, тъй като размерът на последната се формира от
размера на годишния лихвен процент, към който се добавя надбавка от 10 %, като
така установения размер на неустойката се начислява за всеки ден забава върху
просрочената сума, което води до несъответствие на установеното обезщетение с
добросъвестността, тъй като последното излиза извън присъщите за всяка
неустоечна клауза обезщетителна и санкционна функции. В случая последната е
установена при превес на санкционната функция и с оглед генериране на
допълнително възнаграждение за кредитодателя. Нещо повече - размерът на тази
неустойка е несъвместим с краткия срок за погасяване на задължението за връщане
на заетата сума от 30 дни.
Не
следва да се присъди и претендираната такса за експресно разглеждане на
заявката за отпускане на кредита в размер на сумата от 134, 27 лв., тъй като
последната е такава свързана с усвояване на кредита и е начислена в
противоречие с разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, която правна норма
установява забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и
управление на кредита.
По
така изложените съображения предявените искове, в частта им с която се
претендира заплащане на сумата от 134, 27 лв. – такса за експресно разглеждане
и сумата от 565, 32 лв. – наказателна лихва за периода от 08.11.2016 г. до
22.11.2018 г., следва да се отхвърлят.
В
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на правния спор
следва да бъдат присъдени разноски по съразмерност. В производството по делото
ищецът е сторил разноски в общ размер от 590, 97 лв., от които 150 лв. за
заплатена държавна такса, 320, 97 лв. – депозит за особен представител на
ответника и 120 лв. – юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, от които с оглед уважената част от предявените
искове следва да се присъди сумата от 272, 84 лв.
С
оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в
производството се следват и на ответната страна, но такива не подлежат на
присъждане, доколкото в случая не са сторени.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД на „Кредитреформ България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шандор
Петьофери“ № 10, сумата от 600 лв.,
представляваща незаплатена главница по договор за кредит № *** г., сключен
между длъжника и „4финанс“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с
Договор за прехвърляне на вземания № BGF – 2018 – 033/23.11.2018 г., сключен
между „Кредитреформ България” ЕООД и „4финанс“ ЕООД, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 04.11.2019 г., до окончателно изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредитреформ България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шандор
Петьофери“ № 10, против Т.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 134, 27 лв. – такса за
експресно разглеждане и сумата от 565,
32 лв. – наказателна лихва за периода от 08.11.2016 г. до 22.11.2018 г.,
дължими на основание договор за кредит № *** г., сключен между длъжника и
„4финанс“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за
прехвърляне на вземания № BGF – 2018 – 033/23.11.2018 г., сключен между
„Кредитреформ България” ЕООД и „4финанс“ ЕООД.
ОСЪЖДА Т.Г.Г. да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Кредитреформ България” ЕООД сумата от 272, 84 лв. – разноски в
производството по гр.д. №
17926/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване,
с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ