Р Е Ш Е Н И Е

 

№   ............

 

03.08.2020 г., гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НАЧЕВА

 

         При секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 1301 по описа на същия съд за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е жалба от „Б.П.2.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.Г.П. с ЕГН **********, против НП № 491515-F532423/22.01.2020г. на *** на Отдел „Оперативни дейности“-Велико Търново към ЦУ НАП, с което на дружеството за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и на основание чл.185, ал.2, във вр. с  чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.

Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения като се моли неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Представя молба, с която моли за отмяна на атакуваното НП.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител – ***. Н.М., изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди, като законосъобразно. Развива доводи в подкрепа на тезата си и оспорва възраженията на жалбоподателя.

        

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи,събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

 

         ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

         РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

         На 20.12.2019г. свидетелят Р.Н.А. – ***по приходите в НАП при ЦУ на НАП, извършил проверка в търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Бохот, ул. ***, стопанисван и експлоатиран от „Б.П.2.“ ЕООД с ЕИК ***. В хода на проверката установил, че не всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби/сторно операции, се регистрира във фискалното устройство, чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми в касата. В хода на проверката е констатирано още, че в обекта наличното фискално устройство /ФУ/ е DATECS DP-150 с ИН на ФП 02736902, регистрирано в НАП с №4002741 от 29.01.2019г., като от същото ФУ е разчетена касова наличност в размер на 427,89 лв., видно от дневен финансов отчет “Z” с № 0035065/20.12.2019г. в 11:08ч., а общата касова наличност установена в обекта – преброена по банкноти и монети е вписана в опис от М.П-В-– ***, е в размер на 378,14 лв.

В хода на проверката е установена отрицателна разлика между разчетената наличност от ФУ и фактическата наличност към момента на проверката в размер на 49,75 лв., която е отразена чрез ФУ, като „служебно изведени“ в касата суми.

Извършената проверка била документирана с протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0372625/20.12.2019г., в който подробно били отразени констатациите от проверката. Същият е съставен на основание чл.110, ал.4, във вр. с чл.50 от ДОПК.

По повод горното свидетелят Р.Н.А. съставил АУАН № F532423/27.12.2019г., който е бил предявен и връчен на представляващия дружеството.

Въз основа на съставения акт, на 22.01.2020г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Б.П.2.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.Г.П. с ЕГН ********** било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Р.Н.А. и В.М.П., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът изцяло кредитира и писмените материали от административнонаказателната преписка, приобщени към доказателствата по делото, тъй като същите са непротиворечиви помежду си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Гореизложеното се установява от показанията на Р.Н.А., В.М.П. и М.П.В., АУАН № F532423/27.12.2019г.; Протокол №1338658/27.12.2019г.; Договор за наем с Потребителна кооперация „***“ с. ***от 11.11.2019г.; ПИП №  0372625/20.12.2019г., ведно с Опис на паричните средства в касата към момента на проверката в обекта; Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение от М.П-В-от 20.12.2019г.; 1 брой дневен отчет и заповед на л.18-19 от делото. Всеки от свидетелите Р.Н.А. и В.М.П. депозира показания в които потвърждава написаното в акта. А от показанията на св.М.П.се установява съставения от нея опис, приложен на л. 16 от делото, както и декларация на л.17, видно от които на процесната дата е била на работа като ***, като с парични средства от касовата наличност заплатила на доставчик на зеленчуци визираната сума от 49.75 лева, но от притеснение не уведомила проверяващите. Съдът не кредитира показанията на св.П. в частта в която твърди, че причината за разликата в касовата наличност било точно конкретното плащане, тъй като пак от показанията на свидетелката за плащането е била съставена стокова разписка. Такава разписка обаче не само, че не е била представена на проверяващите, но не беше приложена и по делото от страна на ж-ля.  Нещо повече – тази конкретна причина за намалената касова наличност не е посочена в съставения от П. опис, а вместо това е посочено друго – „погрешно натиснати клавиши”. Поради описаното съдът намира и твърденията в жалбата в тази насока по отношение на конкретната причина за извеждане на въпросната парична сума от касовата наличност на магазина, за голословни и неподкрепени с доказателства.

Що се отнася до погрешно изписаното име на св.М.П.в АУАН и пренесено оттам и в НП, съдът намира същото за техническа грешка, като това не е процесуално нарушение, още по-малко съществено. Спор досежно последното съдът не откри.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ гласи: „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми...“. От материалите по делото е видно, че наличното в търговския обект на фирмата – жалбоподател фискално устройство е притежавало функции по извършване на операции по ал.1, поради което всяка една промяна в касовата наличност е следвало да се отразява в самото фискално устройство. От представените като писмени доказателства по делото: Протокол за извършена проверка №0372625/20.12.2019г., дневен финансов отчети,  опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, а и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р.Н.А., В.М.П. и М.П.В. се установява по безспорен начин, че е била налице отрицателна разлика между разчетената наличност от ФУ и фактическата наличност към момента на проверката в размер на 49,75 лв., която е отразена чрез ФУ, като „служебно изведени“ в касата суми. От изложеното може да се направи извода, че данъчно задълженото лице не е отразило извеждането на сумата от 49,75 лева извън касата, в момента на тяхното действително извеждане и с точност до минута.

От текста на НП е видно, че административно наказващият орган е приел, че е извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.185, ал.2, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС. От анализа на посочените правни норми се установява, че жалбоподателят действително е допуснал нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ, като в разрез със задължението си, извън случай на продажба /какъвто е настоящия казус/ е пропуснал да отрази промяна на касовата наличност (извеждане на пари извън касата) на ФУ, която е следвало да се регистрира във ФУ чрез операцията "служебно изведени" суми. Разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС  регламентира вида и размера на наказанието за конкретно извършеното от жалбоподателя нарушение. При определяне на вида и размера на налаганото на жалбоподателя наказание изрично е записано, че това наказание се налага на основание чл.185, ал.2, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, т.е. коректно е изписана правната норма, която указва вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за допуснатото нарушение на по-горе цитираните правни норми.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че като не е изпълнило задължението си да отбележи във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност на 20.12.2019г. в момента на извършването й с точност до минута, а именно извеждането извън касата на сумата от 49,75 лева, търговецът е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ.

Съдът съобрази и обстоятелството, че разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Именно поради изложеното настоящият състав намира, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим в настоящото производство. Наред с общото понятие на административно нарушение в чл.6 от ЗАНН, законът си служи още с понятията „маловажни” и „явно маловажни” нарушения, съответно в разпоредбите на чл.28 и чл. 39, ал.1 от ЗАНН. Наказващият орган е действал законосъобразно, извършвайки това разграничаване и преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение на процесуалния представител на ответната страна се споделя изцяло от настоящия състав. Следва да се посочи за пълнота че нарушението е формално, на просто извършване, а не резултатно и вреда не се изисква, т.е. наличието на вреда не е елемент от състава на нарушението и липсата на такава не е основание то да се приеме като маловажно.

Разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ визира като нарушение всички случаи на неотразяване в касовата книга за дневните финансови отчети, независимо дали става въпрос за извеждане или за въвеждане на суми от касата в обекта.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки извършеното от „Б.П.2.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.Г.П. с ЕГН **********, като административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. Правилно е била издирена и приложена и действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Посочената разпоредба предвижда глоба или имуществена санкция за лице, което наруши реда и начина за одобряване на типа, регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или отчитане, или сервизно обслужване на фискалните устройства или не изпълнява изискванията за дистанционна връзка с Националната агенция за приходите. Административно-наказващият орган правилно е приложил санкцията по чл.185, ал.1 от ЗДДС, към която препраща разпоредбата на ал.2 от същия член, в случай, че нарушението не води до неотразяване на приходите, доколкото посоченото условие е налице в настоящия случай. 

В разглеждания случай имуществената санкция е индивидуализирана в минималния предвиден от закона размер от 500 лева и не подлежи на намаляване.

Ето защо, предвид на така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че вмененото на дружеството нарушение е правилно установено и доказано, поради което и обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 491515-F532423/22.01.2020г. на *** на Отдел „Оперативни дейности“-Велико Търново към ЦУ НАП, с което на жалбоподателя „Б.П.2.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.Г.П. с ЕГН **********, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и на основание чл.185, ал.2, във вр. с  чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

                  

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: