Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.09.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в закрито заседание на 03.09.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Александрова
ч.гр.д.№ 7982 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.250 и чл.251 ГПК.
С решение от
12.02.2021 г., постановено по настоящото дело, са оставени без уважение
частните жалби на Р.Ж.Б. с вх.№ 1800/02.03.2020 г. относно насочване на
принудително изпълнение по отношение на имот, който жалбоподателят счита за несеквестируем и с вх.№ 23049/23.03.2020 г. против отказ за
прекратяване на изпълнително дело № 20148510401383 по описа на ЧСИ М.П.,
обективиран в съобщение с изх.№ 10352/27.02.2020 г., като неоснователни.
Постъпили са молби от жалбоподателя Р.Ж.Б. с искане за
тълкуване или за допълване на постановеното по делото решение с твърдения, че
решението е постановено в противоречие на т.1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно момента, към който се преценява несеквестируемостта.Твърди, че меродавен момент за тази
преценка е датата на насочване на изпълнението към имота, т.е. към налагане на
възбрана върху същия.Моли съда да се произнесе с решение, с което да разтълкува
решението от 12.02.2021 г., като се произнесе по изрично направеното искане за
определяне на датата на несеквестируемост и да разтълкува мотивите, с които „отхвърля
задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК
на ВКС“.
Ответницата по молбата- В.Б.А. изразява становище за допустимост
и основателност на молбите.Излага доводи за наличие на нововъзникнали
обстоятелства-одобрена съдебна спогодба по гр.д.№ 58072/16 г. на СРС, 72 с-в, образувано
по искова молба за съдебна делба, вписана преди вписването на възбраната и на
исковата молба по чл.135 ЗЗД, по силата на която тя е станала единствен
собственик на процесния апартамент, поради което не може да бъде извършено
принудително изпълнение върху имота,
който отново е несеквестируем, тъй като тя не
разполага с друга недвижима собственост.Моли съда да уважи молбата.
Ответниците по молбата-„И.к.“ АД и „Ю.Б.“ АД не вземат становище по
молбите.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
С
постановеното по делото решение СГС е изложил мотиви за неоснователност на
подадената от длъжника Р.Б. частна жалба относно насочване на принудително
изпълнение по отношение на ½ идеална част от имот, който жалбоподателят
счита за несеквестируем.Съдът е изложил доводи, че
несеквестируемостта е отпаднала поради извършено разпореждане с имота, както и поради
наличие на уважен иск по чл.135 ЗЗД по иск на взискателя срещу
длъжника-жалбоподател, като се е позовал на съдебна практика, поради което
частната жалба се явява неоснователна.С подадените молби се цели постигане на промяна
на резултата по подадената частна жалба, което е недопустимо.Съдът не дължи
произнасяне с диспозитива на решението по отделни доводи за незаконосъобразност
на обжалвания акт на съдебния изпълнител.Недопустимо е в производството по
чл.250 ГПК и чл.251 ГПК съдът да се позовава въз основа на факти, настъпили
след постановяване на съдебния акт.
Поради
изложеното съдът намира, че молбите за допълване и за тълкуване на решението от
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на Р.Ж.Б. по чл.250 ГПК и по чл.251 ГПК за тълкуване и за
допълване на постановеното по делото решение от 12.02.2021 г., като съдът се
произнесе по изрично направено искане за определяне на датата на
несеквестируемост и да разтълкува мотивите, с които „отхвърля задължителна
съдебна практика, обективирана в ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС“, като
неоснователни.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.