№ 215
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
в присъствието на прокурора С. Г. Т.
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно частно наказателно
дело № 20231000600560 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.20, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 Закон за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИКОНРНФС).
С Решение №317 от 03.05.2023г., Софийски градски съд(СГС) – НО, 36 състав по
ЧНД№1781/23год. е признал и привел в изпълнение Решение №BHLB/610220004197/2022,
постановено от несъдебен орган на Република Австрия – Bezirkshauptmannschaft в град
Leibnitz от 11.04.2022г., влязло в сила на 23.06.2022г. по отношение на българския
гражданин Н. С. Д. роден на ********г. в гр.***, българин с ЕГН********** с постоянен
адрес в гр.***, ул.“***“(***)№*, ет.*, ап.*, с което му е наложена финансова санкция за
извършено административно нарушение на територията на издаващата държава, а именно за
това, че на 07.03.2022г. в 00.00 часа в Република Австрия, в населено място – гр.Лайбниц, е
нарушил правила за движение по пътищата и на основание параграф №103 и параграф
№134 от Закон за моторните превозни средства(KFG) в Република Австрия – приложими
правни разпоредби на издаващата държава, му е наложено административно наказание –
„глоба“ в размер на 230 евро, в левова равностойност към датата на решението в размер на
449,84 лева.
Така постановеното Решение е обжалвано в срок от адв.Н.-Г. – сл.защитник на
засегнатото лице, с молба за отмяна на съдебния акт като неправилен и незаконосъобразен.
Мотивите за това са, че Д. не е знаел чужди езици, съответно немски език, което доказвало,
1
че той не е разбрал какво нарушение е извършил и в какво го обвиняват. В тази връзка се
моли да се откаже признаването на решението и да не се допусне изпълнение на
финансовата санкция.
В хода на съдебните прения пред САС защитникът поддържа жалбата си и
допълва, че Д. не е бил уведомен лично за правото си за обжалване.
Засегнатото лице редовно призвано не се явява.
Представителят на САП предлага да се потвърди решението като правилно и
законосъобразно.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и взе предвид
становищата на страните достигна до следните фактически и правни изводи:
Процесното решение по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗПИКОНРНФС е издадено от
административен орган на страна – членка на ЕС (като тук трябва да се отбележи, че както в
пледоарията си, така и в жалбата служебният защитник бърка Република
Австрия(издаващата държава) с Федерална Република Германия посочена като
„германските власти“ от адв.Н.-Г.), като финансовата санкция е постановена по повод на
осъществено административно нарушение. Административният акт на несъдебен орган в
Република Австрия е влязъл в сила, а засегнатото лице е било уведомено за
административно-наказателното производство и, че може да обжалва пред съдебен орган –
видно от Удостоверението издадено по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на
Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
Именно поради тази причина липсват основанията визирани в чл.35, т.9 от Закона за отказ
от признаване както се твърди от защитника. Съдебният акт е придружен, както вече бе
посочено, с Удостоверение, както се изисква по чл.4, ал.1 от ЗПИКОНРНФС, като е налице
и превод на български език на самото Удостоверение, което прави и неоснователно
становището на защитника, че засегнатото лице не знаело чужди езици и за това не
разбирало за какво е санкционирано. В допълнение удостоверението е индивидуализирано
съобразно законовите изисквания.
На следващо място, от формална страна са налице условията по чл.3, ал.1
ЗПИКОНРНФС, тъй като въпросното удостоверение е издадено за физическо лице
извършило нарушение, което се наказва съобразно законодателството на издаващата
държава с финансова санкция. Същевременно размерът на наложената санкция не е по-
малък от 70 евро, поради което не може да има преценка по същество.
От друга страна, не следва да се разглежда, дали това нарушение представлява
такова и по законодателството на Република България, тъй като в случая не се изисква
двойна наказуемост – чл.30, ал.2, т.1. Лицето не е санкционирано за същото деяние в друга
държава, не е изтекла погасителната давност за изпълнение на санкцията, няма имунитет
2
или привилегии.
С оглед на така установените факти, правилно и законосъобразно първият съд е
приел, че не са налице предпоставките за отказ на признаване и изпълнение по силата на
чл.35 ЗПИКОНРНФС. Липсват данни за отлагане на изпълнението на решението. Няма
доказателства за пълно или частично изпълнение на процесната сума.
Неоснователно е и възражението, че нямало данни кога е получено решението и
дали засегнатото лице и служебният му защитник са запознати с него, тъй като нито в
закона, нито в РР 2005/214/ПВР на Съвета няма такова основание за отказ, достатъчно е
само да се заяви, че засегнатото лице е уведомено за правото му да обжалва в съответните
срокове. Същото се отнася и до липса на превод на решението, което не е основание за отказ
от изпълнение. Такъв превод се изисква само за удостоверението.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. чл.20, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1
ЗПИКОНРНФС, САС - 8 състав, НО,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №317 от 03.05.2023 г. на Софийски градски съд – НО,
36 състав по НЧД№1781/2023 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3