Р Е Ш Е Н И Е № 146

гр. Сливен, 23.06.2022  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,    в публичното заседание на първи юни

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря                                  Галя Георгиева                            и с участието на прокурора                               Красимир Маринов                                   като разгледа докладваното от                       Слав Бакалов                          КАНД № 152   по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение 121/10.03.2022 г., постановено по АНД № 20212230201405/2021 г. по описа на СлРС, с което е: изменено НП № 575187-F608664/08.10.2021 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас в ЦУ на НАП, с което на „Кабрини“ ООД гр. Сливен, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за  управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ, във връзка чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева, като намалява размера на наложеното наказание от 2000 лева на 500 лева и осъжда „Кабрини“ ООД гр. Сливен, да заплати на Националната агенция за приходите, сумата от 20,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, а Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на „Кабрини“ ООД гр. Сливен, сумата от 150,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Горното решение е обжалвано в законния срок от „Кабрини“ ООД гр. Сливен.  В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен, с което е изменено наложеното наказание от 2000 на 500 лв. е неправилно. Счита, че наказателното постановление е процесуално и материално незаконосъобразно, и като е приел обратното съдът е постановил неправилно съдебно решение. Заявява, че необосновано АНО е приел, че липсва представено възражение против АУАН, като липсвал анализ на представената по преписката заповед за организация на работата в обекта. Не били обсъдени възраженията против АУАН и НП, което било равнозначно на липса на мотиви. За допуснатото нарушение било наказано лицето, което го е извършило, поради което не следвало да се наказва дружеството или следвало да се приложи чл.28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и НП. Претендира за направените по делото разноски.

В съдебно заседание касатора, чрез п. си адв. П.Н. поддържа подадената жалба.

Ответникът по касацията ТД на НАП - гр.Бургас, чрез п. си гл. юриск. С. Д. оспорва жалбата. Счита, че има извършено административно нарушение, което първоинстанционният съд правилно е категоризирал и е намалил наказателното постановление в минимален размер. При съставянето на наказателното постановление и на акта нямало процесуални нарушения. Видно от самата проверка, извършена в търговския обект, в касата имало средства, които не били фискализирани във фискалното устройство, данните по фискалното устройство показвали нула. При направеното възражение по акта не били представени доказателства за сумата, която се намирала в касата. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, и моли съда да го потвърди. Претендира за направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че  решението на първоинстанционния съд  е правилно и законосъобразно. Съдът е взел под внимание всички относими факти и обстоятелства към случая, констатирал е липсата на процесуални нарушения в процедурата по издаване на наказателното постановление, отчел е правните и фактическите аргументи, поради които да измени наложената санкция и изменил в минималния размер, включително е коментирал приложението на т.н. маловажен случай. Счита че крайният извод на въззивния съд е правилен и законосъобразен, поради което моли да се остави решението в сила.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 07.04.2021 г. служители на ТД на НАП извършили оперативна проверка по спазване на данъчното и осигурителното законодателство на търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – т. ц. „Кабрини", находящ се г. С., б. „Б. М. № ***, стопанисван от „Кабрини" ООД, ЕИК по БУЛСТАТ ********.

А. А. извършила контролна покупка преди легитимация на е. б. с. на стойност 12 лв., заплатени в брой, като в момента на плащането, не е издадена фискална касова бележка от регистрираното и работещото към момента на проверката в обекта ФУ модел Daisy Compact М02, с ИН на ФУ DY 445638 и ИН на ФП 36603674 или касова бележка от кочан. Плащането за сметка на дружество „Кабрини" ООД било прието от Л. И. С. с ЕГН: ********** - п. к. в обекта.

Проверката е документирана с протокол за извършена проверка сер. АА № 0053607/07.04.2021 г., в който констатациите били подробно описани. На 12.04.2021 г., за констатираното при проверката на търговеца бил съставен АУАН, за това че при извършена на 07.04.2021 год. проверка в търговски обект –т. ц. „Кабрини", находящ се г. С., б. „Б. М. № ***, стопанисван от „Кабрини" ООД, ЕИК по БУЛСТАТ ********, при извършване на контролна покупка преди легитимация на ОП на е. б. с. на стойност 12,00 лв. не е бил издаден фискален касов бон. В съставения АУАН е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. Въз основа на съставеният АУАН е издадено процесното НП, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 2000,00 лева.

При горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че наказателното постановление е законосъобразно, тъй като се установило извършеното от касатора нарушение на закона. Приел е, че обосновано АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на дружеството. Приел е, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.28, б."А" от ЗАНН, тъй като не се касае за маловажен случай, тъй като извършеното нарушение показва по- висока степен на обществена опасност и нарушението не може да се квалифицира като маловажен случай. Приел е, че наложената на касатора имуществена санкция е необосновано висока, като я намалил на 500 лв..

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Административен съд гр.Сливен намира, че всички събрани по делото доказателства са обсъдени подробно и задълбочено от първоинстанционния съд. Възприетата от съда фактическа обстановка се базира на събраните по делото доказателства и напълно се споделя от настоящата инстанция.

Изводите на Районен съд гр. Сливен за това, че нарушителят е осъществил описаното в НП нарушение, както и че определеното наказание е в законоустановените граници са обосновани и правилни.

Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В конкретния случай на извършена контролна покупка преди легитимация в на е. б. с. на стойност 12 лв., заплатени в брой, като в момента на плащането, не е издадена фискална касова бележка от регистрираното и работещото към момента на проверката в обекта ФУ или касова бележка от кочан. Плащането за сметка на дружество „Кабрини" ООД е прието от Л. И. С. – п. к. в обекта. В този смисъл след като касатора е възложил на лицето Л. С., да извършва от негово име търговски продажби, то следва да понесе отговорността за нарушението на определения ред за регистриране и отчитане на продажби в търговски обект и по този начин е ангажирал административнонаказателната си отговорност. Съгласно чл.24 ал.2 пр.последно от ЗАНН за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. От този текст на закона следва, че търговецът може да бъде субект на наказуемо допустителство, независимо от санкционирането на  лицето, което го е извършило.

П.-к. е подчинен на решенията на работодателя си по отношение на възлагане на трудовите му функции и именно последният, в качеството му на търговско предприятие, е длъжен да организира трудовите му задължения по такъв начин, че да се гарантира законосъобразен резултат – спазване на правилата по регистриране и отчитане на извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект. Касае се за допустителство, при което не се изследват възможните оперативни методи за постигане на допустимия резултат, а е относима липсата на резултат - в случая неспазване изисквания на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ.

В случая не може да се приеме, че с издаването и връчването на р. на Заповед № 3/18.10.2020 г., търговецът е изпълнил изискванията на закона. В тежест на предприятието е да извърши проверки, така че до осигури спазването на тази заповед и изискванията на закона по регистрация на извършените продажби. След като не е осигурил по надлежния оперативен начин спазването на тези правила, то основателно е ангажирана отговорността му съгласно  чл. 185 ал. 1 от ЗДДС.

Неоснователно е възражението на касатора наведено в касационната жалба, че в АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Тези възражения съдът намира за неоснователни. В акта и НП се съдържат достатъчно данни относно обстоятелствата, при които е било извършено нарушението и неговото описание, така че касатора да научи за какво е санкциониран т.е. не е нарушен чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

От установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на малозначителни и незначителни адм.нарушения, т.к. неговата обществена опасност е никаква или незначителна. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. От данните по делото става ясно, че касатора е допуснал нарушение във връзка с регистрация на извършени плащания чрез ЕКАФП, поради което деянието за което е съставено настоящото НП не може да се приеме за изолирано и случайно. С оглед останалите обстоятелства във връзка с извършеното нарушение правилно и в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и с оглед постигането на целите по чл.12 от ЗАНН, АНО е определил административното наказание в минимален размер, като е взел предвид всички обстоятелства във връзка с извършването на деянието.

По изложените съображения административния съд намира, че като е потвърдил обжалваното наказателно постановление, районният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение.

Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд, поради неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка.  Съдът не е допуснал и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Всички наведени от страните твърдения и възражения са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за основателни или неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

По направените искания за присъждане на разноски, с оглед изхода на делото следва на НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 80 лв., тъй като производството по делото не е с фактическа или правна сложност. Разноски на касатора не следва да се присъждат предвид неоснователността на подадената жалба.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 121/10.03.2022 г., постановено по АНД № 20212230201405/2021 г. по описа на СлРС, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „Кабрини" ЕООД със седалище и адрес на управление на дейността - г. С., ж.к. „Д.", б. ***, в. ***, е. ***, а. ***, ЕИК ********* да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.