МОТИВИ:/към присъда №62
от 07.09.2009г. постановена по н о х дело №236 от 2009г. по описа на РС
Велинград./
Обвинение против Б.А.Г. ***,в
това,че
на 25.03.2007г.,около
23,00 часа в гр.Велинград,в сградата на РПУ-Велинград,като
лице от състава на полицията при изпълнение на службата си като автопатрул,е нанесъл не по малко от два удара с крак от
лявата страна по гръдния кош на гражданското лице А.Г.Б., с ЕГН-**********,с
което му причинил,средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК,изразяваща се в левостранен хемоторакс/наличие
на кръв в плевралната кухина-600мл/,довело до
разстройство на здравето,временно опасно за живота-престъпление по чл.131 ал.1
т.2 от НК,във връзка с чл.129 ал.2 от НК,във връзка с чл.129 ал.1 от НК.
Подсъдимия Б.А.Г. не се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства,приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимия Б.А.Г.,като
старши полицай е бил постъпил на работа в състава на РПУ Велинград ,считано от
15.02.1996г..По време на службата си е бил награждаван веднъж с “Писмена
похвала” от Началника на РПУ Велинград,като това е било през 2006г.На два пъти
са му били налагани и дисциплинарни наказания,веднъж”Писмено предупреждение”за
срок от три месеца от Началника на РПУ Велинград,през 2004г. и след това
“Порицание” за срок от шест месеца през 2005г.Подсъдимия Г. е бил освободен от
служба в МВР със заповед от 13.04.2007г. на основание чл.245 ал.1 т.4 от -по собствено желание,считано от 02.05.2007г.Подсъдимия
Г. е с добри характеристични данни,не е осъждан за престъпление от общ
характер,ползвал се е с уважение и доверие от колегите си в състава на РПУ
Велинград.
По делото не е спорно,че
на 25.03.2007г. пострадалия свидетел А.Б. разбрал от негови съседи,че неговия
син В. Б. и свид.И.Г. и Р. К.,всички от ромската махала са били задържани в РПУ Велинград,като повода
е бил станала кражба от лек автомобил.Същия заедно с дъщеря си отишъл в
полицейското управление и попитал дежурния на управлението дали е задържан
неговия син,при което получил отговор,че действително синът му свид.В. Б. е задържан за 24 часа,тъй като бил заловен в
момент на кражба на касетофон от лек автомобил до таверна
“О.” в гр.Велинград,заедно с други двама младежи.Дежурния полицай казал на свид.А.Б. ,че синът му ще бъде пуснат около 23 часа когато
му изтича мярката за задържане,наложена с полицейска заповед.Вечерта в
управлението се събрали около десетина човека всичките близки на задържаните младежи,като
с тях бил и свид.А.Б..От показанията на полицейските
служители П. и С. се установява,че всичките говорили на висок глас и открито се
възмущавали от предприетите спрямо близките им действия по тяхното
задържане.След освобождаването на свид.В. Б., неговия
баща свид.А.Б. го попитал дали е бил бит от
полицейските служители при което синът му казал, че действително е бил бит,като
отпред пред самото управление вдигнал блузата си и показал на баща си синина
намираща се на гърба му.Ядосан от това свид.А.Б. взел
да буйства пред управлението да рита намиращите се кошчета за боклук,да отправя
обидни думи и псувни към полицейските служители,като отправял закани, че ще ги
съди до дупка, ще ги уволнява,обстоятелства които се потвърждават от
показанията на служителите на РПУ Велинград свид.П. и
С.,а така също и от показанията на свид.Г..В същия
този момент полицейските служители му направили забележка да преустанови това
си агресивно поведение, но пострадалия свид.А.Б.
продължил да псува и да буйства пред управлението.В този момент свид.П. и С. си тръгнали от управлението, тъй като смяната
им била свършила,като дежурството им било поето от следващия екип,дежурен свид.А. С.в и автоекип свид.Т. Г. и подс.Б.Г..Същите
отново предупредили пострадалия Б. да преустанови поведението си,след което
последния си тръгнал и се качил в автомобила на свид.Т..При
този автомобил дошъл подс.Г., който поискал
документите на водача на автомобила,след него дошли и свид.С.
и Г, които извадили от автомобила пострадалия Б..Тримата полицаи отвели Б. в
полицейското управление,където според показанията на Б. тримата му нанесли
побой.Същия в своите показания сочи,че първо подс.Г.
му е направил “подсечка” и с думите”ти кого ще
уволняващ” му нанесъл удар с крака си в лявата област на гръдния кош.След това
сочи,че и останалите двама полицаи свид.С. и свид.Г. му нанесли в същата област по три- четири удара с
крак.Пострадалия Б. е категоричен, че всеки един от тримата полицаи му е
нанесъл по три- четири удара в областна на гръдния кош от лявата страна,първо
удара е бил нанесен от Г., след това от
останалите двама С. и Г.,като накрая пак подс.Г. е
завършил побоя над него.Сочи още ,че когато Г. го е ударил първия път не е
усетил болка,а такава е усетил по късно, когато и останалите са взели да го бият
и да му нанасят ударите с крака,като още същата вечер след като се е прибрал е
усетил силна болка в областта на ударите.Пострадалия А.Б. бил задържан на основание
чл.63 ал.1 т.2 от ЗМВР за срок от 24 часа със заповед за полицейско
задържане,считано от 23,30 часа на 25.03.2007г..Тъй като е бил задържан
практиката е била той да бъде откаран в центъра за спешна медицинска помощ за
да бъде прегледан и освидетелствуван от лекар.За това след задържането си свид.Га. и подс.Г. отвели с
патрулния автомобил пострадалия свид.А.Б. ***, където
Б. бил прегледан от свид. д-р Б..При извършения
медицински преглед свид.Б. установил,че пострадалото
лице е със стабилни медицински показатели,без външни следи от наранявания по
тялото и главата,като му направило впечатление,че Б. е бил видимо почерпен.За
прегледа д-р Беров издал фиш за спешна медицинска
помощ с № 1601 от 25.03.2007г,в който отразил констатираното от него.В
показанията си свид. д-р Б. потвърждава тези
обстоятелства,отново твърди,че е прегледал пострадалия Б. който е бил
действително пиян, и със стабилни показатели като нормално дишане,нормална
сърдечна дейност и кръвно налягане,без никакво външно кървене и видимо
нараняване.Твърди,че пред него Б. не му е казал, че е бил бит за да може да му
направят евентуално впечатления за външни наранявания по тялото и главата.От
друга страна в показанията си пострадалия Б. твърди,че изобщо не е бил
преглеждан от свид.Б.,тъй като при него са били влезнали
единствено двамата полицаи,но не и самия той,като след това е бил издаден и
медицински фиш от д-р Б. без извършване на преглед.За изясняване на това
противоречие в показанията на двамата свидетели е извършена по делото и очна
ставка,в която позициите на двамата са изразени отново същите при първоначално
дадените показания.След освобождаването си от РПУ Велинград станало на
26.03.2007г-. в 23,30 часа пострадалия Б. се прибрал в дома си..На 27.03.2007г.
в РС Велинград по а н х дело №148/2007г. на свид.Б. е
било наложено административно наказание по чл.6 ал.1 от УБДХ за проява на
дребно хулиганство-непристойна проява,изразена в оскърбително отношение към
полицейски служител,употреба на псувни и други неприлични изрази на публично
място,като му е наложена глоба в размер на 150 лева.На 28.03.2007г. пострадалия
Б. отишъл на работа в фирма “Е. Къмпани”,където около
15 часа бил видян от съсобственика на фирмата свид.Т.
Димов,който след като разбрал че Б. не се чувства добре го освободил от работа
и го изпратил на преглед в болницата на гр.Велинград.Свид.Д.
сочи в показанията си,че при станалия между двамата разговор Б. не му е заявил,
че е бил бит предните дни,а само видът му по лицето издавал, че на него не му е
било добре.На 29.03.2007г.,сутринта пострадалия Б. посетил личния си лекар свид.К.,която го насочила с направление към хирург,който да
извърши прегледа му.След преглед от хирург д-р С.И. на 29.03.2007г. пострадалия
Б. е бил приет по спешност в ХО на “.”-Велинград,където е издадена епикриза приложена по настоящото дело.Б. е бил изписан на
02.04.2007г. с окончателна диагноза-“счупване на ребро в лява гръдна
половина,травматичен пневмоторакс.От назначената съдебно
медицинска експертиза и от приетото по делото заключение на вещото лице д-р П.
се установява,че вследствие на нанесените удари с крак,пострадалия А.Б. е
получил-левостранен хемоторакс/наличие
на кръв в плевралната кухина-600 мл/,наложило
оперативно лечение и причинило му-“разстройство на здравето,временно опасно за
живота” по смисъла на чл.129 от НК,както и счупване на левите VІ и VІІ/две/
ребра,без разместване на костните им фрагменти,причинило му временно
разстройство на здравето,неопасно за живота по
смисъла на чл.130 ал.1 от НК.Видно е също така от заключението,че е възможно
травматичните увреждания на пострадалия Б. да са получени от побой,а липсата на
видими следи по кожата на пострадалия се обяснява с травматичен агент,действал
на широка площ през дрехи.Според вещото лице д-р П. е следвало имайки предвид
множество нанесените удари с крак и то на едно и също място да има на мястото
на травмата външни кръвонасядания и белези,като
липсата на тези външни белези той си обяснява,че е имало травмираща
повърхност на широка основа,като пострадалия е имал и облечени дебели дрехи на
мястото на травмата.В съдебно заседание подс.Г.
отрича да е нанасял побой на пострадалия Б.,твърди в обясненията си,че само го
е съпроводил от района пред управлението до площадката пред оперативния
дежурен,където му е била съставена заповед за задържане и акт за проява на
дребно хулиганство,както и че след това го е закарал със свид.Г.
в ЦСМП Велинград,където е бил прегледан от свид.Б..Тези
негови обяснения и установените с тях обстоятелства се потвърждават и от
показанията на разпитаните свид.С.в и Г.,които също
твърдят,че побой над пострадалия Б. нито те,нито пък подс.Г.
не му са нанасяли.Проведени са очни
ставки между Б. и подс.Г. от една страна и от друга
между пострадалия и свид.С. и Г. относно
противоречията съдържащи се в техните обяснения и показания,но същите и тогава
потвърждават казаното от тях.
При така установената фактическа
обстановка,съдът намира,че подс.Б.А.Г. *** от
обективна и субективна страна не е осъществил състава на престъпление по чл.131
ал.1 т.2 от НК,във връзка с чл.129 ал.2 от НК,във връзка с чл.129 ал.1 от НК,а
именно ,че на
на 25.03.2007г.,около
23,00 часа в гр.Велинград,в сградата на РПУ-Велинград,като
лице от състава на полицията при изпълнение на службата си като автопатрул,е нанесъл не по малко от два удара с крак от
лявата страна по гръдния кош на гражданското лице А.Г.Б., с ЕГН-**********,с
което му причинил,средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК,изразяваща се в левостранен хемоторакс/наличие
на кръв в плевралната кухина-600мл/,довело до
разстройство на здравето,временно опасно за живота,поради което следва да бъде
оправдан по така повдигнатото му обвинение.Съдът намира,че при така
установената фактическа и правна рамка на повдигнатото спрямо подс.Г. обвинение една осъдителна присъда би противоречала
на разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК.Това е така тъй като анализа на
доказателствената основа на повдигнатото обвинение налага извода,че обвинението
не е доказано по един несъмнен от фактическа и правна страна начин.Всички
релевантни за наказателната отговорност на подс.Г.
обстоятелства и такива включени в предмета на доказване по реда на чл.102 от НПК се обосновават единствено от гласните доказателствени средства и то само и
единствено на показанията на пострадалия свид.А.Б..Съобразно
и разпоредбата на чл.107 ал.3 от НПК при анализа на показанията на този
пострадал свидетел следва да се изхожда от общите принципи, които обосновават
дали едни доказателствени средства трябва да бъдат кредитира или отхвърлени
поради наличието на други такива, които по несъмнен начин ги опровергават.За
това за достоверността на показанията на пострадалия свид.Б.
следва да се изхожда от тяхната съпоставка с останалия доказателствен материал
събран по реда на НПК,а пък за убедителността им да се изхожда от това от каква
позиция са дадени,дали са непосредствени и непредубедени,последователни и логично
непротиворечиви и т.н.Това се прави задължително когато тези показания
обосновават единствено основателността на обвинителната теза и съставомерността на повдигнатото обвинение.Това следва и от
особеното положение на пострадалия в един наказателен процес, а това в много от
случаите провокира недобросъвестно изложение на фактите,които очертават именно
това му процесуално положение.В конкретния случай единствено установеното
обстоятелство по един несъмнен начин е причинената средна телесно повреда на
пострадалия Б.,изразяваща се в получен в лявата страна по гръдния му кош хемоторакс,наличие на кръв в плевралната
кухина-600 мл,наложило оперативно лечение и причинило
разстройство на здравето,временно опасно за живота му по смисъла на чл.129 ал.2
от НК.Според съдът обаче,анализа на останалите гласни доказателствени средства
и доказателства не могат да обосноват, че това телесно увреждане е причинено от
действията на подс.Г. и то по начина описан в
показанията на пострадалия.Обясненията на подс.Г., че
не е нанасял побой се подкрепят от показанията на свид.С.
и Гаджанов,които и според показанията на пострадалия
са били единствените преки очевидци на станалия според Б. инцидент вътре в
самото полицейско управление.Показанията на С.и Г. в този смисъл са последователни
и непосредствени,не без значение е и факта, че същите са дадени и през призмата
на прякото им изпълнение на служебните задължения по опазване на обществения
ред и сигурност,т.е. не могат да се считат за предубедени относно тези
обстоятелства.Нещо повече,показанията на свид.Б. не
се подкрепят относно съществените обстоятелства,включени в предмета на
доказване и от показанията на свид.д-р Беров,който е извършил непосредствено прегледа на Б. и то в
момент следващ неговите твърдения за нанесен му побой от полицейските
служители.Свид.Б.в сочи, че е прегледал свид.Б.,пред него последния не е заявявал,че е бил бит,нещо
повече,бил е в явно нетрезво състояние,а клиничния му преглед е довел до извода
документиран и в издадения от лекаря медицински фиш,че здравословното му
състояние е добро-с нормално дишане,сърдечна дейност,кръвно налягане и без
видими външни белези или кръвонасядания по тялото
му.Нещо повече,самото вещо лице д-р Пеев твърди в заключението си, а и в
съдебно заседание във връзка с неговото приемане,че по начало е невъзможно с
оглед на характера на телесното увреждане,мястото му и броя на множеството му
нанесени удари на едно и също място да няма по тялото на пострадалия външни
белези от травмата като синини и кръвонасядания,като
по начало неговото обяснение за причината за това,че Б. е бил с дебели дрехи са
отрича от показанията на свид.д-р Б. извършил след твърдяния побой прегледа на пострадалия и според който
свидетел ,последния е бил с потник или фланелка.Не на последно място причина за
да не се кредитират показанията на пострадалия Б. е и факта,че след побоя
нанесен според него от тримата полицаи,същия се е явил на работа на
27.03.2007г. и два дни е работил ,което според вещото лице е било невъзможно имайки предвид, че с такова
нараняване не може човек да върши физическа работа,каквато е било и самата
трудова функция на пострадалия в фирмата “Е. Къмпани”
и което се потвърждава и от показанията на управителя на фирмата свид.Д..Нещо повече,за тези обстоятелства във връзка с
нанесения му побой Б. за тези два дни в които е бил на работа не е нищо казал
на неговия работодател свид.Д.в,като последния
сочи,че не е забелязал нищо видимо във физическото състояние на Б..Ето защо
съдът намира,че показанията на Б. са изолирани и не се подкрепят от останалите
събрани гласни и писмени доказателства и поради което за твърдяните
в тях обстоятелства не следва да бъдат кредитирани.
Освен гореизложените
съображения при които съдът намира,че поради недоказаност на повдигнатото
обвинение спрямо подс.Г.,последния следва да бъде
оправдан,то и при наличието на хипотезата при която съдът кредитира изцяло
показанията на пострадалия свидетел А.Б. и възприема описаната с тях фактическа
обстановка,то отново подс.Г. следва да бъде оправдан
по повдигнатото му обвинение.При положение ,че се кредитират показанията на свид.Б.,съдът приема,че на последния е причинена телесна
повреда,подробно описана по горе,като приема и начина респ. механизма на
нейното причиняване,подробно описан в тези показания.В тази връзка показанията
на свид.Б. сочат,че и тримата полицаи ,както самия подс.Г. ,така и останалите двама свид.С.
и Г. са му нанесли заедно побой ,като са го ритали,всеки един от тях по
три-четири пъти на едно и също място в областта на гръдния кош от лявата му
страна.Б. е категоричен в показанията си,че първо го е ударил подс.Г.,а след това и останалите двама Семерджиев
и Г.в,,като ударите са били с крака,на които е имало полицейски
обувки-кубинки,като побоя го е завършил подс.Г..Приемайки
тезата на самия пострадал за станалия побой, за съдът възниква въпроса кой от
нанесените удари и на кои от трите лица е причинил съставомерния
резултат респ. посоченото телесно увреждане на Б..Друг би бил въпроса ако обвинението
касаеше съучастническа дейност на трите лица,като отговорността по този начин
се разпростираше и по отношение на тримата,в който случай наказателната
отговорност включително и по отношение на подс.Г. би била
лесно реализируема.Това е така тъй като при общата
съучастническа дейност всеки един от съизвършителите
би съзнавал общия умисъл на всеки един от останалите от съучастническата
дейност към причиняването на общия съставомерен
резултат,в случая причиняването на средната телесна повреда.При положение обаче
,че няма повдигнато обвинение по този ред,съдът не може да индивидуализира
какво е участието на подс.Г. в нанесения общ побой
над пострадалия свид.Б. и дали неговите нанесени
удари върху Б. са в основата на телесното увреждане.Извода който се налага е
,че едно такова осъждане при така повдигнатото обвинение спрямо подс.Г. би почивало само и единствено на предположението,че
неговите удари са причинили съставомерния
резултат,което обаче е в противоречие с основни принципи на процесуалното
законодателство,предвиждащо, че една осъдителна присъда не може да почива на
базата на едно оборимо предположение.
Като последица от
оправдаването на подс.Г. следва да се отхвърли и
предявения граждански иск против него от пострадалия А.Б. за заплащане на
сумата от 5000 лева,представляващи претърпени неимуществени
вреди,във връзка с горното престъпление,като неоснователен.
По горните съображения
бе постановена настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: