Р Е Ш Е
Н И Е
№223
гр. Несебър, 11.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на тридесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери
Събев
при участието на секретаря Красимира Любенова, като разгледа гр. д. № 726 по описа на Районен съд Несебър за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
Ищците
– Е.В.П.
и Е.А.П., искат
отмяната на всички решения на Етажната собственост на блок „С” в КК „О.Б.Р.”
гр. О., приети по т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 от поканата и дневния ред
на общото събрание на етажната собственост, проведено на 05.06.2018г. В
исковата молба се сочи, че протоколът, воден на общото събрание на ЕС от
05.06.2018г., не е съставен по надлежния ред. Навежда се, че не е проведен
избор на протоколчик, който да води протокола от общото събрание – нарушение на
чл. 16, ал. 4, изр. 2 ЗУЕС. Твърди се, че с имейл от 05.07.2018г. били оспорени
по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС съдържанието и достоверността на отразените
решения в стенографския протокол. Излага се, че протоколът не се е стабилизирал
като съдържание на отразените в него действия. Твърди се, че на събранието, в
16:00 часа са присъствали собственици, които представляват по-малко от 33 %
идеални части от общите части на етажната собственост и не е бил налице
предвиденият в чл. 15, ал. 2 ЗУЕС кворум. В тази връзка се оспорва верността и
достоверността на протокола, воден на общото събрание относно отразени
обстоятелства по провеждането му, вкл. и относно посочения кворум от 33 %.
Оспорва се приложение № 1 към протокола – присъствен лист. Обръща се внимание,
че в него не са взети предвид съответните идеални части на присъствалите или
упълномощили собственици. Сочи се, че няма редовни сделки по упълномощаване, тъй
като не са сключени в надлежна форма при спазване на чл. 14 ЗУЕС. Навежда се,
че в нарушение на чл. 14, ал. 4 ЗУЕС един пълномощник е представлявал повече от
трима собственици. Твърди, се че втората страница на пълномощните не следвала
първата, в тях били извършвани допълвания на български език, а пълномощното от
синдика не е нотариално заверено. Оспорва се обстоятелството, че лицата, които
са подписали присъствения лист са пълномощници на собствениците, както и, че
лицата, подписали присъствения лист са именно собствениците на апартаментите,
посочени в него. В тази връзка се оспорват всички подписи в присъствения лист.
Обръща се внимание, че адв. Р. е представлявала само Е.П., докато в протокола е
отбелязано, че на събранието са представлявани пълните 16,848 кв. м. идеални
части от апартамент 117, без да е приспадната частта на неучаствалия в
събранието собственик, като е отбелязано, че са представени и двамата
собственици, а пълномощното е само от единия. Навежда се, че в присъствения
лист сборът на идеални части не е 100 процента, поради което решенията не са
взети при посочения кворум от 38,18 %. Сочи се, че в нарушение на чл. 14, ал. 5 ЗУЕС участието на пълномощниците не е отразено изрично в протокола, а копия от
пълномощните не са приложени към него. Решението по т. 2 от поканата и дневния
ред се атакува с доводите, че при изготвянето на отчет за 2017г. е нарушено
изискването за достатъчна информираност на етажните собственици. Твърди се, че
въпреки отправените изрични искания от етажни собственици при гласуването на
отчета да бъдат представени документи за направените разходи, такива документи
не били представени. По отношение на бюджета, прието под т. 3 от дневния ред,
се сочи, че същият е приет в нарушение на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, тъй като
разходите не са разпределени поравно според броя на собствениците, ползвателите
и обитателите и членовете на техните домакинства. Твърди се, че при приемането
му е допуснато нарушение и на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Обръща се внимание, че в
бюджета незаконосъобразно присъстват не само разходи по смисъла на чл. 51, ал.
1 от ЗУЕС, но и други разходи, включително охрана, които надхвърлят
консумативните разходи за управление и поддържане на етажната собственост.
Навежда се, че решението за приемане на бюджет е в противоречие с чл. 11, т. 5
вр. пар. 1, т. 11 от ЗУЕС. Твърди се, че от приетия бюджет за 2019г. не става
ясно какви са паричните задължения на етажните собственици във връзка с
постъпленията от вноските на етажните собственици по чл. 51 от ЗУЕС, като
липсва конкретизация на заложените в бюджета приходи и разходи. Сочи се, че
разрез с чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС в бюджета изобщо не е заложена приходна
част. Твърди се, че стойностите по отчета бюджета представляват функция или
процентно съотношение от разходите на всички етажни собственици в КК „О.Б.Р.”
гр. О. и като такива са калкулирани въз основа на квадратни метри от общите
части (а не по равно). В тази връзка се сочи, че проведеното общо събрание не е
съвместно по смисъла на чл. 18 от ЗУЕС. Решението за избор на администриращо
дружество за срок от 2 години и възлагане на председателя на ЕС да сключи
договор с избраното дружество се атакува като взето в противоречие с чл. 17,
ал. 1, т. 7 от ЗУЕС – без нужното квалифицирано мнозинство. Твърди се, че
договорът не е бил предоставен за запознаване и одобрение, каквото е
изискването на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС. С тези доводи от съда се иска отмяна
приети по т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 от поканата и дневния ред на
общото събрание. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците от Е.с.н.б. „С” в К. „О.Б.Р.”***,
представлявани от председателя на управителния съвет – Ф. Л., чрез неговия
процесуален представител, е депозиран отговор, с който предявения иск се
оспорва. Твърди се, че изборът на протоколчик е бил подложен на гласуване.
Развиват се съображения в насока, че протоколът е оповестен по надлежния ред.
Оспорват се възраженията на ищците, че упълномощаването е ненадлежно и, че
кворумът не съответства на отразения в протокола и присъствения лист. Излага
се, че гласуването от един собственик е достатъчно за целия самостоятелен
обект, тъй като действията по гласуване са действия по управление и могат да се
осъществяват от всеки съсобственик. Навежда се, че не е имало лица,
представляващи повече от трима етажни собственици. Твърди се, че нотариална
заверка на пълномощните не се изискват когато пълномощникът е адвокат или
собственик в същата сграда, а всички останали пълномощни са нотариално
заверени. Сочи се, че приложеният присъствен лист, представлява приложение към
протокола и отразява коректно в какво качество присъстват лицата – собственици
или пълномощници. Развиват се съображения в насока, че кворумът, с който са
взети решенията, е посочен коректно в протокола. Във връзка с отчета се сочи,
че решението е взето с необходимия кворум, като извън правомощията на съда е да
извършва проверка относно представянето на документи, удостоверяващи в пълнота
и с необходимата яснота постъпилите приходи и извършените разходи. Твърди се,
че в отчета се създава ясно разграничение в табличен вид и са онагледени
разходите за управление и поддръжка, неотложен ремонт, необходим ремонт и др.
Акцентира се върху обстоятелството, че разходите по чл. 51, ал. 1 и чл. 11, т.
5 вр. с пар. 1, т. 11 от ЗУЕС не изключват техници, камериерки и техни
възнаграждения, транспорт, храна, работно облекло. Сочи се, че отчетите ясно
конкретизират разходите по всяко едно перо. Навежда се, че бюджета и отчета са
за цялата сграда и определят разходи за цялата сграда, а таксите по поддръжката
се начисляват съгласно чл. 51 от ЗУЕС. Излага се, че разходите в бюджета са
законосъобразно определени, включително разходите за охрана. Сочи се, че
посочената норма не изключва разходите за охрана – дори напротив. Излага се, че
ищците не са представили молба в писмен вид до управителя, че няма да
пребивават в комплекса повече от 30 дни годишно. Относно фонд „Ремонт и
обновление” се навежда, че сумите са разпределени между собствениците съобразно
идеалните части. Навежда се, че решението за подписване на договор за възлагане
на дейности по управление и поддръжка е взето с мнозинство 67 % от
присъстващите и е законосъобразно. Навежда се, че ЗУЕС не създава изрично
изискване да бъдат представени за гласуване всички детайли от съдържанието на
договора. Развиват се съображения в насока, че таксите за пребиваващите в
обекта туристи се заплащат от собственика на съответния апартамент. С тези
доводи от съда се иска да отхвърли исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна
фактическа обстановка:
Между
страните не е спорно, а и от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 81, том XVIII, вх. рег. № 14375,
дело № 3433 от 2010г., издаден от помощник нотариус при нотариус Стоян Ангелов
с рег. № 208 (на л. 11 – л. 13 от делото), се установява, че Е.В.П. и Е.А.П. са
собственици на самостоятелен обект в Етажната собственост на блок „С” в КК „О.Б.Р.”
гр. О. – апартамент 117.
Между
страните не се спори, а и видно към приложената към исковата молба покана (на
л. 16 – л. 17 от делото) от управителния съвет на ЕС на Блок „С” в комплекс „О.Б.Р.”
гр. О. на 23.05.2018г. била изготвена покана за свикване на общо събрание на
етажната собственост за 05.06.2018г. от 15:00 часа. В поканата се предвиждало
заседанието да се проведе при следния дневен ред: 1. Избор на председател и
протоколчик на събранието; 2. Представяне и приемане на отчет за извършените
разходи на ЕС за 2017г.; 3. Разискване и приемане на бюджет на етажната
собственост за 2019г. и определяне на размер на ежемесечни вноски; 4. Избор на
нов управителен съвет и излъчване на председател; 5. Вземане на решение и
упълномощаване на председателя на УС на ЕС да се разпорежда с откритите банкови
сметки на ЕС в ДСК; 6. Избор на администриращо дружество за срок от две години
и възлагане на председателя на ЕС да сключи договор с избраното администриращо
дружество в комплекса, както и с подизпълнители за определени специфични
дейности; 7. Други (разглеждане на въпроси, постъпили от собственици). Видно от
протокол за проведено общо събрание (на л. 21 – л. 32 от делото) на 05.06.2018г.
се провело общо събрание на Етажната собственост на блок „С” в КК „О.Б.Р.” гр. О.
по така предвидения дневен ред.
Видно от списъка на присъствалите на
събранието (на л. 33 – л. 42 от делото) адв. Р. присъствала като представител
на ищеца П. за апартамент № ***, като за целта от нейна страна бил положен и
подпис. От цитираните списъци и от представени към отговора на исковата молба
пълномощни (на л. 79 – л. 90 от делото) се установява, че част от собствениците
на обекти в сградата били представлявани на събранието от пълномощници. А.Ч.участвала
на събранието като представител на „О.Б.Р. *” ЕООД (с нотариално заверено
пълномощно на л. 79 – л. 80 от делото). Ч.била упълномощена и от „О.Б.Р. *”
ЕООД (с пълномощно на л. 88 от делото). За целта положила подписа си в
присъствения лист срещу апартаментите, притежавани от тези дружества. Ф.Л.
участвал лично (за апартамент 10) и като представител на Й.С. за ап. 110 (пълномощно
на л. 82 от делото), Л.С.за ап. 14, ап. 108 и ап. 225 (пълномощно на л. 84 от
делото) и Ю.К.за ап. 218 (пълномощно на л. 89 от делото). За целта подписал
протокола от името на тези собственици. За Е.П. в събранието участвала адв. Р.,
която подписала присъствения списък. С.Б.бил представляван от А.Б., която се
подписала в списъка за апартамент 503. За апартаменти 13, 15, 18, 24, 102, 103,
111, 115, 118, 119, 120, 121, 201, 204, 205, 208, 327, 418, 504 списъкът бил
подписан лично от собствениците
От
протокола за проведеното общо събрание се установява, че заседанието се е
провело в 16:00 часа на 05.06.2018г., тъй като в 15:00 часа кворумът на
представените общи части бил 37,58 %, поради което събранието се отложило с
един час на основание чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС. В 16:00 часа събранието се провело
при кворум от 38,18 %. По първа точка от дневния ред било посочено, че
събранието ще се води от председателя на етажната собственост. По втора точка
от дневния ред след разисквания и с гласове против от апартамент 117 бил приет
отчетът за 2017г., екземпляр от който е приложен към протокола (на л. 20 от
делото). Пълномощникът на Е.П. – адв. Р., поискала да се запознае с
документите, оправдаващи посочените в отчета разходи, но получила отговор от Ф.
Л., че не могат да й се предоставят, тъй като трябва да се обърне към
администрацията за това. По т. 3 от дневния ред с гласуване против от
апартамент 117 и „въздържал се” от апартамент 327 бил приет бюджетът за 2019г.,
екземпляр от който е приложен към протокола от общото събрание (на л. 19 от
делото). По т. 4 от дневния ред бил избран управителен съвет с Ф.Л. –
председател и членове С.С.и М.Ф.. По т. 5 от дневния ред председателя на управителния
съвет бил упълномощен да се разпорежда с откритите банкови сметки на ЕС. По т.
6 от дневния ред с гласуване против от представител на апартамент 117 било
взето решение за избор на администриращо дружество - „О. Б.Р.В.”. Бланков екземпляр
от договора е представен към отговора на исковата молба – на л. 91 – л. 98 от
делото. По т. 7 от дневния ред не били взети конкретни решения. В протокола се
вписало, че присъственият лист е неразделна част от него, като същият бил
подписан от председателя, преводач от датски език, преводач от руски език и
стенограф.
Видно
от съобщение и протокол (на л. 67 – л. 68 от делото) съобщение за изготвения
протокол било залепено на видно място в етажната собственост на 12.06.2018г. –
на входната врата в Сграда *. На 29.06.2018г. протоколът бил изпратен и на
електронната поща на адв. Р., която по електронен път изпратила до председателя
на управителния съвет оспорване на стенографския протокол (на л. 44 - л. 45 от
делото), в което посочила, че протоколът не е съставен по надлежния ред.
Изложила е, че на общото събрание от 05.06.2018г. не е избран протоколчик в
нарушение на чл. 16, ал. 4 ЗУЕС. Оспорила е, че на проведеното събрание
присъстващите били 38,18 идеални части от общите части на етажната собственост.
Акцентирано е върху нарушение на чл. 14, ал. 5 ЗУЕС, тъй като участието на
пълномощниците не е отразено в протокола от ОС, а копия от присъствения лист и
пълномощните не са приложени към самия протокол. Наведено е, че писмените
пълномощни били пет броя, а с оглед малкото присъстващи кворумът бил под 33 %.
Оспорени са формата и редът за упълномощаване. По т. 2 от протокола не било
отбелязано изявление на управителя, че не може да представи отчетни документи
по разходваните средства на самото събрание.
От
представената справка от МВР, главна дирекция „Гранична полиция”, на л. 152 от
делото, се установява, че Е.П. влязла в Република България през 2018г. на
04.07.2018г. и излязла – на 24.08.2018г., а Е.П. влязъл за пръв път на
02.07.2018г., а за последно излязъл – на 20.08.2018г.
Във връзка с
фактическата страна по делото следва да се обърне внимание, че от ищците е
направено оспорване на протокола от проведеното събрание и присъствения списък,
неразделна част от него. В тази връзка съдът им е указал, че в тяхна
доказателствена тежест е да установят, че са оспорили
съдържанието
му в определения в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС срок, че въпреки
това протоколът не е поправен и че представеният препис от протокола не отразява достоверно
извършените действия и взетите решения от общото събрание, включително и твърденията си, че
присъствения лист от протокола подписите не са положени от посочените лица.
Това разпределение на доказателствената тежест е направено в унисон и с
практиката на ВКС, обективирана в Решение № 8 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2014 г., I г. о., ГК, според което наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на
протокола от общото събрание на етажната собственост, удостоверяване на
съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за
оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му придават
доказателствена сила на протокола, подобна на официалните свидетелстващи
документи. След изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има
обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила.
Според чл. 16, ал. 9 ЗУЕС всеки член на общото събрание може да оспори съдържанието на протокола,
включително достоверността на отразените в него решения. Оспорването се
извършва писмено пред управителния съвет (управителя) в 7-дневен срок от
съобщението по ал. 7, но не по-късно от един месец в случаите, когато
собственикът, ползвателят или обитателят отсъства. Съгласно чл. 16, ал. 7 ЗУЕС
председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 поставя на
видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на
протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на
управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в
който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от
протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с
оригинала", и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите
или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената
електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето
не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат
копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението. В чл.
13, ал. 2 ЗУЕС е предвидено, че собственик или ползвател, който не ползва
самостоятелния си обект или ще отсъства повече от един месец, уведомява писмено
управителя или председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща
и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо
събрание, както и телефонен номер. От прегледа на тези разпоредби може да се
изведе, че когато собственик ще отсъства повече от един месец, той следва да
уведоми писмено председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща
и адрес в страната. Извършването на такова уведомяване дава право на
собственика да изисква да му бъдат връчвани на посочените от него адреси покани
за свикване на общото събрание и протокола от проведеното общо събрание. Това
уведомяване му дава право да се ползва и от по-дългия едномесечен срок по
смисъла на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС за оспорване на протокола. Ако собственикът не е
уведомил председателя на етажната собственост за отсъствието си, той се смята
за уведомен с поставяне на съобщението (арг. от чл. 16, ал. 7, изр. 4 ЗУЕС) и
7-дневният срок по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС за него започва да тече от този момент.
В случа ищците доказа в процеса, че към момента
на провеждане на общото събрание са отсъствали от адреса (видно от цитираната
справка от ГД „Гранична полиция”). В тази връзка ищците твърдят,
че са изпълнили процедурата по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС и са представили електронните
си пощи на председателя на управителния съвет. Въпреки тези твърдения по делото
няма доказателства ищците да са уведомявали писмено управителя или председателя
на управителния съвет, че желаят да получават поканите за свикване на общото
събрание на електронен адрес. В същото време съобщението по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС
е съставено надлежно и протоколът за поставянето му е съставен при спазване на
изискванията за това. Тези документи не са и оспорени от ищците, поради което
съдът приема, че на 12.06.2018г. е извършено надлежното оповестяване на
протокола, от която дата е започнал да тече и 7-дневният срок за оспорването
му. В случая същото е направено по електронен път на 05.07.2018г. (както се
твърди и от ищците), поради което е направено след изтичане на срока за това.
Следователно ищците не са доказали в процеса оспорване на протокола в рамките
на предвидения срок.
Съдът намира, че
дори да беше доказано оспорването на протокола в предвидения срок, по делото
(въпреки разпределената доказателствена тежест) остава недоказано, че представеният препис от
протокола не отразява достоверно извършените действия и взетите решения от
общото събрание.
Недоказано е и, че в присъствения лист от протокола подписите не са положени от
посочените лица. От ищците не бяха ангажирани доказателства в тази насока. Впрочем
основният аргумент на ищците се свежда до твърдения за нарушение на чл. 16, ал.
4 ЗУЕС при съставянето на протокола. Вярно е, че по първа точка от дневния ред
не е удостоверено провеждането на избор на протоколчик по реда на чл. 16, ал. 4 ЗУЕС. Това обстоятелство обаче не означава автоматично, че съдържанието на
протокола е невярно. Очевидно никой от присъстващите (вкл. и представителя на
ищеца П.) не е възразил срещу посочения протоколчик и не е изразил съмнение, че
той ще води протокола надлежно. Ето защо, макар и формално да е налице
нарушение на чл. 16, ал. 4 ЗУЕС, то не се е отразило на извършеното в протокола
удостоверяване. Ищците е следвало да докажат, че удостовереното в протокола не отговаря
на истината и, че положените подписи в присъствения лист към него не
принадлежат на сочените лица, но те не са провели такова доказване.
С оглед всичко
изложено до тук съдът намира, че в настоящия процес не е проведено успешно
оспорване на протокола от общото събрание, поради което същият има обвързваща
за съда и страните доказателства сила, подобна на доказателствената сила на
официалните документи. Поради тази причина посочените в него изявления се
приемат за достоверна и се ценят от съда при формиране на фактическите и
правните изводи.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Пред първата
инстанция е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска са
атакувани всички решения, взети от общото събрание на Етажната собственост на
блок „С” в КК „О.Б.Р.” гр. О. от 05.06.2018г. Във връзка с така предявения иск
в тежест на на ищците е да докажат, че са собственици на
самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост
и, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска. В тежест на ответника е докаже,
че решенията са взети при спазване на законовите изисквания, както следва: при
спазване на чл. 16, ал. 4 ЗУЕС, при спазване на изискуемия кворум по чл. 15,
ал. 2 ЗУЕС, вкл. и на чл. 14, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС, при спазване на чл.
51, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС и чл. 11, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. с пар. 1, т. 11 от
ЗУЕС, при спазване на необходимото мнозинство и при съблюдаването на чл. 19,
ал. 8 от ЗУЕС за решението за избор на администриращо дружество.
В тази връзка по
делото не се спори, а и от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 81, том XVIII, вх. рег. № 14375, дело № 3433 от 2010г., издаден от помощник
нотариус при нотариус Стоян Ангелов с рег. № 208, се установява, че Е.В.П. и Е.А.П.
са собственици на самостоятелен обект в Етажната собственост на блок „С” в КК „О.Б.Р.”
гр. О. – апартамент ***.
Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен
иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е
ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения,
представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на
общото събрание. Това следва от характера на
производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата
молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от
25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.
В светлината на изложеното настоящият съдебен състав
счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за
незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба.
Възраженията на ищците най-общо могат да се разделят на няколко групи: 1. че заседанието е
проведено без да са спазени изискуемите кворум и мнозинство – в нарушение на предвидения
в чл. 15, ал. 2 ЗУЕС кворум, на чл. 14, ал. 3, ал. 4
и ал. 5 от ЗУЕС; 2. че
решенията по т. 2 и 4 от дневния ред са взети в нарушение на чл. 51, ал. 1 и
ал. 2 от ЗУЕС, чл. 11, ал. 1, т. 4, чл. 11, т. 5 вр. с пар. 1, т. 11 от ЗУЕС; 3. че решението по т. 6
от дневния ред е взето в противоречие си изискването на чл. 17, ал. 1, т. 7 от ЗУЕС за квалифицирано мнозинство, както и в нарушение на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС;
По възражението, че заседанието е проведено без да е спазен
изискуемият от чл. 15, ал. 2 ЗУЕС кворум – при нарушение на чл. 14, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС:
Тези възражения на ищците се
обективират в твърдения, че на проведеното ОС на ЕС на 05.06.2018г. в 16:00
часа са присъствали собственици, които представляват по-малко от 33 % идеални
части от общите части на етажната собственост и не е бил налице предвиденият
кворум. Основните твърдения на ищците са, че един пълномощник е представлявал
повече от трима собственици, като не е изпълнено и задължението на нотариална
заверка на пълномощните към лица, които не са собственици в ЕС. Излага се, че
не е спазен и чл. 14, ал. 5 от ЗУЕС. Представените от ответника пълномощни са
оспорени с твърдения, че втората им страница не следва първата, че са дописвани
на български език, пълномощното издадено от синдика на „О.Б.Р. III” не е нотариално заверено, никое от пълномощните
няма дата. Наведено е и, че на събранието е представляван единствено Е.П. и не
е следвало да се отразяват като представлявани пълните части от апартамент 117.
Обърнато е внимание, че в присъствения лист сборът на идеалните части не е 100
процента.
В тази връзка следва да се има
предвид, че по делото са представени пълномощни и присъствен лист, които се
кредитират от съда. Видно от протокола на проведеното общо събрание е
присъствал упълномощен представител на ищеца, който е положил подписа си в
съставения присъствен лист – като представител на апартамент ***. Ето защо този
присъствен лист представлява частен свидетелстващ документ, който носи подписа
на надлежен представител на ищеца, участвал на събранието. В същото време
(както се посочи по-горе) ищците не са доказали в настоящия процес оспорването,
което са направили на формалната доказателствена сила (положените подписи) на
този документ. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че същият е
подписан именно от представител на ищеца П. и от всички останали лица, посочени
като автори на подписите. Твърденията на ищците, че в списъка на присъствалите лица са вписани за присъстващи повече
собственици от действително гласувалите лично в залата, в това число и в
качеството им на пълномощници, не се доказват по никакъв начин в
настоящия процес. Както вече се посочи в присъствения лист е положен подпис от
представител на единия от ищците, като в протокола от общото събрание не са
вписани възражения от негова страна относно разминавания между присъстващите и
вписаните в протокола лица. Поради тази
причина съдът кредитира този документ. Не се споделят доводите, че не е спазена
разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от ЗУЕС, тъй като в протокола от общото събрание
изрично е вписано, че присъственият лист е неразделна част от стенографския протокол.
Следователно участието на пълномощници е отразено по надлежен начин в документ,
който е неразделна част от протокола. Обстоятелството, че на ищците не е
предоставен присъствен лист ведно с протокола от общото събрание не променя
извода, че такъв съществува и в протокола от събранието е вписано, че този лист
е неразделна част от него. Представител на единия от ищците е положил и подпис
в присъствения лист, което само потвърждава обстоятелството, че такъв е
съставен във връзка с проведеното общо събрание. В хода на настоящото
производство ищците са имали възможност да се запознаят с всички приложения към
протокола от проведеното общо събрание и да направят съответните оспорвания в
тази насока.
Както вече се посочи към
отговора на исковата молба са представени и пълномощни, с които са упълномощени
лица, отразени в присъствения лист като пълномощници. Така представените
документи представляват частни диспозитивни документи, които обективират в себе
си осъществяването на едностранна сделка – упълномощаване. Както е прието и в
правната теория единствено свидетелстващият документ разполага с т. нар. „материална
доказателствена сила”, т.е. доказателствено значение относно стоящият вън от
документа факт, до който се отнася удостоверителното изявление. Следователно не
може да възникне въпрос за верността на един диспозитивен документ, тъй като
изявлението в него няма удостоверително значение. Същевременно ищците по
никакъв начин не са оспорили автентичността на тези пълномощни, поради което
съдът приема за доказано по делото, че същите са подписани от упълномощителите,
които са изявили воля да бъдат представлявани на общото събрание от посочените
в присъствения лист пълномощници. Няма как да се приеме тезата, че втората
страница от тези пълномощни не следва първата. Очевидно е, че в пълномощните
съществува номерация, която продължава от първата страница на приложените
пълномощни към втората, а на втората страница е положен и подпис от лицето
вписано в титулната част от пълномощното като упълномощител. Тези обстоятелства
са видни от приложените по делото пълномощни на л. 82 – л. 87, л. 89 – л. 90.
Очевидно вторите страници на обсъдените пълномощни са продължение на първите, а
тезата на ищците не може да се приеме, тъй като ако същата се следва, то всеки
документ, който е по-дълъг от една страница не би следвало да се кредитира, а
това не отговаря на целите на доказването в гражданския процес. Всяко от
обсъдените пълномощни е съставено както на български, така и на чужд език,
поради което не се приема тезата, че са налице дописвания на български език,
които ги опорочават. Липсата на дата също по никакъв начин не може да опорочи
пълномощни. Както се посочи става въпрос за едностранна сделка и посочването на
дата не е задължителен реквизит от тази сделка.
Във връзка с твърденията на
ищците, че в присъствения лист сборът на идеалните части не е 100 процента,
следва да се обърне внимание, че в присъствения лист са отразени идеалните
части в квадратни метри, а не в проценти. Математически изчисления показват, че
на събранието са участвали представители на 748,007 кв. м. идеални части от
общите части в сградата, което е точно 38,18 процента от посочения общ сбор на
общите части – 1959,39 кв.м. В тази връзка следва да се разгледа и възражението
на ищеца за допуснати нарушения на чл. 14, ал. 3 и ал. 4 от ЗУЕС. Съгласно чл.
14, ал. 3 от ЗУЕС собственик
или ползвател може писмено да упълномощи и друго лице, което да го
представлява, с нотариална заверка на подписа или адвокат с писмено пълномощно, а според чл. 14, ал. 4 от ЗУЕС едно лице може да представлява най-много трима
собственици и/или ползватели. В
случая след запознаване с пълномощните от ищците е въведено възражение, че
пълномощното от синдика не е нотариално заверено. По делото е налично
пълномощно от ликвидатора на „О.Б.Р. **” ЕООД, с което упълномощава А.Ч.да го
представлява в общото събрание. Същото се приема от съда за нотариално
заверено. Налице е обаче и пълномощно от синдика на „О.Б.Р. III” ЕООД (на л. 88 от делото), с което се упълномощава
същото лице да представлява дружеството, притежател на 369,61 кв. м. идеални
части от общите части в сградата. Посоченото пълномощно не е нотариално заверено.
Същевременно от представения присъствен лист не се установява Ч.да е собственик
на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост. Не се
установява, а и не се твърди от ответника, тя да има качеството адвокат. В
самия отговор на исковата молба е посочено, че нотариална заверка не се изисква
когато упълномощеното лице е адвокат или собственик в същата сграда, а всички
останали пълномощни са нотариално заверени. В случая единственото нотариално
заверено пълномощно е от ликвидатора на „О.Б.Р. VI” ЕООД към А.Ч.. Налага се извод, че в отговора на исковата молба
имплицитно се съдържа и признание, че Ч.не е собственик или адвокат. В същото
време пълномощното, дадено й от синдика на „О.Б.Р. ***” ЕООД, не е нотариално
заверено. Налага се извод, че това дружество е било представлявано на общото
събрание, от лице, което не е било упълномощено по надлежния ред на чл. 14, ал.
3 ЗУЕС – писмено с нотариална заверка на подписа на упълномощителя.
С оглед изложеното съдът приема
за установено по делото, че собственикът на 369,601 кв. м. идеални части от
общите части в сградата - „О.Б.Р. ***” ЕООД, не е бил надлежно представляван на
проведеното общо събрание. Така констатираното нарушение е съществено поради
факта, че същото се е отразило на кворума за провеждане на общото събрание.
Това е така, тъй като спазването на чл. 14 ЗУЕС само по себе си не може да се
приеме за изключителна и задължителна предпоставка за законното провеждане на
общото събрание по реда на ЗУЕС. Предвидените в тази норма правила трябва да
бъдат отнесени към формирането на кворум за провеждане на общото събрание и
мнозинство за вземане на решенията му. Единствено във връзка с кворума и
мнозинството нарушенията на чл. 14 ЗУЕС и отражението им към надлежно
представените на събранието идеални части от съсобствеността добиват правно
значение. От съществено значение е по какъв начин тези нарушения са се отразили
на посочените две величини (кворум и мнозинство). В тази връзка по делото се
установи, че общото събрание е проведено по реда на чл. 15, ал. 2 ЗУЕС. По този
ред събранието се счита за законно, ако на него са представени не по-малко от 33 на сто идеални части от
общите части на етажната собственост. В случая според отразеното в протокола на събранието са присъствали 38,18
% от общите части. В същото време собственикът на 369,601 кв. м. идеални части
от общите части не е представляван надлежно. Т.е. следва да се приеме, че
надлежно представлявани на общото събрание са били собствениците на 378,406 кв.
м. идеални части от общите части на сградата. Те представляват 19,31 % от общия
сбор на посочените в присъствения лист общи части – 1959,39 кв. м. Т.е.
кворумът на проведеното общо събрание е бил под 33 %. При това положение не е
имало основание за провеждане на общото събрание по реда на чл. 15, ал. 2 ЗУЕС.
Същото е следвало да се проведе по реда на чл. 15, ал. 3 ЗУЕС на следващия ден, а ако той е почивен или
официален празник, в следващия работен ден, в часа и на мястото, посочени в
поканата.
Констатираното
нарушение на процедурата за провеждане на общото събрание е съществено, тъй
като на практика събранието е проведено при липсата на предвидения кворум, а за
законосъобразното му провеждане същото е следвало да се насрочи за друг ден. Ето защо това нарушение е достатъчно основание за отмяна на всички взети
решения на събранието от 05.06.2018г. Следователно е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на
ищците, свързани с конкретните взети решения на общото събрание.
Само за пълнота следва да се
отбележи, че по т. 2 от дневния ред, съдът намира за основателни възраженията на
ищците, че е нарушено изискването за достатъчна информираност на етажните
собственици. В постановеното по задължителния ред на чл. 290 ГПК Решение № 78 от 13.05.2015
г. на ВКС по гр. д. № 6829/2014 г., I г. о., ГК е прието, че изготвянето на всеки отчет предполага обобщаване на
разходи и приходи. Разходите на етажната собственост се формират от различни
пера, за повечето от които се издават разходно счетоводни документи. Приемането
на отчета няма само декларативен характер. По същество подобно решение означава
одобряване на извършените разходи за етажната собственост. Приемането на решение за одобряване на отчета за приходите и разходите за определен период предполага информираност на етажните
собственици за тези разходи, включително и от първичните счетоводни документи
за дейностите, за които се издават такива и доказване от органа, който разходва
средства на етажната собственост на тези разходи. Оспорването на отчета
предполага необходимост от получаване на информация. В случая
в протокола от проведеното общо събрание фигурира изрично искане, направено от адв. Р. да се запознае
с документите, оправдаващи посочените в отчета разходи, но въпреки това такива
не са предоставени. Следователно отчетът за 2017г.
е гласуван без собствениците от етажната собственост да са информирани в
пълнота с представяне на надлежни отчетни документи и доказване на извършените
разходи - без да им се даде възможност предварително да се запознаят с тези
документи. Това е самостоятелно основание за отмяна на соченото решение.
Относно решението по т. 6 от дневния ред следва да се има
предвид, че по аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС общото събрание може да приеме решение за възлагане на дейности по поддържането на общите
части на сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като
определя и конкретни правомощия на управителния съвет (управителя), които могат
да бъдат възложени за изпълнение на тези лица. Посоченото
решение по т. 6 от дневния ред е именно в такава насока. Това се установява на
първо място от самото му съдържание (за избор на администриращо дружество) и от
приложения по делото образец, по който следва да се сключи договора с
дружеството „О. Б.Р.В.” ЕООД, видно от който
задълженията на дружеството ще са да поддържа и управлява комплекса. В същото
време разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 7 от ЗУЕС предвижда, че за възлагане правомощията или на част от тях на управителния съвет
(управителя), както и за възлагане на дейности по поддържането на общите части
на сградата на юридически или физически лица, които не са собственици общото събрание следва да приеме решението си с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната
собственост. Текстът е изричен и предвижда тези решения да се вземат
с мнозинство, изчислено на база всички идеални части от общите части на
етажната собственост (а не само от представените на общото събрание). Ответникът
не твърди „О. Б.Р.В.” ЕООД да е собственик на
самостоятелен обект в сграда, а и от представения присъствен лист не се
установява такова обстоятелство. Ето защо решението не е прието с необходимото
мнозинство, поради което е незаконосъобразно и това е допълнително основание за
отмяната му.
С оглед всичко изложено до тук съдът достигна до краен
извод, че всички атакувани решения на общото събрание следва да бъдат отменени.
В петитума на исковата молба се сочат решенията по т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т.
7 от поканата и дневния ред, но в обстоятелствената част са развити и
съображения срещу решението по т. 6. По т. 7 от дневния ред не е взето
конкретно решение, а на отмяна по реда на чл. 40 ЗУЕС подлежат само позитивни
решения на етажната собственост, поради което по отношение на това решение
исковата молба изначално е била лишена от предмет и няма основание за отмяна на
посоченото решение. Налага се извод, че следва да бъдат отменени на практика
всички решения, взети от общото събрание, които са обективирани в т. 2, т. 3,
т. 4, т. 5 и т. 6 от дневния ред.
При този изход на спора на ищците следва да се присъдят
направените по делото разноски. По делото всеки от ищците е доказал (видно от
платежни нареждания на л. 146 и л. 149 от делото) извършването на разноски от
по 640 лв., от които 600 лв. – платено възнаграждение за един адвокат и 40 лв.
– платена държавна такса. Ето защо разноските следва да бъдат заплатени в
посочения размер.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по иск с правно
основание чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост, предявен от Е.В.П., гражданин на Руската Федерация,
родена на ***г., притежаваща паспорт тип Р № *********, издаден на
22.11.2013г. от ФМС *****, Руска Федерация, валиден до 22.11.2023г., и Е.А.П., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г., притежаващ паспорт тип Р № ** *******, издаден на 04.02.2015г. от ФМС *****,
Руска Федерация, валиден до 04.02.2025г., решенията от 05.06.2018г. на Общо събрание на Етажната
собственост на блок „*” в КК „О.Б.Р.” гр. О., обективирани в т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от Дневния ред на общото събрание, приети с Протокол за проведено общо събрание от 05.06.2018г., с които е одобрен
отчетът за разходите на етажната собственост за 2017г., приет е бюджетът за
2019г., избран е управителен съвет, упълномощен е председателят на УС да се
разпорежда с откритите банкови сметки на ЕС и е направен избор на
администриращо дружество за срок от две години.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК собствениците от
Етажната собственост на блок „С” в КК „О.Б.Р.” гр. О., представлявани от председателя
на управителния съвет Ф. Л., да заплатят на Е.А.П., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г., притежаващ паспорт тип Р № ** *******, издаден на 04.02.2015г. от ФМС *****,
Руска Федерация, валиден до 04.02.2025г., сумата от 640 лв., представляваща
направени по делото разноски, от които 600 лв. за платено адвокатско
възнаграждение и 40 лв. – платена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК собствениците от
Етажната собственост на блок „С” в КК „О.Б.Р.” гр. О., представлявани от председателя
на управителния съвет Ф. Л., да заплатят на Е.В.П., гражданин на Руската Федерация, родена на ***г., притежаваща паспорт тип Р № *********, издаден на 22.11.2013г. от ФМС *****,
Руска Федерация, валиден до 22.11.2023г., сумата от 640 лв., представляваща
направени по делото разноски, от които 600 лв. за платено адвокатско
възнаграждение и 40 лв. – платена държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: