Р Е Ш Е Н И Е
№ 1478 05.10.2016 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: М.М.,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.дело
№ 1433 по описа на БРС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК – *********,
против А.И.С., ЕГН – **********.
Ищецът иска да бъде прието за установено по отношение
на ответника съществуването на следните вземания: 638,49 лева, изплатено
застрахователно обезщетение на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД по сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност”, обективирана в застрахователна полица с
№ ***, за имуществени вреди на автомобил от ПТП на *** г., настъпило по
вина на ответника, управлявал МПС и без свидетелство за
правоуправление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК 16.12.2015 г. до окончателното изплащане на вземането;
32,52 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 14.06.2015 г. до 14.12.2015 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение *** г. по ч.гр. дело № *** г. по описа на БРС.
В исковата молба се твърди, че на *** г. около 17.30
часа в гр. Бургас ответникът, в качеството на водач на лек автомобил марка „***”,
поради движение с несъобразена скорост, губи контрол върху автомобила и допуска
ПТП с МПС, управлявано от К.В.. За произшествието е съставен протокол за ПТП,
от който е видно, че ответникът е управлявал МПС без валидно свидетелство за
управление. Към момента на инцидента ответникът е имал валидна застрахователна
полица по сключена застраховка „Гражданска отговорност” в ищцовото дружество.
Предвид сключена застраховка „Каско” с „ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД собственикът на МПС марка „Мерцедес” завежда щета при този
застраховател. Ищецът е направил плащане сред регресна покана от „ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД.
Със споразумение за уреждане на насрещни задължения № ***
г. двете застрахователни дружества са направили прихващане на съществуващи
помежду им вземания, произтичащи от взаимно предявени регресни претенции, сред
които и процесната. С преводно нареждане от 12.03.2015 г. сумата е изплатена на
„ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД. Покана за уреждане на парични задължения е
изпратена до длъжника с писмо от 16.04.2015 г. След получаване на поканата, на
14.05.2015 г. ответникът дава писмено съгласие за възстановяване на регресната
сума, но след направено плащане в размер на 100 лева, спира да погасява
задължението.
Ищецът подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за дължимите суми, като е
образувано ч.гр. дело № *** г. по описа на БРС. По това дело е издадена заповед
за изпълнение, но ответникът депозира възражение, че не дължи, поради което
ищцовото дружество предявява исковата молба по настоящото дело.
В едномесечния срок за отговор на исковата молба
ответникът депозира такъв, като заявява, че няма вина за настъпилото ПТП, тъй
като то е предизвикано поради внезапното спиране на другия участник и авария,
довела до изключване на действието на спирачната система на управлявания от
ответника автомобил.
В проведеното на 20.06.2016 г. съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца уточни, че дружеството не претендира отделно
сумата от 15 лева, представляваща ликвидационни разноски, още повече че същата
не се съдържа в издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Поддържа
исковата молба и моли съда да уважи исковите претенции така, както са заявени,
като присъди на страната направените от нея съдебно-деловодни разноски.
В проведеното на 13.07.2016 г. съдебно заседание съдът
откри на основание чл. 193 от ГПК производство по оспорване истинността на
документ, а именно - автентичността на подписа на ответника А.С., положен в документ
от 14.05.2015 г., наименован „споразумение”.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ответника оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли. Не претендира разноски.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
На *** г. около 17.30 часа в гр. Бургас
ответникът, в качеството на водач на лек автомобил марка „***”, поради движение
с несъобразена скорост, губи контрол върху управлението на автомобила и допуска
ПТП с автомобил марка „***”,
модел „***”, управляван от К.В..
След удара автомобилът, управляван от ответника, навлиза в лентата за насрещно
движение и удря друг автомобил. Ударът между автомобил „***” и автомобил „***” възниква при движение и на двата
автомобила. Ако се приеме тезата на ответника, че автомобил „Мерцедес” е спрял
внезапно и тогава в него се удря автомобил „***”, то тогава ще е налице удар в
неподвижно тяло и деформационно-разрушителните увреждания в зоната на удара по
автомобил „Мерцедес” ще изглеждат различно, а именно: освен счупено стъкло на
левия стоп, ще е увредено и самото тяло и гнездото за захващане; бронята няма
да е само охлузена с хоризонтални драскотини по посока на движение, а ще е с
деформации и счупвания; заден ляв панел няма да бъде увреден с деформация по
посока на движението, а с вертикална деформация. Общата стойност на щетата на
автомобил „***”
е 730,40 лева.
За
произшествието е съставен протокол за ПТП от полицейски служители, от който е
видно, че ответникът е управлявал МПС без валидно свидетелство за управление.
Към момента на инцидента ответникът е имал валидна застрахователна полица по
сключена застраховка „Гражданска отговорност” в ищцовото дружество.
Предвид
сключена застраховка „Каско” по описа на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, валидна
от 15.06.2014 г. до 14.06.2015 г., собственикът на автомобил марка „***” завежда щета при застрахователя си.
Ищцовото дружество е направило плащане след регресна покана от „ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД.
Със
споразумение за уреждане на насрещни задължения № *** г. двете застрахователни
дружества правят прихващане на съществуващи помежду им вземания, произтичащи от
взаимно предявени регресни претенции, като в Приложение 1, позиция 19, се
намира процесната щета (на стойност 723,49 лева). С преводно нареждане от
12.03.2015 г. сумата е изплатена на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД.
Покана
за уреждане на парични задължения е изпратена до длъжника с писмо от 16.04.2015
г. С нея ищцовото дружество предоставя 7-дневен срок на ответника да му изплати
застрахователното обезщетение в размер на 723,49 лева и направените
ликвидационни разноски по щетата в размер на 15 лева или общо сумата от 738,49
лева.
След
получаване на поканата, на 14.05.2015 г., ответникът собственоръчно написва
документ, озаглавен „споразумение”, с който заявява, че е съгласен да изплати
цялата сума от 738,49 лева по регресната щета на вноски всеки месец по 150 лева
до изплащане на цялата сума. В документа С. изрично уточнява, че не притежава
свидетелство за управление на МПС. Оспорването на автентичността на подписа на
ответника под документа остана недоказано.
Ответникът
е направил плащане от 100 лева в изпълнение на „споразумението” на 17.06.2015
г., за което е издаден приходен касов ордер от застрахователя, но впоследствие
спира плащанията.
Ищецът
подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за дължимите суми, като е образувано ч.гр. дело № *** г. по описа на
БРС. По това дело е издадена заповед за изпълнение, но ответникът депозира
възражение, че не дължи, поради което ищцовото дружество предявява исковата
молба по настоящото дело.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
относимите по делото писмени доказателства, от заключението на вещото лице по
назначената съдебно-автотехническа експертиза, от показанията на свидетеля К.В.К.
и от приложеното частно гражданско дело.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявени
са в условията на кумулативно обективно съединяване установителни искове с
правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.274, ал.2 от КЗ
(отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 274, ал.2 от КЗ (отм.) застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” (каквото е ищцовото
дружество) има право да получи платеното обезщетение от застрахования,
управлявал моторното превозно средство без свидетелство за управление, заедно с
лихвите и разноските. Доказа се по делото, че ответникът е управлявал
автомобила без свидетелство за управление. Следователно искът е доказан по
основание.
Заплатеното
от ищцовото дружество обезщетение е в размер на 723,49 лева, а ликвидационните
разноски в размер на 15 лева, поради което то има право да претендира от
ответника сумата от 738,49 лева. Тъй като С. е погасил част от това вземане в
размер на 100 лева, то остава дължима сума в размер на 638,49 лева, поради
което исковата претенция следва да бъде уважен до този претендиран размер.
При регресни претенции на застрахователя причинителят
на вредата и застрахованият изпадат в забава
и дължат обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
изплатените от застрахователя суми в размер на законната лихва от деня на
поканата за плащане съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл е постоянната
практика на ВКС – Решение № 48/30.04.2009 г. по т. д. № 677/2008 г. на ВКС, ТК,
I т. о., Решение № 116/25.10.2010 г. по т. д. № 971/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о.
Поканата е получена лично от С. на 22.04.2015 г., но
лихвата за забава се претендира от по-късен момент, поради което и претенцията
следва да бъде уважена в пълен размер за претендирания период. Размерът на
лихвата е изчислен от съда с помощта на общодостъпен софтуер (например такъв на
интернет страница http://balans.bg).
По разноските:
Тъй
като исковите претенции са уважени изцяло, ищцовото дружество има право на
разноски в заповедното производство в размер на 265 лева (25 лева заплатена
държавна такса и 240 лева адвокатско възнаграждение) и в исковото производство
в размер на 300 лева (125 лева държавна такса и 175 лева разноски по
доказателствени искания на страната). Няма доказателства ищцовото дружество да
е заплатило на процесуалния си представител адвокатско възнаграждение за
защитата в исковото производство, както и да е внесло по депозитната сметка на
съда сумата от 103 лева, представляваща разлика между първоначално определения
от съда депозит за вещо лице по назначената авто-техническа експертиза и
окончателно определеното възнаграждение за експерта, поради което такива суми
не се включват в присъдените на дружеството разноски в исковото производство.
Мотивиран
от горното ГПК Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.И.С., ЕГН – **********, дължи на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК – *********, следните суми: 638,49 лева (шестстотин тридесет и осем лева и четиридесет и девет
стотинки), изплатено
застрахователно обезщетение на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД по сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност”, обективирана в застрахователна полица с
№ ***, за имуществени вреди на автомобил от ПТП на *** г., настъпило по
вина на ответника, управлявал МПС и без свидетелство за
правоуправление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК 16.12.2015 г. до окончателното изплащане на вземането;
32,52 лева (тридесет
и два лева и петдесет и две стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 14.06.2015 г. до 14.12.2015 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение *** г. по ч.гр. дело № *** г. по описа на БРС.
ПРИЗНАВА ЗА
НЕДОКАЗАНО на
основание чл.194, ал.3, във връзка с чл.193, ал.2 от ГПК направеното от ответника
А.И.С., ЕГН – **********, оспорване на истинността на документ от 14.05.2015 г., наименован „споразумение”, досежно автентичността на подписа на А.И.С., положен в документа.
ОСЪЖДА А.И.С., ЕГН – **********, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК – *********, сумата от 300 (триста) лева разноски в исковото производство по настоящото дело и сумата от 265 (двеста
шестдесет и пет) лева разноски в заповедното производство по ч.гр. дело № ***
г. по описа на БРС.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно
с оригинала!
ММ