РЕШЕНИЕ
№ 4093
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20211110210368 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „, подадена чрез управителя срещу Наказателно
постановление № 22-007486/05.07.2021 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция
по труда“, София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда за нарушение на
чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда КТ).
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, тъй като описаното в
него нарушение не било извършено от жалбоподателя, тъй като лицето не е работило в
дружеството към датата на проверката. Посочено е, че свидетелите, подписали акта, не са
присъствали на установяване на нарушението. Допълнено е още, че в акта и в НП не са
посочени обстоятелствата при извършване на нарушението.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
упълномощените си процесуални представители – адв. и адв. , които поддържат жалбата.
Адв. пледира, че по делото не е доказано, че на датата на проверката лицето е полагал труд,
а единствено, че е бил в обекта. Позовава се на отразеното в трудовия договор, а справката
от НАП е с час непосредствено след проверката. алтернативно моли за намаляване на
наложената на дружеството имуществена санкция. Адв. заявява, че се присъединява към
становището на колегата си. А управителят на дружеството моли съдът да вземе предвид
доводи за отмяна на НП, изложени в писмен вид.
Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда“ София /доколкото съдебното
следствие по делото е приключило преди влизане в сила на изм. в ЗАНН обн. ДВ бр.
109/2020 г./, се представлява от юрисконсулт , която оспорва жалбата като неоснователна и
моли НП да бъде потвърдено. Намира за безспорно установено от свидетелските показания
и попълнената от служителя декларация, че лицето е полагало труд към датата на
проверката, но едва след това е подадено уведомление за неговия трудов договор,
1
следователно той е започнал да полага труд без да му е връчено уведомлението. Намира, че
НП и АУАН са законосъобразни и при издаването им не са допуснати твърдяните
нарушения. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взаимна връзка, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 11.06.2021 г. около 10:30 часа била извършена проверка от служители на дирекция
„Инспекция по труда“ , по спазване на трудовото законодателство в обект – строеж на
високоетажна жилищна сграда в УПИ VII – , кв. в ж.к. ул. № , изпълняван от . При
проверката длъжностните лица, сред които и св. Р. А. - Г., установили множество нарушения
на трудовото законодателство, сред които и следното:
На 10.06.2021 г. бил сключен трудов договор между и ” за непълно работно време на
длъжност „електромонтьор“ в място на работа гр. . Като дата на постъпване на работа била
посочена 14.06.2021 г. На 11.06.2021 г. е издадена служебна бележка за проведен начален
инструктаж по безопасност и здраве на работника, както и протокол за първоначално
обучение. На същата дата е отбелязано, че е връчена и длъжностна характеристика на
служителя. Но едва на 11.06.2021 г. 12:57 часа трудовият договор бил регистриран в НАП и
било подадено уведомление за неговото сключване.
На 11.06.2021 г. около 10:30 часа служителите на ДИТ София, включително и св. Г.
посетили лично обекта – строеж на посочения адрес и там установили лицето да полага
труд. Той се намирал на третия етаж на строящата се сграда като полагал тръбна разводка за
бъдещо полагане на проводници. Същото правело и едно друго лице, заварени на място на
третия етаж. На св. била предоставена за попълване декларация по чл. 399, вр. чл. 402 от КТ,
в която той отразил, че работи за дружеството-жалбоподател от 01.06.2021 г. на длъжност
строителен работник на същия строеж. Той посочил, че работното му време е от 09:00 часа
до 16:00 часа, като не отразил почивни дни или размер на уговорено и получено трудово
възнаграждение. В собственоръчно попълнената от декларация било отразено, че той няма
сключен трудов договор с дружеството, нито има граждански такъв, както и че не е получил
копие от уведомлението до НАП за сключения трудов договор. Изрично в декларацията,
носеща подписа на е отбелязано, че той я е попълнил на 11.06.2021 г. в 10:40 часа. Същият
в края на декларацията собтсвеноръчно изписал, че в момента извършва тръбна разводка за
бъдещо полагане на проводници и че не желае да бъде обявено „постановление“, след което
се подписал. Същият отказал служителите на ДИТ София да обявяват наличие на трудово
правоотношение, като им разяснил, че е пенсионер.
По делото е представена справка за приети уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с изх. номер
23388213016566 от 11.06.2021 г., 12:57 часа, от която се установява, че работодателят „ е
уведомил органите на НАП за сключения трудов договор с работника и с другото
установено на мястото лице след извършване на проверката от служителите на ДИТ София
по-рано същия ден и след започване на работа на . Справката, трудовия договор и други
документи, касаещи трудовото правоотношение на Божилов били представени в
последствие в ДИТ София.
След преглед на всички представени документи на 23.06.2021 г. бил съставен протокол
за извършената проверка с посочени множество констатирани нарушения и дадени
предписания за тяхното отстраняване. Като се запозналa с представената справка от НАП за
приети уведомления и с оглед лично установеното от нея при проверката на място, св. Г.
преценила, че дружеството е извършило нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. С акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-007486 от 23.06.2021 г.,
изготвен от Р. А. - Г. на длъжност „главен инспектор“ в дирекция „Инспекция по труда“
София, е установено, че жалбоподателят „, в качеството му на работодател по смисъла на
пар. 1, т. 1 от ДР на КТ, е допуснал лицето с ЕГН **********, на работа на 11.06.2021 г. без
2
предварително да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от
ТД на НАП относно сключения с него трудов договор.
АУАН е съставен в присъствието на свидетели на установяване на нарушението и на
законния представител на санкционираното дружество – управителя което се удостоверява
от подписите им. Препис от акта е връчен на представителя на жалбоподателя на същия ден,
като не са отбелязани възражения срещу констатациите по акта. Срещу акта не са
депозирани и възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН №22-007486 от 23.06.2021 г., при пълна идентичност на
описаното нарушение и неговата правна квалификация, било издадено обжалваното
наказателно постановление на 22-007486 г., като на дружеството-жалбоподател на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ била наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. В НП е прието, че нарушението е
извършено на 11.06.2021 г., в гр. София.
Наказателното постановление е връчено на представител на дружеството на 08.07.2021
г., което е отразено в самото НП, като на 14.07.2021 г. чрез куриер е изпратена и жалбата
срещу него до ДИТ София.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Г., отчасти и тези на св. , като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени
към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй
като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по
начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетелката Г., която лично е
извършила проверка на място на обекта, в последствие и на представените от дружеството
документи, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените
доказателства по делото. Свидетелката Г. е категорична, че при проверката на строежа на
третия етаж е установила две лица, едното от които е св. които са извършвали трудова
дейност като са полагали тръби за кабели. тя допълва, че това е записано и в декларацията
по чл. 399 от КТ от самия работник, като тя не го е насочвала какви конкретно данни да
попълва.
Но основните обстоятелства от предмета на доказване се извличат от представените
документи и преди всичко от попълнената лично от работника декларация и от справката за
приети уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, от представеното копие на трудов договор. Видно от
показанията на св. Г., св. е работил на обекта, като е извършвал типичните дейности за
заеманата от него длъжност на 11.06.2021 г. около 10:30 часа, преди да бъде подадено
уведомлението до НАП за сключения с него трудов договор на същата дата в 12:54 часа. В
тази връзка съдът отчете и представения трудов договор с лицето именно за извършването
на такава дейност, както и попълнената от него декларация със собственоръчно изписан
текст, че в момента на проверката извършва описаната от свидетелката дейност по полагане
на тръби за кабели. Освен това съдът взе предвид и отразеното в декларацията, че св.
работи за дружеството от 01.06.2021 г., както и че не е сключвал трудов или граждански
договор. Очевидно е и разминаването относно посочената в декларацията длъжност и
работно време, в сравнение с тези, вписани в представения по-късно трудов договор.
Именно от тези обстоятелства и преди всичко от лично изписаното т работника в
декларацията, че не желае обявяване на трудово правоотношение, тъй като е пенсионер,
съдът заключи, че представения по делото трудов договор с него няма достоверна дата.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, съдът прецени като недостоверни
показанията на св. , които изцяло противоречат не само на показанията на св. Г., но и на
написаното в неговата собствена декларация. Очевидно в декларацията от 11.06.2021 г. той
е посочил, че е започнал да работи от 01.06.2021 г. като строителен работник на пълен
работен ден, без да има сключен трудов договор за това. Но представения за него трудов
договор от 10.06.2021 г. е за 4 часов работен ден за длъжността електромонтьор, с дата на
3
постъпване на работа – 14.06.2021 г. Очевидно е невъзможно св. да забрави за подписания
едва предния ден трудов договор и неговите основни характеристики, което допълнително
затвърждава извода на съда за недостоверна дата на договора. Той е заявил и че не желае
служителите на ДИТ да обявят трудовото му правоотношение не защото вече има трудов
договор, а защото е пенсионер, което отново сочи, че към датата на проверката той не е
знаел за съществуването на трудовия договор, като и в разпита си самият той признава, че
към момента на проверката не е бил подписал трудовия договор, а го е подписал едва след
проверката. Но посочената дата в самия договор е 10.06.2021 г. Освен това показанията му,
че същият не е полагал тръби /шлаухки/ за кабели в пода, също са недостоверни поради
множество вътрешни противоречия. Свидетелят заявява първо, че сградата е била почти
завършена, окабелена, измазана, но въпреки това твърди, че на пода на третия етаж е имало
пространство без поставени тръби и той се е заел да помогне докато чака управителя.
Очевидно противоречи на всяка логика при измазването на пода да се остави място без
поставени тръби, които следва да бъдат непрекъснати и положени под подовата настилка и
замазката. А освен това показанията на св. не изясняват причината той да запише в самата
декларация, че при идването на проверката е заварен да извършва тръбна разводка.
Очевидно не съответства на истината и заявеното от св. , че проверяващите са го
инструктирали какво да пише в декларацията, доколкото самият той е допълнил отдолу
точно какво е правил преди проверката, а и не е попълнил други съществени реквизити като
размер на възнаграждението, кога за последно го е получил, почивни дни. Но преди всичко
недостоверността на показанията на свидетеля се извлича и от заявеното от самия него в
разпита му, а именно „Може да съм написал нещо, което не е полезно за мен и да съм
допуснал някаква грешка. Нали знаете кой ще изработи тези пари?“ Именно оттук се
извлича и личният интерес на работника да даде лъжливи показания пред съда, за да
подпомогне защитната теза на своя работодател. По изложените съображения съдът прие
показанията на св. за недостоверни в основната им част и ги дискредитира, като се довери
на отразеното в попълнената от същия декларация по чл. 399 КТ, за която също носи
наказателна отговорност.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е частично основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи съгласно чл. 416, ал. 1 и 5 от КТ във връзка със Заповед № З-
0058/11.02.2014 г., в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на
процесуалните правила и материалния закон.
Нарушението е описано достатъчно ясно, посочена е датата на неговото извършване,
кога е установено, къде е било извършено и от кого, ясно е индивидуализиран и обекта на
контрол, където е извършено нарушението. В АУАН ясно е посочено, че служителите на
ДИТ София са установили работника на обекта на 11.06.2021 г. в 10:40 часа, което се
потвърждава и от събраните доказателства. Именно тези доказателства обосновават извода
на наказващият орган и съда, че когато работодателят е допуснал работника на работа –
очевидно преди 10:40 часа на 11.06.2021 г. той не му е бил представил заверено
уведомление от НАП за сключения трудов договор. Такова уведомление е изпратено до
4
НАП същия ден, но два часа о-късно, в 12:57 часа.
Чл. 63, ал. 1 КТ въвежда задължение за работодателя да предостави на работника или
служителя, преди постъпването му на работа, екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 /уведомление за
сключване на трудовия договор с работника/, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. Алинея 2 на тази разпоредба съдържа забрана за
работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
документите по ал.1.
За нарушение на тази забрана, санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда за
работодателя имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева.
Съдът намира, че с поведението си, жалбоподателят „ от обективна страна е нарушил
разпоредбата на чл. 63, ал.2 КТ – безспорно се установява, че е извършвал работа в обекта
– строеж на жилищна сграда в ж.к. на 11.06.2021 г. в 10:40 часа (видно от попълнената от
декларация и свидетелските показания на св. Г.) преди да му бъде връчено копие на
заверено уведомление за сключен трудов договор до НАП, което е регистрирано по-късно
същия ден и не би могло да му е връчено към датата и часа на допускането му до работа.
Съдът намира за неоснователни възраженията в жалбата, че не е полагал труд, а
единствено е посетил обекта, за да се запознае с управителя и да се уговорят за работа на
друг обект. Самият той в декларацията си е посочил, че работи за дружеството от 01.06.2021
г. като извършва тръбна разводка, а освен това и св. Г. го е заварила да извършва трудова
дейност като полага гофрирани тръби по пода на строящата се сграда, с каквато дейност
именно е свързана и заеманата от него длъжност. Допълнителен аргумент е също, че освен
св. още едно лице без регистриран трудов договор е извършвало същата дейност съвместно
с него.
Легална дефиниция на понятието "работодател" е дадена в § 1, т.1 от ДР на КТ: всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни),
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Няма
съмнение, че жалбоподателят е адресат на административнонаказателна отговорност, тъй
като той несъмнено има качеството на работодател, доколкото се установява, че той
самостоятелно е наемал работници на работа по трудово правоотношение и има качеството
„работодател” по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ. Този извод се потвърждава несъмнено и
от сключения с трудов договор.
С оглед на изложените по-горе съображения, съдът намира, че правилно наказващият
орган е квалифицирал нарушението като такова по чл. 63, ал. 2 от КТ.
Налице са предпоставките за налагане на имуществена санкция на жалбоподателя, тъй
като при условията на чл. 83 от ЗАНН е достатъчно констатирането на извършеното
нарушение, без да се изследва кое е отговорното физическо лице и има ли вина то за
извършването на деянието, доколкото отговорността на юридическите лица е обективна и
безвиновна.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ е изключена от приложението на привилегирования
състав по чл. 415в, ал.1 от КТ за маловажно нарушение по силата на чл. 415в, ал.2 от КТ,
където изрично е посочена разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ. В този смисъл не би могло да
се обсъжда и прилагане на привилегирования състав по чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Не са налице и основания за определяне на нарушението като маловажно според чл. 28
от ЗАНН поради важното значение на задължението по чл. 63, ал.2 от КТ за трудовите права
на работника/служителя и доколкото нарушението разкрива типичната обществена
опасност. Действително, нарушението е отстранено в кратък срок – още на същия ден след
5
допускането му, но това не е сторено по собствена инициатива на работодателя, а едва след
установяване на нарушението от контролните органи. Не може да бъде изцяло
пренебрегнато и обстоятелството, че всички сключени трудови договори със заверените на
обекта лица са от деня преди проверката (без да имат достоверна дата на сключване), като
уведомленията за тези трудови договори са изпратени до НАП незабавно след проверката,
както и че св. декларира, че е бил зает на пълен работен ден, а договорът му е за 4 работни
часа дневно.
Съдът намира, че всички изложени по-горе съображения следва да бъдат отчетени при
индивидуализацията на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Въз
основа на това, съдът намира, че наложеното административно наказание „имуществена
санкция” над минималния предвиден от закона размер на 1 500 лева, а именно 3000 лева се
явява прекомерно и същото следва да бъде намалено.
Съдът намира, че в случая наказание в минимален размер би имало достатъчен ефект
по отношение жалбоподателя, за да го мотивира стриктно да спазва трудовото
законодателство. В тази връзка съдът отчете, че действително при проверката са
констатирани и други нарушения, но в случая спрямо тях важи презумпцията за
невиновност, доколкото за тях не са влезли в сила НП. Но съдът взе предвид, че преди тази
проверка на дружеството не са налагани санкции по КТ, както и че нарушението е било
отстранено незабавно и със св. е подписан трудов договор, който е бил регистриран в ТД на
НАП, същият е преминал инструктаж, за него е сключена застраховка срещу трудова
злополука. Поради тези причини съдът намира за основателно искането на жалбоподателя за
намаляване на размера на наложената имуществена санкция. Съдът намира, че в случая
санкцията следва да бъде намалена до законовия минимум в размер на 1500 лева, която ще е
достатъчна за осигуряване на индивидуална и генерална превенция.
По изложените съображения съдът прие, че НП е правилно и законосъобразно, но
следва да бъде изменено по отношение на размера на наложеното на жалбоподателя
наказание „имуществена санкция”, като същата бъде намалена от 3000 лева на
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.
С оглед изхода на делото и изменяне на НП в санкционната му част, се явява
основателна и претенцията на процесуалния представител на ДИТ София за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на наказващия орган. Съгласно разпоредбата на чл. 63д
ЗАНН законът допуска присъждането на разноски, включително и за осъществено
процесуално представителство на наказващия орган съгласно ал. 4. По делото като
представител на ДИТ София в проведеното съдебно заседание е участвал юрисконсулт и
съдът е изменил обжалваното НП в санкционната му част. Съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от
ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева
/след изменението с ДВ бр. 74/2021 г./. Съдът намира, че в случая производството не е с
особена правна или фактическа сложност, проведено е едно съдебно заседание с участието
на представител на наказващия орган, поради което и следва да се присъди минималното
предвидено възнаграждение в размер на 80 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 2, вр. чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ в санкционната му част наказателно постановление № 22-
007486/05.07.2021 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“, София, с
което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на
6
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 63, ал. 2
от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на
1500 лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя „ с ЕИК ДА ЗАПЛАТИ на ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ
ПО ТРУДА София сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7