Р Е Ш Е Н И Е
№ 338/23.5.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав, в открито заседание
на двадесет и шести април две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВА ПЕЛОВА
2. МАРИЯ ХУБЧЕВА
при участието на секретаря Димитрина
Георгиева и участието на прокурора Тихомир Гергов, като разгледа докладваното
от съдия ХУБЧЕВА к.а.н. дело № 293 по описа за 2023 год., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба и по частна жалба, като касационната жалба е подадена от директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Т. С., срещу Решение № 461 от 06.12.2022 год. по административно-наказателно дело № 1510 от 2022 год. по описа на Районен съд-Пазарджик, с което е изменено негово Наказателно постановление № 666114-F648558 от 05.10.2022 год. като нарушението е преквалифицирано по чл. 180, ал. 4 от ЗДДС и наложената имуществена санкция на „Спейс Лифт“ ООД, гр. Пазарджик, е намалена от 707,00 (седемстотин и седем) лева на 400,00 (четиристотин) лева. Със същия съдебен акт е осъден „Спейс Лифт“ ООД, гр. Пазарджик, да заплати на Национална агенция по приходите гр. София сума в размер на 45,26 (четиридесет и пет лева и двадесет и шест стотинки) лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение по съразмерност и е осъдена Национална агенция по приходите гр. София да заплати на „Спейс Лифт“ ООД, гр. Пазарджик, сумата в размер на 130,27 (сто и тридесет лева и двадесет и седем стотинки) лева, разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност.
В касационната жалба се излагат са доводи
за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с приложимия
материален закон, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – „Спейс
лифт“ ООД, чрез процесуалния си представител адвокат Н.Б., оспорва касационната
жалба като изразява становище за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето
й и присъждане на разноски, с оглед приложен списък по чл. 80 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК.
Частната жалба е подадена от „Спейс Лифт“
ООД, гр. Пазарджик, чрез пълномощника адв. Н.Б.,***, против Определение № 10 от
05.01.2023 год. постановено по административно-наказателно дело № 1510 от 2022
год. по описа на Районен съд-Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата
му за изменение на Решение № 461 от 06.12.2022 год. по
административно-наказателно дело № 1510 от 2022 год. по описа на Районен
съд-Пазарджик, в частта за разноските.
В частната жалба се излагат оплаквания за
неправилност на определението. Моли се за отмяната му.
Ответната страна не изразява становище по
нея.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик,
взел участие в настоящото производство, дава заключение за основателност на
касационната жалба.
По касационната жалба:
Административен съд-Пазарджик, ХII-ти
касационен състав, счита касационната жалба за допустима, като подадена от
легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество –
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството пред Районен съд –
Пазарджик е образувано по жалбата на „Спейс лифт“ ООД, гр. Пазарджик, срещу Наказателно
постановление № 666114-F648558 от 05.10.2022 год., издадено от директора на
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив, с което на „Спейс Лифт“ ООД, гр.
Пазарджик, за нарушение на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 102, ал. 3,
т. 1 от същия, чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл. 113, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и на
основание чл. 180, ал. 2, във връзка с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, е наложена
имуществена санкция в размер на 707,00 (седемстотин и седем) лева, като е преквалифицирал
нарушението по чл. 180, ал. 4 от ЗДДС и е намалил размера на имуществената санкция
на 400,00 (четиристотин) лева.
От фактическа страна е прието за
установено, че „Спейс лифт” ООД е подало заявление за регистрация по ЗДДС на
07.01.2022 год., по което на инспектори към ТД на НАП-Пловдив било възложено да
извършат проверка за наличието на основание за регистрация по ЗДДС. При
извършената проверка е установено, че дружеството е формирало облагаем оборот
по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС, в приложимата редакция, за задължителна
регистрация в размер на 50 137,00 (петдесет хиляди сто тридесет и седем) лева
за периода от 01.04.2020 год. до 31.03.2021 год. Същият бил формиран от
основната дейност на дружеството – поддръжка и ремонт на асансьори. При това
положение търговецът е следвало да подаде в ТД на НАП-Пловдив заявление за
регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 07.04.2021 год., в приложимата редакция,
в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот
от 50 000,00 (петдесет хиляди) лева. Дружеството е било регистрирано по ЗДДС,
считано от 27.01.2022 год., с връчване на акт за регистрация по ЗДДС №
130422200260196 от 21.01.2022 год. Поради нарушение на чл. 96 от ЗДДС е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН). За периода от
21.04.2021 год. (датата, на която е следвало да бъде издаден акт за
регистрация, ако лицето било подало заявление в срок) до 27.01.2022 год.
(датата на регистрация на дружеството по ЗДДС) търговецът е следвало да бъде
регистриран по ЗДДС и да начислява ДДС за извършените от него доставки по
аргумент на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС. Установено е от органа, че „Спейс лифт“ ООД
не е начислил ДДС в размер на 707,00 (седемстотин и седем) лева по облагаеми
доставки на обща стойност 4 242,00 (четири хиляди двеста четиридесет и два)
лева, по реда на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, извършени през данъчен период
от 01.07.2021 год. до 31.07.2021 год., когато не е
било регистрирано по ЗДДС, тъй като не подало заявление за регистрация в срок,
въпреки че е било длъжно. За дата на извършване на нарушението органът е приел
14.08.2021 год., тъй като дотогава дружеството е следвало да състави обобщен
отчет и да посочи ДДС в дневника за продажби за същия данъчен период, като
справката-декларация по ЗДДС и дневникът за продажби е следвало да подаде в
компетентната ТД на НАП. Нарушението е било установено на 14.01.2022 год. след
подаване на заявление за регистрация по ЗДДС със закъснение и представяне на
документи във връзка с регистрация по ЗДДС. Установено е, че в хода на
ревизионното производство „Спейс лифт“ ООД е начислил дължимия ДДС за данъчен
период м. март 2022 год. и го е внесъл в приход на бюджета на 13.04.2022 год.
Районният съд е събрал административно-наказателната
преписка и е изслушал обясненията на актосъставителя свидетеля Веска Дошкова.
Приел е, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в
законоустановената форма, но при неправилно приложение на материалния закон.
Приел за безспорно, че дружеството е извършило вмененото му нарушение,
изразяващо се в бездействие по отношение на задължението за начисляване на
дължимия данък, но е посочил, че административно-наказващия орган неправилно е
ангажирал обективната отговорност на дружеството като го е санкционирал по чл.
180, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗДДС. Съдът е счел, че са налице предпоставките за
прилагане на привилегирования състав по чл. 180, ал. 4 ЗДДС, поради което е изменил
процесното наказателно постановление като е преквалифицирал нарушението по чл.
180, ал. 4 от ЗДДС и е намалил наложената имуществена санкция до определения в
закона минимален размер от 400,00 (четиристотин) лева.
Решението е правилно.
В касационната жалба се релевират
оплаквания за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение
на материалния закон. Излагат се аргументи за доказаност на посочената от
органа правна квалификация. Въз основа на приобщения доказателствен материал по
делото, Районен съд-Пазарджик е установил правилно спора от фактическа страна и
е достигнал до обосновани правни изводи за приложение на привилегирования
състав на чл. 180, ал. 4 от ЗДДС. В решението си инстанцията по същество е
изложила аргументи, които се споделят изцяло от настоящата касационна
инстанция, поради което и на основание чл. 221 от АПК, съдът препраща към тях.
Неоснователни са доводите на касатора, че
за лица, които не са регистрирани по ДДС не са приложими разпоредбите на чл.
180, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС, според които при нарушение по чл. 180, ал. 1 от ЗДДС,
когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 (шест) месеца от края
на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно
имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200,00
(двеста) лева, а при повторно нарушение - не по-малко от 400,00 (четиристотин)
лева (ал. 3 на чл. 180 от ЗДДС), съответно и че в случай на нарушение по чл.
180, ал. 1 от ЗДДС, когато регистрираното лице е начислило данъка след срока по
чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, но не по-късно от 18 (осемнадесет) месеца от края на
месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно
имуществената санкция, е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400,00
(четиристотин) лева, а при повторно нарушение - не по-малко от 800,00 (осемстотин)
лева, с оглед разпоредбата на чл. 180, ал. 4 от ЗДДС, но в случая не са налице хипотези
на повторно нарушение. Установено е от представените писмени доказателства, а и
не се оспорва от приходната агенция, че задълженото лице е начислило дължимия
данък през месец март 2022 год. и го е внесло в бюджета. Същото се потвърждава
и от извършената ревизия на дружеството, като в представения по делото
ревизионен доклад е посочено, че дължимият ДДС е начислен с протоколи по чл.
117 от ЗДДС и е внесен в приход на бюджета, поради което за периода от
01.08.2021 год. до 31.08.2021 год. органите по приходите не са установили
размери на задължения по ДДС. Предвид това, правилно и първоинстанционният съд
е приел, че за извършеното нарушение приложение намира именно нормата на чл.
180, ал. 4 от ЗДДС, като е приложен минималният посочен в закона размер на
санкцията, тъй като дружеството е начислило, съответно е внесло дължимия данък
в 18-месечния срок. В тази връзка съдът не споделя твърденията на касатора за
неприложимост на привилегированите състави на разпоредбата, доколкото подобна
санкция изглежда непропорционална в случай, при който не са установени нито
злоупотреба, нито вреда за бюджета на държавата, още повече, че би се стигнало
до неравно третиране между регистрирани и нерегистрирани по ДДС лица.
По изложените съображения съдът приема, че
решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения,
представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена
фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и
обсъждане на доводите на страните, районният съд е издал правилно решение,
съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора и своевременно
предявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на
разноски, следва да се уважи като се осъди Национална агенция по приходите да ги
заплати на „Спейс лифт“ ООД, в размер на 300,00 (триста) лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, обективирани в
списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и договор за правна защита
и съдействие от 15.11.2022 год. (л. 28 и л. 29 от настоящото дело).
По частната жалба:
Административен съд-Пазарджик, ХII-ти
касационен състав, счита частната жалба за допустима, като подадена от
легитимирано лице, в срока по чл. 230 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С Определение № 10 от 05.01.2023 год.
постановено по административно-наказателно дело № 1510 от 2022 год. по описа на
Районен съд-Пазарджик, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка
с чл. 144 от АПК, е оставена без уважение молбата на адв. Б., в качеството му
на пълномощник на „Спейс лифт“ ООД, гр. Пазарджик за изменение на Решение № 461
от 06.12.2022 год. по административно-наказателно дело № 1510 от 2022 год. по
описа на Районен съд-Пазарджик, в частта за разноските. С процесното решение
първоинстанционният съд е осъдил „Спейс Лифт“ ООД, гр. Пазарджик, да заплати на
Национална агенция по приходите гр. София сума в размер на 45,26 (четиридесет и
пет лева и двадесет и шест стотинки) лева, разноски за юрисконсултско
възнаграждение по съразмерност и е осъдена Национална агенция по приходите гр.
София да заплати на „Спейс Лифт“ ООД, гр. Пазарджик, сумата в размер на 130,27
(сто и тридесет лева и двадесет и седем стотинки) лева, разноски за адвокатско
възнаграждение по съразмерност. При постановяване на решението си в частта за разноските съдът е
приел, че следва да се присъдят съразмерно с уважената част на жалбата при
съобразяване намаляването на размера на санкцията. Взел е предвид, че с оглед
характера на съдебното производство, е без значение изцяло удовлетвореното
искането на жалбоподателя за изменение на размера на имуществената санкция,
наложена с НП.
За да постанови обжалваното определение районният
съд е приел, че молбата за изменение на Решение № 461 от 06.12.2022 год. по
административно-наказателно дело №1510 от 2022 год. по описа на Районен
съд-Пазарджик, в частта за разноските, е неоснователна. Мотивирал се с довода,
че разноските са изчислени съразмерно, изхождайки от размера на наложената с
наказателното постановление имуществена санкция и размера на намалената,
респективно присъдената такава, с оглед разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и чл.
144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Посочил е, че наказателното
постановление не е било отменено изцяло от съда, а само изменено по отношение
размера на санкцията, поради което присъденият размер е базата, на която е
изчислил възнаграждението за разноски в полза на административно-наказващия
орган, а намаления е при съобразяване базата, на която следва да се изчисли
възнаграждение за разноски в полза на обжалващото дружество.
Определението е правилно.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
регламентира правото на разноски на страните в производствата пред районния и
административния съд, като препраща към реда по АПК. С чл. 143, ал. 1 от АПК е
предвидено, че разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
административния орган, когато обжалваният административен акт или отказа да
бъде издаден такъв, бъде отменен от съда. В цитираната правна норма
законодателят не е предвидил хипотеза, с която да установи как следва да се
присъждат разноските при постановено изменение само досежно размера на
санкцията. Следователно с оглед препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК,
според която разноските следва да се присъдят съразмерно съответно на
намаляването на размера на санкцията. Изложените съображения от настоящия
касационен състав напълно съвпадат с мотивите на инстанцията по същество, която
с оспореното определение, постановено по реда на чл. 248, ал. 1, предл. второ
от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, е оставила без уважение молбата на адв. Б.,
в качеството му на пълномощник на търговското дружество, за изменение на Решение
№ 461 от 06.12.2022 год. по административно-наказателно дело №1510 от 2022 год.
по описа на Районен съд-Пазарджик, в частта му досежно разноските.
С оглед изложеното, обжалваното
определение следва да се остави в сила като правилно.
Воден от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, ХII-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 461 от 06.12.2022 год. по
административно-наказателно дело № 1510 от 2022 год. по описа на Районен
съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „Спейс лифт“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, бул.
„Георги Бенковски“ № 128, ет. 4, ап. 7, сумата от 300 (триста) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение № 10
от 05.01.2023 год. постановено по административно-наказателно дело № 1510 от
2022 год. по описа на Районен съд-Пазарджик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)