№ 13816
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. Д.А
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110160777 по описа за 2023 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК
от Н. П. М. и Р. Д. М. срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с искане да се признае за
установено спрямо ответника, че всеки от ищците не му дължи следните суми: сумата от
1051,00 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.01.2007г.
до м.04.2008г., сумата от 153,73 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
01.03.2007г. до 22.07.2009г. и сумата от 99,10 лева, представляваща разноски по гр. дело №
9726/2009г., за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 04.02.2010г. по ч.гр. дело
9726/2009г. по описа на СРС, 89-ти състав, въз основа на който е образувано изп. дело №
691/2011г.по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 с район на действие Софийски
градски съд, поради погасяването им по давност.
Ищците твърдят, че изп. дело № 691/2011г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински е
образувано въз основа на изпълнителен лист от 04.02.2010г. по ч.гр. дело 9726/2009г. по
описа на СРС, 89-ти състав. Навеждат твърдения, че след образуване на изпълнителното
дело на ЧСИ Милен Бъзински са извършвани действия с цел проучване имущественото
състояние на длъжника като е направена справка от Национална база данни „Население”,
както и справка за налични трудови правоотношения, по които длъжникът полага труд,
извършена е справка в Агенция по вписвания за придобити от длъжника недвижими имоти.
Посочват, че всички действия не съставляват същински изпълнителни действия, а само
обезпечават успешното провеждане на изпълнението. Посочват, че поканата за доброволно
изпълнение също е действие, обезпечаващо законосъобразното провеждане на
изпълнението, а не изпълнително действие, както и че липсата на надлежно връчена покана
за доброволно изпълнение опорочава изпълнението, но сама по себе си поканата не
1
съставлява същинско изпълнително действие. Твърди се, че на 04.08.2015г. по
изпълнителното дело постъпва молба от взискателя, с която се иска насрочването на поредна
публична продан по отношение имот, собственост на ищците, като продан не е насрочвана и
извършвана. Така извършеното действие съставлявало последното валидно извършено
действие, годно да прекъсне погасителната давност. След подаване на молбата, в период от
04.08.2015г. до 04.08.2017г., не били извършвани изпълнителни действия, годни да
прекъснат започналата да тече погасителна давност, като на 04.08.2017г. на основание чл.
433, ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното дело се явявало прекратено по силата на закона.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират разноски.
В срока за отговор ответникът „Топлофикация София” ЕАД оспорва предявените
искове като недопустими, а в условията на евентуалност като неоснователни. Счита, че
ищецът притежава качеството длъжник по изпълнението. Твърди, че не е налице другата
предпоставка по чл. 439, ал.2 ГПК, а именно искът да се основава на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.Твърди, че предвидената по реда на чл.439 ГПК искова защита е неприложима в
хипотеза на оспорване на вземане, установено в заповедно производство. Освен това
заявява, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като в
обстоятелствената част на исковата молба се твърдяло, че производството е прекратено по
силата на закона. Посочва, че основание за наличие на правен интерес от търсената по реда
на чл. 439 ГПК защита е наличието на висящ изпълнителен процес относно вземането.
Заявява, че в настоящия случай ищецът сам твърди, че производството по процесното
изпълнително дело е прекратено поради настъпването на перемпция, което изключва
наличието на правен интерес от иницииране на настоящия процес. Счита, че предявените
искове са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане.В случай, че съдът
приеме претенцията за допустима по отношение на основателността на иска заявява, че
ищецът не е подал възражение в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК. Твърди, че липсата на
възражение се приравнява по правни последици на признание на вземането от страна на
длъжника по смисъла на чл. 116, „а“ от ЗЗД. Заявява, че така, както длъжникът не може да
оспорва вземането установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното
дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да
оспорва вземането, установено с влязлата в сила Заповед за изпълнение поради факт,
настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Твърди, че с оглед на гореизложеното
давността за вземанията, установени след проведено заповедно производство по ГПК и
издаден изпълнителен лист, е винаги петгодишна. Оспорва твърдението на ищеца, че на
04.08.2017г. е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК срок.
Поддържа, че давността е била многократно прекъсвана и към настоящия момент вземането
на дружеството не било погасено на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Моли съда да постанови
определение, с което да прекрати като недопустимо производството по настоящото дело, а в
условията на евентуалност да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
2
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен
от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това
вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на
ищците е да докажат наличието на издаден срещу тях изпълнителен титул.
В конкретния случай страните не спорят и с обявения за окончателен доклад съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обстоятелствата, че срещу Н. П. М. и Р. Д. М., е бил издаден изпълнителен лист на
04.02.2010г. по ч.гр. дело 9726/2009г. по описа на СРС, 89-ти състав, въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по същото дело, както и че въз
основа на изпълнителния лист е образувано изп. дело № 691/2011г. по описа на ЧСИ Милен
Бъзински, рег. № 838 с район на действие Софийски градски съд за посочените в исковата
молба суми и основания.
Също така от съдържанието на изпълнителното дело се установява, че липсват
погашения чрез изпълнение на отричаните с исковата молба суми. Поради което при
наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително
дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към
датата на исковата молба, за ищците е налице правен интерес от предявените отрицателни
установителни искове за установяване на недължимост на процесните суми.
При това положение и с оглед наведеното от ищците възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира
следното:
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.
№ 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането
е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая няма спор и се
установява, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист
е влязла в сила с изтичане на 14-дневния срок за подаване на възражение. Ето защо на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна
давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
3
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след
постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание
чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл
Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, Решение №
127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
В конкретния случай от приобщения препис от изп. дело № 20118380400691 по описа
ЧСИ Милен Бъзински се установява, че производството е образувано по молба от
14.02.2011г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е поискано да бъде
образувано изпълнително дело срещу Р. Д. М., Н. П. М. и Вера Михайлова Михайлова въз
основа на изпълнителни листове, издадени по ч.гр. дело № 9726/2009г. по описа на СРС, 89-
ти състав. С молбата на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител
да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да се снабдява с
документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнението. Към молбата е
приложен изпълнителен лист от 04.02.2010г., издаден по ч.гр. дело № 9726/2009г. по описа
на СРС, 89-ти състав, с който Р. Д. М. и Н. П. М. са осъдени да заплатят на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 1051 лева, главница за доставена и консумирана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от м. 01.2007г. до м.04.2008г., законна мораторна лихва за
периода от 01.03.2007г. до 22.07.2009г. в размер на 153,73 лева, ведно със законната
мораторна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
03.09.2009г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 24,10 лева- разноски по
делото и 75 лева- юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 16.02.2011г. съдебният изпълнител е постановил да се изпрати
покана за доброволно изпълнение до тримата длъжници; да се направи пълно имуществено
проучване на длъжника; да се наложи запор на банкови сметки на длъжниците; да се наложи
запор на трудово възнаграждение на длъжниците, както и да се направи справка до НАП за
наличие на публични задължения. Изпратени са запорни съобщения до „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, „Регионална Инвестиционна банка-клон България“, „Емпорики Банк“ ЕАД,
4
„Банка Пиреос България“ АД, „ТБ Инвестнбанк“ АД, „Алианц Банк България“ АД,
„Интернешънъл Асет Банк“ АД, „ПроКредит Банк“ АД, „МКБ Юнионбанк“ АД, „Първа
инвестиционна банка“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Централна
кооперативна банка“ АД, „Общинска банка“ АД, „БНП Париба С.А. клон София“, „Сибанк“
АД, „Обединена Българска Банка“ АД, „Юробанк И Еф Джи България“ АД, „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД. На 22.03.2011г. е изпратено запорно съобщение до „Сибанк“, с
което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Р. М.. На 24.03.2011г. е връчена
покана за доброволно изпълнение на Р. Д. М. и на Н. М.-л. 75-76 от изп. дело. На 28.03.2011г.
Р. М. е подал молба, в която е посочил, че внася 200 лева по изпълнителното дело, както и че
останалата част от сумата ще погаси в срок от 6 месеца и че вноските ще се отнасят за Р. М.
и Н. М.. Със съобщение от 28.03.2011г. е вдигнат наложения запор върху трудовото
възнаграждение на Р. Д. М., както и е вдигнат запора върху вземания на Р. М. и Н. М..
На 19.11.2012г. е изпратено уведомление за опис на недвижимо имущество, в който е
посочено, че на 27.11.2012г. съдебният изпълнител ще пристъпи към принудително
изпълнение чрез опис на магазин № 11В, апартамент № 2 и ателие № 1, находящи се в гр.
София, район Люлин. На 19.11.2012г. е изпратено уведомление за опис на недвижимо
имущество до „Юробанк И Еф Джи България“ в качеството им на ипотекарен кредитор. На
27.11.2012г. е извършен опис на недвижими имущества, собственост на Р. М. и Н. М..
На 03.12.2012г. е вписана възбрана върху апартамент № 2, ателие № 1 и магазин №
11В, собственост на Р. Д. и Н. М.. На 03.12.2012г. е съставен Протокол за разгласяване на
публична продан, с който е насрочена публична продан на недвижим имот от 17.12.2012г. до
17.01.2013г. На 14.01.2013г. по изпълнителното дело е постъпила молба за присъединяване
от „Юробанк И Еф Джи България“ АД. На 21.01.2023г. е постъпила молба от „Юробанк И
Еф Джи България“ АД, с която е поискано да бъде наложена възбрана на недвижимо
имущество, собственост на Р. М. и Н. М.. На 18.01.2013г. е съставен Протокол за обявяване
на постъпилите наддавателни предложения и за купувач на апартамент № 2, находящ се в гр.
София, район Люлин е обявен „Имо Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД. На 06.02.2013г. е
съставен Протокол за разгласяване на публична продан, с който е насрочена публична
продан на недвижим имот от 21.02.2013г. до 21.03.2013г.
На 24.01.2013г. е съставено Постановление за възлагане на недвижим имот, с което е
възложен върху „Имо Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД апартамент № 2, находящ се гр.
София, район Люлин. На 24.01.2013г. е съставено Постановление за възлагане на недвижим
имот, с което е възложен върху „Имо пропъртис София“ ЕАД ателие № 1, находящо се в гр.
София, местността „Люлин- център“.
На 15.02.2013г. е съставен Протокол за разпределение на постъпили суми от
продажбата на ателие № 1. В протокола е посочено, че сумата от 73382,74 лева се
разпределя, както следва: на „Топлофикация София“ ЕАД- няма суми за разпределение; на
„Юробанк И Еф Джи България“ АД- сумата от 67 286,95 лева като ипотекарен кредитор; за
НАП- няма сума за разпределение; за ЧСИ Милен Бъзински- сумата в размер на 4992,37
лева на основание т. 26 от ТТРЗЧСИ, 300 лева- на основание т. 31 от ТТРЗЧСИ, 300 лева-
5
хонорар за оценител на недвижим имот, 125 лева- хонорар за финансов експерт за изготвена
експертиза; за ПМАДТ, отдел Люлин- 378,42 лева, данък недвижим имот.
На 15.02.2013г. е изготвен протокол за разпределение на постъпили суми от
продажбата на апартамент № 2. В протокола е посочено, че сумата от 88 775,12 лева се
разпределя, както следва: за „Топлофикация София“ ЕАД- няма остатъчна сума за
разпределение; за „Юробанк И Еф Джи България“ АД – сумата от 81 286,60 лева като
ипотекарен кредитор; за НАП- няма остатъчна сума за разпределение; за ЧСИ Милен
Бъзински- 5731,20 лева на основание т. 26 от ТТРЗЧСИ, 522 лева на основание т. 9 от
ТТРЗЧСИ, 360 лева на основание т. 5 ТТРЗЧСИ, 300 лева хонорар за оценител на недвижим
имот, 125 лева хонорар за финансов експерт за изготвена експертиза; за ПАМДТ отдел
Люлин- 450,32 лева, данък недвижим имот. На 25.03.2013г. е изготвено съобщение, че няма
постъпили наддавателни предложения за магазин № 11В. На 28.03.2013г. е постъпила молба
от „Юробанк България“ АД, с която е поискано да бъде обявена публичната продан на
магазин № 11В за нестанала и да бъде извършена нова продан. На 20.05.2013г. е съставен
Протокол за разгласяване на публична продан. На 10.07.2013г. е съставен Протокол за
разгласяване на публична продан. На 02.09.2013г. е постъпила молба от „Юробанк
България“ АД, с която е поискано публичната продан да бъде обявена за нестанала и да бъде
насрочена нова публична продан. На 10.09.2013г. е съставен Протокол за разгласяване на
публична продан като отново не са постъпили наддавателни предложения. С молба от
23.10.2013г. „Юробанк България“ АД са поискали публичната продан да бъде обявена за
нестанала и да бъде насрочена втора по ред публична продан. На 06.01.2014г. е съставен
Протокол за разгласяване на публична продан, по която отново не са постъпили
наддавателни предложения. С молба от 21.03.2014г. „Юробанк България“ АД са поискали да
бъде обявена публичната продан за нестанала и да бъде насрочена нова публична продан с
нова начална цена. На 21.03.2014г. е постъпила молба от „Юробанк България“ АД, с която е
поискано да бъде направена справка дали магазин № 11 В е въведен в експлоатация. На
03.04.2014г. е съставен Протокол за разгласяване на публична продан, по която отново не са
постъпили наддавателни предложения. С молба от 02.06.2014г. „Юробанк България“ АД са
поискали проданта да бъде обявена за нестанала и да бъде насрочена втора по ред публична
продан.
На 23.06.2014г. е постъпила молба от „ИМО Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД, с
която е поискано да бъде извършен въвод във владение на закупените от дружеството
имоти. На 27.06.2014г. е съставен Протокол за разгласяване на публична продан. На
27.06.2014г. е постъпила молба от Стойко Людмилов Величков, с която е поискал
насроченият въвод да бъде отложен за 17.07.2014г., тъй като е наемател и му е необходимо
време да намери нова квартира и да изнесе движимото си имущество. На 17.07.2014г. е
съставен Протокол за предаване на владение на недвижим имот за апартамент № 2. На
24.07.2014г. е съставен Протокол за предаване на владение на недвижим имот за ателие № 1.
По обявената публична продан не са постъпили наддавателни предложения. С молба от
13.08.2014г. „Юробанк България“ ЕАД е поискано публичната продан да бъде обявена за
6
нестанала и да бъде насрочена нова публична продан. На 26.09.2014г. е съставен Протокол
за разгласяване на публична продан, по която отново не са постъпили наддавателни
предложения. На 21.11.2014г. е постъпила молба от „Юробанк България“ АД, с която е
поискано публичната продан да бъде обявена за нестанала и да бъде насрочена втора по ред
публична продан. На 02.12.2014г. е съставен протокол за разгласяване на публична продан,
по която не са постъпили наддавателни предложения. На 30.01.2015г. е постъпила молба от
„Юробанк България“ АД, с която е поискано публичната продан да бъде обявена за
нестанала и да бъде насрочена нова публична продан с нова начална цена. На 03.02.2015г. е
съставен Протокол за разгласяване на публична продан, по която отново не са постъпили
наддавателни предложения. На 31.03.2015г. е постъпила нова молба от „Юробанк България“
АД, с която е поискано публичната продан да бъде обявена за нестанала и да бъде насрочена
нова публична продан. На 02.04.2015г. е съставен Протокол за разгласяване на публична
продан, по която не са постъпили наддавателни предложения. На 29.05.2015г. е постъпила
молба от „Юробанк България“ АД, с която е поискано публичната продан да бъде обявена за
нестанала и да бъде насрочена нова публична продан. На 04.06.2015г. е съставен Протокол
за разгласяване на публична продан, по която отново не са постъпили наддавателни
предложения. На 24.07.2015г. е постъпила молба от „Имо Пропърти Инвестмънтс София“
ЕАД, с която е поискано да бъдат заличени вписаните възбрани. На 30.07.2015г. е постъпила
молба от „Юробанк България“ АД с искане да бъде обявена проданта за нестанала и да бъде
извършена нова публична продан на възбранения по делото имот. Идентична молба е
подадена и на 04.08.2015г.- л. 741 от изпълнителното дело.
На 06.08.2015г. е съставен Протокол за разгласяване на публична продан. На
10.08.2015г. е постъпило искане от „Юробанк България“ АД да бъде спряна публичната
продан. На 10.08.2015г. е постановено разпореждане на ЧСИ Бъзински, с което е спряна
насрочената публична продан от 24.08.2015г. до 24.09.2015г. на магазин № 11В, собственост
на Р. Д. М. и Н. П. М.. На 08.09.2017г. е постъпила молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД
с искане да бъдат извършени справки за трудови договори за длъжника, да бъде извършен
опис на движими вещи в дома на длъжника, както и да бъдат наложени запори на банкови
сметки на длъжниците по делото. На 31.01.2019г. е постъпила молба от „Юробанк България“
АД с искане да бъде насрочен опис на движими вещи, да бъде наложен запор върху
вземания на длъжниците, както и да бъде наложен запор върху трудово възнаграждение на
длъжниците.
От гореизложената хронология се установява, че последното валидно извършено
изпълнително действие е от 04.08.2015г. С оглед датата, на която е извършено последното
валидно изпълнително действие, т.е. след приемането на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, погасителната давност за вземанията за процесния
изпълнителен лист е започнала да тече на 04.08.2015г.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на
7
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни, считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че считано от 04.08.2015г. /датата, на която
е подадена молбата за насрочване на нова публична продан/ и като се вземе предвид
спирането на давността за период от 2 месеца и 7 дни от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. на
основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, погасителната давност за процесните вземания е изтекла на
11.10.2020г.- преди подаване на исковата молба. Следва да бъде посочено, че подадената на
08.09.2017г. молба от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД не е прекъснала давността, доколкото
по изпълнително дело не са ангажирани доказателства дружеството да е цесионер на
процесни вземания, респ. да е било конституирано като взискател по изпълнителното дело.
На следващо място, съдът приема, че подадената от „Юробанк България“ ЕАД молба от
31.01.2019г. също не прекъсва давността по отношение на вземанията на „Топлофикация
София“ ЕАД. Към тази дата изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433,
ал.1, т. 8 ГПК. В този смисъл единствено ново искане, отправено от кредитора след
настъпване на перемпцията, поставя начало на ново процесуално правоотношение. За
давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора- взискател,
чиято проекция дори да се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания
изпълнителен способ, прекъсва давността. Но тези последици не могат да бъдат свързани с
искания на присъединения взискател. В настоящото производство, както беше
гореизложено, след образуване на изпълнителното производство от страна на взискателя-
„Топлофикация София“ ЕАД, не са постъпвали молби и искания за извършване на
изпълнителни действия. Такива не се и твърдят от ответната страна.
Поради гореизложеното погасителната давност за процесните вземания е изтекла към
датата на образуване на настоящото дело. Ето защо предявените отрицателни установителни
искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат единствено ищците. Същите са
сторили разноски за държавна такса в размер на 52,15 лева и претендират адвокатско
възнаграждение в размер на 440 лева като са представени и доказателства за сторените
разноски, а именно договор за правни услуги от 11.10.2023г. С молба от 22.05.2024г.
„Топлофикация София“ ЕАД са релевирали възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно с оглед размера на предявените
искове и фактическата и правна сложност на делото. С оглед на което на ищците следва да
8
се присъдят разноски в общ размер от 492,15 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените отрицателни установителни искове
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Р. Д. М., ЕГН ********** и Н. П. М., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. София, ул. „Поп Богомил“ № 41, вх. А, ап. 2, не дължат
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 1051,00 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от м.01.2007г. до м.04.2008г., сумата от 153,73 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.03.2007г. до 22.07.2009г. и сумата от 99,10
лева, представляваща разноски по гр. дело № 9726/2009г., за които суми е бил издаден
изпълнителен лист от 04.02.2010г. по ч.гр. дело 9726/2009г. по описа на СРС, 89-ти състав,
въз основа на който е образувано изп. дело № 691/2011г.по описа на ЧСИ Милен Бъзински,
рег. № 838 с район на действие Софийски градски съд, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на Р. Д. М., ЕГН ********** и Н.
П. М., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. София, ул. „Поп Богомил“ № 41, вх. А, ап. 2,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 492,15 лева, представляваща сторените по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9