Решение по дело №6785/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1112
Дата: 12 август 2022 г.
Съдия: Надежда Маринова Александрова
Дело: 20214520106785
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1112
гр. Русе, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:н... М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от н... М. Александрова Гражданско дело №
20214520106785 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК,
вр. чл. 59, ал. 9 от СК от М. АЛ. С. против Б. Л. К..
Ищецът твърди, че с решение по гр.д. № 2079/2020 год. по описа на РРС
родителските права над детето б.б. К.а, родена на 19.03.2012 год. били предоставени за
упражняване на бащата, а родителските права над детето н.б. К.а, родена на 15.04.2015 год.
били предоставени на майката. Определен бил режим на лични отношения. Всеки от
родителите поел задължението да се грижи и издържа детето, за което са му били
предоставени родителските права. След постановяване на решението за прекратяване на
брака, бащата не съдействал за осъществяване на режима на лични отношения на майката с
детето б. К.а. Няколко месеца детето отказвало да контактува с майката. След като
започнали отново да се срещат, детето споделило, че бащата многократно го убеждавал, че
майка й вече не я обича и не я иска при нея. По време на срещите детето многократно
питало майка си дали още я обича. То разказало на майка си също така, че бащата не е
полагал необходимите грижи за нея, че много пъти я оставял сама в жилището. На
26.09.2021 год., при осъществяване на режима на лични отношения на майката с детето, то
заявило че не желае повече да се връща при баща си, а желае да остане в дома на майката.
Родителите се съобразили с желанието му и от тази дата детето живее в дома на майка си,
като тя фактически упражнява родителските права.
Ищецът претендира да й бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на б., да бъде определено местоживеенето й при нея, на бащата да бъде
1
определен режим на лични отношения, както и да бъде осъден да заплати издръжка за
минало време- от 27.09.2021 год. до предявяване на иска в размер на 750.00 лева и за в
бъдеще- по 350.00 лева месечно.
Ищецът претендира също и издръжка за минало време по отношение на другото дете-
н... от 27.09.2021 год. до предявяване на иска в размер на 750.00 лева и за в бъдеще- по
350.00 лева месечно.
Ответникът е подал отговор. Оспорва исковете. Заявява, че изложеното в исковата
молба не отговаря на истината. Твърди, че престоят на б. при майка й след 26.09.2021 год. е
бил уговорен временно, тъй като майката не ползвала правото си да вземе детето през
лятото, а такова било и неговото желание. След като детето отишло при майка си, бащата
бил лишен от възможност да го вижда и да се чува с него. Около 10- 12 декември същата
година, детето се обадило по телефона и през сълзи помолило баща си да се прибере при
него. По думи на ответника от този момент нататък детето живее при него. Поради
изложеното и предвид факта, че не е настъпила промяна в обстоятелствата, при които е
постановен предходният съдебен акт, намира иска за неоснователен.
В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираната
издръжка, а тази за минало време счита недопустимо предявена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ГПК, приема за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Не се спори между страните, че с решение от 23.06.2020 год. по гр.д. № 2079/2020
год. по описа на РРС е утвърдено споразумение между страните по настоящото дело в
частта за упражняването на родителските права, като по отношение на детето б. същите са
предоставени на бащата, а по отношение на детето н...- на майката. Страните са уговорили
всеки от родителите да поеме издръжката на детето, по отношение на което упражнява
родителските права и няма да дължи издръжка на другото дете.
Децата имат брат к.к.б., който е дете на майка им от предходна връзка. Разпитан като
свидетел по делото, той заяви, че докато живял с майка си и б.., бил жертва на домашно
насилие от негова страна, заедно с майка си, поради което, когато бил в четвърти клас,
отишъл да живее при баща си. Когато разбрал, че майка му се е развела с б.., пожелал да се
върне при нея. к... потвърди заявеното от майка му, че ответникът не взема н... в
определените му дни, като в последните месеци не е идвал въобще. Той разказа за случай,
когато след коледните тържества, които децата прекарали заедно, отишли да върнат б. в
дома на баща й, н... пожелала да отиде с тях, за да види баща си, въпреки че не е бил
определен в режима на лични контакти този ден. н... слязла от колата с б. и отишла до
вратата на дома на баща си, но той пуснал само б.*., като Надя оставил пред вратата. Тя
започнала да плаче и да моли баща си да я пусне вътре, но той така и не я пуснал.
Свидетелите на ответника п.л. К. и в.в.в. не знаят нищо за съществуването на к....
Свидетелят К. потвърди заявеното от ищеца, че ответникът не готви и б. се храни
2
нездравословно. Това е вероятната причина да напълнее с 15 килограма за една година, а че
детето е с наднормено тегло съдът установи лично. К. пазарувал от хранителни вериги,
предимно б**. Двамата свидетели на ответника заявиха, че на б. всичко й се купува. Не така
стоят нещата с н... обаче. Свидетелят К., който е брат на ответника заяви, че през 2022 год.
не я е виждал при баща й. Същото заяви и свидетелят б****. Самият ответник заяви, че му е
трудно да ангажира вниманието си към двете деца.
Приетите по делото протоколи от ЧСИ, жалби на двамата родители до ДСП- Русе,
Отдел Закрила на детето, обажданията на майката на телефон 112, когато се намира пред
къщата на ответника и не може да осъществи контакт с него, за да вземе б.*., водят до
единствения извод, че и двамата родители твърде много и често ангажират институциите,
вместо да потърсят контакт един с друг, като по този начин целят да уязвят другия и в
никакъв случай не действат в интерес на б.. Този извод на съда се потвърждава и от факта,
че взаимните им обвинения всеки път остават недоказани. Влошените отношения на
родителите и агресивното поведение на ответника, което се потвърждава от показанията на
к... б**** и от постановеното решение по ЗЗДН, с което са му наложени ограничителни
мерки, допълнително утежняват положението. Свидетел на скандалите им е ставала и б.,
която искрено се притеснява да не направят скандал, както заяви пред съда. Бащата е
натоварил б. да взема решения относно режима на лични отношения, а майката не смее да се
противопостави на желанията й. Това положение е вредно за нея, защото не е нейна
отговорността за вземането на решения от подобно естество. Вещото лице сочи в приетата
по делото експертиза, че в невъзможно а си да постигнат баланс (или трайно надмощие)
постепенно в ситуацията на задълбочаваща се, симетрично покачваща се конфронтация е
въвлечена и б., като сега комуникацията между разделените родители преминава основно
през нея, а тя (детето) се явява регулатор и балансьор в „невъзможните“ отношенията между
родителите си. Наблюдаваното поведение по време на интервютата и с двамата родители
потвърждава заключението на експерта за естеството на взаимоотношенията им. В казаното
и от двамата (във връзка с изготвянето на експертизата) се съдържа обвинително отношение
към другия и стремеж той да бъде представен в отрицателна светлина като по- негоден.
Задълбочаването на този поведенчески модел на конфронтация, враждебност и очерняне на
другия родител практически води до задълбочаване и на кризата в отношенията им.
Свидетелят на ищеца м.в.м. заяви, че трите деца нямат добра връзка. б. не искала да
идва и да остава при майка си с преспиване, въпреки че когато е с брат си и сестра си, е
щастлива и си играят заедно.
При изслушването на б. тя заяви, че желае да живее при баща си, тъй като там е по-
спокойна. Заявява, че обича брат си и сестра си, но когато отиде в дома на майка си, там
винаги ставала олелия и това я карало да иска да се прибере в дома на баща си. Детето
споделя, че е чувало от баща си, че майка му го е изоставила, че има друго семейство и друг
мъж. Също така б. сподели, че майка й не закъснява да я вземе. Това мотивира съда да
приеме, че изложеното от ответника и представените протоколи от ЧСИ, които всички
отчитат 10- минутно закъснение на майката да вземе детето, са съставени с цел да създадат
3
лош образ на майката и да внушат незаинтересованост, каквато се домогва да докаже
ответникът и на съда, и на детето. Също така неизвестно защо детето е очаквало майка му
да го вземе предхождащата съдебното заседание от 10.05.2022 год. събота 07.05.2022 год.,
когато тя е първата събота от месеца и не е в режима на лични контакти. Очевидно у детето,
което е само на 10 години е създадена погрешна представа, за да може да се разочарова, че
майка му не го е потърсила и да се разочарова от нея. Изложеното мотивира съда да приеме,
че детето е манипулирано, твърде незряло да прецени при кого от двамата родители да живее
и поради това не зачита неговото желание.
Изложеното до тук налага заключение, че уговореното от родителите разделяне на
децата при прекратяване на брака очевидно се отразява зле на отношенията им. Децата не
контактуват редовно по вина на ответника, който не взема н... в определените за това дни и
по никакъв начин не насърчава б. да поддържа редовни контакти с майка си, сестра си и
брат си.
Същото е становището и на вещото лице по приетата съдебно- психологическа
експертиза. Той дава заключение, че бащата не възпрепятства открито, но и не стимулира в
достатъчна степен връзката на детето с майката (и нейното семейство). Биологичната майка
и нейната позиция са неглижирани и заредени с негативни преживявани. Родителския
капацитет на бащата покрива в достатъчна степен първите пет пункта от скалата за оценка
на родителски капацитет. По последния пункт „стабилност" в семейството на бащата на
практика са представени само позиция на „баща" и позиция на „дете" и отсъстват тези на
майката („майчината функция") и на сиблингите (системата от братя и сестри).
Родителският капацитет на майката покрива в необходимата степен първите пет
пункта от скалата за оценка на родителски капацитет и в известна степен шестия пункт
„стабилност", също както и този на бащата. За разлика от него обаче, в семейството на
майката присъства и функционира детска сиблингова субсистема (представена от по- голям
брат на 17 години, по- малка сестра на 7 години, а към момента в нея присъства и б.).
Вещото лице разяснява, че според теорията семейството е жива система, в която е налице
йерархична организация с взаимосвързани и взаимодействащи си елементи с ясно очертани
граници (между отделните субсистеми от една страна и граници между системата и
заобикалящата я среда от друга). Наличието на достатъчен брой хора осигуряват
възможност за функциониране на системата и контекст за решаване на възникващи
проблемни ситуации, т.е. възникнало и натрупано напрежение може да бъде
преразпределено между по- голям брой семейни членове и така да разтовари носителя на
симптома. От друга страна има наличието на по- голям брат на 17 години, който в
психологичен план разтоварва майката от това да съвместява „майчината" и „бащината“
функция едновременно (като частично изземва и изпълнява „функцията на бащата" спрямо
по-малките деца).
Вещото лице също така посочва, че шестте пункта от скалата за оценка на
родителския капацитет са: основни грижи за детето; гарантиране на сигурност; емоционална
топлота; стимулиране; създаване на правила; напътствия и въвеждане на ограничения;
4
стабилност. Родителският капацитет и на двамата родители покрива в достатъчна степен
първите пет пункта, но по отношение на шестия има значително разминаване, което е в
полза на майката. Относно шестия пункт- стабилност вещото лице заяви в съдебно
заседание, че след развод едно дете преживява раздяла не само със своите родителите, а то
преживява раздяла и с братята и сестрите, с които живее. Когато са се разделили тези три
деца, те са преживяли двойна раздяла- веднъж с биологичния родител, веднъж раздяла със
сестра и брат. Според съда това се е отразило изключително неблагоприятно на б. и в
никакъв случай не е в неин интерес създаденото от родителите положение да продължи да
съществува. Това е достатъчен мотив да се приеме, че е настъпило съществено изменение в
обстоятелствата, при които е постановено съдебното решение от 23.06.2020 год. по гр.д. №
2079/2020 год. по описа на РРС.
Въз основа на горните факти, съдът намира за установено от правна страна
следното:
I. Относно упражняването на родителките права.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск правно основание чл. 127,
ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 от СК. Съвместното живеене на детето с родителя е съществен елемент
от съдържанието на родителските права и задължения, без който ежедневното им и текущо
упражняване е практически невъзможно. Затова положението, когато родителите са трайно
разделени или не са в брак и не живеят заедно, налага да бъде определено кой от двамата
родители ще упражнява еднолично родителските права за в бъдеще, което пък е необходима
предпоставка, за да бъде установен режим на лични отношения на другия родител с детето.
Настоящият случай е именно такъв. От данните по делото се установява, че страните са
родители на детето и родителските права са предоставени на бащата, т.е. касае се за
изменение на вече определен режим кой от двамата родители ще упражнява родителските
права. Искът е предявен от родителя, който желае еднолично да упражнява родителските
права, предвид промяната в обстоятелствата, при които е било постановено съдебното
решение през 2020 год.
В настоящия процес съдът трябва да разрешава въпроса за промяна упражняване
родителските права по отношение на малолетната б. само с оглед на нейните интереси, като
взема предвид досегашните грижи и отношения на родителите към детето, желанията на
родителите, техния морал, условията на живот при всекиго от тях, възрастта на детето и
личната му привързаност към единия или другия родител, към брата и сестрата, социалното
обкръжение и материалните възможности. Съдът, след обсъждане на писмените
доказателства и гласните доказателствени средства, както и приетата по делото експертиза
намира, че са налице съществени обстоятелства, които обусловят необходимост от промяна
на установения между страните режим. Поради гореизложеното искът за промяна
упражняването на родителските права по отношение на детето б. К.а е основателен, както и
претенциите за определяне режим на лични отношения между детето и бащата и осъждането
му да заплаща издръжка. Упражняването на родителските права върху малолетното дете на
страните следва да бъде предоставено на майката, тъй като това по- добре би отговорило на
5
нуждите му. В много по- голяма степен нейният социален и битов статус, възможността да
ползва помощ от родителите си и по- големия си син, създадената благоприятна за детето
атмосфера в обкръжението на неговите брат и сестра, отговарят на най- добрия интерес на
детето.
Похвално е старанието на бащата да осигури материално добър статус на детето, но
поведението му неминуемо би довело до откъсване от майката, брата и сестрата на б., което
е недопустимо. Съдът намира, че подходящ режим на лични отношения би бил
определеният от страните в бракоразводното решение, който е поискан от ищеца и
неоспорен от ответника в настоящото производство, както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца с преспиване в дома на бащата от 10:00 часа в събота до 18:00
часа в неделя, един месец през лятото, в които майката не ползва платения си годишен
отпуск, по време на Коледните празници през четните години и по време на новогодишните
празници през нечетните години. Така бащата ще взема и двете момичета, които ще бъдат
заедно и няма да се налага разделянето им в бъдеще.
ІІ. Издръжката на детето.
Ищецът претендира издръжка за б. за минало време- от 27.09.2021 год. до
предявяване на иска в размер на 750.00 лева и за в бъдеще- по 350.00 лева месечно.
Ищецът претендира също и издръжка за минало време по отношение на другото
дете- н... от 27.09.2021 год. до предявяване на иска в размер на 750.00 лева и за в бъдеще- по
350.00 лева месечно.
Не се събраха доказателства престоят на б. при майка й в периода 27.09.2021 год. до
началото на декември, когато се е върнала при баща си да е бил във връзка с промяна в
упражняването на родителските права, напротив- детето е пожелало да постои при майка си
малко по- дълго, тъй като тя не го е вземала през лятото за един месец, в какъвто смисъл е
било споразумението по брачното дело. Поради това съдът приема, че издръжка за минал
период не се дължи за никое от децата.
Предвид нормативно установените граници за минималния размер на месечната
издръжка, който понастоящем е 177.50 лева, нуждите на малолетното дете б. от храна,
облекло и други потребности, както и като взе предвид възможностите на дължащия я
родител, който наскоро е закупил двуетажна къща в гр. Русе и развива франчайз бизнес като
спедитор, определи същата в размер на 300.00 лева месечно. При определяне размера на
издръжката според чл. 59, ал. 5 от СК съдът съобрази, че с тази сума трябва да се осигурят
условия на живот на детето, които е имало преди раздялата на родителите и счита, че този
размер не би създал особени затруднения на дължащия я родител. Без да прави опит да
фиксира точната сума, необходима за месечната издръжка на дете на десетгодишна възраст
и да се опитва да разпредели тежестта в поемането й между двамата родители, което е
въпрос на статистически данни и индивидуални потребности, съдът счита, че бащата следва
да бъде осъден да заплаща издръжка в горния размер, считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение, предвид факта, че такава е определена с привременни мерки, до
6
настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Разликата до пълния размер на
необходимата месечна издръжка следва да се понася от майката, заедно с грижите по
отглеждането и възпитанието на детето. В същия смисъл е Решение № 294/11.11.2015 год.
по гр.д. № 1454/2015 год. по описа на ВКС.
По отношение на детето н... по същите съображения, но предвид по- ниската му
възраст, съдът определя издръжка, дължима от бащата в размер на 250.00 лева.
ІІІ. По разноските за делото.
Страните са заявили претенции за разноски, но предвид характера на производството,
в което всяка от страните защитава свои и на детето права, такива не се следват.
Ответникът дължи държавна такса за присъдената издръжка на основание чл. 69, ал.
1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК в размер на 792.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето б.б.
К.а, родено на 19.03.2012 год., ЕГН ********** на М. АЛ. С., ЕГН **********, като
определя местоживеенето му да е при нея в гр. Русе.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата Б. Л. К., ЕГН ********** следния режим на лични
отношения с детето б.б. К.а, родено на 19.03.2012 год., ЕГН **********: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца с преспиване в дома на бащата от 10:00 часа в събота до 18:00
часа в неделя, един месец през лятото, в които майката не ползва платения си годишен
отпуск, по време на Коледните празници през четните години и по време на новогодишните
празници през нечетните години.
ОСЪЖДА Б. Л. К., ЕГН ********** да заплаща на детето б.б. К.а, родено на
19.03.2012 год., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М. АЛ. С.,
ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 300.00 лева, считано от влизане в сила
на съдебното решение до настъпване обстоятелства, водещи до нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Б. Л. К., ЕГН ********** да заплаща на детето н.б. К.а, родено на
15.04.2015 год., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М. АЛ. С.,
ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 250.00 лева, считано от влизане в сила
на съдебното решение до настъпване обстоятелства, водещи до нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Б. Л. К., ЕГН ********** да заплати по сметка на Русенски районен съд
7
държавна такса в размер на 792.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8