№ 260049
град Първомай, 20.08.2021
година
Районен съд - Първомай, първи съдебен
състав, в открито заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година
със
Съдия докладчик Спасимир Здравчев
при
секретаря Венета
Хубенова,
разгледа
докладваното от съдията АНД № 33 по описа на Съда за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 847 / 2020 година от 17.12.2020 година на Началника на Районно
управление - Първомай към Областна дирекция на МВР - Пловдив, с което на Б.К.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 8, ал. 3 от Закон за закрила
на детето на основание чл. 45, ал. 3 от същия Закон е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева.
В съдебно заседание Б.К.И. моли
Наказателното постановление да бъде отменено по изложените в Жалбата му
съображения, в които твърди, че на инкриминираната дата е придружавал дъщеря си
в нощното заведение, излязъл е, за да си купи цигари, и когато се е върнал,
полицаите вече са извършвали проверката, но не са го допуснали до детето му Г.Б.И.,
диктували са на момичето какво да пише и той не се запознал с обясненията му.
Въззиваемата страна – Районно управление на МВР - Първомай – редовно призована чрез Началника, не изпраща представител; с Молба-становище рег.
№ 325000-627 / 08.02.2021 година излага доводи за законосъобразност и
правилност на Наказателното постановление и моли да се потвърди, а при
евентуално уважаване на Жалбата – да
се намалят разноските до минималното предвиденото по Наредба № 1 / 09.07.2004
година за размера на адвокатските възнаграждения.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по
чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна
инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган,
независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е депозирана
в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е
основателна.
От фактическа
страна:
За времето от 23:00 часа на 24.10.2020 година
до 06:00 часа на 25.10.2020 година полицаи от сектор
„Специализирани полицейски сили“ при Областна дирекция на МВР - Пловдив В.Д.К. (актосъставител) и В.М.К., инспектор
при Детска педагогическа стая, полицай от сектор „Криминална полиция“ при ІV РУ
на МВР - Пловдив Б.Д.А. по заповед на Директора на Областната дирекция
извършват специализирана полицейска операция по проверка на търговски обекти на
територията на община Първомай съвместно със служители в Регионалната здравна
инспекция и Българска агенция по безопасност на храните от град Пловдив.
Около 02:00 часа на 25.10.2020 година проверяващите
са на централния площад в град Първомай и посещават стопанисваното от „Ефекс
2020“ ООД - Първомай заведение „FX“ (кафе-аперитив), което функционира в този момент, и
констатират деца без придружители, едно от които Г.Б.И., на 16 години. Там е и
един от управителите на търговеца – Н.С.Т., който е управител и на заведението.
Непълнолетните лица са поканени и
изведени извън заведението, пред което инспекторът при Детска педагогическа
стая им снема обяснения кога са пристигнали и с кого са били в клуба. През това
време на място идва и бащата на Г. Б.К.И., който обяснява, че е излязъл за
малко от обекта,
На място в присъствието на жалбоподателя
му е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение серия (бланка
серия АА № 639974), след което дъщеря му му е предадена с протокол.
Въз основа на Акта е издадено
атакуваното Наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка Съдът приема
за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на
въззивната инстанция в качеството на свидетел В.Д.К., които се кредитират като логични и последователни,
частично от показанията на Н.С.Т. и от приобщените по надлежния по НПК ред
писмени доказателства и административнонаказателна преписка.
Не се кредитират твърденията на Н.Т., че
при посещението си в стопанисвания от него кафе-аперитив „FX“ непълнолетната Г. е дошла с баща си,
който е излязъл преди проверката, а намира думите му за изказани с цел да оправдаят
противоправното поведение на жалбоподателя за избягване на следващата му се административнонаказателна
отговорност, защото на тях противоречат писмените обяснения на самото дете, в
които то сочи, че е било в заведението със свои познати, с него е нямало
родител или настойник и че родителите му са собственици на заведението, за
което го пускат вътре без проблеми. От друга страна, на Съда е служебно
известно, че срещу Н.Т. са издадени две наказателни постановление за това, че е
допуснал посещение на непълнолетни без придружител в заведението си на инкриминираната
дата, едно от които Г.И., като тези наказателни постановления се обжалват пред
Районен съд - Първомай, за което са образувани АНД № 34 / 2021 година и АНД №
35 / 2021 година, и е логично показанията на този свидетел да са заинтересувани,
защото наложената му санкция по чл. 45, ал. 2 от Закон за закрила на детето
касае допускане в нарушение на чл. 8 от Закона.
В връзка с горното остават изолирани
изявленията на Б.И., че е бил в заведението, а казаното от него, че дъщеря му е
писала под диктовка на инспектора при детската педагогическа стая настоящата
инстанция счита за опит да се дискредитират правомерните действия на полицаите
и създаване на мнение у решаващия орган за оневиняващи неправомерното поведение
обстоятелства.
От правна
страна:
Правилно от наказващия орган деянието е
квалифицирано по текста на чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето, чийто
текст предвижда: Родителите,
настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са
длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е
навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило
14-, но не е навършило 18-годишна възраст, и не се спори, че Б.К.И. като
родител на Г.Б.И. е длъжен да полага грижи за нея и носи отговорност във връзка
с правилното й отглеждане и възпитание.
Точно е определена и следващата се за
нарушението санкция по чл. 45, ал. 3 от Закон за закрила на детето: Родител, настойник, попечител или друго лице,
което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител
или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл.
8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при
повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв.
Въпреки всичко гореизложено, Наказателно
постановление № 847 / 2020 година от 17.12.2020 година следва да се отмени, тъй
като с оглед на конкретиката на деянието е налице маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК (приложим по
аргумент на чл. 11 от ЗАНН).
Съгласно Тълкувателно решение № 1 /
12.07.2007 година по н. д. № 1 / 2007 година на ВКС преценката за маловажност
на случая по чл. 28 от ЗАНН е задължителна и се прави по законосъобразност и щом
като административнонаказващият орган в нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН не е
извършил преценка за приложението на чл. 28 от ЗАНН, е налице основание за
отмяна на наказателното постановление – тя подлежи на съдебен контрол, а съдът,
необвързан от решението на административния орган, в правомощията си проучва в
пълнота релевантните за спора обстоятелства и изследва и решава всички въпроси
както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
В случая настоящият състав намира, че е
приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
От една страна, липсват доказателства за
други нарушения от Б.К.И. по чл. 8 от Закона за закрила на детето, т.е.
деянието на жалбоподателя е първо такова. От друга страна към датата на
проверката на 25.10.2020 година Г.Б.И. (родена на *** година) е навършила 16
години – възраст, позволяваща според законодателя приемане на работа и
сключване на граждански брак, макар и при процедура по позволение за това, а след
година и два месеца тя става напълно способен самостоятелно чрез собствени
действия да придобива права и да се задължава. Същевременно се отчита и че
момичето е в заведение, на което баща й е наемодател и персоналът познава както
Б., така и децата му, за да се счете, че липсва какъвто й да било надзор върху
детето.
Посочените основания се достатъчни да се
счете обществената опасност на жалбоподателя като изключително ниска и случаят
за незначителен, а доколкото нарушението, макар и формално, е факт – не е
спазена императивна разпоредба на Закона за закрила на детето, актът на
наказващия орган следва да се счита за писмено предупреждение.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 63 от ЗАНН, Районен съд - Първомай, първи съдебен състав
РЕШИ:
Отменя
Наказателно постановление № 847 / 2020 година от 17.12.2020 година на Началника
на Районно управление - Първомай към Областна дирекция на МВР - Пловдив, с
което на Б.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 8, ал. 3 от
Закон за закрила на детето на основание чл. 45, ал. 3 от същия Закон е наложена
глоба
в размер на 500 (петстотин) лева, като същото се счита за писмено предупреждение по чл. 28, буква
А от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните
за постановяването му.
Районен съдия: (п)
СЗ