№ 13
гр. София , 26.03.2021 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и шести
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. ДИМИТЪР А. ФИКИИН
Членове:полк. РУМЕН Л. ПЕТКОВ
полк. ПЕТЬО С. ПЕТКОВ
като разгледа докладваното от полк. ПЕТЬО С. ПЕТКОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20216000600012 по описа за 2021 година
при участието на прокурора полковник ДАНЧО ДАНОВ и полковник СТОЯН ЛАЗАРОВ
С определение № 6/21.03.2021 година по ЧНД № 97/2021г., състав на
Софийския военен съд е ВЗЕЛ мярка за неотклонение „Задържане под
стража” на обвиняемия полковник П. Д. П., ЕГН **********, на длъжност
заместник директор на дирекция „....................“ на Министерството на
отбраната на Република България, привлечен към наказателна отговорност за
извършване на престъпление по чл. 109 ал. 2, вр. ал. 1 и по чл. 104 ал. 1, вр. с
чл. 20 ал. 2 от НК.
Определението е обжалвано от защитниците на обвиняемия адвокатите
П.П. АК – Монтана и адвокат Д. Х. от САК. В жалбите се сочат доводи за
незаконосъобразност на определението. Сочи се, че в постановлението за
привличане в качеството на обвиняем не е очертан предметът на
престъплението шпионство, а именно „информация представляваща
държавната тайна“. Дефиницията на понятието „държавна тайна“ се съдържа
в приложение № 1 към чл. 25 от ЗЗКИ. Твърди, че от представените от
прокуратурата доказателства по настоящото досъдебно производство не е
установено каква информация е събирал и дали въобще е събирал
информация като форма на изпълнителното деяние „шпионство“ този
обвиняем. След като не е установен видът, характерът, обемът, въобще
каквато и да е конкретика на тази информация, то е невъзможно да се
определи дали тя попада в приложното поле на ЗЗКИ, за да се класифицира
1
като „държавна тайна“. Оттук се прави извод, че не е налице предметът на
престъплението по чл. 104 от НК. Сочи се още, че не е налице реална
опасност обвиняемият да извърши друго престъпление. Не съществувала и
реална опасност той да се укрие, понеже му е наложена забрана да напуска
пределите на страната. Иска се мярката за неотклонение задържане под
стража да бъде заменена с по – лека такава, например „домашен арест“ или
„парична гаранция“.
Прокурорът заяви, че жалбата против определението е неоснователна и
същото следва да бъде потвърдено.
Съдът разгледа жалбата на обвиняемия П. Д. П. и като съобрази данните
по делото я прие за установено следното:
П. Д. П. е обвинен в това, че:
1. В периода от началото на 2020 година до настоящия момент на
територията на Република България членувал в група ръководена от о.р.
полковник И.П.И. с членове Д.Н.В. Д.Т.Г., Г.М.П.И. и Л.Б.М., като
групата си поставя за цел да извършва престъпления по глава Първа от
Особената част на НК – престъпление по чл. 109 ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
2. За това, че на неустановени дати в периода от началото на 2020 година
до настоящия момент, в съучастие като извършител с о.р. полковник
И.П.И., Д.Н.В. Д.Т.Г., Г.М.П.И. и Л.Б.М. на територията на Република
България събирал с цел да издаде на чужда държава информация,
представляваща държавна тайна – престъпление по чл. 104 ал. 1, вр. с чл.
20 ал. 2 от НК.
От материалите по досъдебното производство може да се направи
обосновано предположение за това, че обвиняемият има отношение към
деянията, в които е обвинен. Данни в тази насока се съдържат в обясненията
на обвиняемия Д.Г. (в том 23 от ДП), показанията на свидетелите Г. и Р. (в
том 3 от ДП) и в протоколите за изготвяне на веществени доказателствени
средства от прилагането на специални разузнавателни средства – аудиозаписи
(в томове 6 и 8 от ДП). Досежно доводът на защитата на обвиняемия, че от
доказателствата по делото не е установено каква точно информация е събирал
П. и дали въобще е събирал информация като форма на изпълнителното
деяние „шпионство“, следва да се отбележи, че по делото са иззети от
2
подсъдимите множество оптични дискове и флаш – памети, на които са
назначени съответните технически експертизи. Едва след изготвянето на тези
експертизи и свалянето на информацията от тях ще може да се обсъжда и
преценява, дали тази информация попада в кръга на информацията посочена в
приложение № 1 към чл. 25 от ЗЗКИ.
Налице е и реална опасност, обвиняемият П. да се укрие и да извърши
друго престъпление и в този смисъл са налице основанията на чл. 63 от НПК,
за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Високото му служебно
положение и естеството на информацията, до която в това му качество е имал
достъп сочат за деяния, с висока степен на обществена опасност. Следва да се
има предвид, че разследването е начален етап. Всичко това обосновава и
посочената опасност. Отделно от това е налице и хипотезата на чл. 63 ал. 2 т.
3 от НПК, доколкото обвиняемият П. е привлечен за престъпление, за което
се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода
или друго по-тежко наказание.
Досежно доводите за влошено здравословно състояние на обвиняемия,
настоящата инстанция намира, че категорични доказателства в тази насока
няма. Освен това ЗИНЗС предвижда, че в случай на нужда на задържания
може да се окаже помощ в специализирано медицинско заведение в или
извън местата за лишаване от свобода. При влошено здравословно състояние
обвиняемият може да иска и приложението на чл. 65 от НПК.
Предвид изложеното определението на Софийския военен съд, с което
състав на Софийския военен съд е взел мярка за неотклонение „задържане
под стража“ на обвиняемия по ДП № 21-Сл/2021 година по описа на ВОП –
София полковник П. Д. П., ЕГН **********, на длъжност заместник директор
на дирекция „....................“ на Министерството на отбраната на Република
България, привлечен към наказателна отговорност за извършване на
престъпления по чл. 109 ал. 2, вр. ал. 1 и по чл. 104 ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 2 от
НК следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 64 ал. 8 от НПК
Военно-апелативният съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6/21.03.2021 година по ЧНД №
97/2021г., на състав на Софийския военен съд, с което състав на същия съд е
ВЗЕЛ мярка за неотклонение „Задържане под стража” на обвиняемия по ДП
№ 21-Сл/2021 година по описа на ВОП – София полковник П. Д. П., ЕГН
**********, на длъжност заместник директор на дирекция „....................“ на
Министерството на отбраната на Република България, привлечен към
наказателна отговорност за извършване на престъпления по чл. 109 ал. 2, вр.
ал. 1 и по чл. 104 ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 2 от НК следва да бъде потвърдено..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4