Р Е Ш Е Н И Е
№ 1468 01.08.2019г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на петнадесети юли
две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. Х.
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Х.
административно дело № 2917 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156
и сл. от ДОПК.
Административното дело е
образувано по жалба от „БУЛЕЛЕКТРИС“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“Княз Борис І“ № 81, ет.1, ап.4, представлявано от Т.А.Зл.,
против Ревизионен акт № Р-02000217007485-091-001/28.06.2018г.,
издаден от Галя Д. Петкова на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП
Бургас, възложил ревизията и Д.Н.Ж.на длъжност главен инспектор по приходите
при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №
211/28.09.2018г. на И.С.А.директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна
практика „ОДОП“ Бургас при Централно управление на Национална агенция по
приходите, с който са определени допълнителни
данъчни задължения на дружеството-жалбоподател, както следва: ДДС в размер на 516.67
лева и лихва за забава в размер на 141.43 лева за периода от 01.09.2015г. до
30.09.2015г.; ДДС в размер на 297 773.28 лева и лихва за забава в
размер на 73 885.23 лева за периода от 01.12.2015г. до 31.12.2015г.; ДДС в
размер на 30 892.20 лева, ведно с лихва за забава в размер на 6 359.30
лева за периода от 01.05.2016г. до 31.05.2016г.; ДДС в размер на 59 612.73
лева, ведно с лихва за забава в размер на 11 774.46 лева за периода от 01.06.2016г.
до 30.06.2016г.; ДДС в размер на 75 166.74 лева, ведно с лихва за забава в
размер на 14 178.42 лева за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2016г.; ДДС в
размер на 70 286.32 лева, ведно с лихва за забава в размер на 1 272.08 лева за
периода от 01.08.2016г. до 31.08.2016г. и данък по ЗКПО за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. в размер на 154 187.97 лева,
ведно с лихви за забава в размер на 34 956.28 лева.
С жалбата се иска отмяна на оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен
и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание оспорващата
страна „БУЛЕЛЕКТРИС“ ООД се представлява от адвокат Г.Н., която поддържа
жалбата. Претендира за присъждане на разноски, като представя списък на същите.
Представя по делото писмени бележки, в които излага допълнителни съображения
относно незаконосъобразността на оспорения ревизионен акт.
Ответната
страна Директор на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас при ЦУ на НАП се представлява от
главен юрисконсулт Веселин М., който оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана и претендира за присъждане на направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 955.00 лева, съобразно
материалния интерес. Представя по делото писмена защита с допълнителни
аргументи и доводи в подкрепа на изразеното от него становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за основателност на жалбата,
без да излага съображения в тази насока.
Съдът,
като взе предвид и прецени събраните по делото доказателства, в тяхната
съвкупност и поотделно, ведно с доводите
и изразените становища от страните, прие за установено следното:
Административното производство по
издаване на оспорения ревизионен акт е започнало със Заповед за възлагане на
ревизия № Р-02000217007485-020-001/01.11.2017г., изменена със заповеди за
изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-02000217007485-020-002/22.01.2018г.,
№ Р-02000217007485-020-003/20.02.2018г. и №
Р-02000217007485-020-004/21.03.2018г.
Ревизията е извършена по отношение на „БУЛЕЛЕКТРИС“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Княз Борис І“ № 81, ет.1,
ап.4, представлявано от Т.А.Зл. и е с обхват по видове задължения и периоди
както следва: Данък върху добавената стойност /ДДС/ за периода от 01.09.2015г.
до 30.09.2015г.; ДДС за периода от 01.12.2015г. до 31.12.2015г.; ДДС за периода от 01.05.2016г. до 31.08.2016г.
и Корпоративен данък за периода от 01.01.2015г. до
31.12.2015г. През ревизирания период основната
дейност на дружеството е била изграждане на електрически инсталации и други
СМР.
С
оглед установяване на необходимите факти и обстоятелства административният
орган е предприел действия по реда на чл.37, ал.3, чл.45, чл.53 и чл.56, ал.1
от ДОПК, като в процеса на административното производство са извършени насрещни
проверки на доставчика и са изискани доказателства от ревизираното лице. Въз
основа на установените факти и обстоятелства е съставен Ревизионен доклад №
Р-02000217007485-020-001/28.05.2018г. (стр.60-91 от делото), който връчен по
електронен път на задълженото лице „БУЛЕЛЕКТРИС“ ООД на 28.05.2018г.
На основание
констатациите на Ревизионния доклад е издаден Ревизионен акт №
Р-02000217007485-091-001/28.06.2018г. (л.44-49 от делото),. С ревизионния акт по
отношение на дружеството жалбоподател са
определени допълнително задължения за
корпоративен данък за периода от 01.01.2015г.
до 31.12.2015г. в размер на 154 187.97 лева, ведно с лихви за забава в
размер на 34 956.28 лева и на основание чл.68, ал.1, т.1 и
чл.69, ал.1, т.1, във връзка с чл.70, ал.5 и чл.6, ал.1 от ЗДДС и чл.86, ал.1 и
ал.2, във връзка с чл.53, ал.1 от ППЗДДС е начислен ДДС в размер на 516.67 лева и лихва за забава в размер на 141.43 лева за
периода от 01.09.2015г. до 30.09.2015г.; ДДС в размер на
297 773.28 лева и лихва за забава в размер на 73 885.23 лева за
периода от 01.12.2015г. до 31.12.2015г.; ДДС в размер на 30 892.20 лева,
ведно с лихва за забава в размер на 6 359.30 лева за периода от 01.05.2016г. до
31.05.2016г.; ДДС в размер на 59 612.73 лева, ведно с лихва за забава в
размер на 11 774.46 лева за периода от 01.06.2016г. до 30.06.2016г.; ДДС в
размер на 75 166.74 лева, ведно с лихва за забава в размер на 14 178.42 лева за
периода от 01.07.2016г. до 31.07.2016г.; ДДС в размер на 70 286.32 лева, ведно
с лихва за забава в размер на 1 272.08 лева за периода от 01.08.2016г. до
31.08.2016г. Ревизионният акт бил връчен на „БУЛЕЛЕКТРИС“ ООД по електронен път на 09.07.2018г.
Недоволно от така
издадения ревизионен акт дружеството го оспорило частично по административен
ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас, с жалба вх.№ 04-Б-Ж-174/02.08.2018г.,
подадена на 23.07.2018г. чрез ТД на НАП - Бургас.
С
Решение № 211/28.07.2018г. директорът на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас при ЦУ на
НАП е потвърдил като законосъобразен Ревизионен акт № Р-02000217007485-091-001/28.06.2018г.,
издаден от Галя Д. Петкова на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП
Бургас, възложил ревизията и Д.Н.Ж.на длъжност главен инспектор по приходите
при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията.
Решението
е било връчено на дружеството по електронен път на 03.10.2018г.
С жалба Вх.№ 04-Б-Ж-174#2/15.10.2018г.
подадена до Административен съд – Бургас чрез решаващия орган, жалбоподателят
оспорил ревизионния акт изцяло потвърден от директора на Дирекция „ОДОП“
гр.Бургас ревизионен акт, на основание на която е образувано настоящото
административно дело.
За да постанови оспорения
административен акт органът по приходите е приел за установено следното:
Оспореният РА е
издаден във връзка с решение на директора на дирекция ОДОП Бургас № 247/27.10.2017г.,
с което предходния РА № 02000216007059-091-001/08.08.
2017г. е отменен за обжалваните периоди и преписката е върната на основание
чл.152, ал.2 и ал.4 от ДОПК, поради неизяснена фактическа обстановка и
непълнота на доказателствата, с дадени конкретни указания на органа по приходите, които
да изпълни при повторното извършване на ревизията.
Ревизиращият екип е установил, че през
проверяваните периоди извършваната дейност от дружеството е: електроизграждане, производство на ел. табла, СМР – строителство
на сгради и съоръжения и инфраструктурно строителство, както и търговия с ел. оборудване и МПС. Същата се
осъществява в следните обекти под наем:
складова база в Южна промишлена зона, производствена база в Северна
промишлена зона /цех за производство на ел. табла/ и офис в гр. Бургас,
ул.„Александър Стамболийски“ № 3.
Съгласно изложеното в РА, предвид
установените факти и обстоятелства при ревизията, органите по приходите са
констатирали, че за данъчните периоди от 01.09.2015г. до 30.09.2015г., от 01.12.2015г. до
31.12.2015г. и от 01.05.2016г. до 31.08.2016г., „БУЛЕЛЕКТРИС“ ООД е упражнило неправомерно право на приспадане на пълен данъчен кредит, в
общ размер на 515 504.57 лв. по фактури,
издадени от „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД.
В хода на ревизията са извършени редица
процесуални действия с цел изясняване на
факти и обстоятелства за данъчното облагане на проверяваното дружество, които
са подробно описани в ревизионния доклад /РД/.
При насрещната проверка на „Трейдинг
комерс експорт“ ЕООД е установено, че
изготвеното ИПДПОЗЛ от 19.01.2018г. е връчено на декларирания електронен адрес,
след като при посещение на адреса за кореспонденция на дружеството не е открит
представляващия или упълномощено от него лице.
В отговор на искането, в ТД на НАП
София, офис „Възраждане“, на 15.02.2018г.
са постъпили чрез куриер изисканите фактури, с предмет на доставка – ел.
материали, към които са приложени заявки за материали и приемно-предавателни
протоколи. Разплащанията са по банков
път, като са приложени банкови извлечения. Представени са счетоводни справки за
извършени плащания, 5 броя договори и фактури за покупка на стоката. Пояснено
е, че транспортът е извършен от клиента. Не са представени доказателства за
складова база, както и информация за местонахождението на обекта, където се
съхраняват стоките. За периодите, през които са извършени доставките, в
дружеството не е имало назначен персонал по трудов договор, както и изплатени
суми по чл.73 от ЗДДФЛ.
Извършена е насрещна проверка на К.С.И.
в качеството ѝ на представляващ „Трейдит комерс експорт” ЕООД за периода от 07.05.2015г. до
11.07.2017г., приключила с протокол от 12.02.2018г. на ТД на НАП Варна. При
проверката са извършени две посещения на постоянния
адрес на лицето с цел връчване на ИПДПОЗЛ от 17.01.2018г., но И.а не е открита. При
проведен телефон разговор със съпруга ѝ става ясно, че К.И. се намира в
Полша. Той е отказал да получи изготвеното искане с аргумента, че тя е бивш
собственик на дружеството, което е отчуждила отдавна и е предала цялата
документация, електронни носители и стоки на новия собственик, и не е дал
съгласието си за разкриване на банкова тайна.
Извършена е насрещна проверка и
на Костадинка Братанова Костова в качеството
ѝ на представляващ „Трейдит комерс
експорт” ЕООД за периода от регистрация на дружеството на 11.06.2013г. до
07.05.2015г. Същата е обективирана в протокол от 21.02.2018г. на ТД на НАП
Варна, с който е констатирано, че на постоянния адрес на лицето са извършени
две посещения за връчване на ИПДПОЗЛ от 15.01.2018г., но Костова не е открита.
За съдействие е изпратено ИИДДКО до ОД на МВР Шумен. В получения отговор се
сочи, че лицето живее на посещавания от органите по приходите адрес в гр. Нови
пазар, но от година е в Испания при сина си.
С ИПДПОЗЛ от 12.01.2018г., от
жалбоподателя са изискани документи, относно документираните доставки от
„Трейдинг комерс експорт“ ЕООД. В тази връзка са
представени копия на издадените 46 броя
фактури /м. 12.2015г. – 25 броя, м. 05.2016г. – 4 броя, м. 06.2016г. – 4
броя, м. 07.2016г. – 6 броя и м.
08.2016г. – 7 броя/ с предмет на доставка ел. материали. Заедно с фактурите са
представени: заявки за материали, приемно-предавателни протоколи, складови
разписки, пътни листи, товарителници, искания за изписвания на материалите.
Приложени са: договор за продажба на стоки от 12.01.2015г., сключен между
„Трейдинг комерс експорт“ ЕООД в качеството на
продавач и „БУЛЕЛЕКТРИС“ ООД в качеството на купувач с предмет – продажба на
електроматериали, електроапаратура, кабели и
проводници, който е със срок 31.12.2015г. и договор за консултантска услуга от
07.07.2015г.
Съгласно дадените от
управителя на дружеството писмени обяснения по отношение на фактурите с предмет
на доставка ел. материали, е посочено, че в исканията за отпускане на материали
е записан съответния обект, за който те се отнасят. Предаването и приемането на
стоките е извършено в складовите бази на фирмата доставчик в гр. Варна.
Транспортът е извършен със собствени транспортни средства. При получаване на
стоката са присъствали шофьорите на МПС, които са назначени на трудов договор в
дружеството. Плащанията са извършени по банков път. Закупените стоки са
осчетоводени по дебита на сметка 601 Разходи за материали, която е приключена с
отнасяне на разхода към съответния обект. Посочено е, че контактите между
управителите на двете дружества са осъществявани по телефон, имейл и лично.
Относно фактура № 7/28.09.2015г. с
предмет на доставка консултантска услуга
е пояснено, че същата е по въпроси,
свързани с предстоящата търговска дейност на дружеството в страната с цел
реализация на предлаганите продукти, както и осъществяване посредничество с
бъдещи партньори.
При направена
съпоставка между документите, представени от ревизираното дружество, с
тези от „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД, органът по
приходите е установил разминаване между датите на заявките за материалите,
складовите разписки, заповедите за командировка, пътните листи и
товарителниците, представени от „БУЛЕЛЕКТРИС“ ООД и
приемно-предавателните протоколи, представени от „Трейдинг комерс
експорт“ ЕООД, чиито дати съвпадат с датите на издаване на фактурите.
При проверка в ПП VAT
– дневник за покупки и дневник на продажбите на „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД за периода от 01.01.2015г.
до 30.11.2015г., е констатирано, че покупките са на незначителна стойност, като
стойността на продадената стока малко надвишава стойността на закупената стока
за същия месец. Същевременно, за посочените по-горе периоди няма отчетени
продажби, по които получател да е „БУЛЕЛЕКТРИС“ ООД.
Извършена е насрещна
проверка на „Дигри“ ЕООД, което е наемодател на „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД, считано от 01.11.2015г. Същата е приключила с протокол на ТД на НАП
Бургас от 25.04.2018г. При проверката е констатирано, че дружеството е
придобило чрез покупко-продажба по НА от 27.05.2014г. поземлен имот с площ 1
дка в местност „Кьор бунар“, общ. Аксаково, област
Варна за цената от 9 900.00 лв. и начин на трайно ползване – складов
терен. Същият е отдаден под наем, съгласно договор от 01.11.2015г., сключен с
наемателя „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД за срок от
14 месеца, считано от 01.11.2015г., с месечен наем 300.00 лв. С анекс от
01.12.2015г. страните по договора
се споразумяват наемателят
да извърши подобрение в наетия имот, находящ се в ЗПЗ Аксаково, което се
изразява в подравняване на наетата площ
с инертни материали за сметка на задълженията за наем по договора. С ППП от
05.01.2017г. комисия с представители на посочените по-горе две дружества е
извършила оглед на недвижимия имот и е констатирала, че е положена настилка от
инертни материали съгласно анекс от 01.12.2015г. Страните приемат констатациите и нямат претенции една
спрямо друга.
С ИИДДКО от 03.04.2018г. до Община Бургас са
изискани докладите за установяване
годността за ползване на строеж /обща част и част „Електро“/, въз основа
на които е издаден Акт за установяване на годността за приемане на строеж /обр. 15/ относно следните обекти:
-
експозиционен
център „Флора Бургас“ и преустройство и реконструкция на автогара Юг и
прилежаща територия, за които възложител е Община Бургас;
-
реконструкция на съществуващото кръстовище
„Трапезица“ с възложител „Трейс Бургас“ ЕАД;
-
интегриран градски транспорт ЛОТ-1 –
въвеждане на бърза автобусна линия с възложител „Хидрострой“
АД;
-
реконструкция и модернизация на спортни
игрища в двора на ОУ „Васил Априлов“ с възложител ОУ
„Васил Априлов“.
В тази
връзка, за всеки един от посочените обекти са представени изискания Акт за
установяване на годността за приемане на строеж, окончателни доклади,
Удостоверение за въвеждане в експлоатация или Разрешение за ползване. От
прегледа на представените документи се установява, че обектите са завършени на
по-ранни дати, от датите на които са издадени фактурите от „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД към ревизираното дружество, поради
което се налага извода, че материалите, получени от цитирания доставчик не са използвани за последващи облагаеми доставки.
В хода на
ревизията е изпратено ИПДСПОТЛ от 04.04.2018г.
до „Агроводинвест“
ЕАД /строителен надзор/, с което е изискана информация за обекти: комплекс с
обслужваща сграда и паркинг в УПИ І-1426, кв. 40 по плана на кв. „Сарафово“,
гр. Бургас и позиция 28-КЕЦ, Приморско с възложител „ЕВН Електроразпределение“
ЕАД. Изисканата информация е относно извършвана дейност на тези обекти от
ревизираното дружество, влагани ли са от него материали, с посочване на вид и
количество, както и документи, доказващи произхода и качеството им, като се
посочи мястото, където се съхраняват.
В
представените документи няма конкретен отговор, но са представени: Разрешение
за ползване № ДК-07-Б 202/20.11.2015г. и протокол за установяване на годността
на ползване на строежа /обр. 16/ от 19.11.2015г. за
външно ел. захранване на ЖС А и Б в УПИ ХVІІІ в кв.2В гр. Приморско и
Разрешение за ползване № ДК-07-Б-48/ 22.03.2016г. и протокол за установяване на
годността за ползване от 16.03.2016г. на строеж: трафопост, тип БКТП 1х800Кv А
УПИ ІІІ-404, кв.44 от кадастралната карта на гр. Черноморец, общ. Созопол.
Представен е констативен акт за установяване годността за приемане на строежа обр.15, без дата за строеж – Спортен комплекс с обслужващ
център и паркинг в УПИ І-1426, кв.40 по плана на кв. „Сарафово“, гр. Бургас, в
който е записано, относно документите, удостоверяващи съответствието на
вложените строителни материали, че декларация за съответствие за силови кабели
тип СВТ, САВТ, СВВТ, САВБТ, СВТ-с и САВТ-с е от „Елкабел“ АД гр. Бургас,
декларация за съответствие на ел. ключове и контакти от „Легранд
България“ ЕООД гр. София, декларация за съответствие на ел. табла от „БУЛЕЛЕКТРИС“ ООД.
С протокол №
1159819/22.01.2018г. на ТД на НАП Бургас е приобщен РА №
Р-03000316005755-091-001/06.04.2017г. и РД №
Р-030003160005755-092-001/07.02.2017г. на „Трейдинг комерс
експорт“ ЕООД, които са издадени от
органи по приходите при ТД на НАП Варна. С РА са определени задължения в големи
размери по ДДС за периодите от
09.08.2013г. до 31.08.2016г. В хода на ревизията са извършени насрещни
проверки на преките доставчици на
горепосоченото дружество – „План Б1“ ЕООД, „Бул фрут
2013“ ЕООД, „Ем Еф Ай партнър България“ ЕООД, „Ахси“ ЕООД и „ХСН енерджи“ ЕООД. Установено е, че „План Б1“ ЕООД и „Ахси“ ЕООД, не разполагат с налична стока, която да
продадат на „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД. С оглед на
това, определените задължения
произтичат от упражнено право на приспадане на данъчен кредит по фактури, без
реално стоките да са предоставени от лицата, посочени като техни издатели, т.е.
липсва доставка на стока по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС. Установено е, че
документираните доставки между „Трейдинг комерс
експорт“ ЕООД и неговите доставчици изразяват привидни сделки и са съставени
само, за да се създаде погрешна представа, че такива сделки са сключени. С
оглед на това, проверяващият екип е направил извода, че доставчика не е
разполагал със стоката, за да издаде фактури с получател „БУЛЕЛЕКТРИС“ ООД. Предвид това, че липсват безспорни доказателства за
реално прехвърляне на правото на собственост върху стоките, предмет на спора от
доставчика, органът по приходите е приел, че е налице хипотезата, при която са
издадени данъчни документи и е начислен данък, без да е възникнало данъчно
събитие, съгласно чл.25, ал.2, във връзка с чл.6, ал.1 от ЗДДС, поради което на
основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.70, ал.5 от ЗДДС, е отказано правото на
приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД в размер на 515 504.57 лв.
Предвид изложеното
по-горе, органът по приходите е направил извода, че от ревизираното дружество
са отчетени разходи, които реално не са извършени, с оглед на което с данъчната
основа на издадените от посочения доставчик фактури за м. 12.2015г. – 1 491 449.72 лв., както и с
данъчната основа на фактура № 918/12.05.2015г. – 50 430.00 лв., издадена
от „Импос
В хода на
ревизията, органът по приходите е установил, че „БУЛЕЛЕКТРИС“ ООД е отразил
фактура № 7031/01.11.2016г. в дневника за продажби като доставка по
глава трета от ЗДДС. В тази връзка, на дружеството е връчено ИПДПОЗЛ от
12.01.2018г., с което са изискани документите, удостоверяващи декларирания
износ.
В писмено обяснение,
управителят на дружеството посочва, че за осъществения износ няма съставени
митнически декларации и инвойс, тъй като предаването на автомобилите е
извършено на територията на Р. България на пълномощника Антон Бобос. Представено е копие на договор за покупко-продажба с
рег. № 75 АВ 2323543/ 01.06.2016г. сключен между „БУЛЕЛЕКТРИС“ ООД – продавач и Василий Евгеньевич Омельчук – купувач, за продажба на „Рено Туинго“, „Опел Корса“ и „Форд Мондео“, общо за
57 500.00 евро. Приложено е пълномощно, с което управителя на „БУЛЕЛЕКТРИС“
ООД, упълномощава Антон Михайлович Бобос за извършване на сделката. Пояснено е, че
пълномощника, придружен от други лица откарват
автомобилите за Руската Федерация, където сделката е изповядана.
Във връзка с
изпратено ИИДДКО от 11.01.2018г. до ОД на МВР Бургас, на 29.01.2018г. е получен
отговор, съгласно който Антон Михайлович Бобос е гражданин на Руската Федерация и същият е
влязъл в Р. България с полет FB 614 на пътнически самолет на 29.08.2016г. през
ГКПП Аерогара Бургас и е излязъл от територията на страната през същия ГКПП на
05.09.2016г. с полет FB 613. За руския гражданин Василий Евгеньевич
Омельчук е посочено, че същият е пристигнал в Р.
България на 12.06.2016г. с полет NN 8703 на пътнически самолет през ГКПП
Аерогара Бургас и е напуснал страната през същия ГКПП на 19.06.2016г. с полет
NN 8704.
Органът по приходите
е установил, че посочените по-горе автомобили са закупени от „Тия транс” ЕООД с
фактури № 308/22.01.2016г., № 313/12.02.2016г. и № 315/29.02.2016г., по които е
ползван пълен данъчен кредит в общ размер на 22 260.00 лв. Уточнено е, че
автомобилите са с първоначална регистрация, както следва: „Рено Туинго“ – 14.03.1996г., „Опел Корса“ –
14.05.1999г. и „Форд Мондео“ – 21.01.1997г.
Извършена е насрещна
проверка на доставчика „Тия транс” ЕООД, при която изготвеното ИПДПОЗЛ е връчено на упълномощено
лице, след започнала процедура за връчване по реда на чл.32 от ДОПК. С писмо са
представени: фактури, счетоводни разпечатки, банкови извлечения, договори за
придобиване на автомобилите от физически лица в Германия. От банковите
извлечения е видно, че описаните по-горе
МПС са платени на 18.08.2016г. /закупени са м. 01. – м. 02.2016г./. От
представените документи се установява, че дейността на това дружество, както
и банковите му сметки се управляват от упълномощени лица.
В получения отговор
от сектор „Пътна полиция” на Областна дирекция на МВР Бургас се сочи, че
автомобилите „Рено Туинго“, „Опел Корса“ и „Форд Мондео“, които са предмет на доставка по фактура №
7031/01.11.2016г., са с прекратена регистрация на 09.06.2016г. Лицето
представител на „БУЛЕЛЕКТРИС“ ООД извършило прекратяване на регистрацията на горепосочените МПС е Д.Ж.П..
На последният е
извършена насрещна проверка, която е приключила с протокол на ТД на НАП Бургас от 12.03.2018г. Констатирано е, че Д.Ж.П. от
10.05.2013г. има сключен трудов договор с „БУЛЕЛЕКТРИС“ ООД, където е
назначен на длъжност автомонтьор. Съгласно даденото от него писмено обяснение,
прекратяване на регистрацията на посочените по-горе МПС му е възложено от
управителя. Регистрационните номера на тези
автомобили са оставени в базата на дружеството, откъдето ги е занесъл в КАТ
за отчисляване. Не е участвал в продажбата и износа на автомобилите, нито в
предаването и придвижването им.
При справка в ОД на
МВР Бургас е установено, че цитираните по-горе МПС нямат регистрирани
задгранични пътувания за периода от 01.01.2008г. до
19.02.2016г.
До Агенция „Митници“
е изпратено ИИДДКО от 15.01.2018г., с което е изискана информация относно
всички преминавания през ГКПП на Р. България на леките автомобили „Рено Туинго“, с рег. № А
2740 МТ, „Опел Корса“,
с рег. № А 4841 МТ и „Форд Мондео“, с рег. № А 4837
МК.
В получения отговор
се сочи, че при извършена проверка в електронната система на агенцията е
установено, че не са регистрирани митнически документи, удостоверяващи
напускане на територията на страната и на ЕС на цитираните в Искането регистрационни номера на автомобилите.
В износна операция с
МРН от 01.06.2015г. на „БУЛЕЛЕКТРИС“ ООД е деклариран износ на употребяван „Форд“, модел „Мондео“, но предвид формалностите при оформяне на режим
износ, липсват данни за регистрационния номер в България. В случая, леките
автомобили са придобити през м.01 и м.02. 2016г., което е по-късно от датата на
декларирания от дружеството износ.
Предвид това, че не
са представени митнически документи, в които проверяваното дружество да е
вписано като износител, както и други документи, удостоверяващи износа и след
като предаването на автомобилите е извършено на територията Р. България,
органът по приходите е обосновал извода, че доставката е осъществена на
територията на страната и данъчното събитие е настъпило на 09.06.2016г., датата
на предаване на регистрационните номера.
С оглед на това, на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.53,
ал.1 от ППЗДДС е начислен ДДС в размер на 22 492.06 лв. върху данъчна
основа 112 460.23 лв. /57 500.00 евро х 1.95583/ за данъчен период от
01.06.2016г. до 30.06.2016г., ведно със съответните лихви.
В
хода на съдебното производство са допуснати и възложени съдебно-електротехнически
и съдебно-счетоводни експертизи, заключенията по които са изготвени съответно
от доц. д-р инж. К.Д.С. и М.Д.Д. и същите са приети по делото.
Съгласно
заключението на СТЕ всички получени от доставчика „Трейдинг комерс експорт „ ЕООД електротехнически материали
са вложени в актуваните от „БУЛЕЛЕКТРИС“ ООД строително монтажни
дейности към негови възложители.
Вещото лице М.Д. е посочила в заключението си на ССчЕ,
че фирмата доставчик „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД не е имала кадрова и ресурсна
обезпеченост да извърши процесните доставки, но е разполагал с материална база
за съхранение на стоките, предмет на доставките. В заключението е посочено, че
процесните доставки са отразени счетоводно-документално, съгласно изискванията
на счетоводните стандарти и Закона за счетоводство, като към всяка фактура са
приложени съответните документи – заявка за покупки на стоки,
приемо-предавателен протокол, складова разписка, пътен лист, товарителница и
искане за отпускане на материални ценности. Според вещото лице, съгласно приложената
Таблица №2 за стойностното изразходване на материалите в съответните
обекти към настоящата експертиза и от заключението на СТЕ, в която са подробно
описани издадените актове обр.19, е налице съпоставимост-стойностно и натурално между
получените и актуваните материали.
В съдебното производство са
разпитани като свидетели лицата Д.Ж.П., служител във фирмата-жалбоподател
„БУЛЕЛЕКТРИС“ ООД
и С.В.И.- служител на „Трейдинг комерс
експорт“ ЕООД и съпруг на управителя й К.С.И..
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК след изчерпване на фаза на
административния контрол, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването – ревизираното дружество.
Разгледана по същество същата се
преценя като неоснователна
поради следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Бургас е Ревизионен акт № Р-02000217007485-091-001/28.06.2018г.,
издаден от Галя Д. Петкова на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП
Бургас, възложил ревизията и Д.Н.Ж.на длъжност главен инспектор по приходите
при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, потвърдени с Решение №
211/28.09.2018г. на И.С.А.директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна
практика „ОДОП“ Бургас при Централно управление на Национална агенция по
приходите, с който са определени допълнителни
данъчни задължения на дружеството-жалбоподател, както следва: ДДС в размер на
516.67 лева и лихва за забава в размер на 141.43 лева за периода от
01.09.2015г. до 30.09.2015г.; ДДС в размер на 297 773.28 лева и
лихва за забава в размер на 73 885.23 лева за периода от 01.12.2015г. до
31.12.2015г.; ДДС в размер на 30 892.20 лева, ведно с лихва за забава в
размер на 6 359.30 лева за периода от 01.05.2016г. до 31.05.2016г.; ДДС в
размер на 59 612.73 лева, ведно с лихва за забава в размер на 11 774.46
лева за периода от 01.06.2016г. до 30.06.2016г.; ДДС в размер на 75 166.74
лева, ведно с лихва за забава в размер на 14 178.42 лева за периода от
01.07.2016г. до 31.07.2016г.; ДДС в размер на 70 286.32 лева, ведно с лихва за
забава в размер на 1 272.08 лева за периода от 01.08.2016г. до 31.08.2016г. и
данък по ЗКПО за периода от 01.01.2015г. до
31.12.2015г. в размер на 154 187.97 лева, ведно с лихви за забава в размер
на 34 956.28 лева.
Ревизионния акт е издаден от
компетентен орган, овластен с нормата на чл.119, ал.2 от ДОПК, в обема на
правомощията му, в резултат на надлежно възложена ревизия съгласно чл.112 и
чл.113 от ДОПК, проведена от орган по приходите, определен от Заповед за
възлагане на ревизия № Р-02000217007485-020-001/01.11.2017г., изменена със
заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия №
Р-02000217007485-020-002/22.01.2018г., № Р-02000217007485-020-003/20.02.2018г.
и № Р-02000217007485-020-004/21.03.2018г. Ревизионният акт е издаден в рамките
на законоустановените срокове в съответствие с изискванията на разпоредбата на
чл.120 от ДОПК относно формата и съдържанието му. С оглед изложеното съдът
намира, че не са налице пороци касаещи формалната и процесуална
законосъобразност на оспорения административен акт.
В ревизионния
акт са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване.
Ревизиращият орган е извършил анализ на всички събрани доказателства, относими
към облагането на жалбоподателя с данък върху добавената стойност за спорните
периоди. Изложил е подробни мотиви в обстоятелствената част на ревизионния
доклад, който е неразделна част от ревизионния акт.
С оглед
изложеното, съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на ревизионния акт, водещи до отмяната му на това
основание.
Съдът намира, че ревизионният акт
е издаден в съответствие с материалните разпоредби на закона предвид следното:
В настоящото съдебно
производство, предметът на спора е, налице ли е право на приспадане на данъчен
кредит, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1 от ЗДДС по фактури, издадени от „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД
(описани на стр.6 и 7 от РА) и законосъобразно ли е начислен ДДС за
осъществената доставка на автомобили за Руската
Федерация. Спорен е и въпроса относно извършеното преобразуване на счетоводния финансов
резултат за 2015г., на основание разпоредбата на чл.26, т.2 от ЗКПО.
Според нормата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС регистрираното лице има
право да приспадне от данъчните си задължения по този закон сумата на данъка за
стоките или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът- регистрирано по
този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
По своята същност правото на приспадане на данъчен кредит представлява
сложен фактически състав, правните последици, от който могат да възникнат само
ако са изпълнени всички образуващи го елементи. Безспорно прието в правната
теория и практика е, че признаването на правото на приспадане на данъчен кредит
е неразривно свързано с извършването на реална доставка по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС. Доставка на стока по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право върху стоката, а доставка на услуга е всяко
извършване на услуга. При липса на реална доставка, не възниква данъчно събитие, респ. задължение
за начисляване на данъка, а при неправомерно начисляване на такъв, не се
поражда право на данъчен кредит /чл.70, ал.5 от ЗДДС/.
Изводът за наличие или липса на реална доставка е плод на оценка на установени
факти и обстоятелства от обективната действителност, Реалното
извършване на една доставка е положителен факт от действителността, който при
осъществяването си остава следи и за него съществуват преки и косвени
доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска
операция, която има две страни: доставчик и получател. Във връзка с това, всяка
от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за съставени и
осъществени сделки, както и писмени доказателства, които да докажат наличието
на осъществените доставки. Липсата на такива съответно може да обоснове извода
за неизвършени реално доставки по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС.
За да ползва данъчен кредит, данъчно задълженото лице следва да докаже
материално-правните предпоставки по ЗДДС за възникване и упражняване на правото
на приспадане.
В
конкретния случай за да се приеме, че доставките по фактурите, издадени от
посочения по-горе доставчик „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД са действително извършени,
следва да са налице безспорни данни за заприходяване
на стоките, тяхното складиране и съхранение, транспорт, осчетоводяване на
доставките и съпътстващи доставките разходи, свързани с товаро-разтоварни
дейности и т.н. Подробна информация следва да има и относно кадровата
възможност и необходимостта от извършване на консултантските услуги. С оглед
приложението на разпоредбата на чл.114,
ал.6 и ал.10 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице трябва да осигури такъв
контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между
фактурата и доставката. Въз основа на събраните доказателства в ревизионното
производство органите по приходите са достигнали до извода, че „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД не
е разполагало със стоките предмет на оспорените доставки, за да ги предаде на „БУЛЕЛЕКТРИС“
ООД и са
приели, че представените документи,
удостоверяващи предаването и транспортирането на стоките до ревизираното
дружество са с невярно съдържание и са съставени единствено с цел неправомерно ползване на данъчен кредит.
Настоящият съдебен състав намира изводите на ревизиращия екип за правилни и
обосновани поради следните съображения:
От служебно направена справка в търговския регистър се установява, че „Кафе
Сапоре“ ЕООД е регистрирано на 11.06.2013г. със
собственик и управител Костадинка Братованова
Костова. На 07.05.2015г. собствеността на дружеството е прехвърлена на К.С.И.,
която става негов управител. На 26.05.2015г. дружеството е преименувано от
„Кафе Сапоре“ ЕООД в „Трейдинг комерс
експорт“ ЕООД отново със собственик и управител К.С.И.. На 18.07.2018г.
собствеността на дружеството е прехвърлена на Кольо Господинов Пердов, който става и негов управител.
В ревизионното производство е представен сключен договор за доставка на
стоки между „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД и
жалбоподателя „БУЛЕЛЕКТРИС“ ООД с дата 12.01.2015г., подпечатан с печата на „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД.
Жалбоподателят не оспорва автентичността на посочената дата, като твърди, че
въпреки, че към този момент дружество доставчик с това наименование да не е
съществувало, то договорът е бил сключен от негово име, тъй като управителката
на бъдещото такова К.С.И. е имала намерение да придобие дяловете на
съществуващото към онзи момент „Кафе Сапоре“ ЕООД и
впоследствие да го преименува в „Трейдинг комерс
експорт“ ЕООД. Съдът намира обясненията на жалбоподателя за несъстоятелни и
поради това не кредитира въпросния договор за доставка като доказателство,
относимо към спора по настоящото дело.
Съдът кредитира напълно като обосновано и аргументирано заключението на в.л. М.Д., че фирмата доставчик „Трейдинг комерс
експорт“ ЕООД не е имала кадрова обезпеченост да извърши процесните доставки,
но не кредитира същото в частта му, според която дружеството е разполагало с
материална база за съхранение на стоките, предмет на твърдените доставки.
Цитираните в заключението склад, находящ в гр.Варна, бул.“Приморски № 23 и
складова база, находяща се в кв.Аксакова, не могат да
обосноват извода за наличие на достатъчна по обем и функционалност складова
база за съхранение на стоката предмет на процесните доставки. Първият обект е с
площ 39 кв.м общо за двете помещения – магазин и склад, което крайно
недостатъчно за съхранение на стоката, предмет на процесните фактури, която се
твърди, че е доставена, предвид нейния вид, количеството, обем и тегло. По
отношение на втория обект, предмет на договор за наем
от 01.11.2015 г. сключен между „Дигри“ ЕООД – наемодател и „Трейдинг комерс
експорт“ ЕООД – наемател, не може да се направи извода, че същият е въобще
годен да бъде използван като склад за съхранение на процесните стоки, тъй като
представлява неограден и необезопасен открит поземлен имот.
Настоящият съдебен състав също така намира за необосновано и недоказано
твърдението на жалбоподателя и заявеното от разпитаните по делото свидетели, че
процесните доставки са се осъществявали единствено с два товарни автомобила
марка „Мерцедес“ с товароносимост 1850кг и „Ивеко“ с товароносимост
4 680кг., тъй като съобразно вида, количеството, обема, тегло
и техническите характеристики на стоката предмет на процесните доставки,
превозът й с тези два автомобила не би могла да бъде осъществена реално.
Доказателство за това е и посоченото тегло на стоката, която „уж“ е превозвана
от тях, в някой от процесните фактури, което значително, дори двойно превишава
техния капацитет и товароносимост. Съдът не намира за
основателно твърдението на жалбоподателя и неговия процесуален представител, че
доставките на ел. материалите са категорично доказани с оглед представените от
него писмени документи придружаваща всяка една от процесните фактури, а именно
– складови разписки, пътни листи, товарителници, командировъчни заповеди и
искания за изписване на материали. Посочените документи действително могат да
служат като доказателства, но не са достатъчни да обосноват извода за реално
осъществени доставки с оглед липсата на годни съобразно техническите им
характеристики МПС, с които да бъде осъществен транспортът им. Наличието на
пътни листи, товарителници и заповеди за командироване не е доказателство за
осъществени доставки, ако няма автомобили, с които да бъде извършен превоза.
От заключението на ССчЕ е
видно, че според вещото лице, счетоводството на ревизираното дружество е било
водено редовно и
изрядно, в съответствие с изискванията на ЗСч. и счетоводните стандарти, при
съобразяване със счетоводната политика. Това обаче, само по себе си не е
достатъчно да обоснове извода, че процесните доставки са реално извършени.
Липсата на доказано плащане по сделката, както и категорични доказателства за
реално осъществен превоз на процесната стока, водят до извода за привидност на
твърдените доставки, до каквото заключение правилно и обосновано е достигнал и
органа по приходите.
В същия смисъл следва да
се преценя и заключението по СТЕ, което е изготвено единствено и само въз
основа на представената от дружеството - жалбоподател документация (складови
разписка), без вещото лице да е имало пряко и непосредствено впечатление от
обектите, където се твърди, че са вложени процесните ел. материали. След като в подкрепа на изводите
си, до които е достигнало вещото лице, не е представило резултати от конкретни
замервания на място и съответни изчисления, направени въз основа на тях, които
по категоричен и недвусмислен начин могат да докажат вида, количеството и
начина на техническо изпълнение на процесните СМР, респ. влагането в конкретни
строителни обекти на процесните ел. материали, заключението на СТЕ не може да
бъде прието за доказано и обосновано в необходимата степен да обоснове крайното
решение по спора на делото. В тази връзка следва да се има предвид, че
приемането на заключението като доказателство по делото не отменя задължението
на съда да извърши преценката му в съвкупност с останалите доказателства и да
прецени доказателствената му тежест и значение спрямо всички тях.
Съдът намира
също така, че както в ревизионното производство, така и по делото не са
представени достатъчно убедителни доказателства за реалното осъществяване на консултантската
услуга, предмет на фактура № 7/28.09.2015г. Според ревизираното дружество същата
е свързана с предстоящата търговска дейност на дружеството в страната, с цел
реализиране на предлаганите продукти, както и за осъществяване на
посредничество с бъдещи партньори, но доказателства не са ангажирани. В случая обаче
липсват представени доказателства относно
условията за приемане и калкулиране на цената на услугата, както и
такива, които да удостоверят нейното изпълнение. Няма данни да са правени проучвания,
търсене и намиране на клиенти, отправени предложения до възложителя за
сключване на договори, предоставяне на консултации по отношение сключването на
договори с нови контрагенти. С оглед това, следва изводът, че нито е обоснована необходимостта от извършване на
консултантската услуга, нито какви конкретни действия са извършени във връзка с
осъществяването й, нито от кои лица, още повече, че изпълнителят - консултант
„Трейдинг комерс експорт“ ЕООД, не е разполагал със
съответния квалифициран персонал за осъществяването й, в т.ч. и лица със
съответната квалификация и познания по сключени договори по извън трудови
правоотношения. В случая, освен фактурата е представен само договор от 07.07.2015 г., който е доказателство за възникнали
облигационни отношения между страните, но не удостоверява и не доказва
фактическо изпълнение на доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
От гореизложеното следва, че в ревизионното и настоящото производство не са ангажирани безспорни доказателства за наличие на доставка на стоки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.11 от ППЗДДС, поради което за ревизираното дружество не са налице предпоставките, регламентирани в чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС по отношение на доставките на стоки от „Трейдинг комерс експорт“ ЕООД, поради което жалбата срещу оспорения ревизионен акт е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Във връзка с изложеното дотук и направените по ЗДДС
изводи за липса на доставка на стоки /ел. материали, кабели и проводници/, съдът
намира за правилно и обосновано заключението на
органите по приходите, че спорните фактури издадени от „Трейдинг
комерс експорт“ ЕООД и от „Импос 2012“
ЕООД за фактура № 918/12.05.2015г., с
предмет на доставка кабел, който е отчетен на разход, са лишени от документална
обоснованост и на основание чл.26, т.2, във връзка с чл.10, ал.1 от ЗКПО със
стойността им е увеличен финансовия резултат за 2015г., като в резултат на
това, е установен допълнително корпоративен данък в размер на 154 187.97
лв., ведно с дължимите лихви за просрочие – 34 956.28 лв.
Съдът намира, че не следва да
излага отделни съображения по отношение на доставките,
осъществени от всеки един от
доставчиците, тъй като фактите по
тях са идентични
или със съществена
степен на сходство.
Настоящата
съдебна инстанция споделя като правилен и обоснован и извода на органа по
приходите, относно продадените автомобили, за които не са представени
посочените в чл.21, ал.1 от ППЗДДС документи, за удостоверяване на доставки на
стоки, изпращани или превозвани извън
територията на Европейския съюз. Изхождайки от подробно описаната в настоящото
решение фактическа обстановка и прецизирайки събраните в хода на ревизията
доказателства, се обосновава заключението, че след като предаването на автомобилите
е извършено на територията на Р. България и не са представени митнически
документи, в които проверяваното дружество да е вписано като износител, както и
друг документ, удостоверяващ износа, то доставката е с място на изпълнение на
територията на страната. Обстоятелството, че
ревизираното лице е представило договор за продажба на автомобилите,
заверен от нотариус в Русия, не доказва, че сделката е извършена извън
страната, тъй като нотариално завереният договор не е сред изискуемите от
чл.21, ал.1 от ППЗДДС документи, въз основа на който може да се направи такъв
извод.
Неоснователно е
твърдението на жалбоподателя, че в случая са налице доказателства за
осъществена доставка по чл.28, т.1 и 2 от ЗДДС, позовавайки се на разпоредбата
на чл.21, ал.2 от ППЗДДС.
Съгласно разпоредбите на §1, т.2 от ДР на Закона за данък върху добавената
стойност, „територия на държава членка“ е територията на всяка
държава членка, на която се прилага Договорът за създаване на Европейската
общност, посочена за всяка държава членка в чл.299 от този договор, като в тази
територия не се включват изчерпателно изброени територии.
Разпоредбата на чл.21, ал.2 от ППЗДДС касае именно тези територии,
които са извън територията на съответната държава членка, но са част
от държавата. Трета територия е територия, която е част от митническата
територия на Европейския съюз, но не е част
от "територията на Европейския съюз" по смисъла
на §1, т.3 от ДР на ЗДДС (§1, т.3 от ДР на ППЗДДС). Именно поради това при износ до трета територия като
документ, доказващ доставка по чл.28, т.1, и т.2 от ЗДДС не се изискват
митнически документи. Русия не е държава-членка
на Европейския съюз и не е трета територия по смисъла на ППЗДДС. Съгласно определението, дадено с текста на §1, т.3 от Допълнителните разпоредби на материалния закон, „Европейски съюз“ или „територия
на Европейския съюз“ е територията на държавите членки.
С оглед на изложеното
дотук, считаме, че осъщественият износ на територията на Русия не попада в
приложното поле на чл.21, ал.2 от ППЗДДС.
Процесната доставка е осъществена в „трета
страна“ – Русия, а не до „трета територия“, поради което за да се приеме, че е
налице доставка по чл.28, т.1 и 2 от ЗДДС, следва да бъдат представени
посочените в чл.21, ал.1 от ППЗДДС (в актуалната към датата на събитието
редакция) документи, а не изброените в чл.21, ал.2 от ППЗДДС, както неправилно
сочи жалбоподателя.
Данъчното
събитие е настъпило на 09.06.2016г. – датата на която са предадени
регистрационните номера на автомобилите в КАТ. С оглед на това, правилно
на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС,
във връзка с чл.53, ал.1 от ППЗДДС е начислен ДДС в размер на 22 492.06 лв.
за данъчен период от 01.06.2016г. до 30.06.2016г., ведно със съответните лихви.
С оглед изложеното съдът
намира, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, при
спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалните
разпоредби на закона, поради което жалбата на „БУЛЕЛЕКТРИС“ ООД се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото и с
оглед заявеното от процесуалния представител на ответника
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл.161,
ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.8, ал.1, т.5 от Нaредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 955.00 лева, съобразно материалния интерес.
Водим от горното и на основание
чл.160 от ДОПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БУЛЕЛЕКТРИС“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Княз Борис І“ № 81, ет.1, ап.4,
представлявано от Т.А.Зл., против Ревизионен акт № Р-02000217007485-091-001/28.06.2018г.,
издаден от Галя Д. Петкова на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП
Бургас, възложил ревизията и Д.Н.Ж.на длъжност главен инспектор по приходите
при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, потвърдени с Решение №
211/28.09.2018г. на И.С.А.директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна
практика „ОДОП“ Бургас при Централно управление на Национална агенция по
приходите, с който са определени допълнителни
данъчни задължения на дружеството-жалбоподател, както следва: ДДС в размер на
516.67 лева и лихва за забава в размер на 141.43 лева за периода от
01.09.2015г. до 30.09.2015г.; ДДС в размер на 297 773.28 лева и
лихва за забава в размер на 73 885.23 лева за периода от 01.12.2015г. до
31.12.2015г.; ДДС в размер на 30 892.20 лева, ведно с лихва за забава в
размер на 6 359.30 лева за периода от 01.05.2016г. до 31.05.2016г.; ДДС в
размер на 59 612.73 лева, ведно с лихва за забава в размер на 11 774.46
лева за периода от 01.06.2016г. до 30.06.2016г.; ДДС в размер на 75 166.74
лева, ведно с лихва за забава в размер на 14 178.42 лева за периода от
01.07.2016г. до 31.07.2016г.; ДДС в размер на 70 286.32 лева, ведно с лихва за
забава в размер на 1 272.08 лева за периода от 01.08.2016г. до 31.08.2016г. и
данък по ЗКПО за периода от 01.01.2015г. до
31.12.2015г. в размер на 154 187.97 лева, ведно с лихви за забава в размер
на 34 956.28 лева.
ОСЪЖДА „БУЛЕЛЕКТРИС“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“Княз Борис І“ № 81, ет.1, ап.4, представлявано от Т.А.Зл.
да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр.Бургас
при Централно управление на Националната агенция за приходите направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 955.00 (десет хиляди деветстотин петдесет и пет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: