О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……/ 23.01.2023
г., град Добрич
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито
съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета
година, Първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 251 по описа на Административен съд - Добрич за 2022
г., намира следното:
Производството е образувано по
жалба на
„***“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с. *****,
обл. Добрич, ул. „Втора“ № 12, представлявано от Д.Г.Г., чрез адв. П.А., срещу
Уведомително писмо с изх. № 02 – 080 - 2600/ 10572/ 04.08.2021 г., издадено от
Зам. - Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, *****, в частта, в
която са намалени претендираните плащания.
На 11.01.2023 г. с вх. № 107 е
постъпила касационна жалба от Заместник – изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ София, чрез главен юрисконсулт Д.М., срещу Решение № 428/
14.12.2022 г. по адм. дело № 251/ 2022 г. на АдмС – Добрич, с което е отменено
Уведомителното писмо в частта, в която е намален размерът на финансово
подпомагане по Схема за единно плащане на площ със сумата от 10268.51 лв. и по
Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата
и околната среда - зелени директни плащания със сумата от 4390.57 лв.
Част от касационната жалба има
характер на Молба (искане) за изменение на разноските, тъй като се претендира
отмяна, а в условие на евентуалност, изменение на обжалваното решение в частта
на разноските в размер на 2677.19 лв. и по-специално намаление на адвокатското
възнаграждение. Излагат се доводи, че случаят касае обжалване на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което спорът е
без определен материален интерес. Касаторът намира за приложима разпоредбата на
чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според която за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела по Закона за подпомагане на
земеделските производители се предвижда минимално адвокатско възнаграждение от
800 лева. Счита адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя в първоинстанционното производство за прекомерно съгласно чл. 78,
ал. 5 от ГПК.
Касационната жалба в частта,
представляваща молба за изменение на решението в частта за разноските по
смисъла на чл. 248, ал. 1 от ГПК, е била изпратена на ответника по касация,
който в законовия срок, чрез адв. П.А., е депозирал своя отговор с вх. № 293 от
20.01.2023 г. Ответникът възразява на изложеното в касационната жалба
твърдение, че са му възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
2677.19 лева, тъй като тази сума включва и държавна такса с банков комисион.
Намира за неоснователно искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е бланкетно и немотивирано,
цитира съдебна практика. Изразява несъгласие с твърдението, че по делото няма
материален интерес и сочи като мотив за договореното адвокатско възнаграждение
фактическа и правна сложност на делото. Иска да се остави без уважение молбата
по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Съдът, като съобрази горното,
счита че Молбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване на Решението,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, молбата е
неоснователна.
Разпоредбата на чл. 248 от ГПК
предоставя на съда правомощие да измени или допълни постановеното решение в
частта за разноските, когато е пропуснал да ги присъди със съдебния акт или е
допуснал грешка при определянето им. В случая не е налице обаче пропуск или
грешка при произнасянето:
С Решението са присъдени разноски
на търговското дружество – жалбоподател по делото за процесуалното
представителство. Неоснователно е твърдението, че делото е без определен
материален интерес, тъй като се касае за намаляване размера на финансово
подпомагане, което има материално изражение в парична стойност.
Съдът подробно е обсъдил
направените от страните разноски, уважената и отхвърлена част от жалбата,
пресметнал е съответстващите им части, направил е компенсация между (приспаднал
е от) двете дължими суми, поради което няма грешка или непроизнасяне в
обжалвания съдебен акт. В процесния случай жалбоподателят по спора в
производството пред първата инстанция е представляван от един адвокат, което се
установява от приложеното по делото пълномощно спрямо конкретното адвокатско
дружество, чрез адв. П.А., да представлява и защитава дружеството срещу
Уведомително писма с изх. № 02-080-2600/10572 от 04.08.2021 г. на ДФ
„Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми
и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г.; да води
делото до окончателното му свършване пред всички инстанции; да предприема и
извършва всички правни и фактически действия, каквито намери за добре и каквито
са необходими, за да защити интересите на дружеството по административното
дело, включително с права да признава исканията на противната страна, да
получава пори, да се отказва от исканията или да ги намалява, да ги увеличава
или изменя, да сключва спогодби, както и да преупълномощава други лица с
правата, дадени му по пълномощното.
Съдът е съобразил
обстоятелствата по делото, проведените две съдебни заседания и назначената по
делото съдебна експертиза, подготвянето на жалби и становища от адв. А. и др. Възражението
за приложението на чл. 78, ал. 5 от Наредбата също е неоснователно.
С оглед горното,
Молба вх. № 107/ 11.01.2023 г., с която е направено искане за изменение на Решение
№ 428/ 14.12.2022 г. по адм. дело № 251/ 2022 г. на АдмС – Добрич в частта на
разноските с претенцията да бъде отменено осъждането за разноски, алтернативно
да бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение, вкл. и поради
прекомерност, следва да бъде оставена без уважение.
С оглед горното, Административен
съд – Добрич, Първи състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. № 107/
11.01.23 г., подадена от ДФ „Земеделие“ София, чрез главен юрисконсулт Д.М., с
искане за изменение на Решение № 428/ 14.12.2022 г. по адм. дело № 251/ 2022 г.
на АдмС – Добрич. в частта на разноските с претенция да бъде отменено
осъждането за разноски, алтернативно да бъде намален размерът на разноските.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в 14 – дневен срок от получаване на съобщението чрез
Административен съд – Добрич до Върховния административен съд.
СЪДИЯ: