Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1154 20.10.2022 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XXII-ри административен състав,
На двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Галина
Драганова
като разгледа
докладваното от съдията Колева административно дело № 1276 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл.118 от КСО и е образувано по повод жалбата на Д.С.С.
с ЕГН **********, с адрес: ***, против решение № 1012-02-237#1 от 05.07.2022 г., издадено от Директора
на ТП на НОИ- Бургас. С обжалваното решение е оставено в сила разпореждане № 2113-02-1011#1 от 27.05.2022 г. на Ръководителя по
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Бургас, с което на основание чл. 68, ал. 3
от КСО на жалбоподателя е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В жалбата се сочи, че
решението е незаконосъобразно. Твърди се, че в периода 11.09.1974 г. –
10.09.1978 г. жалбоподателят е отслужил наборна военна служба – 3 години, като
през този период е бил зачислен във ВНВМУ № 03043 от 11.09.1974 г. и е
приключил обучението си с решение на държавна изпитна комисия от 02.10.1979г. и
диплома за завършено висше образование, т.е. отслужената военна служба е 5
години. Изложени са в жалбата доводи, че отбиването на военна служба се счита
за действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3, т. 12 от КСО,
вр. с §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, поради което с неприемането му като такъв
пенсионният орган неправилно е приложил материалния закон. Иска се съдът да
отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Представя
доказателства.
В съдебното заседание процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата на изложените в нея съображения.
Моли за отмяна на оспореното решение. Претендира разноски.
Процесуалният
представител на ответника заявява становище за неоснователност на жалбата и
моли за нейното отхвърляне. Представя административната преписка. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на претендирано адвокатско възнаграждение, в случай, че същото е в по-висок
размер от минималния предвиден по Наредба.
Жалбата е процесуално
допустима. Същата е насочена против подлежащ на оспорване индивидуален административен
акт, подадена е от надлежна страна – адресат на акта, в предвидения в чл. 118,
ал.1 от КСО 14-дневен срок, доколкото оспореното решение е връчено на С. на 06.07.2022
г., а жалбата е подадена на 14.07.2022 г. чрез административния органи.
Бургаският
административен съд, след преценка на становищата на страните и събраните по
делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление
от 09.05.2022 г. жалбоподателят е поискал да му бъде определена лична пенсия за
осигурителен стаж. За удостоверяване на придобития трудов и осигурителен стажа
към заявлението е приложил трудова книжка № 4060, издадена от БМФ Варна,
трудова книжка № 28, издадена от „Портфлот“ Бургас ЕООД, военна книжка серия
Л025209, удостоверение № 94-42ВА от 20.02.1995 г., издадено от „Траксимплекс“
ЕАД и удостоверение № 195 от 14.03.2022 г., издадено от „Параходство Български
морски флот“ АД.
След анализ
на представените документи и извършени справки в системата на НОИ, пенсионният
орган е достигнал до заключението, че към датата на подаване на заявлението
жалбоподателят е на възраст 66г 10м 10д, и е придобил следния действителен
осигурителен стаж на основание §1, т. 12 от ДР на КСО – І категория – 02г 02м
25дни; ІІ категория – 03г 05м 29дни; и ІІІ категория 12г 08м 14дни, или общо
осигурителен стаж превърнат към ІІІ категория -20г 09м 19дни. За действителен
осигурителен стаж е приет размер на 14г 06м 29дни. Пенсионният орган е достигнал до извод, че на
жалбоподателя не се следва отпускане на лична пенсия и осигурителен стаж, тъй
като действително придобитият осигурителен стаж е по-малко от предвидения в чл.
68, ал. 3 от КСО, като в този смисъл е издаденото разпореждане № 2113-02-1011#1 от 27.05.2022 г. на Ръководителя по
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Бургас.
С жалба от 17.06.2022 г. С.
е оспорил № 2113-02-1011#1 от 27.05.2022 г. пред Директора на ТП на НОИ- Бургас. С
решение с изх. № 1012-02-237#1 от 05.07.2022 г. горестоящият орган е оставил в сила оспореното
разпореждане. Решението е връчено на С. на 06.07.2022 г., видно от приложеното
известие за доставяне. В обстоятелствената част на решението е прието, че
действителният стаж не включва времето на наборна военна служба, поради което
не е изпълнено условието за наличие на 15 години действителен осигурителен
стаж, изискуем с нормата на чл. 68, ал. 3 от КСО. Посочено е, че осигурителният
стаж, който не е зачетен за действителен е 03 години военна служба, 02 месеца
обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ и 08 месеца и 09 дни обезщетение за безработица,
или общо 03 години 10 месеца и 09 дни. Решаващият орган е приел, че съобразно
определението дадено в §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, за да се приеме като
действителен осигурителен стаж, то същият следва да е бил придобит на основание
трудово, служебно правоотношение или извършена работа, и внесени осигурителни
вноски за инвалидност, старост и смърт, на които условия не отговаря стажът
придобит за времето на наборната военна служба.
В хода на съдебното
производство от жалбоподателя са приложени копия на военно-отчетна книжка,
курсантска книжка за успех, диплома да висше образование и трудова книжка.
При тези фактически данни
съдът намира от правна страна следното:
Оспореното решение е издадено
от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 117, ал. 3 от КСО. Издадено е в
писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни
основания. При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на административнопроизводствени
правила.
Според настоящия съдебен
състав решението е издадено в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби.
Страните не спорят
относно придобития от жалбоподателя стаж, както и достигнатата възраст по
смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО. Спорът е досежно обстоятелството дали следва
да се приемат като действителен осигурителен стаж следните периоди - 03 години
военна служба в периода 11.09.1974 г. – 10.09.1978 г., както и 02 месеца
обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ и 08 месеца и 09 дни обезщетение за
безработица, или общо 03 години 10 месеца и 09 дни.
Съгласно нормата на чл.
68, ал. 3 от КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31
декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж.
В нормата на чл. 3 от
Закона за всеобщата военна служба в Народна република България, в действащите
редакции в периода 1974 г. – 1978 г., е било предвидено задължение всички мъже
- граждани на Народна република България - без разлика на раса, народност,
вероизповедание, образователен ценз, социален произход и положение да отбият
военната си служба в състава на Въоръжените сили, а всички лица от подлежащия
на повикване набор, които не са могли да бъдат приети на действителна служба
във въоръжените сили - да служат в Строителните войски. Така въведеното
задължение е представлявало обективно и неотстранимо по волята на дадено лице
препятствие същото да полага труд, който да представлява основание за неговото
осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на
сега действащото законодателство.
Времето на наборна служба
е било признато за осигурителен стаж към момента на полагане на службата от
страна на жалбоподателя (1974 г. – 1978 г.) на основание чл. 81 от Правилника
за прилагане на закона за пенсиите (отм.). В цитираната разпоредба е било
предвидено, че изслужената наборна военна служба след навършване на пълнолетие,
се зачита за трудов стаж от III категория. В нормата на §9, ал. 1 от ПЗР към КСО
е предвидено, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по смисъла на КСО. В случая
жалбоподателят е изслужил военна служба след навършване на пълнолетие (същият е
роден през 1955 г., т.е. към 1974 г. вече е бил навършил 18-годишна възраст) и
при действието на цитираната по-горе разпоредба от Правилника за прилагане на
закона за пенсиите, поради което на основание §9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето
на военна служба следва да се приеме като осигурителен стаж по смисъла на КСО.
От друга страна, периодът
на наборната или мирновременната алтернативна служба е приет за осигурителен
стаж при пенсиониране съгласно сега действащата разпоредба на чл. 9, ал. 7 от КСО. На основание чл. 44, ал. 1 от НПОС същият период - времето на наборна военна служба и времето на
обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на
наборната военна служба за съответния род войски, е признато за осигурителен
стаж от трета категория. В цитираните разпоредби е предвидено още, че за този
период за служещите се заплащат осигурителни вноски. Така цитираните разпоредби
определят периода на военна служба като осигурителен стаж по смисъла на КСО и
съответно при наличието на изрична нормативна уредба в тази посока, то липсва правно
основание за коментар дали той е действителен или не по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. При тези
съображения съдът намира за незаконосъобразни изводите на пенсионния орган, че
периода на отбиване на военна служба не следва да се зачита за действителен
стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО. В този смисъл са и редица решения на
ВАС - Решение № 6152 от 22.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1422/2022 г., VI о.,
докладчик съдията Росен Василев; Решение № 2401 от 15.03.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 10914/2021 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев и др.
След признаването за
действителен осигурителен стаж на периода на редовна (наборна) служба за
времето от 11.09.1974 г. – 10.09.1978 г., приет от пенсионния орган като – 03
г. 00 м. 00 д, като стаж от ІІІ категория, то действителният осигурителен стаж
на С. безспорно е повече от 15 години, поради което несъмнено се стига до
извода, че същият е придобил право на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО към момента на подаване на заявлението за отпускане на такава.
Изложеното е достатъчно
основание съдът да приеме, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Бургас
е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което
същото се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Настоящата
инстанция няма правомощие да се произнесе по искането на жалбоподателя за
отпускане на пенсия, поради което преписката следва да бъде върната на
компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ - гр. Бургас за ново произнасяне,
при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Отделно от горното,
жалбоподателят претендира, че като действителен осигурителен стаж за пенсия
следва да му се зачетат и 02 месеца обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ и 08
месеца и 09 дни обезщетение за безработица. Във връзка с тази претенция на
жалбоподателя, от страна на решаващия орган, както и в разпореждането за отказ
за издаване на пенсия, не са посочени конкретни мотиви. Следователно при новото
разглеждане на заявлението следва да уточнят и конкретните периоди на
получаване на обезщетение и тяхното основание, и съответно дали са налице
предпоставките същите да се приемат за действителен осигурителен стаж. В тази
връзка, съдът намира за необходимо да посочи, че в чл. 9 от КСО са посочени
редица периоди, които се зачитат като осигурителен стаж по смисъла на КСО и
съответно не попадат в приложното поле на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Така
например в ал. 3, т. 5 е предвидено за осигурителен стаж да се признава времето
през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало
без работа по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за
висшето образование, като за този период се внасят осигурителни вноски върху
получаваното обезщетение, за работниците и служителите осигурителните вноски се
разпределят по чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9.
С оглед на изложеното,
съдът намира жалбата на Д.С.С. против решение № 1012-02-237#1 от 05.07.2022 г., издадено от
Директора на ТП на НОИ- Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 2113-02-1011#1 от 27.05.2022 г. на Ръководителя по
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Бургас, с което на основание чл. 68, ал. 3
от КСО на жалбоподателя е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
за основателна, като оспореното решение следва да се отмени, а преписката да се
изпрати на компетентния орган за произнасяне.
При този изход на спора,
а именно основателността на оспорването, съгласно чл.143, ал.1 от АПК, в полза
на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. В случая, жалбоподателят претендира заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, но съдът като взе предвид фактическата и
правна сложност на спора, както и своевременно направеното възражение за
прекомерност, счита че така претендираната сума следва да се редуцира до
размера на минимално предвиденото възнаграждение за дела от характера на
настоящото, посочен в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 350 лева.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.С.С. с ЕГН **********,
с адрес: ***, решение № 1012-02-237#1 от 05.07.2022 г., издадено от
Директора на ТП на НОИ- Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 2113-02-1011#1 от 27.05.2022 г. на Ръководителя по
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Бургас, с което на основание чл. 68, ал. 3
от КСО на жалбоподателя е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ
– Бургас за ново произнасяне по Заявление вх. № 2113-02-1011/09.05.2021 г. на Д.С.С.,
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при съобразяване
на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите към решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Бургас да заплати на Д.С.С. с ЕГН ********** разноски по делото
в размер на 350 (триста и петдесет) лева.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: