Решение по дело №16128/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261756
Дата: 16 март 2021 г. (в сила от 11 юни 2021 г.)
Съдия: Вергиния Христова Мичева Русева
Дело: 20191100116128
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.София, 16.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                      Съдия Вергиния Мичева-Русева

при секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16128 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „И.“ АД *** /наричан по-нататък Банката/ твърди, че е предоставил на ответниците  У.М. и К.М. М.по договор за банков кредит в евро № 095/2007-В/27.12.2007г. и Анекс №1/21.08.2008г. сумата 51 211 евро с краен срок за издължаване 26.01.2028г.  Кредитът е усвоен от ответниците на 30.01.2008г., но не е обслужван редовно, считано от 26.09.2010г. за главницата и считано от 26.11.2010г. за лихвите. Ищецът твърди, че е обявил кредита за предсрочно изискуем  на 10.07.2018г. , когато на ответниците е била връчена покана за доброволно изпълнение. При условията на евентуалност твърди, че кредитът е станал предсрочно изискуем с получаване на исковата молба от ответниците. Тъй като изпълнение от ответниците не е последвало, ищецът предявява срещу тях осъдителни искове в съда. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата 40 610,27лв., представляваща част от просрочена главница, като цялата просрочена главница възлиза на 48 610,27 евро. Претендира законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Отделно, ищецът моли съда да постанови решение, с което осъди ответниците солидарно да му заплатят и следните суми: 188,41лв. застрахователни премии за 2018г. и 2019г., 516,63лв. такса за служебно подновяване на вписване на ипотека и 437,57лв. нотариални такси и разходи за връчване на нотариални покани. Претендира за разноските.

Ответниците У.М. и К.М. М.не са депозирали отговор на исковата молба, не са оспорили исковете, не са направили възражения, доказателствени искания.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

            На 27.12.2007г. ищецът и ответниците, представлявани от техен пълномощник  са сключили договор за банков кредит в евро № 095/2007-В, съгласно който Банката е предоставила на ответниците, кредитополучатели банков кредит в размер на 51 211 евро за закупуване на недвижим имот в Р България - апартамент в гр.Банско. Уговорена е годишна фиксирана лихва върху размера на кредита от 9,90%. Кредитополучателите са се задължили да застраховат имота за целия срок на договора /чл.9 ал.2/. Разноските за учредяване на обезпеченията също са за сметка на кредитополучателите /чл.10 ал.2/. Кредитът е обезпечен с ипотека върху придобития със средствата по кредита недвижим имот. Кредитополучателите са се задължили в чл.18 да разкрият и поддържат в ТБ „И.“ АД *** - Денкоглу своя разплащателна сметка в евро, в която редовно да насочват и осигуряват постъпления за погасяване на дължимите лихви, главница, такси, комисионни и разноски. В чл.19 ал.2 е уговорен краен срок за издължаване на кредита – 26.12.2027г. със 240 месечно анюитетни вноски в размер на 490,81 евро всяка.

С анекс №1 към договора, подписан между страните на 25.01.2008г. е променен срокът на издължаване на кредита от 26.12.2017г. на 26.01.2028г.

Тъй като ответниците са преустановили връщането на кредита, Банката им е изпратила покана за доброволно изпълнение, с което ги уведомява, че обявява кредита за предсрочно изискуем, считано от връчване на  поканата. В самата покана са описани конкретните дължими от ответниците задължения по кредита по пера. Поканите са преведени на английски език и връчени на ответниците на известния съобразно договора за кредит адрес в Обединеното кралство. Поканите са доставени чрез куриер DHL и са получени от ответниците на 10.07.2018г.

Назначената по делото съдебно счетоводна експертиза установява, че кредитът е усвоен на 30.01.2008г. Забавата в плащанията на дължимите по договора вноски е започнала през 2010г., като първата непогасена падежирала просрочена вноска по договора е 34-та вноска с падеж 26.11.2010г. Погасената от ответниците главница е 2 600,73 евро. Вещото лице е установило, че общо непогасената главница по договора е 48 610,27 евро, която се явява разликата между усвоената главница 51 211 евро и погасената главница  2 600,73 евро. Експертизата установява платени от Банката суми за подновяване на застраховки – 86,49 лв. за 2018г. и 101,92лв. за 2019г. , както и 516,63лв. за служебно подновяване на ипотеката върху имота през 2017г. Освен това, Банката е начислила 180лв. нотариална такса за връчване на покана за доброволно изпълнение /начислена сума на 28.02.2018г./, 66,55лв.  начислена на 21.03.2018г. сума за такса покана за доброволно изпълнение, 165,14лв. за префактуриране на разходи /сумата е начислена на 4.04.2018г./ и 25,88лв. за префактуриране на разход за доставка на обратни разписки /сумата е начислена на 25.05.2018г./.

В съдебно заседание вещото лице посочва, че лихвата по кредита не е променяна.

Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице, като обективно и компетентно изготвено, и неоспорено от страните.

Ответниците са граждани на Обединеното кралство и имат там постоянното си местоживеене. Съдебните книжа са връчени по реда на Регламент №1393/2007 – както исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, както разпореждането на съда с указанията по чл.131 и чл.133 от ГПК, така и съдебната призовка за проведеното съдебно заседание на 2.02.2021г. са преведени на английски език и връчени по пощата на адреса на ответниците в Обединеното кралство. „Български пощи“ удостоверяват надлежното връчване на  съдебните книжа.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Тъй като ответниците имат последно известно местоживеене в друга държава членка в ЕС /към момента на предявяване на иска 10.12.2019г. Обединеното кралство е все още страна членка на ЕС/, налице е спор с трансграничен елемент. Съдът следи служебно за международната си компетентност и без да е повдигнато възражение от страните. Ето защо на първо място следва да се обсъди дали настоящия съд е международно компетентен да разгледа предявения от Банката иск.

Компетентността на съда, който следва да разгледа този спор, се определя от правилата на Регламент 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Регламентът установява общото правило за компетентност в чл.4 пар.1, съгласно което спорът по граждански и търговски дела е подсъден на съдилищата на държавата членка, където ответникът има местоживеене. В чл.7 ал.1 т.б, тире 2 е уредена специална компетентност на съда по дела свързани с изпълнение на задължения по договор – в случай на договор за предоставяне на услуги  компетентен е съда в държавната членка, където услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени. В чл.17 е уредена компетентността на съда при потребителски договори, вкл. договори за заем, изплатим на вноски или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки – компетентен е съда, където потребителят има местоживеене / б.в на т.1 на чл.17/. Въпросът е дали ипотечния кредит за покупка на недвижим имот е договор, който попада в обхвата на чл.17 т.1 б.в от Регламента. По правило всяко отклонение или изключение от общо правило трябва да се тълкува стеснително. Ако регламентът ползва думата „стока“, то няма основание да се счита, че тази дума обхваща и недвижимите имоти. Съдът счита, че ипотечният договор за кредит не попада в изключението на чл.17, въпреки, че по см. на Закона за защита на потребителите тази кредит е потребителски договор. Тълкуването на понятията, ползвани във всеки регламент, са само за целите на съответния регламент. Те не могат автоматично да се пренасят при тълкуването на друг регламент, освен ако това не е изрично прието. Договорът за ипотечен кредит попада в категорията договори за предоставяне на услуги по чл.7 ал.1 т.б, тире 2. В този смисъл е и задължителната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/ - решение от 15.07.2017г. по дело С-249/16. „В договор за кредит, сключен между кредитна институция и заемател, предоставянето на услугите се състои в предаването на втория на парична сума от първия, като платеното от заемателя възнаграждение по принцип е под формата на лихви“ . По дело свързано с такъв договор, компетентен е съдът по мястото на изпълнение на въпросното задължение – чл.7 ал.1 б.а от Регламента. В същото решение по дело С-249/16 СЕС приема, че когато не е уговорено друго, мястото, където са предоставени услугите по см. на чл.7 т.1 б.б, второ тире от Регламент 1215/2012, при предоставянето на кредит от кредитна институция, е мястото, където се намира седалището на тази институция.  В настоящия случай кредитната институция е българска банка със седалище ***. И в този случай компетентен е СГС.

По съществото на спора.

Събраните по делото доказателства установяват, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по сключен договор за банков кредит по см. на чл.430 от ТЗ. Банката е изпълнила задължените си и е предоставила на заемателите, сега ответници, уговорената парична сума за покупка на имот в евро, в размер на 51 211евро. Предоставената на ответниците сума е усвоена от тях изцяло. Ответниците, в качеството на кредитополучатели, не са изпълнили задължението си да върнат в цялост сумата съобразно уговорения срок. След от м.октомври 2010г. ответниците са преустановили плащанията на главницата към Банката, поради което последната се е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Банката е изпратила извънсъдебно уведомление до ответниците, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /така ТР №4/14г., ОСГТК, т.18/. Изявлението за предсрочната изискуемост е редовно връчено на ответниците по реда на чл.14 от Регламент №1393/2007 от 13.11.2007г. относно връчването в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела и за отмяна на Регламент №1348/2000 на Съвета – връчване чрез пощенски услуги – в случая чрез препоръчано писмо с обратна разписка. Към момента на изпращане на поканата условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем са били налице. Ето защо съдът приема, че Банката надлежно е упражнила потестативното право да измени договора и го обяви за предсрочно изискуем, като това волеизявление е достигнало до ответниците на 10.07.2018г.  Това е датата , на която е настъпила предсрочната изискуемост на кредита.

За да се установи дали ответниците имат задължения към Банката и в какъв размер, преюдициално съдът е длъжен служебно да прецени дали договорът за кредит има неравноправни клаузи, които попадат в приложното поле на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и на Директива 93/13 и да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика (така и решения по дело С-240/98 – С-244/98, дело С-168/05, дело С-40/08, дело С-137/08 на СЕС).  Съгласно  чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. При служебната проверка на договора за кредит и анекса към него съдът не установи наличието на неравноправна клауза, която да има отношение към дължимата главница, такси и разноски, които са предмет на настоящото дело.

При неизпълнение на насрещното задължение за връщане на кредита, на основание чл.71 от ЗЗД Банката има право да упражни едностранно потестативното си право да иска изпълнение по договора и преди срока. Достатъчно е волеизявлението да достигне до насрещната страна. Не е необходимо насрещната страна да приеме това волеизявление, като то поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. В случая в договора в чл.24 ал.1 б.а е уговорено право на Банката да обяви усвоения кредит за предсрочно изискуем, ако кредитополучателите са пропуснали да изпълнят което и да е свое задължение за плащане към кредитополучателя. Установи се, че ответниците са преустановили плащания по кредита от м.октомври 2010г. Банката е изменила едностранно договора на 10.07.2018г. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили кредитът да се връща на вноски. С волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение по договора - за връщане на заетата парична сума и поставя длъжника в забава. По правилото на чл.86 ал.1 от ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение. Съгласно ТР №3/2017 от 27.03.2019г. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2017 г. на ОСГТК, ВКС, размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.

Съобразно заключението по съдебно счетоводната експертиза ответниците дължат непогасена падежирала главница за периода 26.10.2010г. – 26.06.2018г. в размер на 12 245,03 евро и предсрочно изискуема редовна главница в размер на 36 365,24 евро. Или общия размер дължима главница е 48 610,27 евро. Искът е предявен като частичен за 40 610,27 евро и в този размер искът за дължима главница следва да се уважи. На основание чл.86 от ЗЗД ответниците дължат и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното му изплащане.

 В чл.10 ал.2 от договора е уговорено, че разходите по учредяване на обезпеченията са за сметка на кредитополучателите. Банката претендира 516,63лв. такси за подновяване на ипотека, дължима на 13.12.2017г. Тъй като Банката е извършила разходите по подновяване на ипотеката върху имота вместо ответниците, то те следва да й върнат дължимата от тях сума. Застраховката на имота също е в тежест на ответниците съгласно чл.9 ал.2 от договора. Заплатена е от Банката за 2018г. и 2019г.  в размер на 188,41лв. , които ответниците следва да възстановят на Банката.

Разходите по връчване на нотариални покани и съобщения до ответниците не са изрично уговорени в договора, но те се следват на Банката като разходи по принудителното събиране на дълга. Съобразно заключението на вещото лице тези разходи са в размер на 437,57лв. 

По разноските:

Ищецът претендира разноски по списък за:  3222,78лв. платена държавна такса, 400лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза, 700лв. депозит за превод на съдебни книжа на английски език и 300лв. юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците не претендират разноски.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват направените от него разноски в размер на 4 622,78 лв. 

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА  У.М., роден на ***г. в Л. и К.М.М., роден на ***г. в Д. , и двамата граждани на Обединеното кралство, да заплатят на „И.“ АД , ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н Триадица, бул.“***** , на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД следните суми:  сумата 40610,27 евро, ведно със законната лихва от 10.12.2019г. до окончателното изплащане, представляваща частична просрочена главница, цялата в размер на 48 610,27 евро, по договор за банков кредит в евро № 095 / 2007-В / 27.12.2007г., сумата 188,41лв., представляваща дължими застрахователни премии за 2018г. и 2019г., сумата 516,63 лв., дължима такса за подновяване на вписване на ипотека, сумата 437,57лв., дължими нотариални такси и разходи за връчване на нотариални покани и на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 4 622,78 лв.  разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 2 седмичен срок от връчването му на страните.

 

Съдия: