РЕШЕНИЕ
№ 359
гр. Казанлък, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ТОДОР СТ. ТОДОРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно
наказателно дело № 20255510201135 по описа за 2025 година
М О Т И В И ;
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение
установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от
Закона за пътищата № **********.
Недоволен от това останал жалб. Г. К. А. който го обжалва пред съда.
Мотивира жалбата си с обстоятелството,че електронния фиш е съставен в
нарушение на материалния и процесуалния закон.
Редовно призован не се явява. Пълномощник изпраща писмено
становище с което поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалвания
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата като
незаконосъобразен. Претендира за разноски.
Възз. страна редовно призовани не изпращат представител. Също
изпращат писмено становище с което молят съдът да потвърди обжалвания
електронен фиш. Също претендират за разноски.
Съдът като обсъди поотделно и във съвкупност събраните в хода на
производството доказателства установени с доказателствени средства по реда
на НПК- писмени приема за установено следното;
Жалбата е подадени от лице имащо право на жалба на основание чл.59
ал.2 от ЗАНН поради което е допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
1
В електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата № ********** АНО е посочил,че на 09.12.2021г. в 18.08ч. е било
установено нарушение с ППС Влекач С. * *** с регистрационен номер
******** с технически допустима маса 18000, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 6 в състав с ремарке с общ брой оси 5 с обща технически
допустима максимална маса на състава 40000 в община М. за движение по
ПП *-* км.***+*** с посока Нарастващ километър включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена
дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за
посоченото ППС няма валидна маршрутна такса или валидна тол декларация
за преминаването.
Нарушението е било установено с устройство № *****
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата намиращо се на път *-* км.***+***
Като нарушител е посочен жалб. Г. К. А. с постоянен адрес област В.
гр. В. ж.к.“В. В.“ ул. "А. Ф." № * с ЕГН **********.
Съобразно съдържанието на електронния фиш, АНО е приел,че жалб.
А. е извършил нарушение по чл.139 ал.7 вр. чл.179 ал.3а от ЗДП и на
основание чл.187а ал.5 от ЗДП е наложил административно наказание глоба в
размер от 1800 лв..
Независимо от налагането на глобата жалб. дължи и заплащана на
таксата по чл.10б ал.5 от Закона за пътищата съобразно категорията на
ползваното пътно превозно средство в размер от 119.00лв..
Жалб. не сочи различна фактическа обстановка поради което и въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства съдът я
приема за установена по несъмнен и безспорен начин.
Възраженията на жалб., че при издаването на електронния фиш за налагане на
имуществена санкция са допуснати съществени нарушения съдът приема.
Нарушението е било извършено на 09.12.2021г., когато е липсвала законова
възможност да бъде издаден електронен фиш за налагане на имуществена
санкция.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия
минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната
норма, за да бъде издаден електронен фиш за нарушение на чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.
В разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП /в редакцията към датата
на нарушението 09.12.2021 г./ е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал.
3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3,
може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен
за съответното нарушение.
Налице е изрична регламентация по отношение на нарушението, за което се
2
прилага процедурата, приключваща с издаването на електронен фиш. В
цитираната разпоредба не е предвидена възможност за издаване на електронен
фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която
изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая
административнонаказателното производство е следвало да се развие по
общите правила със съставянето на АУАН респ. издаване на НП въз основа на
акта.
Това е изводимо от анализа на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП,
съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179,
ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би
означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на
електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на
административнонаказателна отговорност на едно лице.
Възможността за процесното нарушение да се издаде електронен фиш не
може да се изведе и от разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която
вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2, във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на акта за установяване на административно нарушение или
електронния фиш, представи декларация, в която посочи данни за лицето,
което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично
издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП,
разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна
отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, за които са издадени
електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира
електронният фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо,
посочената разпоредба би могла да е приложима, както в случаите на издаване
на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при
съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
От изложеното следва изводът, че към момента на извършване на процесното
нарушение, не се установява законова разпоредба, която предвижда
възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 139, ал. 7, вр.
с чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и е недопустимо по тълкувателен път и чрез
разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме, такава
приложимост на особената процедура.
Такава възможност е уредена едва с редакцията на разпоредбата на чл. 189ж,
ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г., с която изрично е
предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3а, установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Предвид на това обжалвания електронен фиш за налагане на имуществена
санкция подлежи на отмяна като незаконосъобразен.
Налице е друго основание за отмяна на оспорения ЕФ и предвид
обективираното в Решение на Съда от 21 ноември 2024 г. по дело C-61/23
тълкуване на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
3
на Съвета от 17 юни 1999 година. В случая видът на наложеното наказание и
неговият размер са установени в чл. 179, ал. 3а ЗДвП, като предвиденият от
законодателя размер е фиксиран и не е предоставена възможност за преценка
на съответния орган за индивидуализиране на конкретния размер на
санкцията, предвид фактите по конкретния казус, в т. ч. дали е налице изцяло
или частично неплащане на дължимата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата такса, каква е формата на вината, какви са причините за дерогиране
на конкретната норма, какъв е размерът на изминатото разстояние и на
дължимата пътна такса. При преценка осъществен ли е състав на нарушение и
при определяне тежестта на наказанието, съотв. при преценка на елементите,
които могат да бъдат отчитани при определянето на размера на наказанието,
водещ е задължителният за държавите членки, както и за съда, принцип за
пропорционалност /Решение на Съда от 22 март 2017 г. по съединени дела C-
497/15 и C-498/15/.
Съгласно Решение на Съда от 21 ноември 2024 г. по дело C-61/23, член 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. следва да се
тълкува в смисъл, че посоченото изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, вкл. когато тази
система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна
такса " с фиксиран размер.
С оглед на изложеното, предвиденият в чл. 179, ал. 3а ЗДвП фиксиран размер
на административно наказание "глоба" противоречи на член 9а от Директива
1999/62/ЕО, поради неспазване на принципа за пропорционалност между
конкретното нарушение и предвиденото за същото наказание. Посоченото
противоречие, на самостоятелно правно основание, обуславя
незаконосъобразността на процесния електронен фиш и предопределя
неговата отмяна.
В т. 49 от Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. е посочено, че ЗДвП не
дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени
санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от
характера или тежестта на извършеното нарушение. Според СЕС,
единственото предвидено в тази система адаптиране на размера на глобите се
отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която
се определя въз основа на броя на осите му, но това адаптиране не отчита
характера и тежестта на извършеното нарушение.
В т. 50 от Решението, Съдът на Европейския съюз е посочил, че при
налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид
разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил
дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира
неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя
нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това
4
дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден
маршрут. Освен това адаптирането е изключено, дори ако разстоянието може
да бъде изчислено впоследствие. При тези съображения следва да се посочи,
че законодателното предвиждане на една абсолютна по размер имуществена
санкция изключва възможността съда да извърши преценка относно
съразмерността на наказанието и да наложи размер различен от фиксирания
такъв.
С оглед цитираното по-горе Решение на Съда на ЕС не следва да се прилага
санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, предвиждаща фиксиран
размер на водача на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б ал. 3 от
Закона за пътищата, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не
са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, а именно – глоба в размер 1800 лв. В случая липсва друга
норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за процесното
нарушение.
Поради това макар съдът да дължи да изследва и изложи мотиви относно
спазване на принципа на съразмерност на наказанието, с оглед обективните
признаци на конкретното нарушение, изпълнението на това задължение е
обективно невъзможно в случая, предвид диспозитива на решението на СЕС, с
който е прието, че законодателното предвиждане на абсолютна по размер
имуществена санкция изключва възможността такава преценка да бъде
извършвана от съда.
По изложените съображения, въпреки установеността на деянието съдът
приема, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
Процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане в полза на
доверителят му да бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
При този изход на процеса е основателна заявената претенция от страна на
жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение, но не в
претендирания размер, като с оглед направеното възражение за прекомерност,
размерът на разноските следва да бъде по-малък.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, при направено възражение за
прекомерност от насрещната страна, съдът може да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от ЗА. Посочената разпоредба не въвежда изискване
хонорарът да бъде намален до минимално установения размер, а вменява
задължение за съда да го съобрази с конкретната правна и фактическа
сложност на делото.
Разпоредбата чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, какъвто е процесният случай,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
5
санкцията, съответно обезщетението. Относимата към случая хипотеза на
цитираната Наредба, е предвидената такава в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2
от посочения подзаконов нормативен акт, според която при интерес от 1000 до
10 000 лв минималното адвокатско възнаграждение е 400 лв. плюс 10 % за
горницата над 1000 лв. Предвид размера на наложената с процесния ЕФ
санкция, минималното адвокатско възнаграждение в случая възлиза на сумата
от 480/четиристотин и осемдесет/ лева , тъй като делото не представлява
фактическа и правна сложност, същото приключи в едно съдебно заседание на
което пълномощника на жалб. не се яви при което съдът счита, че не следва
претенция да бъде уважена в предявения размер от 800 лв..
Искането за присъждането на юрисконсултското възнаграждение също следва
да бъде оставено без уважение като неоснователно с оглед изхода на делото.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата № ********** , издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с
който на Г. К. А. с ЕГН ********** жив. в гр. В. ж.к. „В. В.“ ул. "А. Ф." № * на
основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/лева за нарушение на чл. 139,
ал. 7 от ЗДвП.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" да заплати на жалб. Г.
К. А. с ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 480 /четиристотин и осемдесет / лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6